№ 1060
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500781 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 35/16.02.2023 год. по гр.д.№ 976/2022 год. по описа на
Айтоския районен съд е осъден на осн. чл. 45 от ЗЗД Ш. М. И., ЕГН
**********, с адрес: с. Л., ул.С. *, да заплати на Р. М. Х., ЕГН **********,
съд. адрес: гр.Бургас, ул. Хан Аспарух 18, чрез адв. Р. Илиев, сумата от 2000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца болки и страдания вследствие на нанесен му от ответника удар с
юмрук в лицето на 18.02.2021 г. в центъра на с.Люляково, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателно плащане, както и на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 280 лв. – разноски по делото, като е
отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД за горницата над 2 000 лв. до предявения
размер от 8000 лв.
Подадена е въззивна жалба от ищеца Р. М. Х., ЕГН **********,
съд.адрес: гр.Бургас, ул. Хан Аспарух 18, срещу решението в
1
отхвърлителната му част. Въззивникът Р. М. Х. е починал в хода на
въззивното производство на 01.06.2023 год. след което, в качеството на ищци-
въззивници по делото са конституирани наследниците му по закон, а именно
: с. - З. Е. Х. с ЕГН **********, с.-Е. Р. М. с ЕГН ********** и д.-Г. Р. О. с
ЕГН **********.
Новоконституираните страни, чрез процесуални си представител адв. Р.
Илиев - БАК, поддържат въззивната жалба, в която се твърди, че районният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и обосновано е
приел, че са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в полза на първоначалния ищец, но при
определяне на размера на обезщетението не са отчетени всички релевантни
факти, поради което е нарушен принципа за присъждане на обезщетение в
справедлив размер. Сочи се, че ищецът с нищо не е допринесъл за
непозволеното увреждане, че е установено, че деянието е извършено от
ответника по хулигански подбуди, а ищецът е изпитвал болки и страдания за
продължителен период от време. Сочи се, че ищецът е възрастен човек с
придружаващи заболявания, което е мултиплицирало ефекта на болките и
страданията и те са били в по-голям обем. Поддържа се направено искане за
отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на по-висок размер
на обезщетение за претърпените от първоначалния ищец неимуществени
вреди.
В дадения срок ответникът Ш. М. И. не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт
на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част Айтоският районен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД, вр.
чл.86 от ЗЗД.
В открито съдебно заседание на въззивния съд въззивниците поддържат
въззивната жалба и правят искане за уважаването й с присъждане на
разноските по делото. В открито съдебно заседание въззиваемият се е явил
лично и е заявил, че предоставя на съда преценката за определяне на
справедливо обезщетение.
2
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която
претенцията на първоначалния ищец е уважена за сумата от 2000 лв.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Решението в обжалваната част е постановено от компетентен съд в
рамките на правомощията му, по допустима искова претенция, поради което
е валидно и допустимо.
Пред въззивния съд не се оспорват изводите на районния съд за
наличие на кумулативните предпоставки по чл.45 от ЗЗД за обезщетяване от
страна на ответника Ш. М. И. на неимуществените вреди претърпени от Р. М.
Х., изразяващи се във физически и душевни болки и страдания вследствие на
нанесен му от ответника по хулигански подбуди, удар с юмрук в лицето на
18.02.2021 год. в центъра на с.Люляково. Установени по делото са
твърденията в исковата молба, че на посочената дата Р. Х. бил в центъра на
селото. Пуснал монета в кафе-автомат за да си вземе кафе. Докато чакал, до
него се приближил ответникът и след проведен между тях кратък разговор,
без видима причина, ответникът нанесъл на Р. Х. удар с юмрук в главата в
областта на носа. От удара Р. Х. паднал на земята. Първоначално му била
оказана първа помощ в здравната служба на селото, след което бил откаран с
линейка в болницата в гр.Бургас. В резултат на удара ищецът получил
разкъсно-контузна рана в областта на носа, кръвонасядане в лява вежда,
кръвонасядане и оток на ляв горен клепач, което е документирано с
представено по делото медицинско удостоверение № 8/19.02.2021 год. на
ОСМ при УМБАЛ-Бургас. В удостоверението е посочено, че при прегледа на
Р. Х. са установени: косо разположена разкъсно-контузна рана в средната
трета на носа с размер 4 см.- обработена хирургично, оточен нос, охлузвания-
по лява и дясна длан и трети и четвърти пръст на лява ръка, червеникаво
кръвонасядане 2/1 в областта на лявата вежда, рана с размер 1/1 на лява
ноздра, охлузна рана с размер 3 см. над горна устна, охлузна рана с размер 2
см. и оток по ляв долен клепач, а по горен клепач-оток с кръвонасядане.
Отразено е, че към момента на прегледа Р. Х. е бил контактен, адекватен.
Съобщил, че е ударен с юмрук в областта на носа, след което паднал и си
ударил главата. Отразено е, че направените РО изследвания са без данни за
3
фрактура.
Към настоящото дело е приложено АХНД № 67/21 год. по описа на РС-
Айтос за наложено наказание на ответника с решение по УБДХ. Събраните по
това дело сведения и показания, не са валидни доказателства по настоящото
дело, тъй като лицата от които изхождат не са разпитани като свидетели от
настоящия съд. Ето защо съдът не ги взема предвид.
Ответникът не оспорва, че той е извършител на неправомерното деяние,
като не оспорва, че в резултат на удара с юмрук, който е нанесъл на Р. Х.,
същият е преживял твърдените болки, страдания и стрес, за което се дължи
обезщетение.
На база гореизложеното следва да се приеме, че искът е доказан по
основание.
Пред настоящия съд е спорен размера на дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и
договорите, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Задължителната за съдилищата съдебна практика -
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на ВС, сочи, че понятието
"справедливост" в случая не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Последвалата трайно установена съдебна практика е въвела и други примерни
критерии като възрастта на пострадалия, общественото му положение,
продължителността на общия лечебен и възстановителен период, периода от
време, в който болките и страданията са били интензивни, обществено-
икономическите условия в страната и др.
Като изхожда от горепосочените критерии, настоящият съд приема
следното:
Към момента на деликта Р. Х. е бил на 72 години, като не се оспорва, че
е имал придружаващи заболявания. Представеното по делото експертно
4
решение на НЕЛК от 21.12.2009 год., отразява, че за периода до 01.02.2011
год. Р. Х. е бил с 52,6% трайно намалена работоспособност поради
ортопедични заболявания на дясно стъпало и на дясна ръка и ампутиран
пръст на дясното стъпало.
Поради последващото придобиване на качеството на въззивник-ищец
предвид настъпилото в хода на въззивното производство правоприемство,
към момента не биха могли да се ценят свидетелските показания дадени пред
районния съд от сина на Р. Х. - Е. Р. М.. Недопустимо е едно и също лице да
има в един и същ процес двойно качество – на страна и на свидетел, поради
което настоящият съд възприема соченото от Е. Р. М. като изявления на
страна по делото, а не като свидетелски показания. Независимо от това,
соченото от Е. Р. М. в изявленията му пред районния съд не се оспорва от
ответника и от него се установява, че ударът с юмрук в лицето на Р. Х. е бил
нанесен от ответника пред много хора в центъра на селото, което освен
физическа болка довело и до негативни психически преживявания. Седмица
след случилото се освен болките от травмите, Х. имал гадене и разстройство,
а дълго време след това изпитвал страх.
На базата на безспорните обстоятелства и събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че непосредствено след удара в лицето,
нанесен му от ответника по хулигански подбуди, както и седмица след това,
Р. Х. и изпитал физически болки и негативни душевни преживявания с по-
висока интензивност. Негативният ефект на преживяването е бил подсилен
както от обстоятелството, че Р. Х. е бил в напреднала възраст с
придружаващи заболявания, така и от факта, че е бил унизен от ответника на
публично място в присъствието на други хора от селото. Поради липсата на
други доказателства съдът, при отчитане и на възрастта на Р. Х., приема, че
физическите травми – рани, кръвонасядания и отоци, са отшумели в рамките
на от десет до двадесет дни. Не са ангажирани доказателства за остатъчен
травматизъм или повлияване по друг начин върху физическото здраве на Р.
Х., поради което твърденията за изживени продължителни страдания и
перипетии не могат да бъдат споделени. Причинена е била лека телесна
повреда, с разстройство на здравето неопасно за живота, без фрактури, поради
което и при липса на ангажирани от ищцовата страна доказателства, съдът не
би могъл да счете, че физическите болки и страдания на Р. Х. са продължили
по-дълго време от обичайното. Също така, не са ангажирани доказателства
5
относно трайно или задълбочено отражение на случилото се върху психиката
на Р. Х., както и за интензивни психически страдания продължаващи извън
обичайното. Нормално е след непредизвиканата агресия проявена от
ответника, Р. Х. да е изпитвал страх от бъдещи срещи с него, но липсват
каквито и да е данни в резултат на случилото се Х. да е развил или да е
задълбочил психично заболяване.
Към момента на деликта минималната работна заплата в страната е 650
лв.
Предвид горното, съдът намира, че справедлив размер за обезщетение
на установените по делото неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от Р. Х. в резултат на процесния деликт е сумата от 3200 лв., до
който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена, а за сумата над 3200 лв. до претендирания размер от 8000 лв.,
като неоснователна, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Като е стигнал до различни правни изводи в частта, с която претенцията
е отхвърлена за сумата над 2000 лв. до 3200 лв., районният съд е постановил
неправилно решение в тази част – постановено в противоречие с чл.52 от ЗЗД,
в която част решението следва да бъде отменено от настоящия съд, а
спорът – решен по същество, с допълнително присъждане на сумата от
1200 лв. Предвид настъпилото в хода на въззивното производство
правоприемство, според квотата на наследяване на правоприемниците –
поравно, в полза на всеки от тях следва да бъде допълнително присъдена
сумата от по 400 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на
деликта -18.02.2021 год., до окончателното изплащане на сумата.
В останалата обжалвана част, с която претенцията е отхвърлена за
сумата над 3200 лв. до размера от 8000 лв. решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Горното налага преизчисляване на съдебните разноски, които следва да
се присъдят в полза на ищцовата страна.
Пред районния съд Р. Х. е направил разноски в общ размер от 1195 лв.,
от които съобразно изхода от делото в негова полза са дължими 478 лв.
Районният съд е присъдил сумата от 280 лв., като въззивният съд следва да
присъди разликата от 198 лв. Пред въззивния съд са направени разноски в
размер на 120 лв. – за заплатена държавна такса, като с оглед изхода от делото
6
в полза на ищцовата страна са дължими разноски в размер на 24 лв.
Разликата в дължимите съдебни разноски в общ размер от 222 лв. също
следва да се присъди поравно – по 74 лв. в полза на всеки един от
наследниците на починалия в хода на производството въззивник.
Ответникът по иска не е направил искане за присъждане на съдебни
разноски, поради което съдът не му присъжда такива за отхвърлената част от
исковата претенция.
Предвид настъпилото правоприемство цената на исковите претенции за
всеки от наследниците-въззивници-ищци, е под 5000 лв., поради което
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 35/16.02.2023 год. по гр.д.№ 976/2022 год. по
описа на Айтоския районен съд, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска
предявен от Р. М. Х., ЕГН **********, съд. адрес: гр.Бургас, ул. Хан Аспарух
18 – починал в хода на въззивното производство на 01.06.2023 год., заменен
от наследниците си по закон З. Е. Х. с ЕГН **********, Е. Р. М. с ЕГН
********** и Г. Р. О. с ЕГН ********** , срещу Ш. М. И., ЕГН **********,
с адрес: с. Л., ул.С. *, за сумата над 2000 лв. до размера от 3200 лв.,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ш. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул.С. *, да
заплати на З. Е. Х. с ЕГН ********** от с.Л., общ. Р., обл.Бургас, ул.“Васил
Левски“ №102, в качеството й на наследник на починалия на 01.06.2023 год.
Р. М. Х., ЕГН ********** разликата от 400 лв. /четиристотин лева/, като
част от общата разлика от 1200 лв. – допълнително обезщетение извън
присъденото от 2000 лв., за претърпени от Р. М. Х. неимуществени вреди –
физически и душевни болки и страдания вследствие на нанесен му от
ответника удар с юмрук в лицето на 18.02.2021 г. в центъра на с.Люляково,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и разликата в съдебните
разноски в размер на 74 лв. /седемдесет и четири лева/, като част от общо
7
дължимата сума от 222 лв.
ОСЪЖДА Ш. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул.С. *, да
заплати на Е. Р. М. с ЕГН **********, съдебен адрес: ул.“Хан Крум“ №18, в
качеството му наследник на починалия на 01.06.2023 год. Р. М. Х., ЕГН
********** разликата от 400 лв./четиристотин лева/, като част от общата
разлика от 1200 лв. – допълнително обезщетение извън присъденото от 2000
лв.,за претърпени от Р. М. Х. неимуществени вреди – физически и душевни
болки и страдания вследствие на нанесен му от ответника удар с юмрук в
лицето на 18.02.2021 г. в центъра на с.Люляково, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 18.02.2021 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и разликата в съдебните разноски в размер на 74 лв.
/седемдесет и четири лева/, като част от общо дължимата сума от 222 лв.
ОСЪЖДА Ш. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. Л., ул.С. *, да
заплати на Г. Р. О. с ЕГН **********, от гр.Бургас, съдебен адрес: ул.“Хан
Крум“ №18, в качеството й на наследник на починалия на 01.06.2023 год. Р.
М. Х., ЕГН ********** разликата от 400 лв./четиристотин лева/, като част
от общата разлика от 1200 лв. – допълнително обезщетение извън
присъденото от 2000 лв., за претърпени от Р. М. Х. неимуществени вреди –
физически и душевни болки и страдания, вследствие на нанесен му от
ответника удар с юмрук в лицето на 18.02.2021 г. в центъра на с.Люляково,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и разликата в съдебните
разноски в размер на 74 лв. /седемдесет и четири лева/, като част от общо
дължимата сума от 222 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/16.02.2023 год. по гр.д.№ 976/2022
год. по описа на Айтоския районен съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8