РЕШЕНИЕ
№ 2336
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА Д.А Административно
наказателно дело № 20251110200717 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. Д. Н., ЕГН ********** против
наказателно постановление № ***************** г., издадено от началник сектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП ), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Оспорват се твърденията за системност. Иска
от съда да отмени обжалвания акт, респ. да намали размера на наложената глоба.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна – началник група „АНД“ в ОПП- СДВР редовно призована, се
представлява от юрк. М.. Същата излага доводи, че наказателното постановление е правилно
и законосъобразно и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя намира
за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят В. Д. Н. бил наказван за шофиране с превишена скорост с електронни
фишове: Серия К № 7129991 на СДВР, влязъл в сила на 16.01.2024 г., за извършено на
02.03.2023 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като наказанието е било
наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и Серия К № 7884269 на СДВР, влязъл в
сила на 16.01.2024 г., за извършено на 29.07.2023 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП, като наказанието е било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
На 30.04.2024 г. около 15:12 часа, жалбоподателят Д. Д. Н. управлявал в с. Долни
Богров, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „40-та“ към с. Горни Богров лек
автомобил марка „Р.“, модел „С.“ с рег. № ************ със скорост от 85 км/ч, която била
засечена в района до разклона на ЦСПП-МВР. Разрешената максимална скорост за
движение в този участък била 50 км/ч, законоустановена за населено място. Скоростта на
автомобила била засечена и фиксирана със система за видеоконтрол ATCC CORDON M №
MD 1197. На 30.07.2024 г. жалбоподателят В. Д. Н. се явил лично в ОПП СДВР, където
попълнил и представил декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че на процесната дата
автомобилът е бил управляван от него.
Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 0619736/30.07.2024 г. за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на 30.04.2024 г. около 15:12 часа, управлявал по бул.
„Ботевградско шосе“ в района на разклона на ЦСПП-МВР с посока от ул. „40-та“ към с.
Горни Богров лек автомобил марка „Р.“, модел „С.“ с рег. № ************ със скорост от 85
км/ч, при разрешената максимална скорост за движение в този участък 50 км/ч,
законоустановена за населено място. Било отбелязано, че нарушението е системно, понеже в
едногодишен срок водачът бил наказван още два пъти с издадени два електронни фиша за
шофиране с превишена скорост. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил
подписан от него, актосъставителя и двама свидетели. Жалбоподателят не вписал
възражения.
Като счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него
АНО издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-022908 от
01.10.2024 г., с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 800
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени доказателства,
които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Актът е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който е попълнил
декларация, че именно той е управлявал превозното средство на процесната дата. След това
актът му е бил връчен срещу подпис. Съдът се довери на приложените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и напълно си
съответстват.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правно
изводи:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, и сроковете за
издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. Актът е бил съставен в едногодишен срок от
извършване на нарушението и в деня на установяване самоличността на нарушителя. С
попълването на декларацията на 17.06.2024 г. контролните органи са установили
самоличността на лицето, което е управлявало автомобила към момента на нарушението.
Предвид на това са неоснователни възраженията за неспазването на срока по чл. 34 от ЗАНН
2
за съставянето на акта. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е
било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за
реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са
правилно и нарушените законови разпоредби. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното
производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай
обаче, тъй като АНО е приел, че се касае за системно нарушение, за което се предвижда
освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, а последното наказание не може да
бъде наложено с издаването на електронен фиш е била проведена общата процедура по
ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на
водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по
аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически
средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган -
Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
3
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то не е необходимо
участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо
средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е24, каквото задължение имаха
преди това контролните органи. Именно поради тази причина и след отпадането на
посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се
извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на
мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства
относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол ATCC
CORDON M № MD 1197, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са
посочени датата и часът на нарушението. Видно от приложената по делото декларация по
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал и се е подписал, че на
процесната дата автомобилът, който е бил заснет от мобилната камера, е бил управляван
лично от него. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая
именно Н. е управлявал автомобила и той е попълнил писмената декларация, установяваща
това обстоятелство.
Разликата в засечената скорост от 88 км/ч и посочената в наказателното постановление
скорост от 85 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който представлява възможната
процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и
се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с
тези 3%. Точно заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя,
поради неяснота или противоречия в издадените НП и АУАН. Напротив, правата му са
напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е
изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол от проверка №
4
**************** г. и приложената справка от Български институт по метрология се
установява, че система за видеоконтрол ATCC CORDON M2 № MD 1197 е мобилна такава,
одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения
видеоконтрол.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 50 км/ч. Касае се за нарушаване на забраната в населено
място да не се превишава максимално допустимата скорост, която е законоустановена по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Писмено доказателство за цитираното ограничение на
скоростта е приложеният по делото протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта от 30.04.2024 г. В него ясно е описано мястото, където се е
осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било 50 км/ч, за населено
място. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по
предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за
описаните в него обстоятелства, към които спадат ограничението на скоростта в процесния
участък и точното разположение на техническото средство. Освен това по делото е
приложена и снимка на знака, с който е въведено ограничението на скоростта, както и схема
на пътните знаци в процесния участък, представена от Столична община. Всички тези
доказателства еднопосочно установяват точното местоположение на техническото средство
и въведеното ограничение на скоростта.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 4 - за
превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 400 лева. Съгласно ал. 5 когато нарушението по ал. 1,
т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца.
В случая обаче съдът не споделя правните изводи на наказващия орган, че
нарушението е извършено системно. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото НП или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. Настоящия състав приема, че за да е налице признака системност,
то поне две деяния (за да станат общо три и да е налице системност) трябва да са били
извършени след 16.01.2024 г. и в едногодишен срок до 16.01.2025 г. В настоящия случай
електронен фиш серия К № 7129991 на СДВР и електронен фиш серия К № 7884269 на
СДВР са влезли в сила на една и съща дата – 16.01.2024г. , т. е. в едно едногодишен срок, а
именно на 30.04.2024г., докато деянието по електронен фиш Серия К № 7129991 на СДВР, е
било извършено на 02.03.2023 г., а по електронен фиш Серия К № 7884269 на СДВР, е било
извършено на 29.07.2023 г. Следователно и двете нарушения са били извършени преди
16.01.2024 г., поради което не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Независимо от изложеното обаче, съдът намира, че е налице „повторност“ по смисъла
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като съгласно дефиницията на § 6, т. 33 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП, настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от
влизането в сила както на електронен фиш серия ************** на СДВР, така и на
електронен фиш серия ******************* на СДВР, влезли в сила на една и съща дата –
5
16.01.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, тоест самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, поради което също може да
обосновава повторност по смисъла на § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. С
оглед изложеното са налице предпоставките за изменение на наказателното постановление,
като се приеме, че процесното нарушение не е системно, а е повторно.
След като е налице нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, което се явява повторно,
то съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП същото следва да се санкционира с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а именно 800 лева, като не следва да бъде
налагано наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Както беше посочено неправилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.
5 от ЗДвП, тъй като не се доказа нарушението да е системно. След като обаче е доказано от
обективна страна повторно нарушение, то приложимата санкционна разпоредба в случая е
тази по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда същия размер на глобата, но
без да се налага наказание лишаване от право да управлява МПС. В правомощията на съда
по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Предвид на изложеното, то наказателното постановление следва да бъде изменено,
като нарушението бъде преквалифицирано от системно такова по смисъла на чл. 182, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Посочената разпоредба предвижда глоба в размер на 800 лева, тоест наказанието е
фиксирано, поради което и НП следва да се отмени относно наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения
от този вид, а отделно от това превишаването на максимално разрешената скорост повишава
риска от реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на здравето и живота на
участниците в движението. Освен това стана ясно, че се касае за повторно нарушение и
жалбоподателят вече два пъти до момента е бил наказван отново за движение с превишена
скорост.
При този изход на спора разноски и доколкото наказателното постановление в частта
относно наложената глоба е останало непроменено, право на разноски има въззиваемата
страна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на извършената от
юрисконсулта дейност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № ****************** г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП ), на жалбоподателя В. Д. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от системно такова по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1,
6
т. 4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП и ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ****************** г., издадено от началник сектор в отдел
„Пътна полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с която на В. Д. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
ОСЪЖДА В. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи /СДВР/ на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗДвП сумата от 80,00 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7