Р Е Ш Е Н И Е
№ 117
гр. Габрово, 24.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет
и шести юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
със секретар Елка Станчева, като разгледа материалите по
адм. дело № 115 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с вх. №
СДА-01-504 от 6.03.2020 г., подадена от С.Б.Б., с ЕГН: **********, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на иска 5
000.00 /пет хиляда/ лв.
В исковата
молба се твърди, че ответникът носи
отговорност за причинени на ищеца емоционални неимуществени вреди, които той е
търпял във връзка с престоя му в следствения арест в гр. Габрово в периода от
6.12.2019 г. до 10.12.2019 г. На 6.12.2019 г. ищецът бил настанен в този арест,
в килия № 2 във връзка с насрочено за 9.12.2019 г. съдебно заседание.
Оплакванията на Б. са свързани с условията в ареста – постоянно заключена
килия, липса на течаща вода и санитарен възел в килията, липса на достъп до
естествена светлина, столове и на обособено място за лични вещи. Първите два
дни от престоя си той бил лишен и от пребиваване на открито. Правото му на
телефонни разговори било ограничено до 17.00 часа, а правото му по чл. 86, ал.
1, т. 4 от ЗИНЗС /разполагане с парични суми за задоволяване на лични нужди/ му
било отнето изцяло, като в исковата си молба ищецът не посочва фактически в
какво се изразява точно това нарушение. Нормативни нарушения, които ищецът
смята, че ответната страна е допуснала да се извършат спрямо него по повод
престоя му в ареста, и от които са произлезли неимуществени вреди, които той
желае да му бъдат обезщетени, са такива, по чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 5 от същия
закон, както и чл. 20, ал. 3, чл. 21, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 от ППЗИНЗС. Лошите
битови условия и лишаването му от произхождащи от специалния закон права
породили у Б. усещане за унижение и безпомощност, чувство за малоценност,
основателен страх от бъдещи нарушения на правните норми. Въз основа на така
изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати справедливо
обезщетение и законна лихва върху него, както и да му бъдат възстановени
направените от него във връзка с делото съдебни разноски.
При направената от
съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ГАС намира,
че същата е редовна и допустима, поради което следва да се произнесе по нейната
основателност.
В проведено
поделото открито съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа иска си
изцяло.
Ответната страна се
представлява от юрисконсулт О., който оспорва иска.
Окръжна прокуратура
се представлява от прокурор Александров, който намира искът за допустим, но неоснователен.
Делото е по чл. 284
и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
От
фактическа страна се установи наличието на следното:
По
делото е безспорно между страните, че ищецът е пребивавал в ареста в гр.
Габрово през посочения в исковата молба периода
от около пет дни. При
постъпването си е настанен сам в килия № 2, която е с площ от 8.99 кв. м.
За
съда е известно
от множество други дела, водени по аналогичен повод срещу същия ответник, а и
това е видно и от приложеията към
настоящото, че в килиите няма санитарни възли,
както и течаща вода. Това, че са
заключени е нормално и законосъобразно с оглед сигурността на задържаните и АСГ
не намира, че по този въпрос е налице спор по фактологията, но от това
обстоятелство на ищеца не са и не могат да бъдат причинени неправомерно вреди.
Санитарни помещения и течаща вода са налице общи за ареста и те се ползват от
всички негови арестанти, като последните се извеждат до там при нужда един по
един, след като известят посредством наличните в килиите звънци. Килиите са
вкопани в земята, като 2/3 от височината им се намира под нивото на повърхността,
а едва 1/3 – над него. Всяко задържано лице има собствено легло и постелен
материал. Във всяка килия има една пластмасова маса, табуретка и шкафче за
лични вещи. В килиите има изградена слаботокова инсталация от 12 волта за
ползване на телевизор. В ареста има монтиран телефон, който арестантите могат
да ползват. Достъпът до чист въздух в килиите се осъществява посредством
прозорци към улицата, които са на нивото на тротоара и вътрешния двор, в
зависимост от местоположението на конкретната килия, както и посредством
изградена вентилационна система в сградата. Тази система осигурява и отоплението
в килиите. През същите тези прозорци прониква естествена светлина, а
допълнително е изградено и изкуствено осветление. Арестът разполага с обособено
пространство за престой на открито на задържаните лица, намиращо се във
вътрешния двор на сградата, което е изградено от метална конструкция с
големина: 4 х 3 х 3 м /дължина – ширина – височина/. Престоят на открито се
осъществява всеки ден от по минимум един час. Хигиенизирането на помещенията се
извършва от задържаните, за което се ползват метли за пода и дезинфекциращ
препарат.
По време
на престоя си в ареста няма данни Б. да е имал здравословни проблеми.
По време на престоя си е бил посещаван от близки – баща
му, на 6.12, а за дните от 6.12 до 9.12 е провел телефонни разговори с него.
Предоставения на задържаните телефонен апарат може да се ползва от тях всеки
ден от 8.30 до 17.00 часа. Извеждан е за престой на 8.12, а на 7.12. и 9.12 е отказал сам такъв, видно от приложени по делото декларации. Б. е имал
и постоянен достъп до личните си вещи, за което, както бе посочено, килията
разполага с шкафче, което за процесния период е ползвано само от него.
По делото няма
спор, че ищецът, като изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
пенитенциарно заведение, вкл. към процесния период, е получавал парични
трансфери и е разполагал с лични парични средства, съхранявани в същото. Няма
данни в ареста да е разполагал с тях, но и да е разполагал, арестът не предлага
място, от което той би могъл да закупи стоки. Няма данни да е предявявал
искания за доставяне на такива през краткия период, през който е пребивавал в
ареста и това да му е било отказано.
По
отношение на твърдението, че през процесния период прозорците на килиите, в
които ищецът е пребивавал, са били без стъкло, съдът намира, че не е налице
доказаност на обстоятелството. Разпитаният свидетел П.К.П. потвърждава
горепосочените безспорни факти. Също така разказва, че той и ищецът били
настанени по едно и също време в ареста, т. к. били страна и помагач по едно и
също дело, но въпреки изявено устно от тях желание, били настанени в отделни
килии. Б. смята, че по този начин не били възпрепятствани да обсъждат участието
си в делото и така били лишени от справедлив съдебен процес. Конкретно по това
оплакване съдът намира, че отношението към такава претенция от страна на
администрацията на ареста, тъй като не е налице задължение настаняването по
килии да става съобразно желанията на задържаните. По тази причина и от
евентуалния отказ това да бъде направено ищецът не може да претендира причинени
му вреди, респективно – съдът да присъди обезщетение за такива. Такъв един
отказ по никакъв начин не ощетява ищеца и свидетеля по делото /страни по друго
гр. дело/, които имат право да участват, съобразно предоставените им от закона
възможности и няма твърдения и доказателства, че реализирането на тези
възможности е било препятствано или затруднено поради това, че те не са били
настанени заедно в килия. Няма данни и че въпросното дело не е било присъдено в
тяхна полза.
Другият
свидетел – П. Й., надзирател в ареста, сочи, че през прозорците влиза светлина,
както и въздух, тъй като те редовно се отварят за проветрение. Отварянето и
затварянето на тези прозорци става от персонала на ареста, не от задържаните.
Сам сочи, че естествената светлина е недостатъчна, поради което в килиите има и
поставено изкуствено осветление, което намира за достатъчно и подходящо. Този
свидетел сочи, че при необходимост от тоалетна и ползване на вода на всички
задържани се предоставя достъп, като за целта на килиите има инсталирани
работещи звънци.
По
отношение начина на настаняване на задържаните и лишените от свобода в килиите
свидетелят сочи, че е налице практика в ареста при лица с опит за бягство и
продължителни присъди – над 10 години /каквато е и тази на ищеца – 18 години/ лицето
по възможност да се поставя само в килия.
Въз
основа на гореизложеното АСГ намира, че по делото е установено, че в килиите на
ареста в гр. Габрово не е налице достатъчна естествена светлина, нито
възможност за естествено проветрение, тъй като те се намират под земята. Имат
прозорци, които са на нивото на земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и
през тях не прониква пряка слънчева светлина, нито арестантите могат да отворят
сами прозорците, за да навлезе през тях свеж въздух. Какво е било реалното
количество светлина в конкретната килия не може да се установи. Със сигурност
обаче като разположена под земята, килията не е предоставяла на задържаните
лица естествена слънчева светлина и свеж въздух. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление
и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона.
Според чл. 20, ал.
2 от Правилника в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. По
отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не може да се
установи нито броят на осветителните тела, които са били налице в ареста през
процесния период, нито тяхната мощност, поради което съдът не може да изчисли
дали количеството светлина от тях е достатъчно или не. АСГ намира, че
останалите изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед
местоположението на килиите става ясно, че пряк достъп на дневна светлина и
възможности за редовно проветрение не са били налице. В тази връзка са били
давани и указания за преместването на ареста в друга сграда, но това и до днес
не е направено.
Според
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Няма
причина за задържаните в следствен арест да не се признават и предоставят ако
не същите, то дори по-добри условия. В случая тези изисквания не са били
спазени през процесния период. Те не се спазват и в момента в ареста в гр.
Габрово, като килиите не са снабдени както със собствен санитарен възел, който
задържаните да могат да ползват по всяко време от денонощието, съобразно
нуждите си, без да се нуждаят от чужда помощ или да зависят от чужда воля, така
и с течаща вода за питейни нужди и за миене.
По делото е установено, че почистването на стаите се
изразява само в измитане на подовете и минаването им с дезинфектант /неясно
какъв, точно/. За други почистващи средства, предоставени на задържаните, не се
споменава. АСГ намира, че е недостатъчно като хигиена единствено премитането на
пода на килиите, който е циментова замазка. Необходимо е и редовно измиване на
прозорците, за които се установи, че са мръсни, с паяжини и боклуци по тях,
като те не могат да бъдат достигнати свободно от пребиваващите в килиите и за
чието почистване също са нужди съответни пособия и препарати, за които не се
упоменава да са бивали предоставяни. За хигиенизирането на под от такъв вид е
недостатъчно и неподходящо предоставяне само на хлорен препарат, особено при
липсата на добро проветрение. Наличието на постоянна миризма на „гнило“ и мухъл
също говори за лоша хигиена, увреждаща здравето и душевния комфорт, което
обстоятелство не зависи от задържаните.
Мястото
за престой на открито е обособено през 2012 г. То се намира във вътрешния двор
на сградата. Изградено е от метална конструкция с размери 4 х 3 м и височина от
3 м.
В него има пейка, поради което ширината ставала към 1-1,5
м. На това място по принцип излизали хората от една килия, но се събирали и
хора от две килии заедно. В място с такива размери няма възможности за движение
на толкова хора. То е недостатъчно за физическа активност дори само на един
човек. В обособеното място прониквало слънце само на обяд между 12.00 – 13.00
часа, тъй като то се намира между сгради, във вътрешен двор, но в този часови
диапазон задържаните пък не излизали. Условия за физическа активност в самия
ареста не са налице. Престоят на открито е важна част от задължението на
съответната администрация по ЗИНЗС за предоставяне на нормални здравословни
условия на живот на лишените от свобода и задържаните. Този престой е важен
както за физическото, така и за психическото им здраве. По тази причина и чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от един час на ден. На основание чл. 164, ал. 1
и 2 от закона на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в
спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за
престой на открито, а при неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се
провеждат на закрито. В ареста в гр. Габрово не са налице условия за
изпълнението на тази разпоредба. Самият престой на открито се осъществява на
твърде малка площ от 4-8 кв. м с височина от 3 м, където поради сложена пейка
мястото дори за свободна разходка на един, само, е изключително недостатъчно.
Особено в случай, че по едно и също време там се съберат хора от две килии, се
затруднява съществено дори обикновеното движение.
Съгласно
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна
в спалното помещение не може да е по-малка от 4 кв. м., като Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода. В случая по отношение на ищеца
това изискване е спазено, т. к., както бе отбелязано, през периода на престоя
му в ареста той е бил настанен сам и е ползвал повече от двойно по-голяма от
минималната площ.
Въз
основа на фактическите установявания и релевантни нормативни разпоредби съдът
прави следните правни изводи:
АСГ взе предвид, че
според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от свобода за
настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, от което следва, че задържаните в тях лица се третират
като лишени от свобода и следва да имат същите права като тях. Правилата,
относими към защита на субективните права на лишените от свобода, следва да се
прилагат и спрямо задържаните лица. Рамката на ограничението на тези права е
очертана общо в чл. 75 от закона, според която лишените от свобода могат да се
ползват от правата си, с изключение на правата: 1. от които са лишени с
присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично със закон; 3. чието упражняване
е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Всяко
друго отнемане или ограничение на права е недопустимо и противоправно.
Известен факт е, че
по аналогични дела, вкл. гледани от АСГ, е прилаган Годишен доклад на омбудсмана
като Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г. В Раздел втори от него, наименован „Арести“, се сочи общо, че при
извършените проверки през същата година на тези места за задържане са
установени трайни проблеми, като пренаселеност, липса на достатъчно
пространство, на санитарни възли в килиите, на достатъчен достъп до естествена
светлина и адекватно изкуствено осветление, липса на места за престой на
открито, на достатъчно материали за почистване на помещенията. Такива са и
несъответствията с изискванията и по настоящия казус. Съдът приема, че в
нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца са
нарушени изискванията за поставяне на задържаните лица в благоприятни условия,
като се установява: - липса на достатъчно жилищна площ; -осветление; - липса на
възможности за проветряване; - липса условия за двигателна активност; - лоша
хигиена в помещенията не по вина на задържаните; - липса на санитарни възли и
постоянно течаща вода в спалните помещения, които в своята съвкупност навеждат
на извода, че са налице действия, бездействия от страна на ответника, както и
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, което доказва наличието на основание за водене на
процесния иск по чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт.
В периода
30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е извършено посещение на процесния арест, по
отношение на който е налице становище същият незабавно да се премести /в друга
подходяща сграда/, като проект за преместване е налице в предоставена сграда на
МВР.
През 2014 г. е
изготвен нов доклад, в който е отбелязано, че следва да се предприемат спешни
мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка от НПМ за закриване
на помещенията за настаняване на задържани лица в ареста в гр. Габрово и
изпълнение на предвидената инвестиционна програма за развитието на арестите от
2008 г. на МП чрез преместването му в друга сграда. Изрично е посочено, че
въпреки извършените в него ремонтни дейности и подобряване на условията, спрямо
задържаните лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в
поставяне в неблагоприятни условия, т. к. арестът се намира под земята.
Препоръката е отново да се предприемат спешни действия по преместването му на
подходящо място.
Арестът в гр.
Габрово е бил посетен от представители на Национален превантивен механизъм
/НПМ/ през 2012 г. и тогава е установено неизпълнение на Решение № 767 от
8.12.2008 г. на Министерски съвет, прието на основание чл. 13, ал. 3, т. 5 от
Устройствения правилник на МС и неговата администрация относно Стратегия за
развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009
г. – 2015 г., План за действие и Инвестиционна програма за строителство,
реконструкция и модернизация на материалната база на пенитенциарната и
пробационната система за същия период. За резултатите от посещението по делото
е приложено писмо на омбудсмана на Република България от 27.11.2018 г., в което
се сочи, че по отношение на ареста в гр. Габрово в тези документи е било
предвидено: Изграждане на нов арест в имот, предоставен с Решение на МС № 857
от 11.12.2006 г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със срок на изпълнение до
30.05.2009 г.; Изграждане на нов арест – втори етап – преходен обект до
30.10.2010 г. В годишния доклад на НПМ, публикуван на интернет страницата на омбудсмана,
е указано и неизпълнено протоколно решение от 8.09.2010 г., в което за ареста е
било предвидено преустройство и реконструкция на бивша сграда на КАТ в града.
През 2014 г. била извършена по същия повод втора проверка за анализ на
цялостната обстановка в ареста. Съществен проблем е местоположението му –
подземна част от сграда, в която се намират килиите. Материално-битовите
условия са определени от НПМ като изключително лоши, поради което е направен
извода, че спрямо настанените в ареста лица е налице жестоко и нечовешко
отношение, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието – недостатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване,
условия за двигателна активност – съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Този
извод касае именно процесния период през 2013 г., който е между двете проверки
от 2012 г. и 2014 г.
Аналогични
нарушения са приети от АСГ и по дело,
приключило с Решение № 50 от 4.05.2018
г. на АдмС - Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759 от
28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о. и др.
Направена е препоръка да се предприемат спешни мерки за изпълнение на
направената през 2012 г. препоръка на НПМ за закриване на помещенията за
настаняване на задържани лица в Арест – Габрово. Макар че са предприети мерки
за подобряване на условията в него продължава да е налице необходимост от
преместването му в друга пригодена за целта сграда, т. к. спрямо задържаните в
него лица е налице жестоко и нечовешко отношение поради местонахождението на
ареста под земята.
В делото „Н. срещу България“ ЕСПЧ постановява свое пилотно решение от
27.01.2015 г., с което установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, като
постановява, че в страната съществува системен проблем с лошите условия в
местата за лишаване от свобода и липсват ефективни средства за защита срещу
тях. В тази връзка към този момент са постановени редица осъдителни решения
срещу България, обединени в групата „Кехайов и други срещу България“, чието
изпълнение се наблюдава от Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото „Н.
срещу България“ дава насоки как да бъде изпълнено и поставя срок до 18 месеца
/1.12.2016 г./ за въвеждане на ефективни превантивни и компенсаторни средства
за защита.
В Мотиви към предложенията за изменение на ЗИНЗС, НК и НПК се сочи, че
Исковете за обезщетяване на вреди поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по ЗОДОВ, са неефективни основно поради твърде
формалистичния подход при прилагане на принципа, според който тежестта на
доказване лежи върху ищеца. Затова и се предприема ново решение, въз основа на
което е достатъчно той само да установи реално условията, при които е бил
задържан и ако същите не отговарят на изискванията за нормални условия и с тях
се надхвърля допустимата пропорционална мярка за лишаването от свобода и
задържане, то се презумира, че от това той търпи вреди. Принципът е обективиран
посредством разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в случаите на
нарушения по чл. 3 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е материално правното основание за водене
на настоящия иск. Според нея осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Алинея втора дава примери за това, какво означава „изтезание“, „жестоко,
нечовешко или унизително отношение“, като изброяването е неизчерпателно. Според
нея за нарушение на ал. 1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Както вече бе посочено по-горе в настоящия
съдебен акт съдът установява наличие на такива обстоятелства във връзка с
предявения иск.
Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за лишаване
от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че
начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или
изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че
предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно
състояние е обезпечено. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС, затворната администрацията е
длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от
свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и
съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период представлява
задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени
в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в
положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са
квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Налице са всички елементи на
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно -
доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата
за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото.
Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди следва да се приеме за
доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се уважена частично исковата
молба за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно то,
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
определено при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Н. и други срещу България", съгласно което при определянето
на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а
именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди. Според чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност /става въпрос за
няколко увреждащи условия/; периода на исковата претенция /времето, през което
ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 5 дни/;
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, за които са налице и свидетелски показания, без конкретно
увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва
да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
частично.
На настоящата инстанция е служебно известно, че с Решение №
11/15.02.2019г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 226/2018г.
е осъдена ГДИН да заплати на Никола Ангелов сумата от 1000.00 /хиляда/ лева,
явяваща се обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди при престоя му
в Следствения арест в Габрово в периода от 15.05.2013 г. до 8.08.2013 г.
Решението е оставено в сила с Решение № 15999/25.11.2019 г. по АД № 5821/2019 г.
по описа на ВАС на РБ. Съгласно чл. 177, ал.1 от АПК решението има сила за
страните по делото. А съгласно чл. 297 от ГПК, субсидиарно приложим по силата
на чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съдът
е длъжен да се съобрази с res judicata на посоченото влязло в сила
решение, според което между същите страни, за престой от 86 дни в същия следствен
арест, при идентични условия, е определено обезщетение в размер 1,000. /хиляда/
лева, от което следва, че справедливото дневно обезщетение възлиза на 11,63
лева. За пет дни престой, които в случая не са и пълни, следователно се дължи
обезщетение на стойност от 58.15 лв. Този начин на изчисление на обезщетение за
аналогични случаи е възприет от Административен съд Габрово, например, и в
Решение № 62 от 22.05.2020 г., постановено по к. а. д. № 26 от 2020 г., както и
в Решение № 80 от 29.06.2020 г., постановено по адм. д. № 335 от 2019 г., като
целта на съда е да възприеме и прилага един ясен, общ и обективен критерий при
оценка на неимуществените щети, претърпени от престоя в Следствен арест в гр.
Габрово, като за еталон се вземе предвид горецитираното решение на касационна
инстанция по аналогичен случай.
В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от
5 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Страните претендират за присъждане на разноски. На основание чл. 286, ал.
3 от ЗИНЗС когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за
един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. АСГ
намира, че разпоредбите, регламентиращи присъждане на разноски по ЗИНЗС са
специални по отношение на ГПК и АПК и приложими в настоящия случай. Според
съдебната практика по този въпрос „…съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен
изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските
по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за
възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуални
действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните
текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, ЗИНС, отговорността на загубилия
делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството.
Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на
ищеца, както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска.
Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е
предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за
възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси.“
/Решение № 6204 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2019 г., III о./. В тази връзка съдът намира, че в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски: 10.00 лв. платена ДТ.
Воден от горното и
на основание чл. 286 от ЗИНЗС, чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на С.Б.Б., с ЕГН: **********,
сумата от 58.15 /петдесет и осем/ лв., съставляваща причинена му вреда –
последица от незаконни действия и бездействия на администрацията при същата,
касаещи условията за пребиваване на задържаните в следствен арест в гр. Габрово
за периода от 6.12.2019 г. – 10.12.2019 г., в едно с лихва за забава от 10.12.2019
г., когато е преустановено увреждащото действие, до момента на изплащането на
главницата.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска в останалата му част в размер до 5 000.00 лв.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на С.Б.Б., с ЕГН: **********,
сумата от 10.00 лв. заплатена по делото държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд
Габрово пред тричленен състав на същия съд.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА