Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260129 16.04.2021
г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети
март две хиляди,
двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 1042 по описа за 2021 година.
Производството е образувано по въззивна
жалба от М.Е.С., чрез адв.Н.М. против Решение № 260030/21.10.2020 г., постановено
по гр.дело № 173/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево, в частта му,
в
която се отхвърлят изцяло
като неоснователни предявените от М.Е.С. срещу „Многопрофилна болница за
активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, гр. Раднево осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудови
възнаграждения в следните размери и периоди: за месец октомври
Въззивницата
обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част по предявените искове с правно основание
чл.128, т.2 от КТ и разноските. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваните
части е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения.
Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени изцяло
предявените от М.С. искове с правно основание
чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за месеците
октомври 2019г., януари 2020г. и февруари 2020г. и да постанови решение по
спора, с което да уважи предявените искове по чл.128, ал.2 от КТ. Претендира
разноски.
Въззиваемият „Многопрофилна
болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, гр. Раднево не
е представил писмен отговор в срока. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв. В. Ц. моли да се остави без уважение въззивната жалба и в сила
първоинстанционното решение.
Съдът, като
обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Производството пред
въззивния съд е по предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.Е.С. твърди, че
работила при ответника „Многопрофилна болница за активно лечение – д-р Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД по трудов договор на длъжност „специалист по УЧР и
ТРЗ”. ТПО било прекратено от нея на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано
на 13.02.2020 г. за което била издадена заповед № 15/13.02.2020 г. Твърди, че
към датата на прекратяване на ТПО не и били платени трудови възнаграждения за
месец октомври
Ответникът „Многопрофилна
болница за активно лечение – д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД взема
становище за неоснователност на исковете. Твърди, че претендираните
възнаграждения не се дължат. В задълженията на ищцата било да оформя трудовите
възнаграждения на работещите в ответното дружество, в това число и нейното, но
в нарушение на Вътрешните правила за работна заплата ищцата начислявала на себе
си и на други служители недължими възнаграждения, в това число за основна
заплата и допълнителни трудови възнаграждения. Твърди, че претенциите
значително се различавали от индивидуалната и работна заплата, като в тях били
включени недължими суми за допълнително материално стимулиране, каквото ищцата
нямала право да си начисли и получи. Във връзка с това поведение на ищцата било
образувано наказателно производство и тя била привлечена като обвиняем за
извършено длъжностно присвояване в големи размери, в условията на продължавано
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20 и чл. 26 НК и за
пране на пари по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 и чл. 26 НК. Твърди, че
оспорва твърдението на ищцата трудовото и правоотношение да е прекратено на
соченото от нея правно основание. Моли съдът да отхвърли исковете.
С
обжалваното решение, съдът е уважил претенциите на ищцата С. за обезщетение, с правно основание чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ. В тази част решението не е обжалвано от страните,
поради което е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е обявил за ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищцата е работила при ответното дружество въз основа на безсрочен трудов
договор на длъжност „специалист по УЧР и ТРЗ”. ТПО е прекратено едностранно от
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.02.2020 г., за
което е издадена заповед № 15/13.02.2020 г.
За
да постанови съдебния си акт районния съд е приел за установено от фактическа и
правна страна следното: Видно от заключението
на съдебната почеркова експертиза, назначена по делото, изображенията на
почерковия обект /копия на подписи/ срещу реквизита „управител“ над печатния
текст „Д-р М.У.“ на стр. втора от трудов договор № 48/14.12.2018 г. и
допълнително споразумение към трудов договор № 48/14.12.2018 г. са копия от
автентичен подпис, изпълнен от д-р М.У.. Вещото лице посочва, че тези
копия на подписи не са положени от
пишещо средство, използващо химикална паста и движено от пишеща ръка, а са
изображения на писмен обект /копия на подписи/, поставени от щемпел с тампонно
мастило, като е налице техническо пренасяне чрез щемпел на едно и също
изображение на почерков обект върху двата документа. В тази връзка са
показанията на свидетеля д-р М.У. - управител на болницата, която установява,
че ищцата М.С. е изпълнявала длъжността „ТРЗ“ и е отговаряла за позицията на
„технически секретар“, както и че не е сключвала с ищцата никакви трудови
договори и допълнителни споразумения, тъй като не е имало причина да се
сключват други трудови договори. Свидетелката установява, че е имало създаден
щемпел-печат с нейния подпис, който се е съхранявал при ищцата М.С., на която
св. У. е имала пълно доверие. От показанията на св. У. се установява, че когато
е встъпила в длъжност ищцата ѝ е казала, че предишният управител е имал
подпис на щемпел и тя също трябвало да има такъв, защото било нужно на касата
да се подписват фактури, а управителят нямал времето да ходи до касата да
подписва фактурите, поради което процесът на работа изисквал този щемпел. Този
щемпел бил само за подпечатване на фактури и за никакви други цели, като след
една година преминали на електронно фактуриране, програмите се усъвършенствали.
Св. М.У. посочва, че тя никога не е ползвала щемпела-печат, дори и за
подпечатване на фактури, за които той е бил създаден. Св. У. посочва, че когато
е имало нужда да се подписва нещо тя го е правила лично и саморъчно, а печатът
е бил само за подпечатване на въпросните фактури на каса и за нищо друго. От
тези събрани доказателства съдът е установил, че ищцата в качеството на служител и във връзка с осъществяваните от
нея трудови функции „ТРЗ“ и „Технически секретар“ се е възползвала от
служебните си правомощия и дадения от тогавашния управител д-р М.У.
щемпел-печат с подпис, като е създала тайно и без знанието на управителя, два
документа - трудов договор № 48/14.12.2018 г. и допълнително споразумение към
трудов договор № 48/14.12.2018 г., на база на които е начислявала в качеството
си на „ТРЗ“ трудовите си възнаграждения.
Трудовият договор се сключва в писмена форма и се
подписва от страните. Липсата на съгласие за сключване на договора винаги влече
като резултат нищожност на сключения договор /чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД/.
Никога не е имало съгласие от страна на управителя на ответното дружество за
сключването на този трудов договор и допълнително споразумение, никога не е
имало знание за тяхното създаване и съществуване, докато управителят д-р М.У.
не се е усъмнила в дейността на ищцата, когато е поискала длъжностно разписание,
каквото и било давано на два пъти в различни варианти, провокирало я да отиде
лично в НОИ да направи справка и от която открила наличието на сключения трудов
договор с ищцата. В случая не се касае за хипотеза на недействителност на
въпросните трудов договор и допълнително споразумение по смисъла на чл. 74 КТ,
а за едностранно създадени неавтентични документи, чиято неистинност се обявява
по реда на чл. 193 ГПК от съда и се изключват документите от доказателствата по
делото.
Поради горните съображения, районният съд е приел,
че въпросните два документа - трудов договор № 48/14.12.2018 г. и допълнително
споразумение към трудов договор № 48/14.12.2018 г., представляват неавтентични
документи, неподписани от представляващия ответното дружество към онзи момент –
управителя д-р М.У., и след констатацията за това в решението, на основание чл.
194, ал. 3 ГПК съдът е постановил изпращане на двата документа, с препис от
решението на компетентната районна прокуратура.
Съдът е приел, че за процесния период, за който се
претендират трудови възнаграждения – месеци октомври
Съдът е приел за установено по делото, че за
процесните периоди, за които се претендират трудови възнаграждения, ищцата е
работила в ответното дружество по посочените два трудови договора за изпълнение
на длъжностите „специалист по УЧР и ТРЗ“ и „Технически секретар“. Съгласно чл.
8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ въвежда
оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и
задължения, което се предполага до установяване на противното. Според районния съд,
от събраните в хода на производството доказателства се е установило, че ищцата
е осъществявала дейности по възложените ѝ две длъжности „специалист по
УЧР и ТРЗ“ и „Технически секретар“, но цялата ѝ трудова дейност през
процесния период е била насочена към лично финансово облагодетелстване в
нарушение на добрите нрави, чрез създаване на неистински документи, но не и към
добросъвестно осъществяване на възложените трудови функции. Тоест налице е
установено недобросъвестно поведение на ищцата по смисъла на гражданския закон.
В тази насока съдът е кредитирал и показанията на св.
М.Т., работила в ответното дружество в периода от април
Според съдът по длъжностна характеристика, ищцата е
имала задължения като „специалист, УЧР“ да изготвя и актуализира документи за личните
досиета на персонала в болницата, съгласно трудовото законодателство, изготвя и
представя за подпис поименни щатни разписания, и въобще всичко свързано с
трудовоправните отношения с работниците. По тази длъжностна характеристика са
посочени критерии за оценяване на трудовото представяне, като такива са: водене
на изрядна отчетност на документацията; своевременно, точно и пълно изготвяне
на необходимите справки, заповеди, удостоверения, трудови договори и служебни
бележки; съобразяване на документите с всички нормативни актове; проява на
необходимата инициативност; правилно подготвени отчети, справки и документи,
заповеди и трудови договори, липса на грешки. Според съдът ищцата в качеството си на
служител е съставяла неистински документи, начислявала е трудови
възнаграждения, допълнителни трудови възнаграждения, ДМС, в разрез с всички
правила и норми на трудовото законодателство, като за целта е създавала
заповеди и други документи, подписвала е управителя чрез щемпел-печат. Св. М.Т.
посочва, че за месец октомври
От това съдът е направил извод, че ищцата е работила
в пълен разрез с всички правила и закони в дейността, създала е изключителен
хаос от дейността си като служител в ответното дружество. Не е водила актуални
щатни разписания, като двукратно е давала на управителката д-р М.У. различни
такива, с включени напуснали служители, с минимална заплата преди увеличението.
Съдът е отчел и арогантното поведение на ищцата към управителката д-р М.У.
когато я е попитала „ Как така си определихте тези заплати?“, на което ищцата и
отвърнала „Така сме се оценили“, след което подала молба за напускане. Приел е,
че е налице недобросъвестност от страна на ищцата при осъществяване на
трудовите ѝ функции, която изключва изцяло заплащането на трудово
възнаграждение, основно и допълнително, за какъвто и да било престиран от
страна на ищцата труд през процесния период, още по –малко - средства за допълнително материално
стимулиране. Последното не ѝ се дължи не само заради липса на
предпоставките за изплащане на ДМС, но и защото качеството на извършената от
нея работа е в пълен разрез с изискванията по длъжностна характеристика за
качество на работата и това е резултат от проявената недобросъвестност от
ищцата при изпълнение на работата. Съдът е намерил, че с оглед цялостното
поведение на ищцата и изключително недобросъвестното такова по повод и във
връзка с изпълнение на трудовите ѝ функции, не и се дължи заплащане на
трудово възнаграждение, основно и допълнително, най-малко пък за допълнително
материално стимулиране, поради което е безпредметно установяването какво е начислено
на ищцата като трудово възнаграждение и какво е изплатено за процесните месеци.
Предвид на това съдът е отхвърлил исковете на ищцата за заплащане на трудово
възнаграждение изцяло.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
районния съд към които препраща. Ищцата е работила при ответното дружество по
силата на сключен трудов договор № 24 от 11.09.2012 г., считано от 11.09.2012
г. като първоначално е назначена на
длъжност „счетоводител, оперативен“, с определен срок. С допълнително споразумение
№ 217/07.12.2012 г. е променен трудовият договор на безсрочен за неопределено
време. С допълнително споразумение № 57/01.04.2013 г. ищцата е назначена на
длъжност „технически секретар“. С допълнително споразумение № 100/01.12.2015 г.
ищцата е назначена на длъжност „специалист ЧР и ТРЗ“, при основно трудово
възнаграждение от 700 лв. На същата дата 01.12.2015 г. е сключено и допълнително
споразумение към трудов договор, с което на ищцата е възложено да извършва
други дейности срещу заплащане: за водене на деловодна работа – 100 лв.
месечно, за водене на технически действия и организация на обществени поръчки –
150 лв. месечно, за изпълняване функциите на технически секретар – 300 лв.
месечно, или общо трудово възнаграждение от 550 лв. месечно. Трудовото правоотношение
с ищцата е прекратено едностранно от работника, на основание чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ, за което е издадена заповед № 15/13.02.2020 г. Заповедта е връчена на
ищцата на същата дата 13.02.2020 г.
В приложеното лично трудово досие на ищцата М.С. са
налице трудов договор № 48/14.12.2018 г. /оригинал/ и допълнително споразумение
към трудов договор № 48/14.12.2018 г. /оригинал/, на които ищцата основава
претенциите си за възнаграждение за процесните месеци м. октомври 2019г. и
януари и февруари 2020г. Тези документи са оспорени от ответника като
неавтентични документи - неподписани от управителя на дружеството. В откритото
производство по чл. 193 ГПК са събрани доказателства по делото - СПЕ и гласни
доказателства, които установяват че документите са неавтентични, тъй като не са
подписани от управителя на дружеството. След като съдът е установил неистинността
на двата документа по реда на чл. 193 ГПК, същият правилно ги е изключил от
доказателствата по делото.
При така установеното съдът намира че ищцата е работила
при ответника по безсрочен трудов договор от № 24 от 11.09.2012 г., изменен с
допълнително споразумение № 100/01.12.2015 г., с което ищцата е назначена на
длъжност „специалист ЧР и ТРЗ“, с основно трудово възнаграждение от 700 лв., както
и договор за вътрешно съвместителство по чл. 110 КТ - допълнително споразумение
от 01.12.2015 г., с което на ищцата е възложено да извършва други дейности
срещу заплащане, с общо трудово възнаграждение от 550 лв. месечно.
Съгласно приложената длъжностна характеристика на
ищцата, същата е имала задължения като „специалист, УЧР“: да изготвя и
актуализира проектите на структурата, щатното разписание, длъжностни
характеристики и личните дела на персонала в болницата, съгласно трудовото
законодателство; да изготвя и представя за подпис поименни щатни разписания, подготвя
за сключване, контрол, предложения за анексиране, прекратяване, подновяване на
трудови договори и др. Критериите за оценяване на трудовото представяне,
посочени в длъжностната характеристика, са: водене на изрядна отчетност на
документацията; своевременно, точно и пълно изготвяне на необходимите справки,
заповеди, удостоверения, трудови договори и служебни бележки; съобразяване на
документите с всички нормативни актове; проява на необходимата инициативност;
правилно подготвени отчети, справки и документи, заповеди и трудови договори,
липса на грешки.
За процесните месеци, за които претендира трудови
възнаграждения, ищцата е работила в ответното дружество по два трудови договора
за изпълнение на длъжностите „специалист по УЧР и ТРЗ“ и „Технически секретар“.
Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ въвежда оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения, която се предполага до установяване на противното. Безспорно
е по делото, че ищцата е служителят при ответника, който е подготвял за
сключване, осъществявал е контрол, изготвял е предложения за анексиране, за
прекратяване и подновяване на трудови договори, и предвид представените два
неавтентични трудови договора, на които ищцата основава своята искова
претенция, съобразно събраните в тази връзка доказателства /писмени и гласни/,
съдът намира за установено по категоричен начин, че ищцата не е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължения по възложените ѝ длъжности
„специалист по УЧР и ТРЗ“ и „Технически секретар“. Нещо повече, трудова дейност през месеците,
за които се претендира трудова възнаграждение е била насочена към лично
финансово облагодетелстване, в нарушение на добрите нрави, чрез създаване на
неистински документи. Налице е недобросъвестно поведение на ищцата по смисъла
на гражданския закон.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищцата в качеството си на служител е съставяла неистински
документи, начислявала е недължими трудови възнаграждения и допълнителни
трудови възнаграждения, ДМС, в разрез с правилата и нормите на трудовото
законодателство и правилата за формиране на работната заплата през 2019г.
Установената недобросъвестност на ищцата при
изпълнение на трудовите й задълженията по трудова характеристика не предполага заплащането
на трудово възнаграждение, основно и допълнително, за претендираните с исковата
молба месеци. Не е налице и право да получи средства за допълнително материално
стимулиране. Последното не ѝ се дължи не само заради липса на
предпоставките за изплащане на ДМС, но и заради качеството на извършената от
нея работа, което не е адекватно на изискванията по длъжностна характеристика
за качество на работата. Както се установи това е резултат от проявената от
ищцата недобросъвестност при изпълнение на работата, за която е назначена при
ответника. Ето защо, с оглед цялостното поведение на ищцата и нейното
недобросъвестното изпълнение на трудовите ѝ функции, въззивната инстанция
намира, че не се дължи заплащане на трудово възнаграждение, основно и
допълнително, нито допълнително материално стимулиране за процесните месеци.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
в събраните по делото доказателства не са налице данни за изключително
недобросъвестно поведение на ищцата за процесния период. Първоинстанционният
съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, писмени и гласни и е направил
обоснован извод за наличие на недобросъвестно поведение на ищцата при
изпълнение на трудовите й функции и задължения за месеците, за които претендира трудово възнаграждение. Безспорно
е установено от заключението на съдебно графическа експертиза, че двата писмени
документа: трудов договор № 48 от 14.12.2018г. и допълнително споразумение към
него са неавтентични писмени документи, които не са подписани от управителя на
болницата – работодател. Без значение е обстоятелството, дали щемпела – подпис
на д-р М.У. е поставен от ищцата М.С. или от друго лице, съгласно длъжностна
характеристика. Ищцата е служителят, който е изготвил трудовия договор и
допълнителното споразумение за подпис. Тези писмени документи са изготвени
неправомерно от ищцата, изцяло в противоречие с правилата на трудовото
законодателство, вътрешните правила за работната заплата при работодателя и са използвани от ищцата за получаване на
доходи, които не й се следват. Налице са гласни доказателства по делото на св.
Д-р. М.У. и М.Т., които по категоричен начин установяват недобросъвестното
изпълнение на задълженията на М.С.. Св. М.Б.установява, че като е започнала
работа след М.С. е намерила информация за начислено допълнително ДМС, съгласно
заповед до м. ноември 2019г., а за м.
декември нямало изготвена заплата, а имало начислено ДМС. Констатирала е
разминаване в сумите между заповедите и начисленото във фишовете ДМС. Всички
тези документи са били изготвени от ищцата. Свидетелката д-р. М.У. установява,
че при проверка на две щатни разписания установила коренни различия, което я
накарало да извърши справка в НОИ, от където установила какво се случва в
болницата. На въпроса й, защо си е начислила такива заплати, М.С. е отговорила,
че така е оценила труда си.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени в
съвкупност обуславят извод за недобросъвестно поведение на ищцата при
изпълнението на трудовите й функции и задължения на заеманите две длъжности при
ответника.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че съдът
кредитирал в решението си недопустими показания на св. М.Т., която изказала
мнение и дала оценка за работата на М.С.. Съдът се позовава на изложените
факти, които тази свидетелка установява при назначаването й на работа, след
прекратяването на ТПО на ищцата. Същата установява, какво е видяла и констатирала
при своята работа в болницата, въз основа на трудовата документация, изготвена
от ищцата, заварена от свидетелката, без да дава оценка за работата й.
На следващо място, въззивната инстанция намира, че
оборването на презумпцията на чл. 8, ал.2 КТ е допустимо да стане с всички
допустими доказателствени средства по ГПК. Неоснователно е твърдението на
въззивницата, че качеството на работа на ищцата е необходимо да бъде установено
със съдебно – икономическа експертиза, каквато не е назначена по делото. В
съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
направил обоснован извод, за оборване на презумпцията на чл. 8, ал.2 КТ и
наличие на недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна на
ищцата, което изключва задължението на работодателя за заплащане на трудови
възнаграждения за претендираните месеци.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна. Решението
на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззиваемата страна няма претенция за разноски за въззивната
инстанция и не са представени доказателства за направени такива, разноски не
следва да се присъждат.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260030/21.10.2020 г., постановено по гр.дело № 173/2020 г. по описа на Районен
съд – Раднево.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: