Присъда по дело №159/2024 на Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 6 от 01.04.2025г. по НОХД № 159/2024г. по
описа на Районен съд – Бяла
Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт срещу
Г. И. Д. за това, че през периода октомври 2021г.- 30.05.2022г. в гр. Б.,
обл.Р., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянията
си и можещ да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление на 4 пъти, се съвкупил с лице ненавършило 14 години - В. С. О.
(родена на ********г.) от гр. Б.о, обл.Р. доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК- престъпление по чл.151, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и
срещу М. Н. Г. за извършени от нея спрямо св.О., на същата дата и
място, престъпления по чл. 131, ал. 1, т.4 и т.12, вр. чл. 130, ал.2 вр. чл.63, ал.1,
т.4 от НК, по чл. 143, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл. 325, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Съдебното производството спрямо подс.Д. е проведено по реда на
глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, въз основа на надлежни
искания на страните - изрични изявления за самопризнания при условията по
чл. 371, т. 2 от НПК - на подсъдимия и защитника му в хода на
разпоредителното заседание по делото.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Русе
поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен в
извършване на престъплението, в което е обвинен и му бъде определено
наказание лишаване от свобода около средния размер, което да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок.
Упълномощеният защитник на подс.Д. моли да бъде определено
наказание лишаване от свобода в минималния размер, с отлагане на
изтърпяването му също с минимален срок от една година.
Подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях,
съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Д. моли за определяне на кратък
изпитателен срок.
С определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, въз основа на констатацията, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът е обявил, че ще се ползва от самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за установени
1

следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
Подсъдимият Г. И. Д. е роден на *******г. в гр.Б., обл.Р., българско гражданство, с
основно образование, неженен, безработен, с постоянен адрес – гр.Б., обл.Р., ул. „К. Б.“ № ..,
ЕГН **********.
Св. В. О.,родена на ******г., живеела в гр.Б.о, обл.Русе заедно с майка си
- св. С. И.. Тя била ученичка в ОБУ „Св. Климент Охридски“ гр. Б.о, обл.Русе.
През учебната 2020/2021г. се преместила да учи в гр. Б., обл.Р. в СУ „Панайот
Волов“ за около 2 месеца, след което отново се върнала в училището в гр.Б.о.
Св.О. била дългогодишна с приятелка със св.С. М., родена на ******г. Чрез
нея тя се запознала с подс. Г. Д. - също ученик в СУ „Панайот Волов гр. Б.
Двамата изпитвали симпатии един към друг и започнали да се срещат. С
течение на времето те се опознали, като в процеса на общуване подс. Д. узнал
за възрастта на малолетната. В края на месец септември, началото на месец
октомври 2021г., малко след като св.О. навършила 13г., подс. Д. я поканил в
жилището си и двамата правили влагалищен секс.Подс. Д. не упражнявал
принуда спрямо нея, като съвкуплението било по желание на св. О..
Впоследствие подсъдимият правил още два пъти секс с нея. След време св. О.
и подс. Д. се скарали и се разделили. Същевременно малолетната била
развалила взаимоотношенията си със св. М., която започнала да излиза с
компания момичета от гр. Б. - М. Г., св. М. Х.,родена на *****, св. А. Х.,родена
на *****г., св. Т. В.,родена на *****г., като към тях се числял и подс. Г. Д.. М.
Г. таяла неприязън към св. О., тъй като си мислела, че тя била интимна с неин
бивш приятел с прякор - Данчо Морото, докато той бил заедно с нея.
На 30.05.2022г., М. Г. била заедно със св. М., св. М. Х., св. А. Х. и св. Т.
В. в гр. Б. Тя искала да изобличи св. О. като леко момиче, да издевателства
над нея и да й нанесе побой. Тъй като Г. знаела, че св. О. изпитва чувства към
подс. Д., тя съставила следния план: Подс. Д. трябвало да се свърже със св. О.
под претекст, че иска да изгладят взаимоотношенията си. Той трябвало да я
заведе до изоставена сграда, където да прави секс с нея, като съвкуплението
трябвало да бъде заснето с цел разпространение на кадрите респ. с кауза
дискредитация на малолетната в обществото и сред съучениците й. Финалната
част на плана се състояла в нанасяне на побой над св. В. О., след
осъществяване на половия акт. Г. изложила плана си на подс. Д., който се
съгласил да изпълни ролята си. Той разговарял по телефона със св. О. и я
помолил да се видят в гр. Бяла. Тъй като малолетното дете изпитвало чувства
към него и искала отново да са заедно се съгласила. Двамата се срещнали, след
което подс. Д. завел св. О. в изоставена сграда в центъра на града, където св. С.
М. ги чакала. Там подс. Д. поискал да прави секс със св. О.. Тя се притеснила,
тъй като била в цикъл, но не искала да му отказва и се съгласила. Подс. Д. се
съвкупил със св. О. за четвърти път. През това време, св. М. се опитала да
снима с телефона си, но кадрите били неясни и начинанието се оказало
безуспешно. След като подс. Д. приключил с половия акт, той и св. О. слезли
пред сградата, като подсъдимият й казал, че отИ. до денонощен магазин в
близост.
2

Впоследствие Г. извършила противоправни действия спрямо св.О., в
които подс.Д. не участвал, а именно нанесла й побой, с което й причинила
лека телесна повреда, болка и страдание без разстройство на здравето, по
хулигански подбуди, принудила я да направи нещо противно на волята й- да
клекне на земята и последователно да целуне подметките на обувките й, като
употребила за това сила и заплашване и извършила хулиганство, като след
края на нанесения побой над малолетната В. С. О. (родена на ******г.) от гр.
Б.о, обл.Русе, на обществено място и в присъствието на други лица, й
поднесла към лицето последователно подметките на двете си обувки и след
като О. ги целунала я изритала с крак, като деянието по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост. Тези действия на Г. били заснети
с видеоклип от св.М. и разпространени чрез мобилните приложения сред
съучениците й, нейни приятели и близки.
В хода на наказателното производство, но от друг състав на съда, по
НОХД №57/2025г. на РС Бяла, било одобрено споразумение по отношение на
М. Н. Г. за извършените от нея престъпления по чл. 131, ал. 1, т.4 и т.12, вр. чл.
130, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, по чл. 143, ал. 1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и
по чл. 325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, като изготвеният протокол
от с.з. бил приложен към настоящото съдебно производство.
Била изготвена съдебно-психиатрична експертиза, като от
заключението на вещото лице е видно, че преживеният от св. О. инцидент е
имал трайно психотравмиращо въздействие върху психиката й и й се е
отразил неблагоприятно, като е създал повишени нИ. на тревожност,
безпокойство и страхова зареденост в психичното й състояние. Установено е
също така, че малолетната е годна да участва в наказателното производство,
както и да дава годни показания за факти във връзка с предмета на доказване.
От назначената в хода на досъдебното производство комплексна
психолого-психиатрични експертиза по отношение на подс.Д. се установило,
че както към датата на извършеното инкриминирано деяние, така и към
настоящия момент, същият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Д. бил годен да участва в
наказателното производство, както и да дава годни обяснения за факти във
връзка с предмета на доказване.
В досъдебното производство била изготвена техническа експертиза на
видеозаписите заснети от св. М., като били възпроизведени кадри от тях.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което
изразява становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, съдът не следва в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Следователно отразеното в
обвинителния акт следва да се възприеме без извършване на дейност по
обсъждане и оценка на доказателствата. Единствено, следва да се отбележи,
че не е доказано по несъмнен начин посоченото в обвинителния акт
обстоятелство, което принципно няма отношение към инкриминираното
3

деяние, а именно, че при първото съвъкупление подс.Д. дефлорирал
пострадалата, тъй като такИ. твърдения са налице само в нейните показания,
но данни за това няма в останалия съвкупен доказателствен материал, а
останалите гласните доказателства навеждат на извод за по-ранни сексуални
контакти на св.О.-показанията на св.К., св.Т.В.. За пълнота и прецизност
следва да се посочи, че изложената от прокурора и приета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от признанията на подсъдимия в
хода на досъдебното производство, подкрепени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени
средства-показанията на свидетелите В. О., С. И., Н. Г., С. М., М. Х., А. Х., С.
К., Й. К., Т. В., писмени доказателства и доказателствени средства, техническа
експертиза, съдебно-медицинска експертиза, 3бр. комплексни психолого-
психиатрични експертизи, справка за съдимост, писмена характеристика,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, протокол от с.з. по НОХД №57/2025г. на РС Бяла.
С оглед на така приетата за безспорна фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Г. И. Д. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл.151, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК.
От обективна страна е осъществил всички признаци на състава на
посоченото престъпление, тъй като през периода октомври 2021г.- 30.05.2022г.
в гр. Б., обл.Р., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
деянията си и можещ да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление на 4 пъти, се съвкупил с лице ненавършило 14
години - В. С. О. (родена на ******г.) от гр. Б.о, обл.Р. доколкото извършеното
не съставлява престъпление по чл. 152 от НК. Изпълнителното деяние на
престъплението било извършено чрез действия, представляващи извършване
на съвъкупление с лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно-с
пострадалата В. О.. Налице е продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като са извършени четири съвъкупления с пострадалата
от страна на подс.Д., през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се
явяват продължение на предшестващите. Извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК, тъй като четирите полови акта са извършени
със съгласието на малолетната.
По време на извършване на деянието подс.Д. е бил непълнолетен по
смисъла на чл. 31, ал.2 от НК, но е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си-т.е.
бил вменяем. Това се доказва по несъмнен начин от заключението на СППЕ.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал извършването на обществено-опасното деяние,
предвиждал е неговите противоправни последици, но въпреки това е искал
настъпването им. Съзнавал е, че предприема на няколко пъти действия,
4

насочени към половата неприкосновеност на пострадалата О., знаел също, че
обект на посегателството е лице, което не е навършило 14 годишна възраст.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия Д. за извършеното от него престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно
минало, изразеното съжаление за извършеното деяние в с.з. и в хода на
досъдебното производство, това, че е бил редовен ученик към момента на
инкриминираното деяние, изпитваните взаимни чувства на симпатия между
него и пострадалата, ниската възраст на полово съзряване на подрастващите,
добрите му характеристични данни като грижовен внук, оказващ помощ с
физически труд у дома, както и на съседите. Отегчаващи отговорността
обстоятелства-занижен родителски контрол, предвид на това, че е живял и
отгледан изцяло от прародител, при отсъствие на родителите си, извършването
на четири инкриминирани деяния, като извършването на последното деяние е
в резултат от участието му в предварително подготвен план за унижение на
пострадалата, неблагоприятното отражение на целия инцидент върху
психичното състояние на пострадалата. Не са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключително такова, но в съответствие с
протеклата процедура на съкратено съдебно следствие, поради признаване на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът се е
съобразил с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съгласно която
в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако постанови осъдителна присъда,
определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. В този
смисъл съдът при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства и в съответствие с чл.54 и чл.36 от НК намира, че
следва да бъде определено наказание над минималния, предвиден размер,
съобразно редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно девет месеца
лишаване от свобода. С оглед императивната разпоредба на чл.58а от НК
съдът е намалил така определеното наказание с една трета, при което
окончателното наказание, което следва да изтърпи подсъдимия Д. е ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
включително чистото съдебно минало, видът и размерът на наложеното на Д.
наказание и обстоятелството, че е бил в началото на непълнолетието - малко
над 14 години към началния момент на деянието и на 15години в крайния
момент, съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо да изтърпи ефективно определеното му наказание, като намира,
че на осн. чл.69, ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК следва да отложи изтърпяването на
наказанието за изпитателен срок от една година и шест месеца, който срок
намира за подходящ с оглед тежестта на деянието, личността и възрастта на
дееца.
Съдът счете, че с определеното му наказание ще се постигнат в
максимална степен целите на наказанието и най-вече на личната превенция и
подсъдимият занапред ще спазва нормите на поведение в обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 1920.87 лв (1/2 от разноските на
досъдебното производство в размер на 3841.74 лева) по сметка на ОСлО при
ОП Русе - разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	6
Дата:	1 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20244510200159
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2024 г.

Присъда по дело №159/2024 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите