№ 18369
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело №
20241110136574 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ч. С. З., чрез адв. К.
и адв. К., против ************, с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответното дружество няма подлежащи на принудително събиране вземания към
ищеца, за следните суми: 1/. 12340,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от
08.06.2010 г. до окончателното й изплащане; 626,21 лв. – възнаградителна лихва за
периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 84,15 лв. – неустойка за периода 28.10.2009 г. –
07.06.2010 г.; 874,24 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми в полза на
********** е издаден изпълнителен от 23.06.2010 г. ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС –
*******; 2/. 641,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2011 г. до
окончателното й изплащане; 99,12 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г.
– 11.10.2011 г.; 5,82 лв. – неустойка за периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.; 205 лв. –
съдебни разноски, за събирането на които суми в полза на ********** е издаден
изпълнителен от 13.10.2011 г. по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС-*******, въз основа на
които изпълнителни листове срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
1366/2024 г. по описа на ЧСИ ********, поради погасяването им давност.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 1366/2024 г. по описа на
ЧСИ ********, образувано въз основа на горепосочените изпълнителни листове т
23.06.2010 г. и 13.10.2011 г. Твърди, че вземанията по процесните изпълнителни
листове били прехвърлени от ********** в полза на ответинка ************ с
договор за цесия от 31.01.2018 г., както и че същите са погасени по давност, доколкото
кредиторът не е инициирал извършването на изпълнителни действия, прекъсващи
давността, в продължение на повече от пет години. Иска се уважаване на предявения
иск и присъждане на разноски по делото.
С подадения от ответника ************, чрез юрк. *****, отговор на исковата
молба се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че за
принудителното събиране на вземанията по процесните изпълнителни листове били
1
образувани предходни изпълнителни дела №№ ******** г. по описа на ЧСИ
***********, по които са предприемани изпълнителни действия, имащи за последица
прекъсване на погасителния давностен срок. Иска се отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски по делото. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От приложените към делото заверени копия на изпълнителни дела №№
******** г. по описа на ЧСИ *********** и изпълнително дело № 1366/2024 по описа
на ЧСИ ********, се установява следното:
Изпълнителен от 23.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС – *******, е
издаден в полза на ********** въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.06.2010 г., издадена по
същото дело на РС-*******. С изпълнителния лист Ч. С. З. е осъден да заплати на
********** следните суми: 12340,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от
08.06.2010 г. до окончателното й изплащане; 626,21 лв. – възнаградителна лихва за
периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 84,15 лв. – неустойка за периода 28.10.2009 г. –
07.06.2010 г.; 874,24 лв. – съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист, по
молба на кредитора **********, на 13.07.2010 г. е образувано изп.д. № 239/2010 г. по
описа на ЧСИ ***********. С молбата за образуване на делото, взискателят е
възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи
имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението. След личното
връчване на 02.08.2010 г. на ищеца на поканата за доброволно изпълнение, в периода
02.08.2010 г. – 11.04.2012 г. същият е извършвал доброволни плащания по сметката на
ЧСИ, с които са погасявани част от задълженията му към взискателя. По
изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на
08.01.2015 г., 18.08.2016 г. и 15.11.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи
запори върху банковите сметки на длъжника, както и да извърши опис на движимите
му вещи.
Изпълнителен от 13.10.2011 г. по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС – *******, е
издаден в полза на ********** въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.10.2011 г., издадена по
същото дело на РС-*******. С изпълнителния лист Ч. С. З. е осъден да заплати на
********** следните суми: 641,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от
12.10.2011 г. до окончателното й изплащане; 99,12 лв. – възнаградителна лихва за
периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.; 5,82 лв. – неустойка за периода 21.06.2010 г. –
11.10.2011 г.; 205 лв. – съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист, по молба
на кредитора **********, на 09.11.2011 г. е образувано изп.д. № 387/2011 г. по описа
на ЧСИ ***********. С молбата за образуване на делото, взискателят е поискал
налагане на запори върху трудовото възнаграждение и МПС на длъжника, както и
налагане на възбрана върху недвижимото му имущество. На 23.11.2011 г. лично на
ищеца е връчена на покана за доброволно изпълнение, като по изпълнителното дело са
предприемани следните изпълнителни действия: на 08.01.2015 г., 18.08.2016 г. и
15.11.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запори върху банковите сметки
на длъжника.
От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № 1366/2024
2
по описа на ЧСИ ******** се установява, че то е образувано на 22.04.2024 г., по молба
на ответника „*****“ ЕООД, въз основа на горепосочените изпълнителни листове от
23.06.2010 г. и 13.10.2011 г., както и че с молбата от 22.04.2024 г. „*****“ ЕООД е
поискало да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника. По
изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия: на 13.05.2024
г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г. ********** е
прехвърлила в полза на „*****“ ЕООД вземанията си към Ч. С. З., предмет на
процесните изпълнителни листове, като с поканата за доброволно изпълнение по
изп.д. № 1366/2024 г. на ЧСИ ********, връчена на ищеца лично на 22.05.2024 г., на
последния са връчени и уведомления за извършено прехвърляне на вземания. Горното
не е спорно между страните, а и се установява от представения от ответника договор
за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г., съдържащ се и в изп.д. №
1366/2024 г. на ЧСИ ********, както и от съдържащите се в изпълнителното дело и
представени от ищеца уведомления за извършената цесия.
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
(когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г.
по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV г. о. и др.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищецът Ч. С. З. доказа твърдението си, че срещу него има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от „*****“
ЕООД.
Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС –
*******, е влязла в сила на 03.09.2010 г. Страните не спорят, че същата е връчена
3
лично на длъжника на 02.08.2010 г., с изпратената от съдебния изпълнител, съгласно
чл. 418, ал. 5 и чл. 428, ал. 1 и ал. 2 ГПК, покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№ 239/2010 г. Едномесечният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на
02.09.2010 г.
Заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС –
*******, е влязла в сила на 24.12.2011 г. Страните не спорят, че същата е връчена
лично на длъжника на 23.11.2011 г., с изпратената от съдебния изпълнител, съгласно
чл. 418, ал. 5 и чл. 428, ал. 1 и ал. 2 ГПК, покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№ 387/2011 г. Едномесечният срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на
23.12.2011 г.
След влизане в сила на двете заповеди за изпълнение е започнал да тече
петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече съответно на
03.09.2010 г. и на 24.12.2011 г., е изтекъл към предявяване на иска на 18.06.2024 г.,
поради което и процесните вземания на ответника към ищеца са погасени по давност.
Съображенията за това са следните:
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителният давностен срок спира да тече по
време на висящността на изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Същото е обявено
за изгубило сила на 26.06.2015 т., с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, с което се приема, че висящият изпълнителен процес не спира
течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с
извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., следва да бъде зачетено
до обявяването му за отпаднало с новоприетото ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, с което се дава друго задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Това е така, защото постановлението и
тълкувателното решение дават различно тълкуване на една и съща правна норма,
задължително за съдилищата, съдебните изпълнители, страните в искови и
изпълнителни производства, с което правните субекти са длъжни да се съобразяват.
Принципът на обратно действие на тълкувателните актове на ВС и на ВКС не важи в
хипотезата, когато спрямо една и съща правна норма се дава различно задължително
тълкуване с ново тълкувателно решение. В тези случаи последващите тълкувателни
решения нямат обратно действие и тяхното прилагане започва от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Да се приеме противното би означавало да
се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, § 1 КЗПЧОС. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, както и практиката на ******** на правата на човека (решение от
4
19.02.2013 г. по делото ****** срещу ******* и решение от 10.01.2019 г. по делото
*********).
Следва да се посочи също, че както в разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР
№ 2 от 04.07.2024 по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на
ВКС (напр. определение № 1786 от 26.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 818/2024 г., II т. о.,
решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение №
1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о. и др.), е прието, че
своевременно направеното от кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане
на определен изпълнителен способ прекъсва течението на погасителния давностен
срок, дори искането да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори
изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок. Това е така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока
не може да са такива, които не зависят от волята на взискателя.
По изложените съображения следва да се приеме, че петгодишният
погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземанията, предмет на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1483/2010 г.на РС-*******, започнал да
тече на 03.09.2010 г., не е текъл по време на висящността на изп.д. № 239/2010 г. по
описа на ЧСИ *********** до 26.06.2015 г. (когато задължителните указания по
приложение на закона, дадени с ППВС № 3/1980 г., са обявени за изгубили сила с ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждащо различно
задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). От 27.06.2015
г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да
тече, като течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на 18.08.2016 г.
и на 15.11.2017 г., с исканията на взискателя до ЧСИ за налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника. Започналият да тече на 15.11.2017 г. нов 5-годишен
погасителен давностен срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. по
силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). ).
От 18.04.2020 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
продължил да тече, като същият е изтекъл на 19.12.2022 г. – преди предприемане на
изпълнителните действия от ответника по изп.д. № 1366/2024 г. и преди датата на
предявяване на иска 18.06.2024 г.
По аналогични съображения петгодишният погасителен давностен срок по чл.
117, ал. 2 ЗЗД за вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2232/2011 г. на РС-*******, започнал да тече на 24.12.2011 г., не е текъл по време на
висящността на изп.д. № 387/2011 г. по описа на ЧСИ *********** до 26.06.2015 г.
(когато задължителните указания по приложение на закона, дадени с ППВС № 3/1980
г., са обявени за изгубили сила с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, въвеждащо различно задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД). От 27.06.2015 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като течението на срока е било прекъсвано на
следните дати: на 18.08.2016 г. и на 15.11.2017 г., с исканията на взискателя до ЧСИ
за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника, както и извършване опис
на движимите му вещи. Започналият да тече на 15.11.2017 г. нов 5-годишен
погасителен давностен срок е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. по
5
силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020
г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). От
18.04.2020 г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
продължил да тече, като същият е изтекъл на 19.12.2022 г. – преди предприемане на
изпълнителните действия от ответника по изп.д. № 1366/2024 г. и преди датата на
предявяване на иска 18.06.2024 г.
Образуването на изпълнително дело № 1366/2024 по описа на ЧСИ ******** за
принудително събиране на сумите по двата изпълнителни листа не води до отпадане
последиците на вече изтеклия погасителен давностен срок за процесните вземания и
не поражда възможност сумите да бъдат събирани принудително.
Предвид изложеното предявеният от Ч. С. З. против ************ иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените от него разноски за разглеждане на делото. Същият претендира 80 лв.
платена държавна такса и 1750 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалните
представители на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че по делото е
проведено само едно открито съдебно заседание, в което ищецът не се е
представлявал. Следва да се посочи също, че с оглед приетото в решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага, а
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност
на делото. Поради изложеното съдът намира, че в полза на ищцата следва да се
присъди вместо сумата 1750 лв., сумата 800 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо
сумата 880 лв. разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ч. С. З., ЕГН **********,
срещу „*****“ ЕООД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че
ответното дружество няма подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу
ищеца за следните суми: 1/. 12340,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от
08.06.2010 г. до окончателното й изплащане; 626,21 лв. – възнаградителна лихва за
периода 28.10.2009 г. – 07.06.2010 г.; 84,15 лв. – неустойка за периода 28.10.2009 г. –
07.06.2010 г.; 874,24 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми в полза на
********** е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1483/2010 г. на
6
РС – *******, вземанията по който са прехвърлени от ********** в полза на
************ с договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.; 2/.
641,84 лв. – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2011 г. до окончателното й
изплащане; 99,12 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.;
5,82 лв. – неустойка за периода 21.06.2010 г. – 11.10.2011 г.; 205 лв. – съдебни
разноски, за събирането на които суми в полза на ********** е издаден изпълнителен
от 13.10.2011 г. по ч.гр.д. № 2232/2011 г. на РС-*******, вземанията по който са
прехвърлени от ********** в полза на ************ с договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018 г., въз основа на които изпълнителни листове срещу
ищеца е образувано изпълнително дело № 1366/2024 г. по описа на ЧСИ ********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „*****“ ЕООД, ЕИК *****, да
заплати на Ч. С. З., ЕГН **********, сумата 880 лв. разноски за разглеждане на делото
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7