РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Силистра, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100117 по описа за 2025 година
Ищецът „Б. ДСК” АД твърди, че на 16.08.2023 г. страните сключили договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на клиента си
кредит от 19359 лв., който последният се задължил да ползва срещу уговорена между
страните лихва, като го погаси на 120 месечни вноски. Длъжникът преустановил
обслужването на задълженията си на 15.10.2023 г. (датата на първата незаплатена
погасителна вноска), поради което банката обявила предсрочна изискуемост на кредита чрез
отправяне на уведомление, връчено на длъжника а 02.06.2024 г. Счита, че дори предсрочната
изискуемост да не е настъпила на посочената дата, то същата следва да се счита обявена с
предявяване на исковата молба. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае
за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на
19251,58 лв., договорна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 01.06.2024 г. в размер на 1172,04
лв., лихвена надбавка за забава за периода от 15.10.2023 г. до 01.06.2024 г. в размер на 28,17
лв., законна лихва за периода от 02.06.2024 г. до 05.07.2024 г. в размер на 283,01 лв., такса
изискуемост в размер на 120 лв., както и законна лихва върху главницата от 08.07.2024 г. до
окончателното й плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 1174 по описа на СРС за 2024 г. по описа на СРС. Претендира и разноските,
направени в исковото и в заповедното производство.
Ответникът В. О. М. оспорва предявените искове като неоснователни с възражението,
че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, тъй като липсвали доказателства за
представителната власт на лицето, което я е обявило от името на банката, както и поради
липсата на яснота в уведомлението за обявяването относно броя на просрочените вноски,
1
на каква стойност са те и какъв е периодът на тяхното просрочие. Счита, че клаузата за
начисляване на договорна лихва е неравноправна, тъй като била неясно формулирана чрез
посочване на два начина на определянето . Отделно от това договорът оправомощавал
банката да променя едностранно лихвения процент, което противоречало на чл. 146 ЗЗП, а
клаузата на изчисляване на ГПР също била неравноправна. Счита, че поради изложените
причини страните не са обвързани с клаузите на договора, а освен това твърди, че редовно е
заплащал погасителните си вноски. Позовава се на разпоредбата на чл. 366 ЗЗД за
нищожност на спогодбата, сключена за непозволен договор, без да уточнява кой според него
е непозволения договор и какъв е неговият порок.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и
чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 08.07.2024 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 665 от 13.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1174 по
описа за 2024 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да
се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в
исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение на
длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
исково производство.
От представен по делото договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2023 г., се
установява, че на тази дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя,
по силата на които се задължила да му предостави потребителски кредит в размер на 19359
лв. срещу поето от негова страна задължение да възстанови същия на 120 месечни вноски в
срок до 16.08.2033 г. ведно уговорената за срока на ползването му договорна лихва от 8,51 %
годишно, формирана като сбор от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка от 8,41
%. В чл. 16.1 от ОУ към договора е предвидено, че при забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, просрочената част от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка за
забава в размер на 10 пункта. В чл. 16.2 от ОУ като основание за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита е въведена допусната забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, като според чл. 16.3 от ОУ предсрочно изискуемата главница се олихвява със
законната лихва до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно данните от заключението на вещото лице ответникът преустановил
обслужването на задълженията си на 15.10.2023 г. (датата на първата частично незаплатена
погасителна вноска), поради което банката пристъпила към обявяване на предсрочна
изискуемост, като изпратила на длъжника си уведомление, връчено му чрез ЧСИ на
02.06.2024 г. С получаването на това уведомление ответникът се лишил от предимството на
уговорените срокове за погасяване на задължението му, като по този въпрос съдът не
споделя възраженията на ответника, че уведомлението не е произвело правните последици,
2
към които било насочено, поради недостатъчната информация в него относно допуснатите
от длъжника просрочия и липсата на представителна власт на подписалото го лице.
Обстоятелството, че същото не съдържа информация за броя на просрочените вноски,
тяхната стойност и периодът на просрочието не обосновава порок на изявлението на
кредитора, при положение, че последният не е бил длъжен да уведомява съконтрахента си
за неговите просрочия, а единствено да доведе до знанието му волята си да прекрати
едностранно уговореното в договора разсрочено изпълнение на задълженията му. Законът не
предвижда конкретни реквизити на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост,
поради което в тежест на кредитора не би могло да се вмени задължението за спазване на
конкретно съдържание на този документ извън необходимостта той да обективира ясно
волята му да поиска незабавно връщане на предоставения кредит. Отделно от това в т. 2 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК е прието, че
договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е
в състояние на висяща недействителност и при липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. При положение че единствено ненадлежно
представляваната страна (и нейните универсални правоприемници) би могла да се позове на
недействителността на сделка, сключена без представителна власт, то на още по – голямо
основание длъжникът не би могъл да оспорва представителната власт на лицето, подписало
уведомлението за обявяване на изискуемостта от името на банката, тъй като надлежното
представителство касае нейните собствени интереси, така че единствено тя би могла да
оспорва действията на мнимо представляващите я лица.
Според заключението по експертизата неиздължената главница по договора за кредит
възлиза на сумата от 19251,58 лв., а договорната лихва за периода от 15.09.2023 г. до
01.06.2024 г. в размер на 1147,35 лв., изчислена и дължима върху непадежиралата главница
за периода на ползването съобразно сроковете, предвидени в погасителния план.
Действително чл. 5.8 от ОУ към договора предвижда, че лихвата се начислява върху
усвоената и непогасена част от кредита, но съдът намира, че тази клауза противоречи на
разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ, от чийто текст се налага заключението, че лихвата се
дължи за уговорения срок на ползването, а не за по – дълъг период, ако е допуснато
просрочие, тъй като видът на сключеният между страните договор предполага както
уговорка за заплащане на лихва, така и срок за ползването на кредита, през който тази лихва
се дължи. Поради тези причини при забава в плащането на вноските се начислява
единствено лихва за забава, но не и възнаградителна такава, който извод е възприет и в т. 2
от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, според която дори при
предсрочна изискуемост на кредита, възнаградителната лихва за периода след настъпване на
изискуемостта престава да се дължи. Поради изложените причини клаузата на чл. 5.8 от ОУ
към договора за кредит се явява нищожна поради противоречието с чл. 430, ал. 2 ТЗ, с
оглед на което тя не следва да се прилага, а при изчисляването на възнаграждението следва
да се изходи от самата законова разпоредба (чл. 430, ал. 2 ТЗ), като лихва върху главницата,
3
включена във всяка погасителна вноска, се начислява до датата на определения в договора
падеж.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че клаузата за начисляване на
договорна лихва била неравноправна, тъй като била неясно формулирана чрез посочване на
два начина на определянето – в чл. 6 от договора за кредит договорната лихва е фиксирана
на стойност 8,51 % на годишна база или 0,024 % на ден, като последното не води до
неяснота в механизма на определянето, тъй като е нормално стойността на
възнаграждението да е различна в зависимост от периода, за който то се прилага. Горното не
представлява нарушение на ЗЗП и на ЗПК, а всъщност е сторено именно в приложение на
този последен закон, който изисква посочването на лихвата на годишна база съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 9 и размера на лихвата на ден съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20. Същевременно като лихвен
процент по кредита е приложен уговорения от страните променлив лихвен процент,
формиран като сбор от референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Ефективен
годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства със
срок над 1 ден до две години“ (към момента на сключване на договора 0,1 %) и фиксирана
надбавка от 8,41 %. Според т. 5.2.1 от ОУ променливият лихвен процент, зависещ от
референтен лихвен процент се променя от кредитора два пъти в годината – на 15 януари и
на 15 юли, но тази промяна, времето и механизма, по който тя се предприема, е ясно
договорен между страните по договора и се базира на обективни предпоставки –
изменението на референтния лихвен процент, чийто размер не зависи от решението на
банката, а от външни на нея фактори и условия. Поради тази причина съдът счита, че
клаузата за определяне размера на договорната лихва не страда от порок, обосноваващ
нейната неравноправност, например като позволяваща на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание
(чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП) или позволяваща на търговеца или доставчика едностранно да
увеличава цената на услугата (чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП), тъй като в конкретния случай и двете
страни са се съгласили изменението да настъпи на конкретни дати два пъти в годината и при
настъпване на обективни независещи от волята на кредитора предпоставки, изразяващи се в
изменение на референтния лихвен процент.
Посочването на размера на ГПР в текста на договора съгласно изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 1 ЗПК не представлява договорна клауза, а единствено изчисление на разходите по
кредита в процентно отношение към неговия размер, на база постигнатите между страните
уговорки за дължимите от потребителя плащания, свързани с обслужването на неговите
задължения. Поради тези причини ГПР представлява реквизит на договора, предназначен да
предостави на потребителя информация за общия размер на разходите му по кредита, но
самият той не би могъл да има неравноправен характер, доколкото неравноправни могат да
бъдат единствено договорни клаузи, които имат отношение към неговия общ размер.
Според заключението на вещото лице лихвена надбавка за забава за периода от
15.10.2023 г. до 01.06.2024 г. възлиза на сумата от размер на 28,06 лв., а законната лихва за
периода от 02.06.2024 г. до 05.07.2024 г. върху цялата главница - на 250,33 лв. Поради
4
изложените причини предявеният иск за установяване вземането на ищеца за главница
следва да се уважи в пълен размер, а за останалите му вземания – до посочените от вещото
лице размери; същевременно искът за установяване на вземане за такса изискуемост в
размер на 120 лв. следва да се остави без уважение, тъй като представена по делото тарифа
на банката предвижда заплащане на разходи за изискуем кредит в размер на 160 лв., която
сума съдът определя като прекомерно висока от гледна точка на обичайните разноски, които
банката би могла да предприеме във връзка с изискуемостта на кредита, така че вземането
добива санкционен характер и клаузата за начисляването му влиза в противоречие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Начисляването на по – ниска сума от тази по тарифата не
променя изначалната невалидност на клаузата, в която вземането е уговорено, което сочи, че
същото не се дължи поради нищожността на основанието, от което произтича.
Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 366 ЗЗД за нищожност на спогодбата,
сключена за непозволен договор, но не уточнява кой според него е непозволения договор и
какъв е неговият порок. Действително от договора за кредит е видно, че същият е сключен за
рефинансиране на задълженията по друг кредит на ответника, но той не представя
предходния договор и не посочва какви са пороците, обосноваващи неговата нищожност,
поради което няма основание да се приеме, че процесният договор за кредит е невалиден на
така посоченото основание. Въпреки твърденията си в обратния смисъл, ответникът не
представя и доказателства за извършвани плащания по договора, поради което възражението
за погасяване на дълга му на това основание се явява неоснователно, още повече че от
заключението на вещото лице по назначената експертиза стана ясно, че до този момент той
е внесъл само една погасителна вноска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 413,55 лв. за
държавна такса, 559,81 лв. за експертиза, 198,30 лв. за юрисконсултско възнаграждение и
разноски по заповедното производство – 413,55 лв. за държавна такса и 99,15 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като искането за присъждане на разноски над тези суми
следва да се остави без уважение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
18,72 лв. за адвокатски хонорар. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК,
С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. О. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т. и п.
п.“ № ......., ет. ......, ап. ........ дължи на “Б. ДСК” ЕАД с ЕИК ..........., с адрес на управление:
гр. С., ул. “М.” № ....... следните суми по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1174
по описа на РС – С. за 2024 г.: главница по договор за кредит за текущо потребление от
16.08.2023 г. в размер на 19251,58 лв. (деветнадесет хиляди двеста петдесет и един лв. и 58
ст.), договорна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 01.06.2024 г. в размер на 1147,35 лв.
5
(хиляда сто четиридесет и седем лв. и 35 ст.), лихвена надбавка за забава за периода от
15.10.2023 г. до 01.06.2024 г. в размер на 28,06 лв. (двадесет и осем лв. и 6 ст.), законна
лихва за периода от 02.06.2024 г. до 05.07.2024 г. в размер на 250,33 лв. (двеста и петдесет
лв. и 33 ст.), както и законна лихва върху главницата от 08.07.2024 г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване вземанията на
ищеца за договорна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 01.06.2024 г. за сумата над 1147,35
лв., лихвена надбавка за забава за периода от 15.10.2023 г. до 01.06.2024 г. за сумата над
28,06 лв., законна лихва за периода от 02.06.2024 г. до 05.07.2024 г. за сумата над 250,33 лв.,
както и за такса изискуемост в размер на 120 лв.
ОСЪЖДА В. О. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т. и п. п.“ № ......, ет. ......., ап.
.....да заплати на “Б. ДСК” ЕАД с ЕИК ........., с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № ........
направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на
413,55 лв. (четиристотин и тринадесет лв. и 55 ст.) за държавна такса, 559,81 лв. (петстотин
петдесет и девет лв. и 81 ст.) за експертиза, 198,30 лв. (сто деветдесет и осем лв. и 30 ст.) за
юрисконсултско възнаграждение и разноски по заповедното производство – 413,55 лв.
(четиристотин и тринадесет лв. и 55 ст.) за държавна такса и 99,15 лв. (деветдесет и девет
лв. и 15 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане
на разноски над тези размери.
ОСЪЖДА “Б. ДСК” ЕАД с ЕИК ........, с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № .......
за заплати на В. О. М. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т. и п. п.“ № ..., ет. ...., ап.
....направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
18,72 лв. (осемнадесет лв. и 72 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над този размер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6