Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Перник, 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, XI гр. с. в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа гр. д. Na 6003/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл, 111, б. В от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от предявена от И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** против “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов.
Ищеца твърди, че по ЧГД № 9274/2012 г. по описа на PC - Перник, на 29.03.2013 г. е издаден и изпълнителен лист, с който е осъден да заплати на ответника сумата от 1363.15 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2009 г. - 30.04.2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 322.12 лв., считано за периода 30.06.2009 г. - 22.11.2012 г. Твърди, че по така издадения изпълнителен лист, било образувано изп, д. № 300/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Сочи, че по него не били извършвани изпълнителни действия. Делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Независимо от това, обаче през 2018 г. ЧСИ наложил запор на банковата му сметка, по която получава трудовото си възнаграждение.
Ищецът твърди, че поради непредприемане на действия за събиране на вземането, същото е било погасено по давност към момента на налагане на запора.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 1363.15 лв.,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2009 г. - 30.04.2011 г., ведно с лихва за забава в размер на 322.12 лв., считано за периода 30.06.2009 г. - 22.11.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2012 г. до окончателното плащане, както и разноски в общ размер от 333.17 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист на 29.03.2013 г. по ЧГД № 9274/2012 г. по описа на PC - Перник и е образувано изп. д. № 300/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба, с приложенията е връчена на ответника на. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител ад в. А. поддържа предявения иск. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Димитрова поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:
Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетото като доказателство ИД № 300/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие ПОС. От него е видно, че за процесното вземане в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 29.03.2013 г. след проведено производство по реда на чл. 410 от ГПК, за което е било образувано изпълнително дело № 9274/2012 г. по описа на ПРС.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаването на изпълнителният лист, в който е обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяванщ или
правоисключващи факти.
Ищецът твърди, че вземането на ответника, обективирано в изпълнителния лист е погасено, поради изтичане на предвидения в чл. 111, б. В от ЗЗД три - годишен срок давностен срок.
Видно от приетото като доказателство ИД № 300/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с район на действие ОС - Перник, същото е образувано на 04.06.2013 г. по молба на ответника въз основа на издаден на 29.03.2013 г. изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да му заплати сумата от 1363.15 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 322.12 лв., считано за периода 30.06.2009 г. - 22.11.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2012 г. до окончателното плащане и разноски в размер на общо 333.71 лв.
Вземането, обективирано в изпълнителния лист е периодично по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД, тъй като е за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. /в този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д. No 3/2011 г. по описа на ВКС/. Затова за погасяването им по давност е приложим тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД.
Съгласно чл. 115 й чл. 116 от ЗЗД давностният срок може да бъде спиран и прекъсван при наличие на изчерпателно посочени в закона основания, като съответно след отпадането им продължава или започва да тече нов срок. В настоящото производство са наведени твърдения и ангажирани доказателства за прекъсване на започналия да тече след датата на издаване на изпълнителния лист - 29.03.2013 г., давностен срок.
Съгласно чл. 116, б. В от ЗЗД давността прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Видно от приложеното ИД № 300/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова ответникът е предприел такива на 04.06.2013 г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането, в която са посочени и желаните изпълнителни способи. С посоченото изпълнително действие давността е прекъсната на основание чл. 116, б. В от ЗЗД, след което съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, считано от 05.06.2013 г.
Видно от изпълнителното дело по него не са извършвани други изпълнителни действия и не са постъпвали молби от взискателя до 13.07.2015 г. г., когато ответникът е подал молба за ново проучване на имущественото състояние на длъжника. Последвали са молби от ответника за извършване на други изпълнителни действия от 20.05.2016 г. и 31.05.2018 г. Въз основа на последната с разпореждане от 06.08.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка ***. Така извършените действия от съдебния изпълнител са недопустими, тъй като поради бездействието на длъжника и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено на 05.06.2015 г. по силата на закона.
Предвид изложеното съдът приема, че считано от датата на последно извършеното действие - 04.06.2013 г. е започнал да тече нов три годишен давностен срок, който не е спиран и прекъсван. Изтекъл е на 04.06.2016 г., когато процесното вземане се е погасило по давност.
Предвид горното, съдът намира предявеният иск за основателен и следва да го уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 559.76 лв.
По изложените съображения, Съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД, че И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** не
дължи на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано Любомир
Вангелов Спасов, поради погасяването и по давност, сумата от 1363.15 лв./хиляда
триста шестдесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща стойността
на доставена топлинна енергия през периода 01,05.2009 г. - 30.04.2011 г., ведно
с лихва за забава в размер на 322.12 лв./триста двадесет и два лева и
дванадесет стотинки/, считано за периода 30.06.2009 г. - 22.11.2012 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2012 г. до окончателното
плащане, както и разноски в общ размер от 333.17 лв./триста тридесет и три лева
и седемнадесет стотинки/, за които вземания е издаден
изпълнителен лист на 29.03.2013 г. по ЧГД № 9274/2012 г. по описа на PC - Перник и е образувано изп. д. № 300/2013
г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов да заплати на И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 559.76 лв. /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: