Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.С., 06.07.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 4323 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от М.А.С. срещу З.“А.“АД иск с правна квалификация чл. 226, ал.
1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 26000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени по повод възникнало на 14.05.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането да изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 14,05,2014год., около 16,00часа
в с.Б. е реализирано ПТП, при което А.Б.С.
при управление на лек автомобил, с марка „Деу Ланос“, с рег. № ***** е нарушил
правилата за движение и при маневра движение наЗ.е реализирал ПТП като причинил
на ищеца М.С. описаните в исковата молба неимуществени вреди. Собственикът е
застраховал гражданската си отговорност при ответното дружество З. А. АД, поради което за
увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя
на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски по делото.
Ответникът-ЗАД„А.“АД в указания законоустановен
срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище, с което не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива
гражданската отговорност за процесното МПС към датата на застрахователното
събитие. Оспорва механизма на ПТП. Релевира доводи относно липсата на сочените
от ищеца неимуществени вреди и причинно
следствената връзка с настъпилото събитие. Твърди същите да са настъпили при
различно събитие. При условията на евентуалност
поддържа да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който внезапно и неочаквано навлязъл в траекторията на движение на лекия автомобил,
несъобразил се с разстоянието до приближаващото се ППС и скоростта му на
движение и допринесъл за увреждането. При условията на евентуалност сочи на
завишен размер на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност
на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – постановление №1192/21,10,2014год. на РП-С., е видно, че образуваното
срещу неизвестен извършител досъдебно производство №316/2014год., пр.пр.№1192/2014год.
за престъпление по чл.343, ал.1, б.Б от НК е прекратено на осн.чл.24, ал.4, т.1
от НПК.
Посоченото обстоятелство не възпрепятства възможността
граждански съд да прецени налице ли са
елементите от фактическия състав на осъществен деликт от водача на МПС.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи настъпването на процесното ПТП на 14,05,2014год., когато лек автомобил, с марка „Деу
Ланос“, с рег.№ *****, с водач А.Б. С., в
с.Б., потеглил с личния си автомобил и при маневра движение наЗ. удря
пешеходеца М.С., който се намирал на разстояние от около 1 метър З. автомобила
и разговарял с друг пешеходец.
Не е спорно и от извършената
служебно справка от ИЦ на ГФ се установява, че за лекия автомобил марка „Деу
ланос“ има валидно сключена застрахователна полица №11113002800528 по
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, с период
на застрахователно покритие 26,11,2013год. до 25,11,2014год.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания:
-счупване на ладиевидната кост на дясната ръка, за
което е проведено оперативно лечение за наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с винт на Хърбърт. При извършен преглед на 12,04,2016год. е установен
ограничен обем движение в гривнената става на дясната ръка за сметка на
гръбното свиване от 40градуса при норма
60градуса. По време на лечението ищеца е
търпял болки и страдания. Първите две
седмици след оперативното лечение болките са били с по-интензивен характер. Установеното
ограничение за пълно гръбно свиване на дясната ръка е трайно и е възможно в
бъдеще да се очаква болка и дискомфорт при смяна на времето и физическо
претоварване на ръката. Механизмът на увредата би могъл да е два вида-директен
удар в областта на счупването и индиректен механизъм –когато тялото пада на
земята и ръката с дланта посреща удара.
Възможно е травмата да е получена при падане от мотоциклет. При
хоспитализацията на ищеца на 14,05,2014год. травмата е с давност не-повече от една
седмица, тъй като след 7-10дни се променя рентгенологичната характеристика като находка. При прегледа извършен от вещото
лице пострадалия съобщава, че 2-3 дни след травмата отишъл в С., където
направили снимка и установили счупване и бил насочен за хоспитализация към МБАЛ
Света С.-ООД за лечение. Бил с поставена гипсова имобилизация за период от 30
дни.
От изслушаното по делото заключение на
Съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява механизма на ПТП
настъпило в с.Б.. В района на ПТП няма
хоризонтална и вертикална пътна маркировка. ПТП е настъпило в светлата част от
денонощието с добра метеорологична видимост. Пътната настилка е била сух асфалт.
Причина
за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на МПС,
който не възприел като опасност пешеходеца зад автомобила и не подсигурил
маневра движение на заден ход, както и обстоятелството, че пешеходеца е стоял
зад автомобила на разстояние до 1м.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.К. Х. и А.С., от показанията на които се установява механизма на
ПТП, както и обстоятелството, че ищеца паднал и се подпрял на дясната си ръка. Казал,
че ръката леко го наболява, но продължил работа със свидетеля. Инцидента
станал около обяд. Два, три дни след
инцидента отишъл на лекар, след това в С. бил опериран.
В
обясненията на ищеца дадени по реда на чл.176 ГПК сочи, че не е вярно травмата
на ръката да е получена от мотор. Два три дни след инцидента разбрал, че има
травма, тъй като ръката отекла.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди , причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
За установено съдът намира осъществено от водача на МПС –А.С. противоправно деяние при движение назад и в нарушение на чл.40 от ЗДВП.
Спорно по делото е обстоятелството дали сочените в исковата молба и установени със съдебно медицинска експертиза вреди са в причинно следствена връзка с противоправното деяние. Соченото обстоятелство съдът намира за неустановено.
Установената фрактура на ладиевидната кост не съответства по време и място на соченото в исковата молба ПТП. На първо място в исковата молба се сочи на ПТП настъпило в 16,00часа. Ищеца е хоспитализиран на сочената дата 14,05,2014год. в 13,55часа-обстоятелство установено в направлението за спешен прием в МБАЛ „Света С.“ от приемащия лекар Д-р.Д.. Действително точния час на настъпване на ПТП не е достатъчно основание да се приеме липса на връзка на ПТП с вредите, но този извод се обосновава от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. В представената епикриза от МБАЛ Света С. е видно отбелязване оплакванията на пострадалия да датират от четири дни след травма при падане от мотоциклет. Макар в тази част предвид липсата на изрично волеизявление на пострадалия, което да е удостоверено от него, което би могло да се цени като признание на неизгоден за страната факт, респективно с обвързваща за съда доказателствена сила, то фактът, че към момента на приема в болница длъжностното лице е констатирало увреждането на дясната киткова става е достатъчно основание да бъде разколебана връзката с твърдяното ПТП. На следващо място показанията на водача А.С. сочат, че ищеца непосредствено след ПТП не е потърсил лекарска помощ, тъй като се чувствал добре, впоследствие след 2-3 дни/ т.е. най-рано 17-18,05,2014год./е направена рентгенова снимка в гр.С. и е насочен за лечение в гр.С.. Еднопосочни в този смисъл са обясненията и на самия ищец дадени по реда на чл.176 от ГПК, който също сочи, че е потърсил медицинска помощ -2-3 дни след инцидента, тъй като ръката му отекла. Т.е. житейски необосновано е твърдението да е извършена оперативна намеса, във връзка с която пострадалия да е хоспитализиран преди настъпване на сочения в исковата молба инцидент. Съгласно заключението на СМЕ давността на счупването към момента на приема в болнично заведение е до 1 седмица като е невъзможно да се определи точния момент на настъпване на травмата. Ето защо сочените в исковата молба неимуществени вреди настоящия състав намира да не са в причинно -следствена връзка със сочения инцидент. Дори да се приеме, че дефинитивно реализирано ПТП оказва негативно емоционално влияние върху пострадалия, което не се твърди, то по делото не са ангажирани никакви доказателства за претърпени вреди в този смисъл.
С оглед гореизложеното и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по смисъла на чл.154 от ГПК исковата претенция съдът намира за недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло. В този смисъл безпредметно е обсъждането на релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид неоснователността на исковата претенция, неоснователна
е и акцесорната претенцията за обезщетение
за забава.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 1156,00лв.,
от които 160,00лв.-в.л. и 996,00лв. -адв.възнаграждение. Не се присъждат
40,00лв.-депозит свидетел, тъй като не е усвоен.
С оглед изхода от спора на адв.А. на осн.-чл.38,
ал.2 от ЗАдв. не се присъжда адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.А.С., с ЕГН **********,
с адрес ***, със съд.адрес ***.********* срещу ЗАД“А.“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес *** искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на
26000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод
възникнало на 14.05.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 14,05,2014год. -датата на увреждането да изплащане на вземането като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.А.С., с ЕГН **********, с адрес ***, със
съд.адрес ***.********* да заплати на ЗАД“А.“АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1156,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: