Решение по дело №1093/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. Д. Г. [ЕГН], чрез адв. М. М. срещу Решение № 437/07.04.2025 г., постановено по АНД № 3827/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0442-000731/22.07.2024 г. на началник сектор в Четвърто РУ в ОД МВР – Варна, с което на Х. Д. Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят изтъква, че при подаване на жалбата пред РС – Варна е оспорил всички констатации в АУАН и НП, като е посочил, че не е осъществил състава на нарушението. Разпитаните свидетели не си спомнят нищо относно нарушителя и нарушението. Неправилно съда е приел, че жалбоподателя оспорва НП само относно установяване мястото на нарушението. Намира за неправилен извода на съда, че е установено мястото на нарушението и че подписването на АУАН само от един свидетел не е съществено процесуално нарушение. Сочи, че нарушението не е описано точно, което неправилно не е възприето от съда за основание за отмяна на НП. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП.

Ответник – началник сектор в Четвърто РУ към ОД МВР – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. В писмено становище са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна.

При проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 13.06.2024 г., свидетелите Р. и П. - служители на Четвърто РУ в ОД МВР - Варна изпълнявали служебните си задължения в [населено място], като в 10,00 ч. забелязали, че по [улица]в посока изхода на селото се движи л.а. БМВ с рег.№ [рег. номер], като водачът на горепосочения автомобил управлявал същия, без да ползва обезопасителния колан, с който автомобилът бил оборудван. Предвид горното бил подаден сигнал на водача да спре и той го е сторил. Установено било, че водач на автомобила е Х. Г. Г.. Бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за установено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че АУАН и НП съдържат реквизитите изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени в предвидените срокове. Предвид изминалият период от време и естеството на служебните задължения, съдът е приел за житейски достоверни твърденията на свидетелите Р. и П., че нямат конкретен спомен за обстоятелствата, касаещи установяването на нарушението, като напълно е кредитирал показанията им относно принципът на извършване на проверките. Приел е, че в нито един момент фактът на управление на МПС без обезопасителен колан от страна на жалбоподателя, не е бил оспорен, а също така от него не са ангажирани никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП. По отношение на мястото на извършване на нарушението и времето на извършването му съдът е приел, че са индивидуализирани в достатъчна степен, а фактът, че има издаден фиш и за друго нарушение - неспиране на знак „Стоп”, по същото време и на същото място не води до извод, че не е ясно кога и къде е извършено процесното нарушение. Едни и същи служители са възприели както несъобразяването на водача на МПС с пътния знак, така и неизползването на обезопасителен колан по едно и също време, поради което и в тази насока не са констатирани съществени процесуални нарушения, тъй като от показанията на свидетелите се е установило, че двете нарушения са били извършени в непосредствена близост и пред възприятията на проверяващите. РС – Варна е отчел, че в АУАН е вписан само един свидетел, съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел може да се приеме за процесуално нарушение, но не и за съществено такова, което да е основание за отмяна на НП, тъй като ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на АУАН, когато безспорно са установени нарушението, нарушителят и неговата вина, какъвто е настоящият казус. Основното доказателство, касаещо извършеното нарушение е съставеният АУАН, който е цитиран в НП. Същият е подписан без възражения, срещу АУАН не са били депозирани и писмени такива. Съдът е приел, че е налице описаното нарушение, тъй като то е било възприето от проверяващите лица.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

В жалбата пред РС – Варна жалбоподателят е посочил, че оспорва изцяло констатациите в АУАН и подробно становище ще развие в съдебно заседание. В проведено съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е заявила, че като цяло оспорва мястото на извършване на нарушението. Въпреки, че жалбоподателят не е изложил конкретни доказателства, чрез които да се установи, че е бил с обезопасителен колан, РС – Варна е събрал доказателства и в тази насока. Чрез разпитите на свид. Р. и свид. П. е изяснено, че нарушението е установено, чрез визуалното му възприемане. Възприетото по време на проверката е описано в съставения АУАН, срещу който жалбоподателя не е подал възражение. АУАН е подписан само от свид. П.. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН, свидетелите са тези, присъствали при извършване на нарушението, тоест очевидците на самото съставомерното наказуемо деяние или тези присъствали при установяване на нарушението, тоест присъствали в момента, когато контролния орган съставил АУАН е възприел на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание, да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел, от която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на установяването му, защото този който съставя АУАН също е свидетел на нарушението. В този смисъл настоящата инстанция намира, че с установяване на нарушението в присъствието на един свидетел, който е участвал и в съставянето на АУАН, не е налице опорочаване на процедурата.

Също така не всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на акта или препятства издаването на наказателно постановление, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай това безсъмнено е направено, както в производството пред АНО, така и в производството пред районния съд, което в достатъчна степен мотивира извод, че са спазени императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на наказаното лице.

За място на нарушението в АУАН и НП е посочено: „В [населено място], на бул. Г. Д. в посока изхода на селото“. Това описание е достатъчно, за да може жалбоподателят да установи точно къде е извършил нарушението, не е било необходимо да се описват повече факти относно установеното място на нарушението. Липсва нарушаване правото му на защита, поради което не е налице допуснато нарушение по чл. 57, ал.2, т. 5 ЗАНН при издаване на НП, което въззивния съд да не е възприел.

Предвид горното настоящият състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

По аргумент на противното на чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокат е неоснователно и съдът го оставя без уважени.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора – от процесуалния представител на ответника по делото е изразено писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ОД МВР – Варна, съобразно §1, т.6 ДР АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което трябва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 437/07.04.2025 г., постановено по АНД № 3827/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х. Д. Г. [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.