Решение по дело №386/2017 на Районен съд - Разград

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 53                                   15.02.2018 г.                                             гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На      седми февруари                                              две хиляди и осемнадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар   Сребрена Русева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №386/2017 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от  , с която е предявен иск от Е. З. С., действаща в качеството на управител на етажната собственост в сграда с адрес гр. Р. *****срещу П.М.А. за установяване, че същият дължи  на етажната собственост сумата 44 лв. задължения за поддържане на общите части на сградата ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на разноските, направи в двете производства. В допълнение към исковата молба сочи, че с решение на ОС на етажната собственост е определена такса за поддържане на общите части в размер на 1 лв. месечно, като за периода 01.02.2014 г. – 30.10.2014 г. дължимата от ответника сума е 9 лв. На 17.10.2014 г. с ново решение на ОС тази такса е определена в размер на 2 лв. месечно и от 01.11.2014 г. до 31.03.2016 г. дължимата от ответника сума е 34 лв. На трето ОС – на 27.04.2016 г. е определена отново такса от 1 лв., респ. дължимата от ответника за периода 01.04.2016 г. – 31.08.2016 г. е в размер на 5 лв. Според процесуалния представител на ищеца така предявеният иск е доказан в настоящото производство.

            Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК Назначеният му от съда особен представител оспорва иска. Счита, че има разминавания между сочената сума като дължима за процесния период и исковата такава, че част от таксата е за отглеждане на животно подлежащо на извеждане, а не е доказано притежаването на такова от ответника.

            Предявеният установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение за сумата 44 лв.  – за заплащане на дължими разходи за поддържане на общите части на сградата за периода февруари 2014 г. – август 2016 г., издадена по ч.гр.д.№2506/2016 г.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищцата Е. З. С. е управител на етажна собственост на сграда с идентификатор 61710.505.1905.1 с административен адрес ул.“***. Ответникът е собственик на апартамент в същата етажна собственост, като е закупил същия с нотариален акт, вписан във входящия регистър  на 30.09.2005 г.

            С решение на Общото събрание от 05.11.2013 г. е определена такса вход по 1 лв. на собственик, наемател, куче …

            На 17.10.2014 г. е проведено Общо събрание на ЕС, на което е присъствал и ответника /бил е и протоколчик/ е определена месечна такса вход по чл.6, ал.1, т.10 /т.е. за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата/ в размер на 1 лв. и такса по чл.51, т.7 в размер на 1 лв.  Според последният текст /очевидно от ЗУЕС/ собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане , заплащат разходи  в размер като за един обитател.

            На 27.04.2016 г. е проведено Общо събрание на ЕС таксата е изменена на 1 лв. за човек на месец, считано от 01.04.2016 г.

            На 16.08.2016 г. Общото събрание на етажната собственост е взело решение да се заведе съдебен иск срещу П.М.А. за сумата 44 лв.  – разходи за поддържане на общите части в сградата за периода от м.февруари 2014 г. до м.август 2016 г., които са определени с решения на общото събрание от 05.11.2013 г., 17.10.2014 г. и от 27.04.2016 г.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Ищцата като управител на етажната собственост представлява етажните собственици в редица правоотношения, както и  пред съда по искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на Общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. В случая тя се явява законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото.

            В случая задълженията, чието изпълнение се иска са определени по размер от Общото събрание на етажната собственост, а основанието за тяхното заплащане – разходи за поддържане на общите части е посочено в ЗУЕС. По делото е установено, че ответникът е собственик в етажната собственост. Същият не се е възползвал от правото си по чл.40, ал.1 от ЗУЕС и не е поискал отмяна на решенията на Общото събрание, чието изпълнение се иска.

            По отношение размера на така предявеният иск, съдът намира, че както по настоящото дело, така и в заповедното производство ищецът не твърди ответникът да притежава куче. Така това обстоятелство не е включено в предмета на делото и за него не са събрани доказателства.

            Ето защо ответникът следва да заплати само таксата за поддържане на общите части, основание за която е собственото му ползване на апартамента. Същата е в размер на 1 лв. за всеки от периодите между трите общи събрания, посочени от ищеца в допълнението към исковата молба. Така за процесния период от м.февруари 2014 г. до м. август 2016 г., посочен още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимата от ответника като етажен собственик сума за разходи за поддържане на общите части е 31 лв. /за 31 месеца от периода по 1 лв./.

            В останалата му част искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като не бе установено задължение за заплащане на такса по чл.51, ал.7 от ЗУЕС.

            На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 407 ,93 лв. от платените в настоящото производство 579 лв. и сумата 59,89 лв. от разноските по заповедното производство.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на   П.М.А., ЕГН ********** ***, че  същият  дължи на Е. З. С., ЕГН ********** в качеството й на управител на етажна собственост в сграда с адрес гр.Р. *****  сумата 31 лв. /тридесет и един лева/ такси за поддържане на общите части за периода м.февруари 2014 – м.август 2016 г., за         които вземания е издадена заповед за изпълнение №4244/23.12.2016 г. по ч.гр.д.№2506/2016 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 44 лв. като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА П.М.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. З. С., ЕГН ********** в качеството й на управител на етажна собственост в сграда с адрес гр.Р. *******  сумата 579 лв. /петстотин седемдесет и девет лева/ разноски по настоящото дело и сумата 59,89  лв. /петдесет и девет  лева и осемдесет и девет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№2506/2016  г. на РС Разград.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

          След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №2506/2016 г. на РРС.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: