Присъда по дело №411/2021 на Районен съд - Несебър
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 2 февруари 2022 г. |
| Съдия: | Петър Славов Петров |
| Дело: | 20212150200411 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 7 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Н.кия районен съд
Районна прокуратура – Бургас е повдигнала обвинения срещу ЛЮБ. Й. СТ. с ЕГН
**********, роден на ...... в град Поморие, живущ в село Г., улица И. № 9, община Н., ром,
български гражданин, без образование, безработен, осъждан, за това, че: 1) на неустановена
дата и месец през лятото на 2016г., в село Г., улица И. № 9, община Н., се съвкупил с лице
от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – Зл. М. Г., родена на ..... – на 11 годишна
възраст към момента на извършване на деянието, като извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК – престъпление по чл.151, ал.1 от НК, и 2) в периода от
неустановена дата през месец януари 2018г. до 19.12.2020г., в село Г., общна Н., като
пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 14-годишна възраст – Зл. М. Г., родена на ..... – престъпление по чл.191, ал.3,
вр. ал.1 от НК.
Съдебното производство се е развило по Глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание в хода на съдебните прения представителят на Районна
прокуратура – Бургас поддържа обвиненията във вида, в който са повдигнати и счита, че от
събраните по делото доказателства те са доказани по категоричен и несъмнен начин.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и за двете престъпления, за които е
обвинен, а наказанията “Лишаване от свобода”, които са предвидени за тях, да се наложат
при приложението на чл.55 от НК за срок от шест месеца за всяко от тях, като на основание
чл.23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Служебният защитник на подсъдимия ЛЮБ. Й. СТ. – адвокат Г.П. – АК-Бургас,
счита, че по делото не е категорично доказано от кой момент са започнали сексуалните
контакти между подсъдимия и З.Г., съответно установява се, че последната е започнала да
води сексуален живот през 2017г., а не през 2016г. Счита, че деянието по чл.151, ал.1 не е
извършено умишлено, тъй като подсъдимият от самото начало е имал намерение да заживее
на съпружески начала със З.Г., а самото деяние е несъставомерно, поради което моли за
същото той да бъде оправдан. Изразява становище, че е налице малозначителност на
деянието по чл.191, ал.1 от НК, което обосновава с обстоятелството, че от съвместното им
съжителство са се родили деца, за които и подсъдимият е полагал грижи, не са нарушени
интересите на обществото. Моли и за това обвиненине подсъдимият да бъде оправдан, а при
условията на евентуалност наказанието да бъде наложено в законоустановения минимум.
Подсъдимият се явява в съдебните заседания. Дава обяснения, в които признава, че
е спал със З.Г. през 2016г. и че е правил секс с нея преди тя да навърши 14-годишна възраст,
но оттогава той е имал намерение да заживее с нея като мъж и жена.
Н.ският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ЛЮБ. Й. СТ. е роден на ...... в град Поморие, ром, български
гражданин, неграмотен е, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица И. № 9, община Н..
Същият е многократно осъждан за кражби и грабежи. На 18.07.215г. е излязал от затвора,
където и изтърпял наказание „Лишаване от свобода“.
През 2016г. е започнал да общува с малолетната тогава З.М. Г., родена на ....., като
двамата се познавали от деца, тъй като живеят в едно село и на една улица – село Г., община
Н., на улица И..
Тогава Зл. М. Г. е била на 11 годишна възраст и е живеела заедно с майка си свид.
1
М. М. Г.. Била е ученичка в училището в село Г., но не е посещавала учебни занятия, поради
което пред 2018-а година е останала в същия клас. Нейна класна учителка е била свид. М.
Ив. К., пред която свид. М.Г. – майката на З.Г., е заявявала, че не харесва училището и няма
да пуска детето си да учи. Основно от съучениците й свид. К. научила, че продължителното
отсъствие от училище, а впоследствие окончателното преустановяване ходенето на училище
на З.Г. било заради това, че тя е заживяла с мъж.
От заключението на извършената през 2018-а година в хода на досъдебното
производство комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза се установява, че
интелектуалният потенциал и личностовото развитие ва Зл. М. Г. не съответстват на
календарната й възраст и се определят в рамките на лека умствена изостаналост,
съобусловена от ограничена на стимули и информация микросоциална среда и
педагогическа занемареност. Характерово се представя с особености на оформящ се
сангвиничен темперамент в рамките на сега формиращата се личност, без наличието на
белези на акцентуация. Личностово-характеровата структура е в процес на формиране,
поради ниската възраст. Присъща й е екстровертна насоченост, емационална незрялост и
лабилност, улеснена внушаемост, импулсивност в поведението, променливост на
настоението, които се явяват и възрастово специфични. З.Г. е наясно със същността на
сексуални акт като техника, би могла да го разпознае и би могла да даде информация дали е
участвала в извършването му – доброволно или по принуда, на не е в състояние да осъзнае
последствията от него. Пред вещите лица З.Г. е заявила, че от лятото на 2016г. поддържа
сексуална връзка, че се чувства обичана и значима в нейния контекст. Към лятото на 2016г.
З.Г. не е била способна правилно да възприема фактите, поради своето малолетие и
непълноценно личностово и интелектуално развитие. Вещите лица считат, че тогава е
възможно тя да е разбирала свойството, но не и значението на извършеното, а именно –
доброволно извършен полов акт с лице от мъжки пол.
През лятото на 2016г., когато подс. С. и З.Г. започнали да се срещат, общували
често, станали близки, в дома, обитаван от подсъдимия Л.С., находящ се в село Г., улица И.
№ 9, община Н., който, въпреки, че е знаел възрастта на З.Г. и че тя е била малолетна, и при
съгласието на момичето, двамата осъществили полово съвкупление.
Този факт се признава както от посъдимия в дадените от него обяснения пред съда,
като същият се подкрепя от свид. М.Г., потвърждава се и от заключението на вещото лице
по извършената в хода на досъдебно производство съдебно медицинско заключение, както и
от свидетелските показания на М. В. Н., дадени по досъдебното производство и прочетени
по реда на чл.281, ал.5 от НПК, при която на 17.10.2017г., когато Зл. М. Г. е била 13-
годишна, т.е. все още малолетна, на последната е извършен медицински преглед, при който
се установило, че не е девствена.
По този начин е установено, че от обективна и субективна страна с деянието си
подс. ЛЮБ. Й. СТ. е осъществил състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез действие по
съвкупление с лице от различен пол, което е малолетно, като съгласието на пострадалата е
правно ирелевантно. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се изразява в
осъществяване на половия акт.
За да бъде едно деяние (действие или бездействие) престъпление е необходимо да
бъдат налице както елементите от обективна страна на състава на престъплението, така и
тези, отнасящи се към неговата субективна страна. Фактическият състав на престъплението
е конкретно проявление на съвкупността от онези типични обективни и субективни
обстоятелства, които са описани по общ начин в законовия състав на престъплението.
Съдържимите се в очертаната правна норма на чл.151, ал.1 от НК признаци визират
умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години, като умисълът е единствената
форма на вина, при която престъплението може да бъде извършено, тоест деецът да е
2
съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал неговите
общественоопасни последици и да е искал/допускал настъпването им.
Подсъдимият ЛЮБ. Й. СТ. се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст –
Зл. М. Г., като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, тъй като
съвкуплението не е осъществено при някоя от визираните в този член хипотези.
Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление.
От субективна страна, подсъдимият ЛЮБ. Й. СТ. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
извършването му и ги е целял – деянието е извършено умишлено по смисъла на чл.11, ал.2
от НК.
Постепенно през 2017г., двамата са започнали все по-често да прекарват време
заедно, като З.Г. е започнала и да остава в дома на подс. Л.С.. Тогава майката на З.Г., след
като е заварвала дъщеря си в леглото на подс. Л.С., когато З.Г. е била на 12 години, я е
водила на медицински преглед, при който се установило, че тя не е девствена, а след като
продължила да не се прибира вкъщи, е започнала да подава сигнали до полицията, че подс.
Л.С. е взел дъщеря й и живее с нея, и да я обявява за издирване. При последвалите беседи с
полицейските служители, пред които двамата заявявали, че поддържат сексуална връзка,
детето е било вземано и връщано на майката, а на подс. Л.С. е било обяснявано, че не може
да живее с малолетната, като му е било разяснявано, че това е престъпление, на което подс.
С. е заявявал, че той ще се грижи за Златка Георгиев, защото майка й не можела, и че щял да
я вземе за жена, няма да я пуска при майка й, като дори е готов да влезе в затвора. Детето е
било предавано на майката свид. М. М. Г., като едновременно с това последната е била
предупреждавана за отговорността, която носи за неупражняване на контрол върху
поведението на своето дете. Когато на подс. Л.С. са започнали да му съставят и връчват
протоколи за полицейскто предупреждение да не живее на съпружески начала със Зл. М. Г.
и да не я допуска до жилището си, а Зл. М. Г. – да не бяга от дома си в село Г., улица И.,
където живее с майка си, както и че при бягства от дома й ще бъде настанена в ДВНМН –
Бургас, през 2018г., от дома, находящ се на улица И. № 9 в село Г., където се установили да
живеят съвместно от месец януари 2018-а година, подс. Л.С. и З.Г. се преместили да живеят
в една барака, намираща се извън регулацията на селото. Там живели няколко месеца, след
което се преместили във фургон в Промишлена зона в град Н., а малко след това се
завърнали отново в село Г., на улица И., когато вече никой, включително и майката на З.Г.,
не е имала против и е склонила те да продължат за живеят на съпружески начала. Зл. М. Г. е
навършила 14-годишна възраст на 24.03.2019г., а 16-годишна възраст на 24.03.2021г.
С тези свои действия подсъдимият ЛЮБ. Й. СТ. е осъществил от обективна и
субективна страна и състава на престъпление по чл.191, ал.3 от НК.
Основният състав по чл.191, ал.1 от НК се свързва с установяване на фактическо
съжителство между субекта, който може само да е пълнолетно лице, и пострадалата. Това
съжитество предполага трайни отношения между извършителя и пострадалата, обичайно се
свързва с установяването на съвместен живот в едно домакинство, безспорно
изпълнителното деяние би могло да бъде осъществено само с действие. По делото не се
спори, че подсъдимият е заживял в съжителство и положил трайни отношения с
пострадалата. Законодателят е приел 16-годишната възраст на пострадалата като крайния
момент, в който би могло да се осъществи съставът на това престъпление, тъй като
Семейният кодекс изрично предвижда възможността лицата, навършили 16-годишна
възраст, да могат да сключват граждански брак с разрешение на районния съдия, т.е. тази
възрастова граница, над която е обществено приемливо дадено лице да живее на съпружески
начала. В случая обаче деянието е осъществено пред период, чието начало е месец януари
2018г., когато З.Г. не е била навършила 14-годишна възраст, респ. не е била навършила 13-
годишна възраст, по който начин деянието се явява съставомерно по чл.193, ал.3 от НК.
3
Съдът счита, че след направения анализ на събрания доказателствен материал по
делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК се установи по несъмнен начин участието на под. С. в
изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна – авторството на деянието и
виновното поведение, както и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и дадените
от тях по досъдебното производство, прочетени по реда на чл.291, ал.5 от НПК, за
възприемането на направения по-горе извод. За достоверността на гласните доказателства се
изхожда най-вече от тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал по делото от
една страна и от друга с тяхната убедителност, което пък е последица от
последователността, обективността и непосредствеността на тези доказателства.
Показанията на полицейските служители не се опровергават от останалия доказателствен
материал, събран по делото, досежно главния факт, включен в предмета на доказване, и
релевиращ съставомерността на деянието, че подс. С. е заживял на съпружески начала без
брак с лице, ненавършило 14, респ. 16г. възраст. Освен това показанията и на останалите
свидетели са непротиворечиви и непосредствени досежно установяване на главните факти,
включени в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК, касаещи авторството и
виновността на подс. Л.С.. Съдът кредитира тези показания и поради факта, че вътрешно не
са противоречиви досежно изброените по-горе обстоятелства за доказване, а както и поради
факта, че показанията са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и
са последица от прякото изпълнение на служебните им задължения. Ето защо съдът намира,
че деянието по чл.191, ал.3 от НК е съставомерно с доказани елементи от обективна страна
на неговата съставомерност и доказателствата в тази насока са категорични и
последователни. Служебният защитник навежда доводи, че и двамата са искали да живеят
заедно, а след време от съвместното им съжителство са се родили деца. Вярно е, че
традиционните семейни отношения в ромските семейства и техните традиции в миналото и
до сега позволяват такива съжителства, но това според съда не изключва съставомерността
на поведението на подс. Л.С., тъй като в случая те са отречени от действието на закона, а
отношенията в тази насока са криминализирани от НК. Основното възражение за
изключване на обществената опасност на деянието, поддържано от страна на адвокат Г.П., е
за наличието на предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК, определящо деянието
като малозначително и с явни незначителни правни последици. Съдът не споделя този довод
за маловажност на случая, изключващ наказателното преследване на подс. С., тъй като
самият факт, че законодателят в нормата, материализираща противоправното поведение на
дееца, е предвидил санкция лишаване от свобода в размер от две до пет години, е придал
завишена степен на обществена опасност на това деяние по чл.191, ал.3 от НК. По този
начин е придадена и необходимата обществена значимост на този род обществени
отношения, защитени от тази норма по Глава IV, раздел II от НК, като е налице и
категорична нормативна установеност на този род отношения. Затова и приетите по-горе
правни изводи, а и конкретната фактология по деятелността, не могат очевидно да изключат
установената и необходима степен на обществена опасност на деянието, като предпоставка
за съставомерността по чл.191, ал.3 от НК, или да сведат нейното значение до явна
малозначителност така, че да обосноват несъставомерност на инкриминираното действие от
страна на подс. С..
С оглед на горното съдът намира, че подс. С. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.191, ал.3 от НК, във връзка с чл.191, ал.1 от
НК.
От доказателствата по делото, събрани по предвидения в НПК ред в съвкупност от
фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,
участието в деятелността на подс. С., виновното поведение и обстоятелствата, при които е
осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация.
4
Деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като подс. С. е съзнавал
обществеоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Тази извод следва от цялото волево поведение, предмет на инкриминираната
деятелност, тъй като подс. С. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал е
и е желаел настъпването на обществеоопасните последици, т.е. в случая се касае за единство
на цел и на престъпен резултат.
За престъплението по чл.151, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от две до шест години.
За престъплението по чл.191, ал.3, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от две до пет години.
При индивидуализацията на наказанията и за двете престъпления съдът се съобрази
с ниската степен на обществена опасност на деянието, с причините за извършването му –
ниска не само правна, но и обща, елементарна култура и незачитане на установения в
страната ред, с многобройните смекчаващи обстоятелства – създаденото семейство и
полагане на грижи и за родените му деца, с влошеното имотно и материално състояние, с
това, че е безработен и не реализира доходи, спазените ромски традиции, позволяващи
такова съжителство и които са в основата на взетото им решение, независимо от законовата
забрана за това съжителство, поради което в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът му
определи и наложи наказания и за двете престъпления под най-ниския предел – лишаване от
свобода за срок от четири месеца. В този си размер съдът намира, че целите на наказанието
по чл.36 от НК биха били постигнати и биха имали своя предупредителен, възпитателен и
възпиращ ефект.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи общо наказание за двете
престъпления, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. Същото следва да
се изтърпи при първоначален строг режим, ефективно предвид, че към момента на
извършване на деянията подс. Л.С. е бил осъждан.
С оглед този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от ГПК на подс. Л.С. следва
да бъдат възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на
1 083,86 лева, както и разноските, направени от съда в размер на 25 лева.
По тези съобръжения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5