Решение по дело №3186/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1715
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100503186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1715
гр. Варна , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Светла В. Пенева

Наталия П. Неделчева
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100503186 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна
тауърс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова и Георги Коршия
срещу решение №260242/8.9.2020г., постановено по гр.дело №18870/2019г., с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Д.М.А., ЕГН ********** иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 782.80 лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“
32, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.05.2019г. до окончателното изплащане и 20.44 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата, за периода от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г., за което
вземане е издадена Заповед № 3744/ 14.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение ч.
гр. дело № 7167 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., на основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението на
Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез
с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса
доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на
корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е
1
налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума
представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се
дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички
предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на
проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който 1
отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата
на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима
вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията - чрез измерване
от средството за търговско измерване и преминаването през точката на присъединяване на
абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към
консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена,
то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес
на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на
ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на
пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1
от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в
конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия. По изложените съображения
моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово
място постановено друго, с което предявеният иск от него положителен установителен иск
бъде уважен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете
инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез особения си
представител излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените
от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното
решение, както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Отношенията между „Енерго-Про Продажби” АД и потребителите не се основават
на власт и подчинение, а са такива между равнопоставени субекти, произтичащи от
сключен договор за доставка на ел.енергия, поради което не следва да се квалифицират като
административно-правни отношения, от където следва и извода, че спорът е подведомствен
2
на гражданските съдилища.
Предвид което и в изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на
чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо.
То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Производството е образувано по иск на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“
№258, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Д.М.А., ЕГН ********** за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 782,80 лева, представляваща
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/ 02.01.2019 г.,
за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект с абонатен № ********** и клиентски №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ 32, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.05.2019 г. до окончателното изплащане и 20,44 лева, представляваща мораторната лихва
върху главницата, за периодa от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г., за което вземане е издадена
Заповед № 3744/ 14.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. дело № 7167/2019
по описа на ВРС. Ищецът излага, че с ответника се намират в облигационни отношения,
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-
про продажби” АД за обект с абонатен аб. № ********** и кл. № **********, с адрес на
потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ №32. Излага, че в изпълнение на свое законово
право и договорно задължение дружеството оператор на електроразпределителната мрежа-
„Електроразпределение Север“ АД извършило контролна проверка на измервателната
система обслужваща процесния обект на потребление, при която е съставен Констативен
протокол № 1105290/ 27.12.2018г., при която е установено неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа. Неправомерно присъединения проводник е демонтиран. Въз
основа на горните констатации е изготвено Справка №*********/ 28.12.2018г. като за
периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018г. е начислено допълнително количество ел. енергия в
размер на 3960 кВТч въз основа на осъществен прочит на паметта на СТИ, след което
издадена фактура №**********/ 02.01.2019 г., с издател „Енерго - Про Продажби” АД на
стойност 782.80лв. с ДДС, представляващи стойността на служ. начислено количество ел.
енергия за обект № **********, и кл. № **********. Доколкото потребителят не заплатил
процесната сума на падежа, ищецът претендира и начислената върху нея мораторна лихва.
Счита, че извършената корекция е законосъобразна и отразява количество ел. енергия, която
е реално потребено от абоната. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата 782,80
лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. и за сумата от 20,44
лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периодa от 14.01.2019 г. до
18.04.2019 г. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал писмено възражение
против заповедта за изпълнение, то ищецът в законо-установения едномесечен срок
депозира настоящата искова молба. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат уважени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор, чрез който ответникът оспорва изцяло
предявения срещу него установителен иск. Не оспорва, че е клиент на ищцовото дружество
и собственик на електроснабдения процесен обект на потребление. Оспорва обаче изцяло
3
дължимостта на сумата по корекцията. Оспорва наличието на основание за извършването .
Оспорва наличието на техническа възможност коригираното количество ел. енергия да се
достави за процесния период. Оспорва констативния протокол както и методиката и начина,
по който е изчислена сумата по корекцията и сочи, че не се е съгласявал на едностранно
преизчисляване на сметката му за минал период. По изложените в отговора съображения
моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
По заявление на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 срещу Д.М.А. е
образувано ч. гр. дело №18870/2019г. по описа на ВРС за сумата 782,80 лева,
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура №
**********/ 02.01.2019 г., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г. за обект с абонатен №
********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“
№32, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.05.2019 г. до окончателното изплащане и 20,44 лева, представляваща
мораторната лихва върху главницата, за периодa от 14.01.2019 г. до 18.04.2019 г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №3744/ 14.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено
длъжникът Д.А. да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********
претендираните суми.
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел
твърдения, че не дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения по делото Констативен протокол № 1105290/ 27.12.2018 г. се
установява, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка в обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Крайезерна“ №32, с титуляр на
партидата Д.М.А., при която е установено неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа. Неправомерно присъединения проводник е демонтиран.
Протоколът е подписан от служителите на оператора, извършили проверката и от двама
свидетели
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия,
„Енерго-Про Продажби” АД, за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018г., е начислило
допълнително количество електроенергия в размер на 3960 кВТч., въз основа на
осъществен прочит на паметта на СТИ, при който е установено неотчетено количество ел.
енергия.
Въз основа на становището е издадена фактура № **********/ 02.01.2019 г., с издател
„Енерго - Про Продажби” АД на стойност 782.80лв. с ДДС, представляващи стойността на
служ. начислено количество ел. енергия за обект № **********, и кл. № **********, в
4
размер на 3960 кВТч., за периода от 29.09.2018 г. до 27.12.2018 г.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 11.08.2020г. се
установява, че процесната корекция е извършена след установено присъединяване на ел.
проводник ПВА 6 кв. мм и измерен моментен товар от 15.99 А; касае се за
самоприсъединяване при консумация от 4 КW; ел. енергията, преминала по линията на
присъединяване с ел. проводник ПВА 6 кв. мм. не се отчита изобщо; извършените
изчисления са математически точни с определените за периода цени на ел. енергия от КЕВР
за съответните подпериоди.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до
следните правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима
според ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия. Корекцията е извършена от
енерго- снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли
в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, в които е
предвидена възможността за извършване на корекции на сметките на абонатите за
потребена ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на
измерването на количеството доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел.
енергия, в случая са приложими, доколкото процесните правоотношения с които е
извършена корекцията са се осъществили при съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с изложеното в писмения отговор, следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на
процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от
АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в
срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и
водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела нови Правила на
мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото с нормата на чл. 195, ал. 2
от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена
включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия
с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ
процесните обществени отношения се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и
задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на
5
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се
отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от
КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. Следователно последните не могат
да се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента
нормативна празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав
на ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско измерване-
27.12.2018г., не е съществувал приложим материален закон за извършването .
Следователно правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
В случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че последните материално-правни норми
запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество да
извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй като
Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите цитирани разпоредби обаче също са отменени с Решение №2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина
Ковачева, влязло в сила от деня на обнародването му в ДВ- 23.11.2018г. Следователно към
датата на проверката, извършена на 27.12.2018г. също не са били действащи.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и
́
след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. С
измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. в разпоредбата отново
фигурира възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на
СТИ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по
адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС, то настоящият състав приема, че
изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае ПИКЕЕ, които КЕВР издава и
обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. Същите обаче влизат в сила на 30.04.2019г., поради което
не могат да намерят приложение, тъй като все още не са били действащи към момента на
извършване на проверката –27.12.2018г.
В заключение следва да се отбележи, че към дата на извършване на проверката
липсват действащи ПИКЕЕ, съответно основание и процедура които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
6
измерване. Извършените от ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично
регламентирани, поради което и не са основани на закона. Въпреки, че законовият текст,
който предвижда коригирането на сметката по определена методика не е отменен, то след
отмяната на ПИКЕЕ, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в
нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото
законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши
проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва
такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и
предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се
явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 АПК Комисията издаде
нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./, като в § 2 от ПЗР предвиди, че процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и
уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на
констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените
след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай, доколкото
процесният констативен протокол е съставен след отмяната на приложимите разпоредби от
ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47
ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват проверките на СТИ. Липсващата
нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения
се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава,
както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в
производство като настоящото, да заобикалят последиците на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни
норми поради отричане на юридическата им сила.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането
на сметката на ответника, за ищеца не е съществувало законово основание за това.
Предвид изложеното, съдът приема, че сумата от 782.80 лв.-главница, и сумата от
20,44 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата, за периода от 14.01.2019 г.
до 18.04.2019 г. са недължими от абоната, с оглед на което намира, че предявеният от
„Енерго – Про Продажби“ АД положителен установителен иск с правно осн. чл. 422 ГПК, че
ответникът му дължи същата следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
7
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото. Доколкото въззиваемият е бил представляван от
назначения му от съда особен представител- адв. Дочева, на която съдът в о.с.з. е определил
възнаграждение в размер на 300лв., внесен от въззивника по сметка на ВОС с платежно
нареждане от 27.11.2020г., то на адв. Дочева следва да бъде издаден разходен касов ордер за
сумата от 300лв. на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 4 ГПК.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260242/08.09.2020г., постановено по гр. дело
№18870/2019г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Стефка Ангелова Дочева, вписана под № 4237 в
Националния регистър за правна помощ, разходен касов ордер за сумата от 300.00 (триста)
лева, внесена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* с пл. нареждане от
27.11.2020г.на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 47, ал. 6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8