Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022
година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, VІ-ти тричленен
състав, в публично съдебно
заседание на десети ноември през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Галина Владимирова и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КАНД № 2156/2022
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.221 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.П.Т., ЕГН
********** *** подадена чрез адв. И. против Решение № 654/14.05.2022 г.
постановено по АНД № 803/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, 37-ми състав, с
което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 5537773 издаден от ОД на МВР-Варна , с който на И.П.Т. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. на основание
чл.189,ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
за нарушение на чл.21,ал.2 във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП. Решението е оспорено с
основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК– неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се, че районният съд не е обсъдил възраженията във въззивната жалба. Изложено е, че липсват доказателства относно
установените условия и реда за използване на техническото средство за контрол.
Сочи се, че в зоната на нарушението позволената скорост е била 80 км./ч., а не
както е посочено 60 км./ч. Сочи се, че не е установено авторството на деянието.
Моли решението на Районен съд-Варна да бъде отменено и да се постанови ново, с
което да се отмени електронния фиш. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР Варна
оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли решението на Районен
съд-Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на
Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл. 211, ал.1 от АПК.
Административният съд, като взе предвид
доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по
делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на
участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред Районен
съд-Варна е бил Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 5537773 издаден от ОД на МВР-Варна , с който на И.П.Т. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. на основание
чл.189,ал.4 във вр. с чл.182, ал.2,т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
за нарушение на чл.21,ал.2 във вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП. Касаторът е
санкциониран заради това, че на 05.09.2021
г. в 16,33 часа в обл. Варна /извън населеното място/ по път първи клас – 9 в
посока на движението от гр.Варна към к.к. „Златни пясъци“ до резиденция
„Евсиноград“ при въведено ограничение от 60 км./ч. е управлявал МПС „Ситроен АХ
14 ТГД“ с рег. № *** със скорост от 81 км. /ч. Превишението на скоростта е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство радар: CORDON-M, серия № MD1194.
За да потвърди електронния фиш, въззивният съд
е приел, че отговаря на формалните изисквания на закона. Установил е, че
доколкото не са представени доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила, то правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност
на Т.. От приложените доказателства, въззивният съд е установил, че
техническото средство, с което е установено нарушението, е одобрен тип средство
за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, като надлежно е бил
попълнен протокол за използване на АТСС. Изявленията, че касатора не е
превишавал скоростта в процесния участък, съдът е приел за неподкрепени с
конкретни доказателства и е преценил, че не опровергават приетата фактическа
обстановка.. Изложени са съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че при издаване на електронния фиш е
спазена формата,на утвърдения от министъра на МВР, образец, както и че е
спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП по отношение на съдържанието му.
Решението
на ВРС е правилно.
В административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.
189, ал. 4 ЗДвП реквизити. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
По
отношение на възражението за авторството на деянието, касационният състав го
намира за неоснователно. Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Съгласно ал.5
на чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща 4 електронен фиш по ал.4 за извършено
нарушение, а първоначално издаденият ел.фиш се анулира.
В
административно-наказателната преписка има данни от страна на собственика на
МПС – Б.
С. З. за
представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от
свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено
управлението на МПС, поради което се налага извода, че административно-наказателната
отговорност на Т. е ангажирана правилно.
Лицето е имало възможността в законоустановения срок да прояви процесуална
активност в производството пред административнонаказващия орган да посочи кой е
управлявал автомобила, поради което възражението е неоснователно.
Според
фактите е осъществен съставът на вмененото административно нарушение,
законосъобразно санкционирано по реда на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Установяването на
обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се
удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на
който е придадена доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП.
Неоснователно
се поддържа отсъствие на доказателства за годност на ползваното техническо
средство, тъй като преписката съдържа данни за извършена последваща
метрологична проверка от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, в обхвата на която е средството
за измерване с фабричен номер MD1194.
Действително
в приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или системи по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., не са отразени номер на първо
статично изображение и номер на последно статично изображение, което не отрича
наличието на представената снимка към ел. фиш, която е датирана и има номер,
вкл. в която е отразен номера на средството за измерване с фабричен номер – MD1194. Приложения снимков материал не е
оспорен със заявено доказателствено искане, а доказателствените искания в
жалбата не са поддържани. В касационната жалба се сочи, че отсъствието на
попълнени първо и последно статично изображение води до съмнение дали номерът
на статичното изображение, отразен на фотоклипа е от същата дата и място, но
само твърдение за съмнение не е достатъчно, за да опровергае съществуващи данни
от приложени в преписката доказателства. В реда на изложеното – протоколът
съдържа данни за начало и край на работа /15,30 до 17,30/, в който период е
осъществено заснемането – 16,33 ч. Протоколът съдържа и данни за ограничението
на скоростта в участъка – 60 км./ч. Тоест, единствено отсъствието на номера на
първо и последно статично изображение, в конкретиката на фактите, не
разколебава и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и
на снимковия материал /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП.
Официалният документ служи за доказване на факти от предмета на доказване, като
е допустимо доказване с всички допустими процесуални способи/. Преценката за
същественост на отсъстващи реквизити от протокола следва да се основава на
съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката.
В
случая към протокола за използване на АТСС е приложена снимка за разположение на уреда, в
съответствие с изискването на чл. 10, ал. 3 от цитираната наредба. В тази вр. следва
да бъде съобразено, че протоколът съдържа информация за: вид АТСС – CORDON-M2 ; за фабричният номер на АТСС – MD
1194; за дата на
използване – 05.09.2021 г. – която е идентична с датата на фотоснимката; място
за контрол , което текстово покрива онагледяването
посредством снимката по чл. 10, ал. 3 от наредбата и които данни са идентични с
тези от фотоснимката по отношение – "локация". Освен това, в
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане – в
случая "П", което означава приближаващ. Идентична е позицията на
заснетия автомобил на касатора. В случая не е оспорен фактът на управление на
лекия автомобил от страна на касатора на посочените в ел. фиш – място и време, с
превишение на скоростта с 21 км./ч. , при което се потвърждава изводът за
несъщественост на отсъствието на сочения реквизит от протокола по чл. 10 от
цитираната наредба.
С оглед на изложеното касационната жалба е
неоснователна. Районен съд-Варна е
постановил решението си при
правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и при правилна преценка на събраните по делото
доказателства. При извършената служебна
проверка за валидността и допустимостта
на решението, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожността му.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна, VІ-ти
тричленен състав
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 654/14.05.2022 г. постановено по АНД № 803/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, 37-ми състав .
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН ********** да
плати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева .
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.