№ 96
гр. Горна Оряховица, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200065 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. Д. Д. от с. Р., обл. Ямбол, ул. ....., с ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв.М. Х. от ЯАК обжалва издаденото
против него Наказателно постановление № 35-0001108 от 25.10.2022 г. на
П.В.К. – директор на РД „АА“ гр. Плевен. Счита издаденото НП за
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Излага подробни съображения за липса на
осъществено от субективна страна нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ и за несъставомерност на деянието по отношение на
нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Отделно от това счита, че в случая е
приложим чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят И. Д. Д., редовно призован, не се
явява. Не се явява и неговият защитник адв. М. Х. от АК – Ямбол, редовно
упълномощена. Адв. Х. е депозирала по електронната поща молба-становище
с вх. № 3820/03.04.2023 г., в която моли да се даде ход на делото. Заявява че
1
поддържа депозираната жалба против НП по подробно изложените в нея
съображения. Прилага Решение № 171/31.10.2022 г. на Административен съд
– Велико Търново по КАНД № 10203/2022 г.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Директорът на РД „АА“ – Плевен,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Велико
Търново, ТО – Горна Оряховица, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2022 г. е съставен АУАН бланков № 327129 против И. Д. Д. за
това, че на 02.10.2022 г. в село Поликраище, общ. Горна Оряховица, ул.
„Васил Левски“, ПП I-5 (Русе –Габрово), км 91 +200, крайпътна отбивка
срещу ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ е извършил международен превоз на
товари (птици) от България до Румъния и обратно видно от CMR от 01.10.22
г. в режим на екипно управление с водача И.С. И.ов с ЕГН: **********, със
съчленено ППС - влекач „Скания“ (кат. N3) с рег. № ****** и полуремарке
(кат. 04) с peг. № ****, като се установи следното административно
нарушение:
1: Водачът Д. е извършил гореописания превоз на товари с МПС с рег.
№ ****** и полуремарке с рег. № ****, за които се изисква свидетелство за
управление на МПС от кат. С+Е, което същият притежава, но не притежава
валидна карта за квалификация на водача. Водачът И. Д. представя карта за
квалификация на водач № Р192356, валидна до 22.09.2022 г. След направена
справка в информационната система на ИА „АА“ - София се констатира, че
посоченият не притежава валидна такава. С това си деяние Д. виновно е
нарушил чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили на МТ.
Актът е предявен на водача Д. на 02.10.2022 г. и същият го е подписал
като е написал: „Подал съм необходимите документи за карта квалификация“.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 35-0001108 от 25.10.2022 г. на П.В.К. – директор на РД
„АА“ гр. Плевен, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
2
Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр
на Д. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00
лева.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
09.11.2022 г. На 22.11.2022 г. И. Д. е депозирал жалба срещу него до съда.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, достигна до следните правни изводи.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, което има
правен интерес от обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява основателна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. Д. М. и В. А. М.
– служители на РД „АА“ гр. Плевен, се установи, че на 02.10.2022 г. в село
Поликраище, на ул. „Васил Левски“, ПП I-5 (Русе –Габрово), км 91 +200,
крайпътна отбивка срещу ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ са извършили
проверка на влекач „Скания“ с прикачено полуремарке със стаР.горска
регистрация и водач И. Д., който в екипно управление с И.И. извършвал
международен превоз на товари – птици, с карта за квалификация на водача с
изтекъл срок на валидност, която водачът Д. представил. След справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация се
установило, че водачът не притежава валидна карта, за което бил съставен и
АУАН.
Видно от съставения АУАН нарушението, извършено от водача И. Д. е
квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили на
МТ. Чл. 2, ал. 1 от тази Наредба регламентира, че водачите на МПС, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за
собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за
квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари по шосе.
Същевременно в НП е посочено, че с това си деяние Д. е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр с предвиденото в нея
административно наказание се наказва „водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му“. Следователно тази разпоредба се
отнася само до хипотези, в които водачът извършва съответния превоз без
изискуем от закона документ за моторното превозно средство. Картата за
квалификация на водача не е документ за моторното превозно средство,
поради което управлението на последното без такава карта не е нарушение по
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, както неправилно е приел наказващият орган.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не
споделя изводът на наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Тази наредба е
издадена в изпълнение на разпоредбата на чл. 7б от ЗАвт.Пр и с нея се
определят условията и реда за провеждане на обучение за придобИ.е на
квалификация по смисъла на чл. 7б, ал. 1, за провеждане на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията, за реда за провеждане на
изпитите по чл. 7б, ал. 7 и 8 и за реда за вписване и заличаване от регистъра
на лицата, които организират курсове за обучение на водачи за придобИ.е на
квалификация и за усъвършенстване на познанията им. От друга страна, с
разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП е въведено изискване лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е (извършващите пътна помощ) и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на
пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за квалификация
на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната
категория. Следователно действието на чл. 2, ал. 1 от наредбата е ограничено
до възпроизвеждане на изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП лицата,
осъществяващи обществени превози на пътници и товари, превози за
собствена сметка или пътна помощ, да извършват съответната превозна
дейност с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача
и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. При
това положение субект на нарушението, изразяващо се в неспазване на
4
изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП, възпроизведено в чл. 2, ал. 1 от
наредбата, е превозвачът или лицето, осъществяващо превоз за собствена
сметка или пътна помощ, а не водачът на моторното превозно средство, с
което се извършва тази превозна дейност. На л. 23 от делото е приложено
заверено копие от международна товарителница, от която е видно, че
описания от наказващия орган превоз на товари е осъществяван от
дружеството „Градус 1“ ЕООД с ЕИК ********* и именно то е субект на
нарушението, описано в НП, а не жалбоподателят, който е водач на
превозното средство, с което е извършвана превозната дейност.
Предвид всичко изложено дотук съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено при
неправилно прилагане на материалния закон.
При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, следва да
бъдат присъдени направените от жалбоподателя И. Д. Д. разноски в хода на
делото. Те представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лв., съгласно приложения на л. 11 от делото договор за правна защита
и съдействие ведно с адвокатско пълномощно от 16.11.2022 г. Настоящия
съдебен състав не споделя становището на наказващия орган за прекомерност
на поисканите разноски.
В чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е указан минималния
размер на следващото се адвокатско възнаграждение в производството по
административнонаказателни дела. От тази норма (в редакцията и към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие) е видно,
че ако административното наказание е под формата на „глоба“ или
„имуществена санкция“, адвокатското възнаграждение се определя по реда на
чл. 7, ал. 2 – върху стойността на всяка наложена „глоба“ или „санкция“.
Следователно при интерес от 1000 до 5000 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата – в приложимата редакция: изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от
2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.), какъвто е настоящия случай - глоба в
размер на 2000,00 лв., то дължимото минимално адвокатско възнаграждение е
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Жалбоподателят претендира разноски
в размер само на 300,00 лв., която сума не може да се квалифицира като
5
прекомерна и по тази причина следва да се уважи от съда. В полза на
дружеството - жалбоподател, на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН следва да се
присъди сумата от 300,00 лв. – разноски за платено адвокатско
възнаграждение, като съответно за тази сума бъде осъдено Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен като орган издал отменения акт, на основание чл.
143, ал. 1 АПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 35-0001108/25.10.2022 г. на П.В.К. – директор на РД
„АА“ гр. Плевен, с което на И. Д. Д., ЕГН **********, от с. Р., обл. Ямбол,
ул. ....., за нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към която
принадлежи Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен,
със седалище София 1000, ул. „Ген. Й. В. Гурко“" № 5, ДА ЗАПЛАТИ на И.
Д. Д., ЕГН **********, от с. Р., обл. Ямбол, ул. ....., СУМАТА от 300,00 лв.
(триста лева), представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6