Р Е Ш Е Н И Е № 820
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 08.01.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 2509 описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, с която против П.С.П. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по
чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 20.11.2017 г. е подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, които договори са сключени
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу П.С.П., произтичащо от Договор
за потребителски кредит № 2248264, одобрен на 23.04.2016 г. и подписан на
25.04.2016 г, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 20.11.2017 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.11.2017 г.
Излага
се, че Приложение № 1/20.11.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г. е представено само с данните на длъжника
П.С.П., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2,
3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само
на съда.
Поддържа
се, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия, Агенция за събиране на
вземания, в качеството на цесионер е поела ангажимент към цедента от негово име
и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция
за събиране на вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх.
№ УПЦ-П-УКФ/2248264 от 28.11.2017 г.
посредством Български пощи с известие за доставяне, като писмото се
върнало в цялост като неполучено. Ищцовото дружество изпратило повторно
уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-УКФ/2248264 от 07.08.2019 г., което отново се върнало
в цялост като неполучено.
Сочи се,
че към настоящата искова молба е представено заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх.
№ УПЦ-С-УКФ/2248264 от 07.08.2019 г.
и ищецът моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата
молба и приложенията към нея.
Твърди
се, че процесното вземане произтича от одобрен на 23.04.2016 г. и подписан на
25.04.2016 г. Договор за потребителски
кредит № 2243264 между П.С.П. и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните Общи условия
са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора
Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й
условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Излага
се, че при условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 2000.00 лева, която
сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.04.2016
г. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата
или общият размер на кредита е 2323.55 лв., който представлява сборът от
следните компоненти: чиста стойност на кредита 2000.00 лв., такса за
разглеждане на кредита 200.00 лв. и застрахователна
премия 123.55 лв. Таксата за разглеждане на кредита Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, които са включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Поддържа
се, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да
ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част
от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна
погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит,
лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата.
В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
от вноските.
Сочи се,
че съгласно клаузите на сключения договор усвоената парична сума по кредита за
срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния
размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от
датата на отпускане на кредита, като страните са договорили годишен лихвен
процент в размер на 15,50 %. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 387.01 лева. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 2710.56 лева, която
съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 24 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 112.94 лева, като първата погасителна
вноска е дължима на 14.05.2016 г., а последната е с падеж на 14.04.2018 г.,
съгласно погасителния план, неразделна част от Договора за кредит, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Излага
се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
14.04.2018 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/,
предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявена
предсрочна изискуемост.
Поддържа
се, че съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи
условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият
дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и
обезщетение за забава в размерна годишната законна лихва, разделена на 360 дни,
за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 207.03 лева за периода от 14.03.2017 г. до
датата на входиране на задължението в съда.
Посочва
се, че кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до
датата на подаване на исковата молба е в размер на 1206.34 лева, с която са
погасени както следва: възнаградителна лихва: 282.27 лв., главница: 901.71 лв.
и лихва за забава 22.36 лв.
Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 920/2019 г. по описа на ВдРС, по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47
от ГПК.
Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
-1421.84 лв. – главница по 14 бр. неплатени месечни
погасителни вноски с падежни дати 14.03.2017 г. до 14.04.2018 г. с настъпил
падеж, преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;
-99.56 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва - дължима за
периода от 14.03.2017 г. до 14.04.2018 г.
-207.03 лв.- лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и
-Законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга.
Претендират се и направените разноски.
В срока за отговор по делото е подаден
такъв от назначения особен представител,
който е оспорил предявения иск като неоснователен, поради това, че
ответникът не е уведомен за извършената цесия по надлежния начин, както и че предявените
искове за заплащане на лихва са погасени на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 920/2019 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от
фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 754-РЗ от 08.04.2019
г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 920/2019 г. на РС-Видин, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 1 421.84 лева – главница, 99.56лева –
възнаградителна лихва от 14.03.2017 г. до 14.05.2018 г., 207.03 лева -
обезщетение за забава от 14.03.2017 г. до 01.04.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда –
01.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 34.57лева-
разноски за платена държавна такса и 65.00 лв. лева за юрисконсултско възнаграждение.
От заповедта е видно, че заявлението е отхвърлено в следните части, а
именно: за сумата над 65.00 лв. до
200.00 лв., възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по 413 ал. 2 ГПК заявителя не е подал жалба срещу
разпореждането, в частта, в която се отхвърля заявлението. Заповедта е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК и на заявителя е указана възможността
да предяви искове против длъжника за установяване на вземанията си по
Заповед № 754-РЗ от 08.04.2019 г. по чл.
410 от ГПК.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в
резултат на това е образувано и настоящето дело № 2509/2019 г., в което ответника участва чрез
назначения му особен представител.
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за потребителски
паричен кредит № 2248264, сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и П. Славчова П., е видно, че кредитодателят е предоставил
на ответницата като кредитополучател сумата от 2000 лева, за срок от 24 месеца,
при следните условия: такса за з разглеждане на кредит-200.00 лева, застрахователна
премия-123.55 лв., ГПЛ-15.50% и ГПР- 28.14 %.
С договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.11.2017
г.,
сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е цедирано вземането по процесния договор за кредит, като цесионерът
е упълномощен да извърши уведомления от името на цедента
на длъжниците за прехвърленото вземане. Към договора
за цесия са представени потвърждението за цесия и приложението за прехвърлените
вземания, в което под № 171 фигурира
името на ответника и договора й за кредит от 23.04.2016 г.
По делото са
представени два броя уведомления до ответника от 28.11.2017 г. и от 07.08.2019 г.
за извършената цесия, както и известие за доставяне от 20.12.017 г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя и обратна разписка от товарителница на Лео Експрес от 12.08.2019 г.,
с отбелязване, че лицето отказва да получи пратката. С връчване на исковата
молба и книжата към нея, на ответницата чрез назначения й особен представител, отново
е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало на 12.08.2020 г.,
видно от отрязъка от съобщението.
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
че дължимата главница, договорната лихва, и лихвата за забава са в
претендирания размер.
Вещото лице е посочило,
че по договора за кредит са направени плащания в размер на 1206.34 лв..
Не се спори
относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 920/2019 г. по описа на ВдРС, като издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което ищецът предявява настоящия установителен иск.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Вземанията на
ищеца се основават на договор за потребителски кредит, който поражда задължение
за връщане на взетата в заем сума. Безспорно е, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка с даден паричен заем.
По несъмнен начин се доказа, че страните са обвързани по
силата на сключения Договор за потребителски паричен кредит, въз основа на който кредиторът, е предоставил на ответника, като кредитополучател,
паричен заем в общ размер на 2000.00 лв.
Безспорно е също така, че в
случая е изпълнено задължението за предоставяне на договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на подпис от страна на кредитополучателя, включително и
от заключението на вещото лице.
От същото е
видно, че непогасената, от страна на ответника, главница е в размер на сумата
от 1421.84 лв., поради което претенцията в
тази и част следва да бъде уважена.
От договора е
видно, че между страните е договорена и лихва /възнаградителна/, каквато е
допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД. По правната си
характеристика, договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари
или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите.
Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като
нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в
случая/ и времето на ползването му.
В случая волята
на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим в Закона за потребителския кредит. Към момента на сключване на процесния
договор-23.04.2016 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ,
бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България/годишният процент на разходите включва
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата
разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на
ГПР са нищожни. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната
свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение/. При преценка
нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент , съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 15.5 % и ГПР – 28.14 %, не
противоречи на добрите нрави, с оглед изложените по-горе съображения, като
същата не е и неравноправна ,тъй като е съобразена със законовите изисквания на
чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като
ограничаващи договорната свобода.
В случая договорната лихва,чиито размер е 99.56
лева, не надвишава пет пъти размера на
законната лихва в горния смисъл, поради което ответника дължи заплащането й.
Основателен се
явява и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.Крайният срок за издължаване по договора е 14.04.2018
г.. С оглед забавата претенцията за обезщетение за периода от 14.03.2017 г. до 01.04.2019
г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ за сумата от 207.03 лв. следва
да бъде уважена.
Неоснователно се явява и възражението, че ответникът не е уведомен за извършената цесия по надлежния
начин. С исковата молба е връчено уведомителното писмо за извършената цесия,
което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и
същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника,представляван
от особен представител, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил
в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва
да бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от
ВКС на основание чл. 290 ГПК
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./.Вземането е
валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия
иск.
Настоящият съдебен
състав не споделя тезата, че не е налице валидно уведомяване на ответника за
извършената цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за
съответната цесия са връчени на неговия
особен представител, а не лично на длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответницата е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н..
И в двата случая,
представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се
изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК
за особения представител.
Съдът не споделя
разбирането, че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета
на делото, тъй като това би означавало
кредиторът да бъде поставен в
ситуация да не може да предяви правата
по договора за цесия по съдебен ред,
поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
уведомлението за цесията.
В трайната съдебна практика е прието, че
действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. В тази
врзъка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава,
когато е платил на ненадлежен кредитор.
От събраните по делото
писмени доказателства и от изслушаната съдебно-икономическа експретиза се
установи, че ответницата е извършила частични плащания и не е погасила
задълженията си по договора.
Видно
от твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства периодите,
за които се дължат лихвите са от 14.03.2017 г.
Действително вземането за тях
е периодично по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и се погасява с изтичане на
тригодишна давност, но същата, считано от падежа на всяка от вноските, не е
била изтекла към датата, на която заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано в съда – на 01.04.2019 г.. Съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
искът за установяване съществуването на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с тази
разпоредба се създава изключение от общото правило, че искът се счита за
предявен от постъпване на исковата молба в съда - чл.125 от ГПК.
С депозиране на заявлението в
съда настъпват и материалноправните последици, които законът свързва с
предявяването на иска и конкретно се прекъсва теченето на погасителната
давност,като тя се спира, докато продължава съдебното производство – чл.116,
б.“б“ и чл.115, б.“ж“ от ЗЗД.
По тези съображения
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на предявените лихви е неоснователно.
Предвид изложеното съдът счита, че
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло, като се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД следните суми: 1421.84 лв. –
главница по 14 бр. неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати
14.03.2017 г. до 14.04.2018 г. с настъпил падеж, преди датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 99.56 лв. – договорна /възнаградителна/
лихва - дължима за периода от 14.03.2017 г. до 14.04.2018 г.; 207.03 лв.- лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на
ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е направил искане
за присъждане на разноски. Видно от представения списък в исковото
производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в
размер на 122.30 лева, 90.00 лева - депозит за вещо лице, 351.00 лева-разноски
за особен представител на ответницата, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Съобразявайки тежестта
на делото и съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Разноските в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 920/19 г. по описа на ВдРС са в общ размер от 99.57 лв. /34.57 лева за платена държавна такса и 65.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.С.П. ***, ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: 1421.84 лв. – главница /по 14 бр.
неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати 14.03.2017 г. до 14.04.2018
г. с настъпил падеж, преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда/; 99.56 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва - дължима за периода от
14.03.2017 г. до 14.04.2018 г.; 207.03 лв.- лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 14.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда
/01.04.2019 г./ и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
-01.04.2019 г. до окончателно погасяване на дълга.
ОСЪЖДА П.С.П. ***,
ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в общ размер от 99.57
лв. /34.57 лева за платена държавна такса и 65.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д № 920/2019 г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА П.С.П. ***,
ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата в общ размер на 663.30
лв. /държавна такса в размер на 122.30 лева, 90.00 лева - депозит за вещо лице,
351.00 лева-разноски за особен представител на ответницата и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение/ направени в настоящето производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис
по ч.гр.д.№ 920/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: