Р Е Ш Е Н И Е № 119
гр. Сливен, 22.06.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 91 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на
Н.Г.С. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0306-000070/07.03.2022 г. , издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР -
Сливен, РУ Нова Загора, с която на
основание чл.171, т.2А, Б.А от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № …………. за срок от 6
месеца, считано от 07.03.2022 г., а именно за 190 дни.
В жалбата се твърди, че от
описанието на нарушението не ставало ясно коя от хипотезите на чл.171, т.2А,
Б.А от ЗДвП е нарушена. АУАН бил връчен на управлявалия лекия автомобил, а на
оспорващата не бил връчван такъв. Счита, че не са спазени изискванията на ЗАНН,
относно атрибутите на заповедта. Не е посочено кога е издадено СУМПС на водача,
преди или след излизането на В. от ЕС. Не била обсъдена и възможността за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Заявява, че й е нарушено правото на защита, тъй
като не можела да разбере в какво точно се изразявало нарушението на водача.
Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващата не се
явява и не се представлява.
Административният орган в
писмено становище по жалбата, счита, че при издаване на ЗППАМ, не са допуснати
процесуални нарушения, които да обосноват отмяната и, като наред с това не били
допуснати нарушения на материалния и/или процесуален закон.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.03.2022 г. в 21:53ч. по път II-55 км 83,00 Я.
И. Д. ЕГН:********** управлявал в посока гр. Нова Загора - с. Асеновец, лек
автомобил Мерцедес Ц220 Д с peг. номер ……….,
собственост Н.Г.С. с ЕГН:**********. При извършената проверка от Ж. Ж. - мл.а.
в РУ Нова Загора при ОДМВР Сливен, било установено, водачът управлява МПС на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство № D.907234Y19ХК
14, издадено от В., която не е членка на Европейския съюз или друга държава -
страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конференция Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането в страната.
Същият в. на т. на Република България на 10.07.2019 г.. За констатираното
нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП на Я.
И. Д. е
съставен АУАН серия GA № 501792/07.03.2022 г. връчен на нарушителя без възражения.
Въз основа на съставения
АУАН на оспорващата е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0306-000070/07.03.2022 г. , издадена от ВПД Началник
група към ОД на МВР - Сливен, РУ Нова Загора, с която на основание чл.171, т.2А, Б.А от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС с рег. № ………. за срок от 6 месеца, считано от 07.03.2022 г., а именно за
190 дни. ЗППАМ е получена от
жалбоподателката на 08.03.2022 г.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от
АПК от лице участвало в производството по издаване на административния акт и
имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В заглавието изрично е посочено, че се отнася до прилагане на ПАМ по чл.171
т.2а б.“а“ от ЗДвП. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите
обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. Заповедта е издадена
от компетентен орган определен със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на
Директора на ОДМВР Сливен.
Съгласно чл. 171, т.2а б.„а“
от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН серия GA № 501792/07.03.2022 г..
Независимо от оскъдното
описание на основанието въз основа на което е наложена процесната ПАМ, от него
става ясно, че водачът на автомобила Я.
И. Д. не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
При проверката водача е представил чуждестранно свидетелство за управление D.907234Y19ХК 14, издадено от В.. На 31.01.2020 г. В. напуска
ЕС и престава да бъде член на съюза, а договореният 11- месечен преходен
период, в който европейското законодателство все още е приложимо, изтича на
31.12.2020 г. В конкретния случай от направената справка за пътуване, се
установява, че Я. Д. е в. на т. на РБългария през 2019
г., като в случая правото му да се възползва от притежаваното чуждестранно
свидетелство за управление е било до 31.12.2020 г., респ. с прибавения по
чл. 162, ал.
1 ЗДвП тримесечен срок, в който е следвало да се сдобие с българско
СУМПС в по-благоприятен вариант – без полагане на изпит, изтича на 31.03.2021
г. Установеното нарушение е на дата 07.03.2022 г., т. е. близо година по-късно,
време, в което Д. не е предприел действия да се сдобие с българско СУМПС без да
полага изпит. Констатираното бездействие на правоимащия
води до предвидените от законодателя правни последици – незачитането на
чуждестранното свидетелство за управление на територията на РБългария
и обосновава прилагане на предпоставките на чл. 171, т.
2а, б. "а" ЗДвП, тъй като се приема, че лицето не
притежава валидно свидетелство за управление на територията на Р България.
В горния смисъл са
препоръките дадени в т. 6. 1 в Известие относно пътуването между ЕС и О. к.
след края на преходния период https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.pdf.
Съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на МПС издадени от
държавите – членки на ЕС, се признават взаимно, при уточнението, че
притежателят на валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава-
членка на ЕС, може да го замени с еквивалентно свидетелство за управление на
МПС от друга държава членка, ако притежателят е установил обичайното си
пребиваване в тази държава членка. След края на преходния период свидетелство
за управление на МПС, издадено от О. к., повече няма да може да бъде заменяно
със свидетелство за управление на МПС от държава- членка на ЕС, въз основа на
правото на ЕС.
Липсват доказателства Д.
да е направил постъпки да се е възползва от опростения ред на замяна на
притежаваното от него чуждестранно СУМПС с българско, липсват и твърдения в
тази посока, поради което следва да се приеме, че към датата на постановяване
на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ от 07.03.2022 г. водачът Я. Д. не
притежавал СУМПС валидно за територията на Р България.
При така изложеното, съдът
намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на Н.С.
– собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП.
При издаването на
заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон
– чл. 171, т.
2а от ЗДвП, близо до минималния предвиден размер по закон – 6
месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е
издадена заповедта за ПАМ.
Неоснователен е доводът,
че от описанието на нарушението в ЗППАМ не ставало ясно, коя от хипотезите е
приложена от административния орган. Както бе посочено по-горе посочената
хипотеза е липса на свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от водача моторно превозно средство. В конкретния
случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е
приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а
именно управление на МПС от лице, чието СУМПС не е валидно на територията на РБ
или с други думи казано – неговото деяние следва да се приравни на хипотезата,
разписана в чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП - управление на МПС от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, и по-точно, свидетелството му за
управление не е валидно, по причина разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от същия
закон. Наред с този факт, видно от справка за нарушител/водач относно Я. Д.,
същият е притежавал СУМПС №: ********* издадено в Р България, валидно до
05.04.2028 г., но същото е със статус в БДС – унищожен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Според чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. Липсата на валидно СУМПС към момента на извършване на проверката
се приравнява на липса на СУМПС.
По изложените съображения,
жалбата на Н.С. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е
правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити,
мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията
му. Същият не страда от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата
отмяна.
С оглед изхода на делото и
предвид факта, че от ответника не са претендирани
разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от изложените съображения и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.С. ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0306-000070/07.03.2022 г. , издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР -
Сливен, РУ Нова Загора.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: