Р Е Ш Е Н И Е
№
260001
гр. Севлиево, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в публично заседание
на трети декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ГЕРГАНА
БОЖИЛОВА
при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в
присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА А.Н. дело
№ 437 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Г.Х.Д. *** е обжалвал наказателно
постановление /НП/ № 07-014 от 05.10.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в
гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му
е наложено наказание глоба в размер на 1 500,00лева, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, и
на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата един брой
хрилна мрежа /капронена/ с дължина 50м., Ф 80мм.; два броя хрилни мрежи
/найлонови/ с дължина 50м. всяка; един брой надуваема лодка /зелена/; два броя
гребла с дървени дръжки и един брой помпа „Intex“.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло
наказателното постановление.
За ответника по жалбата -
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА
със седалище в гр. Бургас, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и отправя молба към съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 09.04.2020 г. в РУ на МВР - Севлиево била
получена оперативна информация за това, че жалбоподателят Д. поставял хрилни
мрежи в язовир „Александър Стамболийски“. По този повод на посочения по-горе
язовир била изпратена група от служители на ИАРА, в състава на която били и
свид. Г.П.В. - инспектор в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА, свид. К.И.К. – Началник сектор В.Търново, свид.
И.Н. – специалист РК Сектор Велико Търново към тогавашния момент и свид. И.П.П.
– младши специалист в сектор „Рибарство и контрол“. От страна на служителите на
ИАРА, на същата дата – 09.04.2020 г. от 18:00 часа до първите часове на
10.04.2020 г. било организирано наблюдение от разстояние на водите на язовир
„Ал.Стамболийски“. По време на същото били използвани служебни прибори, в това
число и уреди за нощно наблюдение. Около 23:00 часа на 09.04.2020 г., в
местността „Трите камъка“, служителите на ИАРА, сред които свид. И.Н. и Г.В., забелязали
жалбоподателят да влиза с лодка в язовира, откъдето извадил три броя мрежи
/една конопена и две найлонови/, след
което се придвижил до брега и заедно с друго лице разтоварили мрежите и ги
натоварили в лек автомобил „Форд Фиеста“ тъмносин на цвят с Великотърновска
регистрация. След като констатирали тези обстоятелства и колата потеглила от
язовира, служителите на ИАРА подали сигнал в оперативно-дежурната част на РУ
МВР Севлиево. От своя страна дежурният при посоченото по-горе управление
разпоредил на автопатрулен екип, в състава на който бил и свид. И. В. К.–
младши автоконтрольор в същото управление, да се придвижи до входа на гр. Севлиево
откъм гр. София, при КПП Запад, където да спира за проверка всички автомобили,
влизащи в града, като проверява багажните им отделения за наличието на риба. На
патрулния екип било дадено и описание на автомобила, в който вероятно се
превозва риба без разрешение. Около 23:35 часа на 09.04.2020 г. полицейските
служители забелязали автомобил, отговарящ на даденото им описание, който се
движел от пътен възел „Детелина“ в посока гр. Севлиево и го спрели за проверка.
По време на същата в багажника на автомобила били открити чували, в които били
сложени хрилни мрежи и жива риба. Жалбоподателят и другите лица, пътуващи с
него в автомобила, били откарани в сградата на РУ на МВР – Севлиево, чувалите
били разтоварени и от тях били извадени мрежите с риба. Извършено било
претегляне на намиращата се в мрежите риба, която била описана по видове и
тегло. Установено било също така, че мрежите са три на брой хрилни, мокри и
немаркирани. От страна на служителите на ИАРА била извършена проверка в
информационните масиви на агенцията, при което било констатирано, че жалб. Д.
не притежава разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА, както и това,
че не е регистриран като производител на аквакултури по чл. 25 от ЗРА. Същевременно
свид. Г.В., в присъствието на свид. К.К., свид. И.П. и И.Н. съставил
Констативен протокол № 001040 от 09.04.2020 г. в който отразил горепосочените констатации.
В протокола били описани по брой, вид и размер иззетите с него хрилни мрежи, 1
бр. гумена лодка с два броя гребла, 1 брой помпа и рибата, открита в мрежите,
която също била описана по вид и общо тегло: 1 брой сом – 4,5 килограма; 4 броя
шаран – 19,800 кг. и 38 броя каракуда – 36 килограма. На същата дата –
09.04.2020 г. свид. И.Н., в присъствието на свид. Г.В. и свид. К.И.К., съставил
против жалб. Г.Х.Д. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
В001658 за това, че на 09.04.2020 г. в 23:15 часа в гр. Севлиево, на язовир
Александър Стамболийски в местността „Трите камъка“, община Севлиево, извършвал
риболов по смисъла на параграф 1, т. 28 от ДР на ЗРА, като с гумена лодка във
водата борави с хрилни мрежи, поставени в работно положение под негов контрол и
ги изважда от водата. В АУАН е записано, че жалбоподателят не притежава валидно
разрешително за стопански риболов по чл. 17 и не е регистриран по реда на чл.
25 от ЗРА. Отразено било още, че рибата била иззета с АУАН № В0016135 от
09.04.2020 година. С акта били иззети и един брой хрилна мрежа /капронена/ с
дължина 50м., Ф 80мм.; два броя хрилни мрежи /найлонови/ с дължина 50м. всяка;
един брой надуваема лодка /зелена/; два броя гребла с дървени дръжки и един
брой помпа „Intex“.
След съставянето на АУАН същият бил предявен на
жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения,
ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят е вписал в графата за възражения, че „лицето К.К.
го изнудвало за пари и да лови риба с мрежи за него“. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя срещу съставения му
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление на Началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в гр.Бургас
с № 07-014 от 05.10.2020 г. Същото е издадено против жалб. Г.Х.Д. *** за това,
че на 09.04.2020 г., след получена информация за извършване на незаконен
риболов от ОД на МВР -. Габрово, в 23:15 часа, при извършена проверка от
служители на ИАРА на язовир „Александър Стамболийски“ в местността „Трите
камъка“ – община Севлиево, лицето Г.Х.Д. е наблюдавано да извършва риболов по
смисъла на §1, т. 28 от ДР на ЗЦРА, като със съзнателни действия изважда от
водата три броя немаркирани хрилни мрежи, поставени в работно положение, и
заедно с уловената в тях риба, под негов контрол, ги товари в зелена надуваема
гумена лодка. Нарушителят акустира на брега и товари мрежите, улова и лодката в
багажното отделение на чакащия го лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с
рег. № ***, управляван от друго лице, и двамата напускат местонарушението. След
подаден сигнал от служителите на ИАРА да РУ на МВР- Севлиево, автомобилът е
спрян на КПП – Запад и му е извършена проверка.
За извършената проверка на място е съставен
Констативен протокол № 001040/09.04.2020 година и е направена справка в
системата на ИАРА, от която се установява, че Д. не притежава разрешително за
стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация на рибостопански обект по
реда на чл. 25 ЗРА. Преди да определи наказанието наказващият орган е изложил
мотиви, поради които счита, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В заключение на осн. чл. 73, ал. 1 от ЗРА е наложил
на жалб. Д. наказание глоба в размер от 1 500.00
лева за извършено нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира
за установена от показанията на разпитаните свидетели – Г.П.В., И.Н., К.И.К. и И.П.П.,
както и писмените доказателства – Констативен протокол № 001040 от 09.04.2020 г.;
АУАН № В 00615 от 09.04.2020 г.; НП № 07-014 от 05.10.2020г.; Заповед № ЧР
214/19.05.2015 г. на Изп.директор на ИАРА; Заповед № РД 09-1177/20.12.2019 г.
на Министъра на МЗХ; Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014 год. на Министъра на МЗХ;
Декларация по чл. 22, ал. 2 от ЗРА и билет за любителски риболов.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е
връчен на жалбоподателя на 12.10.2020 год. Жалбата е изпратена по пощата на
16.10.2020 година, тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с
което е представено заверено копие от Заповед
№ РД 09-25 от 21.01.2014 г. на Министъра на МЗХ. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.91,
ал.1 от ЗРА и Заповед № РД 09-1177/20.12.2019 г. на Министъра на МЗХ.
АУАН и издаденото в
последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, съгласно
която разпоредба се забранява риболовът с
мрежени риболовни уреди в обектите по чл.
3, ал. 1, с изключение на риболова,
извършван във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл.
17 от ЗРА.
Според
разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗРА: „Който лови риба
и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности
и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл.
36, 37 и чл. 39а, ал. 1,
се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание, явява се негов процесуален представител. С жалбата, а в
съдебно заседание и чрез процесуалния си представител, отправя молба към съда
да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, като изтъква съображения за
неправилно приложение на материалния закон и определяне на нарушената правна
норма, тъй като за стопански риболов можело да се говори само ако е налице улов
на риба, а по начина, по който е описано нарушението не ставало ясно, че
жалбоподателят е извършвал стопански риболов.
В съдебно заседание бяха разпитани всички служители
на ИАРА, чиито показания съдът приема за конкретни, безпротиворечиви и ясно
описващи установената и описана в наказателното постановление фактическа обстановка.
Съществено внимание следва да се обърне на показанията на свидетелите Н. и В.,
които са били очевидци на деянието. И двамата свидетели обясниха, че са
наблюдавали как на посочените в АУАН и НП дата, час и място, жалбоподателят е
влязъл в язовира с гумена лодка и как е извадил от водата три броя хрилни мрежи,
които натоварил в лекия автомобил и които в последствие се установило, че не
били маркирани, както и това, че в тях имало уловена риба близо 60 кг.
Съдът приема за несъстоятелно твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не било ясно описано
в наказателното постановление, тъй като намира, че в същото подробно и ясно са описани действията
на жалбоподателя, които са дали основание на наказващия орган да ги квалифицира
като нарушение на чл. 39а от ЗРА. В тази връзка следва да се посочи, че в
наказателното постановление е записано, че след подадена информация от РУ на
МВР – Севлиево за извършване на незаконен риболов от жалбоподателя, служителите
на ИАРА са отишли на язовира и установили как жалбоподателят влиза в язовира с
гумена лодка и борави с три броя хрилни мрежи, предварително поставени от него,
като ги изважда от водата, поставя в лодката и откарва на брега, след което
натоварва в лек автомобил, спрян в няколко минути по – късно от служители на РУ
на МВР – Севлиево. Следва да се отбележи и обстоятелството, че самият факт, че Д.
извършва риболов с хрилни мрежи в язовир, който е изкуствен воден обект, е
достатъчен да бъде ангажирана административно – наказателната му отговорност за
нарушението, описано чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, който забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.
3, ал. 1, с изключение на риболова,
извършван във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл.
17 от ЗРА. Безспорно е, че
жалбоподателят е извършвал риболов в язовир „Александър Стамболийски“, който е
обект по чл. 3, ал. 1 от ЗРА, а не в Черно море и река Дунав, където риболовът
е позволен при условията на чл. 17 ЗРА, регламентиращ стопанския риболов, който
се извършва само след издаване на разрешително за стопански риболов и
придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от:
1. физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина
до 10 метра и 2. юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина 10
и повече метра. Безспорно е в случая, че жалбоподателят няма право да извършва
стопански риболов във водите на язовир „Александър Стамболийски“, както и че не
е регистрирано лице по смисъла на чл. 25 от ЗРА.
На
следващо място следва да се отбележи, че нарушението на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА е
формално нарушение на просто извършване и наличието на улов не е елемент от
състава му. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП липсва
констатация за уловена риба се явява несъстоятелно.
Несъстоятелно
се явява и възражението, че обстоятелствената част на наказателното
постановление била неясна относно визираното нарушение и неговата правна
квалификация, тъй като сочената като нарушена правна норма предвиждала забрана
за риболов с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1 от ЗРА с
изключения, посочени в същата правна норма, а определението за стопански
риболов се съдържало в § 1, т. 28 от ДР на ЗРА и от тази дефиниция ставало
ясно, че стопански риболов ще има само тогава, когато е осъществен улов на риба
и други водни организми, което в случая не било описано, че е констатирано.
Безспорно е, че риболовът с хрилни мрежи може да се дефинира като стопански
риболов, но той е конкретизиран в чл. 17 от ЗРА, където е посочено, че такъв
вид риболов е разрешен единствено и само във водите на река Дунав и Черно море.
В случая жалбоподателят е извършвал риболов във водите на язовир „Александър
Стамболийски“, който категорично не е сред тези два водни обекта. Освен това в хода на
проверката служителите на ИАРА са направили справка в системата, от която се
установило, че жалбоподателят няма регистрация по чл. 25 и чл. 17 от ЗРА, която
да му позволява да извършва стопански риболов, да превозва хрилни мрежи и да
усвоява рибен ресурс. В случая наказателното постановление е издадено за извършване
на риболов по смисъла на § 1, т. 28 от ЗРА с хрилни мрежи в язовир „Александър
Стамболийски“, което се установи по несъмнен начин от всички събрани в хода на
производството доказателства.
Ето защо съдът намира, че наказващият орган
правилно и законосъобразно е определил нарушената правна норма, като е
квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 39а, ал. 1 от ЗРА.
Съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е
приложил и санкционната норма, визирана в чл. 73, ал. 1 от ЗРА, тъй като същата
предвижда да се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. всеки, който
лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства,
принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл.
36, 37 и чл.
39а, ал. 1 от ЗРА.
В случая санкцията е
определена в среден размер и е съобразена според съда с тежестта на
нарушението. Същата несъмнено не може да се квалифицира като маловажен случай
предвид начина на извършване на риболова и уловеното количество риба. Съдът
следва да отбележи, че при формиране на становището си относно размера на
санкцията, не взема предвид представеното от процесуалния представител наказателно
постановление, което е описано и в НП, издадено срещу жалбоподателя за извършено
от него нарушение по чл. 39а, ал. 1 от ЗРА, тъй като същото не е влязло в сила.
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да
заплати юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на
наказващия орган в размер на 120,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-014 от 05.10.2020 г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА
със седалище в гр. Бургас, с което на Г.Х.Д., ЕГН: **********,***, за нарушение
по чл. 39а, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 73,
ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева, и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в
полза на държавата: един брой хрилна мрежа /капронена/ с дължина 50м., Ф 80мм.;
два броя хрилни мрежи /найлонови/ с дължина 50м. всяка; един брой надуваема
лодка /зелена/; два броя гребла с дървени дръжки и един брой помпа „Intex“, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г.Х.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на
Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА със седалище в гр. Бургас, представлявано от Михаил Стефанов Михайлов, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00лв. /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: