Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Плевен, 21.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание
на единадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6066 по описа за 2018 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на
иска 350,00 лв. – главница и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,
вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД
с цена на иска 438,55 лв.- наказателна лихва.
Производството е образувано по
подадена искова молба от К.Б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Р.В.против И.И.И., ЕГН**********,***, в която се твърди,
че на 22.07.2015г. между „***“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“ и И.И.И.
е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Излага
съображения, че съгласно посочената норма, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Твърди, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за
кредит е подробно описана в Общите условия на „***“ ЕООД и е в съответствие с
ЗПФУР и приложимото законодателство. Твърди, че кредитополучателят подава
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „***“ на
интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената страница „***“
предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. Твърди, че след подаване на заявката, проект
за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата
на „***“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като
това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. Твърди, че с подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути
от изпращането ѝ. Твърди, че за използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се
определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Твърди, че съгласно т.
3.1 от Общите условия на „***“, договорът за кредит се счита за сключен и влиза
в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и
извършването на паричния превод. Твърди, че в процесния случай, на 22.07.2015г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“ под № *** и
явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си И.И. заявил
желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 (триста и петдесет лева).
Твърди, че кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
21.08.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е
отпусната по име на кредитополучателя в Изипей на същия ден - 22.07.2015г.
Съгласно условията по кредита, към главницата е начислена договорна лихва в
размер BGN 11,79 (единадесет лева и 79 ст.), начислена въз основа на т. 6.1 от
Общите условия, приложими към Договор за кредит № *** за следния период: от
22.07.2015г. (дата на отпускане на кредита) до 21.08.2015г. (падежна дата на
кредита). Твърди, че с настъпване на падежа по договора - 21.08.2015г.,
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Твърди, че
съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 22.08.2015г., „***“
ЕООД (***) започва да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен
процент- в конкретния случай -
40,98%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Твърди, че от „***“
изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
Твърди, че писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит №
*** се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия
в просрочие кредитополучател. Твърди, че въпреки отправените покани ответникът
не погасил гореописаните вземания. Твърди, че на 01.02.2018г. „***“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***, както
следва: главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева), договорна лихва - BGN
11,79 (единадесет лева и 79 ст.); наказателна лихва - BGN 438,55 (четиристотин
тридесет и осем лева и 55 ст.) за периода 22.08.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева).
Твърди, че посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Твърди, че по силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Твърди, че съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, която е върната. Поради което, към настоящата искова молба, прилага
уведомление за извършената цесия. Твърди, че в изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „***“ ЕООД предоставили на „К.Б.“
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. Твърди, че от
сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника
продължава. Моли, ответника И.И.И., с
адрес: ***, да бъде осъден за заплати на „К.Б.“ ЕООД: сума в общ размер BGN
788,55 лева, от които: BGN 350,00 (триста и петдесет лева) - неплатена главница
по Договор за кредит № ***, BGN 438,55 (четиристотин тридесет и осем лева и 55
ст.) - наказателна лихва за периода 22.08.2015г. до 31.01.2018г. и, законна лихва върху главницата, от подаване
на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника
е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 11.12.2018
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, с писмена
молба е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците
за ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника./виж призовка на л.42 от делото/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 460,00
лв./100,00лв. +360 лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД И.И.И.,
ЕГН**********,*** да плати на К.Б.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.В.сумата
от 350,00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ***,
сключен между И.И. и „***“ ЕООД с търговска марка „***“, в вземането по който е
прехвърлено на ищеца К.Б. ЕООД с Договор от 01.02.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД И.И.И.,
ЕГН**********,*** да плати на К.Б.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.В.сумата
от 438,55 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 22.08.2015г.
до 31.01.2018г. по Договор за кредит № ***, сключен между И.И. и „***“ ЕООД с
търговска марка „***“, в вземането по който е прехвърлено на ищеца К.Б. ЕООД с
Договор от 01.02.2018г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК И.И.И., ЕГН**********,*** да плати на К.Б. ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.В.сумата от 460,00 лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: