№ 1341
гр. П., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720103368
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
А. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. В., срещу „***” АД,
ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, с която е предявен
иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който ищецът, иска да бъде признато
за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 3903.48 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2004 г. до
30.04.2009 г., сумата от 1446.92 лева - законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 31.10.2004 г. до 12.10.2009 г., сумата от 232.01 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми
в полза на ответника на 09.12.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № *** г. по описа на ПPC, и въз основа на който е било образувано изп.
д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погА.и по давност.
В законоустановения срок ответникът „***” АД не е подал отговор на
1
исковата молба, и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. В.,
който поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като им се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана
писмена молба чрез ю.к. С. оспорва предявените искове, и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете, като неоснователни и
недоказани. Молят да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За да бъде допустим иска по чл.439 от ГПК е необходимо да е налице
правен интерес от неговото предявяване. Правният интерес от водене на
отрицателния установителен иск се обосновава от наличие на изпълнителен
титул, с който ответника се е снабдил и висящо изпълнителен процес, тъй
като при установяване на неговата незаконност, получената от ищеца защита
ще се състои в обезсилването на издадения срещу него изпълнителен лист и
прекратяване на изпълнението. Когато обаче изпълнителния процес е
приключил преди или в хода образуваното производство, като вземането по
процесния изпълнителен лист е събрано чрез способ и на друго основание,
различно от погасителната давност, установителният иск не може да даде
подходяща защита на длъжника, тъй като платените от него на привидния
кредитор суми могат да се върнат обратно в патримониума му само чрез
воденето на осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В този смисъл са
определение № 634 от 05.10.2009 г., по т.д. № 479/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 94 от 05.03.2015 г., по ч.гр.д. № 7398/2014 г. на ВКС, І г.о. и
др.
В случая, видно от отбелязванията на ЧСИ върху изпълнителния лист,
приложен в представеното електронно копие от изп.д. № *** г. на ЧСИ С.Б.,
се установява, че в периода от 12.11.2021 г. до 13.08.2023 г. чрез наложен
запор върху притежаваните от длъжника сметки в банки, е събрана сумата в
размер на 1387.71 лева, която е преведена на взискателя по изпълнителното
дело – „***“ АД. Тъй като тази сума не е била достатъчна да покрие цялото
2
задължение по изпълнителния лист, и ищеца не е заявил кое от
обективираните в него вземания погасява, то на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД,
съдът приема, че с тази сума са погА.и следните вземания, обективирани в
процесния изпълнителен лист: сумата от 232.01 лева – представляваща
разноски по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, сумата от 1155.70 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 31.10.2004 г. до
12.10.2009 г., поради което и за ищеца липсва правен интерес от водене на
установителен иск за тези суми. Макар, че ЧСИ е събрал суми и след
образуване на настоящия процес на 18.07.2023 г., т.е. събрал е суми чрез
наложения на ищеца запор по сметки в периода от 18.07.2023 г. (датата на
завеждане на ИМ) до 13.08.2023 г., то следва да се има предвид, че наличието
на правен интерес е абсолютно необходима предпоставка за успешното
провеждане на иска, за което съдът следи служебно през цялото време на
процеса, и като установи нейната липса, е длъжен да прекрати образуваното
пред него производство, поради липса на правен интерес. Последният е
налице, когато субективното право, предмет на иска, е застрашено или
упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се поставя
въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск,
или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В
настоящия случай, част от отричаните вземания са погА.и преди депозиране
на исковата молба, а друга част от тях в хода на процеса, чрез наложен запор,
но независимо от начина, респ. способа чрез който са погА.и - друго
основание, различно от погасителната давност, то погасяването им води до
отпадане на правния интерес за ищеца от водене на настоящия установителен
иск. На основание чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на решението,
съдът е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили в хода на процеса,
които са от значение спорното право.
С иска по чл.439 от ГПК, се цели установяване несъществуването на
изпълняемото право, като при уважаването на иска изпълнителният процес
следва да бъде прекратен (арг. чл.433, ал.1, т.7 от ГПК). Именно в
прекратяване на принудително изпълнение при липса на изпълняемо право, се
състои и защитата, която се търси с установителния иск за несъществуване на
вземането. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с
решението ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването
на друг иск за постигане на търсения резултат. След като принудата обаче
3
вече е била проведена, а взискателят – удовлетворен, простото отричане на
изпълняемото право със сила на пресъдено нещо не се явява адекватна защита
и интересът от самостоятелно предявяване на установителния иск отпада.
Чрез предявяването на установителен иск не може да се постигне адекватна
защита на правата на ищеца. Подобен извод следва от обстоятелството, че
липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено
нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на
предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена
на взискателя. В тази хипотеза длъжникът би могъл да се брани с осъдителен
иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на изпълнителен
процес, проведен при липса на изпълняемо право. За да получи
възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага,
породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално
законосъобразно изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за
основание за отричане на правото на принудително изпълнение (погасителна
давност), длъжникът разполага с общия исков ред за предявяване на
претенция за неоснователно обогатяване, какъвто обаче в случая не е
предявен при условията на обективно кумулативно съединяване в процеса с
иска по чл.439 от ГПК. В този смисъл е определение № 634 от 5.10.2009 г. на
ВКС по т. д. № 479/2009 г.
В горния смисъл, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска за сумата от 232.01 лева – представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, сумата от
1155.70 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 31.10.2004 г. до 12.10.2009 г., за които суми в полза на
ответника на 09.12.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г.
по описа на ПPC, и въз основа на който е било образувано изп. д. № *** г. по
описа на ЧСИ С.Б., тъй като в тази част вземането по процесния изпълнителен
лист е събрано чрез способ на друго основание, различно от погасителната
давност, и производството по делото в тази му част следва да бъде
прекратено.
В останалата част за вземането обективирано в процесния изпълнителен
лист, а именно: за сумата от 3903.48 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2004 г. до 30.04.2009 г.
включително; сумата от 291.22 лева, представляваща законна лихва за забава
4
на месечните плащания за периода от 31.10.2014 г. до 12.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3903.48 лева, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.10.2009 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми в полза на ответника на 09.12.2010 г. е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПPC, и въз основа на който
е било образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б., иска е допустим и
следва да бъде разгледан по същество, доколкото в исковата молба ищецът се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на
изпълнителния лист.
По основателността:
От приложения изпълнителен лист от 09.12.2010 г. се установява, че
същия е издаден въз основа заповед № 3557 от 28.10.2009 г., която подлежи
на изпълнение, като ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
3903.48 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2004 г. до 30.04.2009 г. включително; сумата от 1446.92
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 31.10.2014 г. до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 3903.48 лева, считано от датата на подаване на заявлението –
27.10.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
232.01 лева – представляваща юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното към исковата молба удостоверение от 11.07.2023 г. на
ЧСИ – Е.Д., се установява, че по молба на взискателя с вх. № *** от
17.08.2011 г., и на основание процесния изпълнителен лист, при ЧСИ Е.Д.
било образувано изп.д. № ***, по което на 07.12.2011 г., е изготвената ПДИ е
получена лично от длъжника на 19.01.2012 г., а на 01.08.2016 г. е изготвено
запорно съобщение изх. № 06326 от 01.08.2016 г., с което е наложен запор
върху получаваната от длъжника пенсия. От удостоверението се установява
също така, че през месец септември 2022 г. е била получена сума от запора в
размер на 29.35 лева, за която няма данни да е преведена на взискателя. По
изпълнителното дело в смисъла на сега действащия закон не били
извършвани валидни изпълнителни действия, а по стария закон били
извършвани само справки. В удостоверението се сочи, че на 14.01.2020 г.
изпълнителното дело при ЧСИ Е.Д. е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, и процесния изпълнителен лист върнат на взискателя - ответник.
5
От приложеното електронно копие на изп. дело № *** г. по описа на
ЧСИ С.Б., се установява, че по молба от ответното дружество от 02.09.2021 г.
и на основание процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по
описа на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и
конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното
изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, със
запорни съобщения от 15.09.2021 г., ЧСИ е наложил запор върху сметките на
длъжника – ищец, притежавани в посочените в същите банки. Няма данни
образуваното при ЧСИ С.Б. изпълнително дело да е прекратено. Напротив от
отбелязванията върху изпълнителния лист от ЧСИ се установява, че
принудителното събиране на вземането, обективирано в процесния
изпълнителен лист продължава.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
По иска по чл.439 от ГПК:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е
признато вземането му, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла
погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с
изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
6
посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат
доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са
обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат. Подлежат на
преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
мотивите посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС №
3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство
7
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането
е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от
чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение,
поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК
и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно
практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и
иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването
на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след
подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 09.12.2010 г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е
образувано изпълнително дело № *** г. , която дата е и по – късната дата,
доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане
в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва
8
да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в
нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 09.12.2010 г.
до образуване на изпълнително дело № *** г. на ЧСИ Е.Д. - 17.08.2011 г. е
изминал период от около една година, поради което и съгласно действащото
към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство на 17.08.2011 г. давността за
процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
След 17.08.2011 г. по изпълнителното дело няма други извършени
действия насочени към прекъсване или спиране на давността. При това
положение в продължение на повече от две години след 17.08.2011 г.
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е перемирано към 17.08.2013 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от по-
късно постановеното от ЧСИ постановление за неговото прекратяване – на
14.01.2020 г. Липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото
прекратяване към 20.04.2015 г. не се отразява на прекратяването на
изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (в този смисъл е и ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С наложения запор върху получаваната от ищеца пенсия със запорно
съобщение от 01.08.2016 г. по изпълнителното дело при ЧСИ – Е.Д., също е
прекъсната давността, независимо че запора е наложен след перемиране на
изпълнителното дело, но съдебния изпълнител дължи съдействие на
взискателя, поради което и този запор, представлява годно действие насочено
към прекъсване на давността, поради което и към датата на неговото налагане
– 01.08.2016 г. давността е прекъсната на основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД. От
датата на перемиране на изпълнителното дело – 18.08.2013 г. до датата на
запора – 01.08.2016 г. не е изтекъл предвидения в чл.117, ал.2 от ЗЗД пет
годишен давностен срок.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от
17.08.2011 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни
действия, поради което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното
производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ – Е.Д. относно принудителното
9
събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на
изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 18.08.2013 г. С прекратяване на
изпълнителното производство е преустановено спирането на давността, и от
този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на
ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента
на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият
случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС.
Поради това и от 18.08.2013 г. е започнала да тече нова 5-годишната
давност за процесните вземания, която е прекъсната на 01.08.2016 г. с
наложения от ЧСИ Д. запор върху получаваната от ищеца пенсия, на
основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД. От тази дата е започнала да тече нова пет
годишна давност, която е изтекла на 01.08.2021 г., и считано от 02.08.2021 г.
вземането е погА.о по давност поради изтекъл пет годишен давностен срок и
погА.о право за принудително изпълнение. Искът е предявен на 18.07.2023 г.,
поради което и давностния срок, респ. правото на принудително изпълнение е
погА.о преди предявяване на иска, поради което искът в тази му част е
основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
Що се отнася до второто образувано от ответника изпълнително дело №
*** г. по описа на ЧСИ С.Б., то същото е образувано по молба на ответника от
07.09.2021 г., която дата е след погасяване по давност на процесното вземане
(02.08.2021 г.), поради което и не може да промени изводите на съда за
погасяване на процесното вземане по давност поради изтекъл пет годишен
давностен срок и погА.о право за принудително изпълнение.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на
1110.60 лева, от които сумата от 223.30 лева за държавна такса, сумата от 3.30
лева – такса банков превод, сумата от 24.00 лева - такса препис от
изпълнително дело, и сумата от 860.00 лева – адвокатско възнаграждение, за
което е представил списък на разноските. С оглед изхода на делото и
съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да му бъдат
10
присъдени разноски в размер на 834.52 лева, които се възложат върху
ответната страна.
Ответникът също претендира присъждане на разноски, за което е
представил списък на разноските. Съгласно представения списък ответника
претендира присъждане на сумата от 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата
и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. С оглед частичното
прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на част от
предявените искове на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът също има
право на разноски. Предвид изхода на делото, и съразмерно с прекратената
част от производството по делото на ответника следва да бъде присъдена
сумата в размер на 24.86 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени върху ищеца.
Що се отнася до противопоставеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като
минималния размер на адвокатското възнаграждение дължимо от ищеца,
изчислено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 858.24
лева. Ищецът е заплатил такова от 860.00 лева, поради което и не е налице
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, и
противопоставеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 03368/2023 г. на ПРС , В
ЧАСТТА, В КОЯТО, А. В. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, е
предявил иск с правно основание чл.439 от ГПК, срещу „***” АД, ЕИК ***,
със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, за признаване за установено,
11
че А. В. К. не дължи на „***” АД сумата от 232.01 лева – представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № *** г. на ПРС,
сумата от 1155.70 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 31.10.2004 г. до 12.10.2009 г., за които суми в полза
на ответника на 09.12.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
*** г. по описа на ПPC, и въз основа на който е било образувано изп. д. № ***
г. по описа на ЧСИ С.Б., поради недопустимост на иска в тази му част, тъй
като липсва правен интерес за неговото предявяване.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, че А. В.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище/адрес на управление: гр.П., ***, сумата от 3903.48 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2004 г. до 30.04.2009 г. включително; сумата от 291.22 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
31.10.2014 г. до 12.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 3903.48 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2009 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на
ответника на 09.12.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г.
по описа на ПPC, и въз основа на който е било образувано изп. д. № *** г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради изтекъл пет годишен давностен срок и погА.о
право за принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ АД, с ЕИК:*** и със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** сумата в размер на 834.52 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК А. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“АД, с ЕИК ***, и седалище и адрес
на управление: *** сумата в размер на 24.86 лева, представляваща направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
прекратената част от делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е прекратено производството по делото,
имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.- П. в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част подлежи
12
на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13