НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер 400                                    Година 06.02.2020                              Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        XIII граждански състав

На седми януари                                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 253 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

               Производството е по обективно съединени искове  с правно основание чл.55 ал.1  пр.3 от ЗЗД. 

                   Ищецът И.Х.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Т., с адрес ***, с  исковата си молба против С.И.А. ЕГН **********,****, иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимата сума в размер на 4000,00 лв. получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 08.01.2019 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

                   Ищецът твърди, че на 16.10.2018 г. между него и  С.И.А. с ЕГН **********,****, бил сключен устен договор за доставка на лек автомобил от И., марка „М.", модел **** ***. За изпълнение на поетото задължение страните уговорили И.Х.М. да преведе задатък /капаро/ в размер на 4 000лв. В изпълнение на сключения договор ищецът превел уговорената сума по посочена от ответника банкова сметка *** Д.Л.А. ЕГН **********, а именно: IBAN: ***, за което предоставя платежно нареждане, с което установява направеното плащане. Към исковата молба прилага и разпечатка от проведени разговори между ищеца и ответника, в които ясно се виждало, че същият е указал банковата сметка на своята съпруга, на която да му се преведе договорената сума.

                   От своя страна С.И.А. поел задължение да достави на ищеца горепосочения лек автомобил в срок от една седмица от сключването на Договора, а именно **.**.**** г.

                   Твърди, че ответникът не е доставил договорения автомобил в уговорения срок, нито след това. В периода от сключването на договора до настоящия момент ищецът поддържал контакт с ответника и неговата съпруга, както устно по телефона, така и писмено чрез приложенията за електронна комуникация „Viber" и "WhatsApp", като в един момент спрял да отговаря на обажданията. В началото ответникът давал уверение, че ще изпълни поетия ангажимент и ще достави уговорения лек автомобил както са се споразумели, като за забавянето давал различни обяснения. Въпреки направените обещания, ответникът не изпълнил поетите ангажименти, поради което ищецът изпратил покана до С.А. и неговата съпруга Д.А., по чиято сметка било преведено капарото, с която същите били поканени да изпълнят поетите договорни отношения в едноседмичен срок от получаването, като със същата покана получателите били уведомени, че при неизпълнение на задължението в посочения срок страните следва да смята сключения договор за развален, като в такъв случай ответникът бил поканен да върне по посочена в поканата банкова сметка ***. Твърди, че поканите били получени лично, както от С.А. на **.**.**** г. така и от съпругата му на същата дата. Твърди, че ответникът не изпълнил поетите ангажименти в дадения срок за изпълнение, нито върнал полученото от ищеца капаро. За получените писма като доказателство прилага известие за доставяне с баркод ** ** *** ***** * и ** ** *** *****.

                   Твърди, че поради горното виновно неизпълнение на сключения договор от страна на ответника, договорът за доставка на автомобил от **.**.**** г. се считал за развален след изтичане на срока за изпълнение, а именно 11.12.2018 г.

                   Твърди, че с изтичането на дадения на ответника срок за изпълнение, ищецът е развалил сключения Договор за доставка на лек автомобил. Принципът на чл.88 на ЗЗД бил, че развалянето има обратно действие, което означавало, че всяка от страните е длъжна да върне всичко, което е получила във връзка с отпадналото основание.

                   ОТВЕТНИКЪТ С.И.А., с постоянен адрес:***, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не депозира отговор, не изпраща представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

       С оглед на посочените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което при наличие на предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК, ще ги уважи.

                  По отношение на разноските:

                  С оглед изхода на спора  и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцовата страна, направените по делото разноски в размер на 1 160,00 лева, от които 160,00 лева представляващи държавна такса и 1 000,00 лева за възнаграждение на един адвокат.

                  Воден от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

         

                 ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, С.И.А. ЕГН **********,***5, да заплати на И.Х.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Т., с адрес ***, сумата от 4 000,00(четири хиляди) лева, получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 08.01.2019 г., до окончателното й изплащане.

                  ОСЪЖДА С.И.А. ЕГН **********,***5, да заплати на И.Х.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б.Т., с адрес ***, сумата от 1 160,00(хиляда сто и шестдесет) лева направени по делото разноски.

                  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.