№ 20996
гр. * 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:**
при участието на секретаря ** Д. Н.А
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110164388 по
описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу **. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на
вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 913,34 лева за периода
05.2020 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното
изплащане, 122,62 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 03.04.2024 г., 25,84 лева
– сума за дялово разпределение за периода 03.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане и 5,60 лева – мораторна лихва за периода
16.05.2021 г. – 03.04.2024 г., за топлоснабден имот в гр. * ж. к. ** 1“, бл. **, вх. Б, ет. 3, ап.
28, аб. № 318402, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 23312/2024 г.
на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва да разполага с право на собственост или с право на ползване върху процесния имот,
1
както и да реално да обитава последния. Оспорва и наличието на облигационно
правоотношение между страните. Възразява процесният имот да има изградена абонатна
станция, която да е въведена в експлоатация и да има монтирани уреди за топлоснабдяване в
имота. Сочи, че не е откривана партида по отношение на процесния имот. Оспорва
наличието на сключени договори за предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“,
както и с фирмата за дялово разпределение. Възразява, че общите условия са публикувани,
както и да са приемани от ответника. Оспорва наличието на задължения за заплащане на
топлинна енергия, както и на лихви върху тази стойност. Оспорва наличието на покана за
изпълнение на процесното задължение, както реалното потребление на топлинна енергия в
процесния имот. Релевира възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За уважаването на предявения главен иск ищецът трябва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35 от 18.12.2019 г., по
силата на който ** И.а и **. даряват на ** – син на първата дарителка, недвижим имот в гр.
* ж. к. ** 1“, бл. **, вх. Б, ет. 3, ап. 28. Със същия нотариалния акт дарителите си запазват
правото на ползване върху дарявания имот безвъзмездно и до края на живота на всеки един
от тях, заедно и/или поотделно.
Съдът е прекратил производството срещу ** И.а поради нейната смърт преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.03.2024 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, "потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува електрическа енергия или природен газ, за собствено
ползване. Следователно по изрично разпореждане на закона по договора за доставка на
топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик
или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Лицето, на което е
учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика –
владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице
потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да я
заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от
правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за
2
консумирана топлинна енергия в имота.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 1867,91 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 51,63 лева. ТЕ за БГВ се
начислява по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. Водомерите са
монтирани на 01.07.2020 г. До тогава абонатът не е имал изправни водомери и затова за
месеците 05. и 06.2020 г. му е начислена служебна ТЕ на „*“ за 61 дни и за 1 брой
потребител. За периодите с липса на достъп на абоната се начислява служебна ТЕ на „*“ с
разходна норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според главния отчет и
изравнителните сметки на ФДР за процесния период в процесния имот няма радиатори.
Абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имот. Проверката на топломер №
55370215 за 2020 г. е направена почти 11 месеца след законовия срок, а тази за 2023 г. – 3
месеца след законовия срок. Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична
проверка на ОТ е нормативно нарушение. От техническа гледна точка наличието на
метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „*, е дала основание
на вещото лице да заключи, че за този период ОT е бил годно СТИ. Причината за това
голямо закъснение е, че „**“ ЕАД не е имала договор с оторизирана фирма за метрологичен
контрол през 2019 г. и 2020 г. поради съдебно оспорване на обществена поръчка за избор на
точно такава фирма. ОТ е СТИ и подлежи на метрологична проверка на всеки 2 години.
Ответникът чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
3
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 18.04.2024 г. В този
смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 18.04.2021 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 18.04.2021 г. –
30.04.2023 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2020 г. – 17.04.2021 г. Така размерът на уважения главен иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, е 620,74 лева.
По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите,
направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия,
отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Размерът на иска
за заплащане на сума за дялово разпределение, определен на основание чл. 162 ГПК, е 17,54
лева.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
4
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 83,33 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
3,80 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на 545,23 лева от общо направени разноски в размер на 28,65 лева - държавна такса
за исковото и заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, 400 лева –
депозит за особен представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства. Ответникът е бил представляван особен представител и не е претендирал
разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК ** срещу **.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че **. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 620,74 лева за
периода 18.04.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до
окончателното изплащане, 83,33 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
03.04.2024 г., 17,54 лева – сума за дялово разпределение за периода 18.04.2021 г. – 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното изплащане и 3,80 лева –
мораторна лихва за периода 16.05.2021 г. – 03.04.2024 г., за топлоснабден имот в гр. * ж. к.
** 1“, бл. **, вх. Б, ет. 3, ап. 28, аб. № 318402, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 23312/2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми: над 620,74 лева до сумата от 122,62 лева и за периода 01.05.2020 г. –
17.04.2021 г., над 83,33 лева до сумата от 309,16 лева, над 17,54 лева до сумата от 25,84 лева
и за периода 01.03.2021 г. – 17.04.2021 г.г., над 3,80 лева до сумата от 5,60 лева.
ОСЪЖДА **., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК ** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 545,23 лева.
Решението е постановено при участието на „**“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6