Р Е Ш Е Н И Е  № 1491

19.12.2019 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и седми септември 2019г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 997 по описа за 2019 година.

 

В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен” ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него  е открита партида за недвижим имот, намиращ се в с.Ч., община Сливен, който е свързан към водопреносната мрежа и до който то ежемесечно доставя питейна вода, а изразходваното количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника А.И.А., възниквало задължение, на основание Общите условия на дружеството, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на изразходваното количество. 

       Ищецът твърди, че ответника не изпълнил задължението си за периода 01.02.2017 г.- 31.08.2018 г. С това не само станал негов длъжник, но и изпаднал в забава- на осн.чл.44 от цитираните ОУ. За сумите за главница и лихва за забава дружеството депозирало пред Сливенски районен съд /СлРС/   заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 5881/ 2018 по описа на последния и издадена  заповед за изпълнение.

         А. обаче не бил открит от съда и заповедта му била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд дал указание на търговското дружество като заявител, да предяви за паричните си вземания по нея установителен иск. Това то е сторило, като претендира, на основание чл. 415 ал.1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, съда с решението си  да приеме за установено, че ответника  му дължи сумата 685.94 лева, представляваща стойността на доставена му и консумирана вода за цитирания по-горе период, заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението до окончателното й изплащане; лихва за забава, натрупана върху нея към 01.10.2018 г. в размер  на 48.86 лв.

       Търговското дружество търси направените от него деловодни разноски - както в заповедното производство - 26 лв., така и в установителното исково.

На ответника е връчен, чрез назначения му от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител препис от исковата молба и той именно депозира писмен отговор. Навежда възражение, при което извежда довод, че исковете са неоснователни, а именно- че ищеца не е ангажирал доказателства, че ответника е имал качеството потребител на доставяната от него услуга, а той би имал такова ако е собственик на имота или пък негов ползвател.

 

В проведените съдебни заседания за страните се явиха процесуални представители, които поддържаха вече заетите от тях в писмен вид позиции.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

От документите, представляващи лити №№ 38 и 39 от материалите по делото -т.н. карнети, е видно, че през процесния период от време /01.02.2017 г.- 31.08.2018 г./, като титуляр на откритата при „ВиК-Сливен“ООД партида за имот в с.Ч., Сливенска обл., представляващ обект № 46 382, е записан А.И.А.. Също, че за всеки от месеците в него е начислявано за консумация количество от 20 куб.м. вода. За всеки от тях дружеството е издало фактури- документите, представляващи лист №7 от делото, като с всяка една от тях е осчетоводявано количеството 20 куб.м.на месец.

 

От разпита на свидетеля Д.А.У.,*** от м. юли 2017г. съда приема, че в имот в това село, са живеели ответника, съпругата му и двете им деца, както и че в имота не е имало водомер, а в шахтата само тръба, по която е достигало доставяното от „ВиК Сливен“ количество вода. По тази причина- липсата на водомер, за всеки месец е била начислявана консумация от по общо 20куб.м. вода- по пет за всеки човек.

 

От материалите по ч.гр.д.№ 5881/2018 г. по описа  СлРС е видно, че в развилото се в него заповедно производство, на „ВиК- Сливен“ е издадена заповед за изпълнение- № 3351/ 31.10.2018 г., с която на А. е разпоредено да му заплати сума в размер на 685.94 лева, представляваща главница за доставена питейна вода за периода 01.02.2017г.- 31.08.2018 год., лихва за забавеното й плащане, изтекла към 01.10.2018 г., в размер 48.86 лева; законна лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 год. до окончателното й изплащане, както и разноски от 26,00 лв.

Заповедта е връчена на А. в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК и поради това съда е дал указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това е сторено в срок.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Те са допустими - както защото са предявени в изпълнение указания на съда, дадени на основание първата от тези разпоредби, така и защото това е сторено в срок- в едномесечния от връчването на съобщението с указанията. Исковете са допустими и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така и пасивната- на ответника, процесуална легитимация, защото двамата именно са вписани като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за изпълнение.

По същество:

Първият от исковете, главния, за стойността на доставена от ищеца услуга ще бъде отхвърлен, тъй като остана недоказан. Така е, защото от особения процесуален представител на ответника бе направено възражение в писмения отговор, поддържано в хода на делото, че не са ангажирани доказателства, че А. е бил потребител на доставяната от „ВиК Сливен“ услуга. Следва да се отбележи, че ищеца не бе пасивен в процеса на доказването, но въпреки това той не успя да опровергае тази защитна теза. Така е, защото от свидетелските показания се установи, че ответника е живял, заедно със съпругата си и две деца, в имот в с.Ч., както и че в този имот не е имало водомер. Не се установи обаче да е бил собственик или лице с учредено право на ползване, на този имот. По тази причина не може да се приеме, че А. е бил потребител по смисъла на закона – Наредба №4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /чл.3/, на доставяната ВиК услуга. Ето защо не може да се приеме, че „ВиК Сливен“ има вземане от А.А..

Така също, както от съдържанието на исковата молба, така и от реквизитите на издаваните от ищцовото дружество фактури, а дори от показанията на свидетеля, не стана ясно за кой точно имот /на какъв точен административен адрес/ са начислявани задълженията, в това число не може да се направи констатация, че записите в карнета за отчета на консумация на вода се отнасят именно за имота, обитаван от ответника. Такъв конкретен имот- като вид и административен адрес, не бе назован дори от свидетеля, а той е ВиК инкасатора за селото.

Ето защо главния иск остана недоказан, а от там- и неоснователен и ще бъде отхвърлен.

 

Вторият иск е акцесорен на първия- за т.н. мораторна лихва, и като такъв следва неговата съдба. Поради това и той ще бъде отхвърлен

 

По въпроса за разноските: такива се търсят от ищеца, но съгл.ал.1 на чл.78 от ГПК му се следват съразмерно уважената част от исковете. В случая разноските на „ВиК Сливен“ в исковото производство са общо 585лв., от тях: 75лв.- довнесена д.т. за образуване на делото; 360лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат и 150лв.- депозит за назначения от съда особен процесуален представител на ответника. Те обаче няма да бъдат присъдени на търговското дружество, тъй като и двата му иска се отхвърлят.

По същата логика се разрешава въпроса за сторените от „ВиК Сливен” разноски в заповедното производство- те са 26лв..

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

 

              Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността-  ул. ”6-ти септември” № 27 с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено, че А.И.А. с ЕГН: **********, представляван в делото от назначения му от съда особен процесуален представител- адв.Л. ***, му дължи сумите, за които на дружеството е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 5881/2018г. на СлРС, заповед за изпълнение- №3351/ 31.10.2018г.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „ВиК СЛИВЕН“ООД да му бъдат присъдени разноски- сторени от него както в настоящия исков процес /585лв./, така и в заповедното производство /ч.гр.д.№ 5881/2018г. СлРС- 26лв./.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: