Решение по дело №19/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба с вх. № 83/ 13.01.2025 г. от А. Я. А., чрез адв. В. К., ДАК, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0283 – 000065/ 20.12.2024 г. на ВПД Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ Каварна по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна. Настоява, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че при издаването ѝ не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи, че жалбоподателят живее от години в Полша и страда от депресия и силно главоболие, поради което са му отпускани лекарства по специален ред на електронна рецепта срещу идентификационен личен здравен код на полската здравна система, като прилага хартиена рецепта и копие на опаковките на лекарствата. Споделя, че е възможно някое от тях да съдържа наркотично или упойващо вещество, но според него е малко вероятно да се отрази на тест с техническо средство. Според жалбоподателя ЗППАМ е незаконосъобразна, защото при издаването ѝ не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба и урина за изследване, като резултатът от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е определящ за съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ. В тази връзка се позовава на чл. 23 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г.), от което извлича, че липсата на резултата от изследването по указания метод обуславя липсата на предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на това настоява, че следва да бъде отменена Заповедта. Претендира съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли Заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът, Началник РУ към ОДМВР – Добрич, РУ Каварна, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на процесната, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Същата е връчена на 22.12.2024 г. (л. 15 на гърба), а жалбата срещу нея е подадена на 03.01.2025 г. чрез административния орган, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка:

С оспорената заповед, издадена на 20.12.2024 г., на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, за това, че на 17.12.2024 г. около 11.11 часа, в [населено място], по ул. „България”, в посока към светофарната уредба, непосредствено до хотел Отдих, управлява собствения си лек автомобил Форд С-Макс с регистрационен номер WZW41522, водачът е изпробван за употреба на наркотични вещества в сградата на РУ Каварна с техническо средство DrugTest 5000 с фабр. № ARPJ-0008, с проба № 440, извършена в 11.24 часа, която е положителна за амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 0178153, като водачът е дал проба за химически анализ във ФСМП Каварна. Образувано е ДП № 166/ 2024 г. по описа на РУ Каварна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Прието е в ЗППАМ, че А. А. е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

За проверката от контролните органи е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1434562/ 20.12.2024 г. На водача е издаден Талон за изследване № 0178153/ 17.12.24 г.

По делото не е спорно, че с издадения талон за изследване водачът е дал кръвна проба и урина за изследване с цел опровергаване резултата от техническото средство.

Видно от писмо с вх. № 1088/ 11.04.2025 г. на Началника на МБАЛ - Варна към ВМА – София (л. 34), по талона за медицинско изследване са постъпили биологични проби с лаб. № 14826 и № 14827 за химико-токсикологичен анализ, който е изцяло приключен. Налице е окончателен резултат, според който в пробата кръв не се открива наличие на наркотични вещества, а в пробата урина се открива наличие на наркотичното вещество фенобарбитал, което се обяснява с прием на медикамента белергамин.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му със Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР - Добрич правомощия (л. 27).

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви. Тя обаче е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за случая, което води и до противоречието ѝ с материалния закон.

Съобразно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно по т. 2а, б. „б“: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно текста на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

По този ред е приета цитираната по – горе Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в която не са предвидени никакви гаранции за своевременно изготвяне на изследванията на водачите, нито е предвидена административнонаказателна или имуществена отговорност на субектите – лечебни центрове и заведения, на които е възложено извършването на тази дейност.

Съгласно чл. 3 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества или техни аналози – Дрегер “Дръг тест 5000”. П. Т. за изследване е уреден като Приложение № 1 от Наредбата.

С текста на чл. 6, ал. 4 от Наредбата е разписан редът, по който водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката от контролните органи тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване - при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Само при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. В чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема и оспори показанията на техническото средство или теста, както е в случая. В този смисъл, при незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в Заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл. 7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било спазено. Разписаните предпоставки сочат, че определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а не показанията на техническото средство Дръг тест 5000“ с инв. № ARPJ-0008.

Резултатът от направения тест би бил от значение само в случаите на чл. 6, ал. 4, изр. 2 от Наредбата, т.е. при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване. В случая, от доказателствата по делото, се установява, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се приемат за определящи резултатите от теста, извършен на място от контролните органи.

Представени са писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест с техническо средство „Дръг тест 5000“ със съответния инвентарен номер, като е дал биологични проби от кръв и урина за химико-токсикологичен анализ, резултатът от който да противопостави на резултата от техническото средство.

Взетите от жалбоподателя проби са изпратени на определената с Н. С. лаборатория за изследване. Видно от цитираното по – горе писмо, резултатът от изследването доказва, че лицето не е управлявало ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а предписаното му и приемано от него лекарство „bellеrgot“ е проявило в теста наличие на наркотично вещество, което впоследствие се е проявило и в урината при биологичната проба, но се е оказало „фенобарбитал“, а не „амфетамин“, както е според теста. Изписаното от полските лекари лекарство „bellеrgot“ съответства на продаваното в България лекарство „белергамин“. Белергамин таблетки са лекарствено средство, което се използва за лечение на различни състояния, свързани с нервната система и стомашно-чревния тракт. Съдържат активни съставки, които действат успокояващо и релаксиращо на организма. Те са комбинация от няколко активни вещества, които съвместно оказват положително влияние върху нервната система и храносмилателния тракт, като обикновено включват алкалоиди на беладона, ерготамин и фенобарбитал. Всяка от тези съставки има специфично действие, което прави белергамин уникален продукт за справяне с разнообразни състояния. Отделен е въпросът, че това лекарство може да доведе до сънливост и замайване, което може да създаде опасност, ако се шофира след употребата му. От значение за предмета на спора обаче е, че не е налице приемане на наркотик „амфетамин“, както е установено при теста, а наличието на фенобарбитал е резултат от предписан от лекар медикамент.

Информацията за състава на лекарството и резултатът от изследването обосновават основателността на жалбата.

Налага се изводът, че не са били налице предпоставките за издаване на Заповедта, поради което тя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход от спора и своевременно стореното от жалбоподателя чрез процесуалния му представител искане за присъждане на разноски, съответно представените за тяхното извършване доказателства, то на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса от 10.00 лв. (десет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), заплатено в брой.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. Я. А. Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0283 – 000065/ 20.12.2024 г. на ВПД Началник РУ към ОД МВР Добрич, РУ Каварна по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Добрич да заплати на А. Я. А., [ЕГН], от [населено място], обл. Добрич, сумата от 1010.00 лв. (хиляда и десет лева), представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.