Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир, 01.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание
на 18 май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 58 по описа за 2021 година, за да се произнесе,взе в предвид
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.139 СК.
По изложените в исковата молба от ищеца
Е.С.А., ЕГН: **********, като баща и законен представител на малолетния си син Р.Е.С.,
ЕГН ********** и двамата с постоянен и настоящ адрес:***, е предявен иск против
ответницата З.Б.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, с който моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща на сина си Р.Е.С.,
чрез неговия баща и законен представител Е.С.А., месечна издръжка в размер на
200 лв., смятано от предявяване на иска- 21.01.2021 г., ведно със законната за
всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, както и да заплати сумата 2 400 лв., съставляваща
издръжка за миналия период от 21.01.2020 г. до 20.01.2021 г., както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение.
Районният съд, след
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното
удостоверение за раждане № на Община Л, област
П, ищецът Е.С.А. и ответницата З.Б.С. са родители на малолетното дете Р.Е.С.,
ЕГН **********, роден на *** г. в гр.М, Кралство И, където страните по делото
живеели на семейни начала. Не се спори от страните по отношение на това
обстоятелство.
Ответницата не е оспорила и
основателността на претенцията за издръжка, като единственият спорен момент в
настоящия казус е размерът на същата. Ирелевантно за настоящия процес е
твърдението от страна на ищеца, че до датата на предявяване на иска,
ответницата не е давала издръжка на детето, както и минал период от време, тъй
като претенцията е за присъждане на издръжка след датата на предявяване на
иска.
Ответницата З.С. била екстрадирана
от И., а упражняването на родителските
права били предоставени на ищеца с Решение № ./2018 г. на Първоинстанционен съд
№.- М.. След завръщането на ответника в Република България било проведено
производство по чл.621, ал.2, вр. с чл.623 ГПК и Испанското решение било
легализирано- признато и допустимо за изпълнение по смисъла на Българското
законодателство, съгласно Разпореждане № ./25.09.2019 г., по гр.д. №./2019 г.
по описа на Окръжен съд- П., респ. издаден поделото и Изпълнителен лист № ./07.10.2020
г. на Пл.ОС. С посоченото С разпореждане е оставена без разглеждане като
недопустима молбата на Е.С. за допускане изпълнение на Мадридското решение в
частта за присъдената от Испанския съд издръжка в размер на 100 Евро, дължаща
се от З.С..
Като основни обстоятелства,
налагащи определяне на издръжка ищецът е изтъкнал дългият период от време от
непредоставяне никакви средства за детето повече от две години, увеличаване на
разходите за отглеждане на детето, тъй като понастоящем Р.Е.С. е на 3 г. и има
своите потребности от храна,облекло, лекарства и други нужди като на всяко дете
на неговата възраст.
По отношение на доходите на бащата
на детето- Е.С.А., при който същото
живее, не са ангажирани доказателства.
Представен е социален доклад по
делото от Д „СП“-Р. В същия е отразено, че в интерес на малолетния Р.Е.С. е да
се определи издръжка, която майката З.Б.С. да заплаща на бащата Е.С.А., с цел
покриване на пълна степен потребностите на детето.
Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето, а чл.150 СК, дава възможност при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея да бъде изменена или прекратена. С
оглед установеното по делото съдът следва да определи размера на издръжките по
общите правила, визирани в чл.142, СК. Следва да се отчете, ръстът на
инфлацията, както и това, че от определянето на последния размер на издръжката
са изминали повече от три години и за това време са нараснали нуждите на детето
за храна и облекло, с оглед възрастта му- на близо 4 години. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, като към настоящия
момент същата е в размер на 610 лв. Определената със спогодба от
14.06.2017 г., по гр. д. № /2017 г. на РдРС, е в размер от 130 лв.
Преценявайки
обстоятелствата, визирани в чл.143, ал.1 от СК в тяхната съвкупност- доходите
на родителите, нуждите на детето, неговата възраст и разходите, свързани с
обучението му, съдът намира, че за издръжката ще са необходими 400 лв. В този
смисъл, предвид доходите на родителите- тези от страна на бащата, възлизащи на 950
лв. месечно, според социалния доклад и 910.41 лв., според представеното
удостоверение от МВР, което е с около
300 лв. над минималната работна заплата за страната и тези на майката, които,
според социалния доклад, възлизат на 1500-1600 лв. месечно, издръжката, платима
от майката следва да бъде определена на 200 лв.
Издръжката
следва да бъде присъдена, с оглед формулираната в исковата молба претенция, от
датата на завеждане на исковата молба- 14.07.2020 г., до настъпването на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумите.
На основание
чл.242, ал.1, предл.І-во от ГПК, следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Следва да бъде
уважен и искът за присъждане на издръжка за минало време, като ответницата бъде
осъдена да заплати сумата от 2 300 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд- Радомир сумата от 288
лв., представляваща държавна такса- 4% върху тригодишния размер на издръжката и
сумата от 96 лв., представляваща държавна такса- 4% върху издръжката за минал
период.
По изложените
съображения, районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.С., ЕГН:**********,
с адрес: ***, да заплаща на малолетния си син Р.Е.С., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител Е.С.А., ЕГН: **********, двамата с постоянен
и настоящ адрес:***, месечна
издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, смятано от датата на предявяване на
иска- 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, смятано
от първо число на всеки следващ вземането месец, до окончателното изплащане на
сумата, до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, както и да заплати сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин
лева/, представляваща издръжка за миналия период от 21.01.2020 г. до 20.01.2021
г.
ОСЪЖДА З.Б.С.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд- Р, сумата от
288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такси върху присъдените
издръжки и сумата от 96 лв. /деветдесет и шест лева/, представляваща държавна
такса- 4% върху издръжката за минал период.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за издръжката.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от днес.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/