Присъда по дело №411/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 1
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Мария Джанкова Богданова
Дело: 20212110200411
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Айтос, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна А. Петкова
и прокурора Ил. А. П.
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Наказателно дело от
общ характер № 20212110200411 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. А. Д. – родена на *** година в гр.Я., с постоянен
адрес: с.Т., област Б., ***, българска гражданка, омъжена, с основно образование, общ
работник, осъждана /реабилитирана/, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че след като е
осъдена с Решение № 163/27.11.2005 година на РС Айтос по гр.д. № 635/2015 г. влязло в
законна сила на 27.11.2019 г. да заплаща месечна издръжка на детето си И.М. Н. с ЕГН
********** в размер на 95.00 лева месечно чрез неговия баща и законен представител М. И.
Н. увеличена на 152.50 лева ежемесечно с Протоколно определение № 112/12.02.2020
година на РС Айтос по гр.д. № 990/2019 г. влязло в законна сила на 20.02.2020 година в
периода – 28.02.2018 г. – 07.07.2021 година съзнателно не изпълнила задължението си, в
размер повече от две месечни вноски възлизащо на обща сума в размер на 960.67 лева /а
именно за месеците от август 2019 г. до месец януари 2020 година включително, като
дължимата сума е в общ размер на 534.17 лева за месеците февруари и март и за месец
декември 2020 година, като дължимата сума е в общ размер на 426.50 лева /като деянието е
извършено повторно /след като И. А. Д. е осъдена с Присъда № 7/12.02.2018 година на РС
Айтос, в сила от 28.02.2018 г. за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК–
престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1 от НК и във вр.чл.54 от НК й налага наказание
„ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т. 2 от НК:
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА регистрация по настоящ адрес“ – с.Т., обл.Б., ***, изразяваща
1
се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, както и наказанието Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез
прочитане на присъдата по Общинския радиовъзел по местоживеене на подсъдимата.
ОСЪЖДА подсъдимата И. А. Д. /със снета по делото самоличност/ да заплати
разноски по делото – в размер на 431.00 лева за изготвяне на счетоводни експертизи по
сметка на ОД на МВР Б..

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Бургаски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1 / 22.02.2022 г.

по НОХД № 411/ 2021 година на Айтоския районен съд



Производството по делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура – Б., ТО - Айтос против И.А.Д. – родена на *** година в
гр.Я., с постоянен адрес: с.Т., област Б., ***, българска гражданка, омъжена, с
основно образование, осъждана (реабилитирана), ЕГН **********, по
обвинение в това, че след като е осъдена с Решение № 163/27.11.2005 година
на РС-Айтос по гр.дело № 635/2015 г. (влязло в законна сила на 27.11.2019 г.)
да заплаща месечна издръжка на детето си И.М. Н., ЕГН **********, в
размер на 95.00 лева месечно, чрез неговия баща и законен представител
М.И.Н., увеличена на 152.50 лева ежемесечно с Протоколно определение №
112/12.02.2020 година на РС-Айтос по гр.дело № 990/2019 г. (влязло в законна
сила на 20.02.2020 година) в периода от 28.02.2018 г. до 07.07.2021 година
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, възлизащо на обща сума в от 960.67 лева (а именно за месеците от
август 2019 г. до месец януари 2020 година включително, като дължимата
сума е в общ размер на 534.17 лева, а за месеците февруари и март и за месец
декември 2020 година, дължимата сума е в общ размер на 426.50 лева) като
деянието е извършено повторно, след като И.А.Д. е осъдена с Присъда №
7/12.02.2018 година на РС-Айтос (в сила от 28.02.2018 г.) за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК – престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1
от Наказателния кодекс (НК).

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Б.,
ТО - Айтос прокурор И.П., въз основа на събраните доказателства, поддържа
повдигнатото обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че
предвид обремененото съдебно минало на подсъдимата, данните за личността
й и демонстрираното процесуално поведение, съдът следва да я признае за
виновна и да определи наказание „пробация“ към минимума по закон, при
следния комплекс от пробационни мерки: задължителни срещи с
пробационен служител в рамките на осем месеца и задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от една година. Излага становище, че една такава
система от пробационни мерки би била адекватна на извършеното
престъпление.

Подсъдимата И.А.Д. в проведеното съдебно заседание признава
вината си и изразява съжаление, обяснявайки, че поради финансови
1
трудности не е била в състояние да заплаща издръжка за детето си. Не
оспорва отразената в обвинителния акт фактическа обстановка и съдейства за
разкриване на обективната истина, като признава виновността си.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсъдимата И.А.Д. е родена на *** година в гр.Я., към момента с
постоянен адрес в с.Т., област Б., ***, българска гражданка, омъжена, с
основно образование, трудово ангажирана, осъждана (реабилитирана),
съгласно служебно приложената справка за съдимост.
С Решение № 163/27.11.2015 год. по гр. дело № 635/2015 г. по
описа на Районен съд Айтос, влязло в законна сила на 27.11.2015 г. е
утвърдено постигнато между лицата М.И.Н. и И.А.Д. споразумение, в което
наред с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
режима на лични контакти с майката е регламентирана и дължимата месечна
издръжка за малолетния И. Н., определена в размер на 95.00 лв. месечно,
която е следвала да бъде заплащана, чрез неговия баща и законен
представител М.И.Н. от **********. Впоследствие с Протоколно
определение № 112/12.02.2020г. на Районен съд - гр.Айтос по гр. дело №
990/2019г., влязло в законна сила на 20.02.2020г. е било одобрена спогодба,
постигната между двамата родители, с която И.Д. се е задължила да заплаща
(след датата на влизане в сила на съдебния акт) вече увеличената на 152,50лв.
(сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) месечна издръжка. Няма данни
подсъдимата да е правила постъпки за прекратяване или намаление на
издръжката, поради невъзможност за плащане.
От събраните по делото доказателства в това число и от
горецитираното съдебно решение се установява, че малолетният И. М. Н. е
роден на *** год. от съвместното съжителство между подс.И.Д. и свидетеля
М.Н.. Разпитан в хода на делото св.М.Н. заявява в показанията си, че с
подс.Д. са живели на семейни начала около пет години. Разделили се през
2012 год., като сина им И. Н. (тогава на възраст от около 3 – 4 месеца)
останал да живее с баща си. Сочи, че имало периоди от време, в които не е
давала дължимата за детето издръжка, но към момента е станала редовна в
плащанията, поради което и самият той нямал претенции за санкционирането
ѝ.
С неплащането на повече от две дължими месечни вноски по
издръжката на детето И., които видно от заключението на изготвената по
делото експертиза се установява, че за месеците, съответно от месец август
2
2019 год. до месец януари 2020 год. включително, подсъдимата натрупала
дължима сума в размер на 534,17 лв., а за месеците февруари и март и за
месец декември 2020 год. дължимата за издръжка сума възлизала на 426,50
лева. С тези си действия И.Д. реализирала състав на престъпление при
хипотезата на чл. 183 от НК, доколкото след като е била осъдена със съдебен
акт да изплаща месечна издръжка за низходящ, същата не заплатила
дължимото в рамките на повече от два месеца. В допълнение се установява,
че подс.Д. е била вече осъдена по НОХД № 555/2017 год. с Присъда №
7/12.02.2018 год., влязла в законна сила на 28.02.2018 год. за същото деяние.
Ползвала се е междувременно и от възможността по ал.3 на чл.183 НК, като с
постановление от 10.04.2017г. (на л.94 от ДП) наказателното производство по
чл.183, ал.1 НК против Д. е било веднъж прекратено.
C така описаното деяние подсъдимата И.Д. е осъществила състав на
престъплението от общ характер, за което й е предявено обвинението по
чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Oт oбeктивнa страна деянието е извършено чрез бездействие —
подсъдимата не е предприела предписаното от закона и вменено в
задължение от съдебното решение, дължимо поведение пo изплащане на
парични суми за ежемесечната издръжка на свой низходящ – детето И..

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена, кредитирайки показанията на разпитания в досъдебното и
съдебното производство свидетел М.И.Н., както и приобщените писмени
доказателства, вкл. справка за съдимост и от заключението на вещото лице
Р.Д., неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно.


ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Обект на престъпление по чл.183 от НК са обществените
отношения, свързани с осигуряване изпълнение на задълженията на визирана
от законодателя категория лица, които със съответен съдебен акт, с който са
осъдени, са задължени да предоставят средства за съществуване и препитание
на нуждаещите се, които са нетрудоспособни. В случая са реализирани
всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл.183 от
НК.
Субект на престъплението по чл. 183 от НК може да бъде всяко
наказателно отговорно физическо лице, за което законът е предвидил, че след
като е осъдено да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
след влизане в сила на въпросния осъдетилен акт, не е изплатило две или
повече месечни вноски дължими за издръжката на лицето, за което е осъдено
да издържа.
3
В настоящия случай се касае за неизплатени от страна на подс.Д.
задължения в размер на повече от две месечни вноски, дължими за
издръжката на малолетния син И. Н. по повод, на която издръжка съда се е
произнесъл с Решение № 163/27.11.2015 год. по гр. дело № 635/2015 г. по
описа на Районен съд Айтос, влязло в законна сила на 27.11.2015 г. и
Протоколно определение № 112/12.02.2020г. на Районен съд гр.Айтос по гр.
дело № 990/2019г., влязло в законна сила на 20.02.2020г.
От субективна страна деянието на И.Д. е извършено виновно,
съгласно разпоредбата на чл. 11 ал. 2 от НК при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същата е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е и допуснала настъпването на общественоопасните последици
на същото. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183 от НК се
изразява в неизплащане на две или повече от дължимите месечни вноски по
издръжкта на лице, за което по надлежен ред с влязло в сила съдебно
решение, длъжника е бил осъден да издържа.
От приложената по делото справка, изготвена в бюро “Съдимост”
при Районен съд-Айтос е видно, че до настоящия момент И.А.Д. е била
осъждана за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно по НОХД №
555/2017 год. с Присъда № 7/12.02.2018 год., влязла в законна сила на
28.02.2018 год. В този смисъл и съгласно визираното в разпоредбата на чл.28,
ал.1 от НК е налице повторност, обстоятелство което в настоящия случай
прави дейнието на Д. осъществено при хипотезата на чл.183, ал.4 от НК.
Освен това от доказателствата по делото досежно началото на настоящата
деятелност, и съобразно приложената справка за съдимост се констатира, че
по отношение на предходното осъждане не е бил изтекъл срок визиран в
разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.2 от НК.

С оглед така приетата фактическа обстановка съдът приема за
установено, че с поведението си подсъдимата е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението
по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
установения в страната правов ред, а донякъде – безотговорното отношение
на подс.Д., в качеството на родител, към нуждите на ненавършилото
пълнолетие нейно дете, за чиято издръжка е отговорна.
Подсъдимата е съзнавала обществената опасност на извършваното
и последиците му, но въпреки това е целяла настъпването им, поради ниското
си гражданско съзнание и незачитане на установения правов ред.

ЗА ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

4
При определяне на вида и размера на наложеното наказание съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед
актуалността на престъпленията против младежта, брака и семейството.
Отчете стойността на неизпълненото задължение спрямо низходящ на
подсъдимата – сина ѝ И. М. Н. в размер на общо 960,67 лева.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимата -
необремененото й съдебно минало (реабилитирана към момента). Отчете
най-вече съдействието за разкриване на обективната истина – с направените
самопризнания в хода на съдебното производство и особено с внасяне на по-
голямата част от дължимите суми за издръжка на детето, макар това да е
сторено едва в хода на съдебното производство (с вн.бележка на л.18 от
делото).
Предвид изложеното съдът, изхождайки от принципа на
справедливост и презюмпцията на чл.36 от НК намира, че в конкретния
случай следва изводът, че целите, както на специалната, така и на генералната
превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на
чл.54 от НК, а именно “Пробация” при най-ограничения комплекс от
пробационни мерки, наложени по реда на чл. 42 а, ал.2 , т.1 и т.2 от НК:
Задължителна регистрация по настоящ адрес в с.Т., обл. Б., за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично, изразяваща се в полагане на
подписи пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца.
При определяне на наказанието спрямо подсъдимата Д., съдът е
счел, че с цел постигане целите на наказанието и с оглед поправянето на
осъдената, по-адекватно е налагане на наказание „пробация“, вместо
алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода, към което на
осн. чл.54 и чл.183, ал.4 НК, следва задължително да се прибави и
наказанието „обществено порицание“.
При условията на чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на
подсъдимата Д. за виновна в извършеното престъпление, на същата следва да
бъде възложено да заплати направените деловодни разноски в размер на
431,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд постанови
присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5
Съобщи за изтекли лични данни