Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 05.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на девети
юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
5791 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „М С-ие М-Стар” ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ № 25, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Марияна Георгиева Костадинова, твърди, че с
ответното дружество имат търговски взаимоотношения и споразумение за извършване
на автомобилен транспорт. Съгласно споразумението „БТБ Логистик” ЕООД възлага
на ищеца извършване на автомобилен транспорт, като за всеки отделен транспорт
страните подписват заявка – договор за транспорт, с описване на адрес за
товарене, дата на товарене, срок на доставка, адрес на разтоварване,
определеното между тях превозно възнаграждение, начин и срок за плащане. За
всеки превоз ищцовото дружество следвало да издаде фактура и ЧМР към нея, а
възложителя да заплати на превозвача превозното възнаграждение по банков път в
30 дневен срок от получаването на фактурата и ЧМР към нея. За периода
24.05.2019г. до 29.07.2019г. ищецът извършил на ответника въз основа на
подадени от него заявки-договор 9 броя транспорт на обща стойност /общо
превозно възнаграждение/ в размер на 15 607.35 лева с включен ДДС, за
които били издадени фактури както следва: фактура № 1688/27.05.2019г. по
заявка-договор за транспорт изх.№ 1/24.05.2019г.; фактура № 1729/17.06.2019г.
по заявка-договор за траспорт изх.№ 3/10.06.2019г.; фактура № 1736/20.06.2019г.
по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/19.06.2019г.; фактура №
1745/21.06.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/17.06.2019г.; фактура
№ 1766/02.07.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/26.06.2019г.;
фактура № 1779/10.07.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№
1/02.07.2019г.; фактура № 1784/15.07.2019г. по заявка-договор за транспорт
изх.№ 2/05.07.2019г.; фактура № 1795/17.07.2019г. по заявка-договор за
транспорт изх.№ 3/04.07.2019г. и фактура № 1819/29.07.2019г. по заявка-договор
за транспорт изх.№ 4/23.07.2019г. Към всяка фактура е била прикрепена ЧМР за
извършен транспорт със съответното превозно средство, които са били изпратени
на ответника по „Еконт” и получени от него. В уговорения 30-дневен срок от
получаването му обаче той не е извършил плащане на дължимите се превозни
възнаграждения. По тази причина той е изпаднал в забава и на основание чл.294
от ТЗ дължи лихва за забава върху главниците на дължимите се превозни
възнаграждения по издадените фактури в общ размер на 1 997.04 лева за периода
28.06.2019г. до 05.11.2020г. До момента тези парични суми не са платени от
ответника на ищеца.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумите от 15 607.35 лева, представляваща неплатени
възнаграждения за извършени 9 броя международни превози на товари, за която
парична сума са издадени фактури № 1688/27.05.2019г.; №
1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; № 1795/17.07.2019г.
и № 1819/29.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
исковете до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 997.04 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата на дължимите превозни възнаграждения
за периода 28.06.2019г. до 05.11.2020г. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.367
и сл. и чл.294 от ТЗ.
Ответникът „БТБ Логистик” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона, бул.“България“ № 125,
ЕИК *********, представлявано от управителя Диана И.И., оспорва изцяло предявените искове
като твърди, че няма непогасени задължения към ищеца за заплащане на превозни
възнаграждения, тъй като на 13.01.2021г. е заплатил същите по процесните
фактури. Твърди и че с ищцовото дружество са били в трайни търговски отношения,
които са били винаги коректни, а забавеното плащане на дължимите превозни
възнаграждения се дължи на отказа на управителката на ищеца да осъществят
контакти и не са били канени по никакъв начин да заплатят възнагражденията по
фактурите, което е щяло веднага да бъде сторено при наличието на такава покана.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответното дружество имат търговски
взаимоотношения и споразумение за извършване на автомобилен транспорт, като
съгласно споразумението „БТБ Логистик” ЕООД възлага на ищеца извършване на
автомобилен транспорт, като за всеки отделен транспорт страните подписват
заявка – договор за транспорт, с описване на адрес за товарене, дата на товарене,
срок на доставка, адрес на разтоварване, определеното между тях превозно
възнаграждение, начин и срок за плащане, а за всеки превоз ищцовото дружество
следвало да издаде фактура и ЧМР към нея, а възложителя да заплати на
превозвача превозното възнаграждение по банков път в 30 дневен срок от
получаването на фактурата и ЧМР към нея. Липсва спор и относно фактите, че за
периода 24.05.2019г. до 29.07.2019г. ищецът извършил на ответника въз основа на
подадени от него заявки-договор 9 броя транспорт на обща стойност /общо
превозно възнаграждение/ в размер на 15 607.35 лева с включен ДДС, за
които били издадени фактури както следва: фактура № 1688/27.05.2019г. по
заявка-договор за транспорт изх.№ 1/24.05.2019г.; фактура № 1729/17.06.2019г.
по заявка-договор за траспорт изх.№ 3/10.06.2019г.; фактура № 1736/20.06.2019г.
по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/19.06.2019г.; фактура №
1745/21.06.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/17.06.2019г.; фактура
№ 1766/02.07.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/26.06.2019г.;
фактура № 1779/10.07.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№
1/02.07.2019г.; фактура № 1784/15.07.2019г. по заявка-договор за транспорт
изх.№ 2/05.07.2019г.; фактура № 1795/17.07.2019г. по заявка-договор за
транспорт изх.№ 3/04.07.2019г. и фактура № 1819/29.07.2019г. по заявка-договор
за транспорт изх.№ 4/23.07.2019г., както и че към всяка фактура е била
прикрепена ЧМР за извършен транспорт със съответното превозно средство, които
са били изпратени на ответника по „Еконт” и получени от него. От представените
към отговора на ответника банково извлечение и платежни нареждания, съдът
намира за безспорно установено по делото, че още на 12.07.2019г., преди
предявяването на иска, с банково извлечение № 126 от с.дата ответникът е
изплатил на ищеца превозното възнаграждение по фактура № 1688/27.05.2019г. в
размер на 1 408.20 лева, а на
13.01.2021г., след предявяването на иска той е заплатил на ищеца превозните
възнаграждения в общ размер на 14 199.15 лева по процесните останали 8
броя фактури.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Представените по делото фактура
№ 1688/27.05.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№ 1/24.05.2019г.;
фактура № 1729/17.06.2019г. по заявка-договор за траспорт изх.№ 3/10.06.2019г.;
фактура № 1736/20.06.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№
1/19.06.2019г.; фактура № 1745/21.06.2019г. по заявка-договор за транспорт
изх.№ 1/17.06.2019г.; фактура № 1766/02.07.2019г. по заявка-договор за
транспорт изх.№ 1/26.06.2019г.; фактура № 1779/10.07.2019г. по заявка-договор
за транспорт изх.№ 1/02.07.2019г.; фактура № 1784/15.07.2019г. по
заявка-договор за транспорт изх.№ 2/05.07.2019г.; фактура № 1795/17.07.2019г.
по заявка-договор за транспорт изх.№ 3/04.07.2019г. и фактура №
1819/29.07.2019г. по заявка-договор за транспорт изх.№ 4/23.07.2019г. и CMR към фактурите, съдът намира, че доказват наличието на сключени 9 броя
договори за превоз между страните по делото. Тези доказателства по правната си
същност представляват частни свидетелстващи документи, установяващи
съществуването на търговска сделка между страните по делото, предмета на
сделката – превоз на товари,
възложения маршрут, адрес
за товарене, дата на товарене, срок на доставка, адрес на разтоварване,
определеното превозно възнаграждение, начин и срок за плащане. Договорите за превоз по своята правна
характеристика са двустранни, възмездни, консенсуални и комутативни. От тях за
ищеца е възникнало задължението да извърши превоз на товарите на посочените от
ответника маршрути и на мястото, на което да се доставят. Изпълнението на тези
договорни задължения от страна на ищеца не се оспорват от ответника, дори
напротив – той признава същите. Съгласно представеното банково
извлечение № 126/12.07.2019г. е видно, че още на 12.07.2019г., преди
предявяването на иска, което е станало на 06.11.2020г., ответникът е изплатил
на ищеца превозното възнаграждение по фактура № 1688/27.05.2019г. в размер на
1 408.20 лева. Съобразявайки това писмено доказателство съдът намира, че
исковете за претендираното превозно възнаграждение в размер на 1 408.20
лева по фактура № 1688/27.05.2019г. и за претендираната лихва за забава върху
главницата за периода 12.07.2019г. до 05.11.2020г. в размер на 189.32 лева,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Искът за претендираната лихва за
забава върху тази главница за периода от датата на падежа по фактурата
28.06.2019г. до датата на плащането 11.07.2019г. в размер на 5.48 лева се явява
основателен и следва да се уважи. От представените към отговора на ответника
платежни нареждания се доказва, че
след предявяването на исковете, което е станало на 06.11.2020г. ответното
дружество е заплатило на ищеца главниците на дължимите превозни възнаграждения
в общ размер на 14 199.15 лева по процесните останали 8 броя фактури на .
Съобразявайки това съдът намира, че исковете за сумата от 14 199.15 лева,
представляваща неплатени възнаграждения за извършени 8 броя международни
превози на товари, за която парична сума са издадени фактури
№ 1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; №
1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г. следва да бъдат отхвърлени като
погасени след завеждане на делото.
Както
бе посочено по-горе, а и по делото не се спори, че страните са договорили, че
за всеки превоз ищцовото дружество следвало да издаде фактура и ЧМР към нея, а
възложителя да заплати на превозвача превозното възнаграждение по банков път в
30 дневен срок от получаването на фактурата и ЧМР към нея. От доказателствата
по делото е видно, че ответникът не е извършил плащането на дължимите превозни възнаграждения по извършените 8
броя международни превози на товари, за които са издадени фактури
№ 1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; №
1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г. на договорените падежи - 30 дневен срок
от получаването на фактурата и ЧМР към нея, а това е станало едва на 13.01.2021г. Съобразявайки тези
факти, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за заплащането на тези
възнаграждение по извършените 8 броя превоза и дължи лихва за забава върху
главниците за периода 20.07.2019г. до датата на предявяване на иска –
05.11.2020г. в размер на 1 807.72 лева. Тези искове като основателни и
доказани по размер следва да се уважат, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца размера на тази лихва за забава.
Тъй като плащането на дължимите
превозни възнаграждения
по извършените 8 броя международни превози на товари, за които са издадени фактури
№ 1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; №
1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г. е станало едва на 13.01.2021г., то ответникът дължи
на ищеца и законна лихва за периода от предявяването на исковете – 06.11.2020г.
до датата на плащането – 12.01.2021г. върху главницата от 14 199.15 лева.
По делото не са представени доказателства за размера на тази лихва за забава,
но съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да я определи по своя
преценка и след изчисляването й с компютърна програма за лихви за забава, а
именно в размер на 268.21 лева. Тази парична сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че за заплащането на дължимите превозни възнаграждения не били
поканени от ищеца, а ако била налице такава покана то те веднага са щели да
бъдат заплатени, както и че бил налице отказ
на управителката на ищеца да осъществят контакти. ОТ горните съображения е
видно, страните са договорили, че за всеки превоз ищцовото
дружество следвало да издаде фактура и ЧМР към нея, а възложителя да заплати на
превозвача превозното възнаграждение по банков път в 30 дневен срок от
получаването на фактурата и ЧМР към нея. Т.е. бил е уговорен конкретен падеж за
плащане на всяко едно от превозните възнаграждения, на които падежи ответното
дружество е следвало да извърши плащане и не е било необходимо да бъдат изрично
канени. Наведени са и твърдения за трайни търговски взаимоотношения между
страните, а и е налице доказателство за плащане на превозното възнаграждение по
първата фактура, по банкова сметка ***, т.е. ответникът е можел да извърши
надлежно плащане на падежите по известната му банкова сметка, ***вителката на ищеца да осъществят
контакти и бъде извършено плащане е нелогично и неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира ,
че ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 807.72 лева,
представляваща лихва за забава върху главниците на превозните възнаграждения по
фактури № 1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; №
1745/21.06.2019г.; № 1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; №
1784/15.07.2019г.; № 1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г. за периода 20.07.2019г. до
05.11.2020г.; сумата от 5.48 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата на превозното възнаграждение по фактура №
1688/27.05.2019г. за
периода 28.06.2019г. до 11.07.2019г. и 268.21 лева, представляваща
законна лихва върху главниците на превозните възнаграждения по фактури №
1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; №
1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г. за периода 06.11.2020г. до 12.01.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид основателността на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
основателната част от предявените искове. Разноски се дължат от ответника, тъй
като той е заплатил по-голямата част от преводните възнаграждения – по 8-те
фактури, след предявяването на исковете, като не е заплатил и лихвите за забава
върху тях, поради което е дал повод за предявяване на исковете и ищцовото
дружество да направи разноски във връзка с тях. На първа място съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на договореното и заплатено от
ищцовото дружество на редовно упълномощения от тях адвокат е основателно.
Същото е договорено в размер на 3 000.00 лева, видно от договора за правна
защита и съдействие на л.5 от приложеното търг.дело № 447/2020г. по описа на
РОС. Цената на предявените искове в основателната им част възлиза на 14 199.15 лева за главници;
1 807.72 лева за лихви за забава и 268.21 лева за законна лихва или общо в
размер на 16 275.08 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение, при тази цена на
исковете минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 018.25 лева.
До този размер и съдът намира, че следва да намали адвокатското възнаграждение,
тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, исковете се признават от
ответника в по-голямата им част, а и е било проведено само едно съдебно
заседание, след което спора е обявен за решаване. Към адвокатското
възнаграждение от 1 018.25 лева следва да се прибавят и разноските за
внесената държавна такса в размер на 704.18 лева или общо съдът приема, че
разноските по делото направени от ищеца са в размер на 1 722.43 лева. Съразмерно
с основателността на предявените искове, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1 566.13 лева, които ответникът следва да бъде осъден
да му заплати.
Ответникът не претендира разноски по
делото, а и няма доказателства за направени такива от него страна, поради които
такива не следва да му се присъждат съразмерно с неоснователната част от
предявените искове.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М
С-ие М-Стар” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
ул.“П.Р.Славейков“ № 25, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителя
Марияна Георгиева Костадинова, против „БТБ Логистик” ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона, бул.“България“ № 125, ЕИК
*********, представлявано от управителя Диана И.И., искове за претендираното
превозно възнаграждение в размер на 1 408.20 лева /хиляда четиристотин и
осем лева и двадесет стотинки/ по фактура № 1688/27.05.2019г. и за
претендираната лихва за забава върху главницата за периода 12.07.2019г. до
05.11.2020г. в размер на 189.32 лева /сто осемдесет и девет лева и тридесет и
две стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М
С-ие М-Стар” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Хасково,
ул.“П.Р.Славейков“ № 25, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителя
Марияна Георгиева Костадинова, против „БТБ Логистик” ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона, бул.“България“ № 125, ЕИК
*********, представлявано от управителя Диана И.И., искове за за сумата от 14 199.15 лева
/четиринадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/,
представляваща неплатени възнаграждения за извършени 8 броя международни
превози на товари, за която парична сума са издадени фактури
№ 1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; №
1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г., като ПОГАСЕНИ СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕ НА
ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА „БТБ Логистик”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона,
бул.“България“ № 125, ЕИК *********, представлявано от управителя Диана И.И.,
да заплати на „М С-ие М-Стар” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Хасково, ул.“П.Р.Славейков“ № 25, ет.3, ЕИК *********, представлявано от
управителя Марияна Георгиева Костадинова, сумата
от 1 807.72 лева /хиляда осемстотин и седем лева и седемдесет и двде
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главниците на превозните
възнаграждения по фактури № 1729/17.06.2019г.; №
1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; № 1766/02.07.2019г.; №
1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; № 1795/17.07.2019г. и №
1819/29.07.2019г. за
периода 20.07.2019г. до 05.11.2020г.; сумата от 5.48 лева /пет лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата
на превозното възнаграждение по фактура № 1688/27.05.2019г. за периода 28.06.2019г.
до 11.07.2019г. и сумата 268.21
лева /двеста шестдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
законна лихва върху главниците на превозните възнаграждения по фактури №
1729/17.06.2019г.; № 1736/20.06.2019г.; № 1745/21.06.2019г.; №
1766/02.07.2019г.; № 1779/10.07.2019г.; № 1784/15.07.2019г.; №
1795/17.07.2019г. и № 1819/29.07.2019г. за периода 06.11.2020г. до 12.01.2021г.,
както и сумата от 1 566.13 лева /хиляда петстотин шестдесет и шест лева и
тринадесет стотинки/ – направени по делото разноски съразмерно с основателната
и уважена част от предявените искове.
Присъдените парични суми могат да
се внесат по банкова сметка *** „Д Банк“ ЕАД – IBAN: ***, SWIFT: DEMIBGSF.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: