№ 18684
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110110106 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД срещу З. И. Т.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни
искове за следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***********, с абон. № **********, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40649/2024 г. по описа на СРС, 85 състав,
а именно: 32.92 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на
вземането; 7.70 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 20.06.2024 г.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота. Твърди, че той е извършвал самостоятелно дяловото разпределение в сградата,
където се намира имотът, като е извършвал реален отчет на уредите за дялово
разпределение, след което са издавани изравнителни сметки, но ответникът не му е платил
дължимата цена за услугата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва предявените искове. Счита, че приложените справка и изравнителни
сметки не доказват задължението. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40649/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по
чл. 410 ГПК.
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда. В случая, съобразявайки изложените от ищеца фактически
твърдения, съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139,
ал. 2, пр. 1 ЗЕ за цената на услугата дялово разпределение и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата.
Основателността на главния иск се обуславя от наличието на следните предпоставки:
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните и неговото съдържание; извършването от ищеца на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния имот през исковия период и нейната цена;
изискуемост на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на
горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая с Определение № 35912/28.08.2025 г., в което е инкорпопиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно наличието през исковия период на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот. Договорът съобразно чл.
150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в гр. София,
2
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, по отношение на които с доклада е
съобщено, че на съда е служебно известно публикуването им в един централен и в един
местен всекидневник.
Основание за задължението на клиентите за плащане на цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на топлофикационното дружество е услугата да е
извършена. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а в ал. 2 е
предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. В случая от писмените доказателства на л. 20 – 28 се установява, а и не е спорно
по делото, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата през исковия период е
извършвано от топлопреносното предприятие. Следователно за ищеца е възникнало вземане
за цената на извършената от него услуга.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати. В
случая по делото не са ангажирани доказателства от ищеца за цената на всеки компонент по
чл. 36, ал. 1 от общите условия.
От друга страна, съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание,
но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице. В случая искът е доказан по основание, но липсват
доказателства за размера на вземането за исковия период. Същевременно размерът не може
да се установи чрез заключение на вещо лице, защото за установяването му не са
необходими специални знания, доколкото се касае за цена, която би следвало да е писмено
определена от ищеца в ценоразпис. При това положение размерът на вземането следва да
бъде определен по преценка на съда, като в случая съдът счита, че той възлиза на
претендирания размер от 32.92 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационното дружество, в това
число и за цената на услугата дялово разпределение, са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, респ. те се погасяват с 3-годишна давност.
По делото не е доказано какъв е определеният от ищеца ред и начин на заплащане на
услугата дялово разпределение. Това налага извод за липса на уговорен срок за заплащането
на това задължение. Следователно то става изискуемо след покана, респ. началото на
3
давността се определя съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД – от деня, в който задължението е
възникнало, т.е. след изготвянето на индивидуалните справки за използвана топлинна
енергия. В случая индивидуалната изравнителна сметка за първия отчетен период е
изготвена на 29.08.2022, а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 03.07.2024 г.
Следователно давността е прекъсната с подаването му, респ. възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането е неоснователно.
По изложените съображения искът за цената на услугата дялово разпределение е
изцяло основателен, като върху сумата от 32.92 лв. ответникът дължи и законната лихва,
считано от 03.07.2024 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва, следва да се посочи, че не са представени
доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за услугата
дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От това
следва извод, че той не е изпаднал в забава, респ. искът срещу него за мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното и исковото производства, съразмерно на уважената част от исковете, а именно:
за заповедното производство – в общ размер на 60.75 лв. /20.25 лв. – държавна такса; 40.50
лв. – юрисконсултско възнаграждение/; за исковото производство – в общ размер на 425.25
лв. /20.25 лв. – държавна такса; 324 лв. – депозит за особен представител на ответника; 81
лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, дължи на „************“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ сумата от 32.92 лв. – главница за цената на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ***********, с абон. № **********, ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40649/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7.70 лв. – мораторна лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 20.06.2024 г.
ОСЪЖДА З. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **********,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 60.75 лв. – разноски за заповедното
4
производство, и сумата от 425.25 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5