Решение по дело №2731/2018 на Районен съд - Бургас

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1404                                         23.10.2018г.                          град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение, ХІI състав

На осемнадесети октомври                                                 година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

                                         Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА                     

                                         Съдебни заседатели:

 

 

Секретар: Мариана Колева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Бушандрова 

НАХД № 2731 по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „П. 2015” ЕООД, Булстат: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков” ***** против Наказателно постановление № 855-F287396/07.03.2018 г, издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.

В съдебно заседание, за жалбоподателя не се явява надлежно упълномощен представител. Не изразява становище. Не сочи нови доказателства.

За ответника по жалбата - ТД на НАП Бургас, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител, който оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства.

Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното постановление и е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си на задължено лице, не е подал в срок до 25.07.2016г. данни в ТД на НАП - Бургас декларация обр. 6 за месец юни 2016г, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО, вноски за фонд „ГВРС”, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ, поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Декларация била подадена на 25.11.2016г.

Актът бил съставен от актосъставителката Д.И. за това, че осигурителят „П. 2015” ООД не е подал в срок декларация обр. 6 с данни за м. 06.2016 г. по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Тази декларация е следвало да се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който са изплатени или начислени заплатите. В случая датата на изплащане на заплати е била 30.06.2016 г., посочена в декларация обр. 6. В АУАН е описано, че декларацията е следвало да се подаде до 25.07.2016 г. Декларацията е била подадена в НАП-Бургас на 25.11.2016 г.

До Дружеството- жалбоподател е била изпратена покана да се яви в ТД на НАП – Бургас, за да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Лицето не се е явило и актът е бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

На 10.03.2017 г. и на 20.03.2014г, контролните органи извършили две посещения на адреса на жалбоподателя, за да му връчат АУАН, но видно от съответните протоколи, представител на Дружеството не бил установен. При тези данни, на 20.03.2017г, актосъставителят И. извършила отбелязване за спиране на производството, на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. На 23.02.2018г, нарушителят бил издирен, като на същата дата производството било възобновено и АУАН бил надлежно връчен на управителя Димитров.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, но при съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, поради следните съображения:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Има практика в този смисъл на АдмС-Бургас, където се приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че задължението на лицето за подаване на декларация е било в срок до 25.07.2016г, то от 26.07.2016г., жалбоподателят е изпаднал в забава. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден след датата, следваща последния срок 25.07.2016г., а именно 26.07.2016г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Същите е следвало да съставят АУАН до 26.10.2016г. Видно от представените по делото доказателства, АУАН е бил съставен на 20.12.2016г, т.е. след предвидения в Закона срок.

Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.

Това обстоятелство, а именно съставянето на АУАН след изтичане на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН се явява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.

Мотивиран от изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 855-F287396/07.03.2018 г, издадено от Заместник Директор на ТД на НАП - гр. Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП против „П. 2015” ЕООД, Булстат: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков” *****, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева.

         

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: / п /

 

 

          Вярно с оригинала!

            Секретар: М.К.