РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Кюстендил, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20241500100386 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от Л. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„***************“ № ***, чрез адв. В. С. от САК, със съдебен адрес и такъв за
призоваване: гр. С., район „*******“, ул. „*************“ № *, ет. *, против
„Застрахователно акционерно дружество **************** **, с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „*******“, ж.к. „********“, бул.
„**********“ № *.
В исковата молба се сочи, че на 02.07.2020 г. Х. В. В., ЕГН **********,
управлявайки лек автомобил, марка „********“, модел „****“, в общ. Д., на път ВП П-
62, км 14+ 180, около 11:15 ч., претърпявал ПТП при пряк сблъсък с двуколесно МПС,
марка „******“, модел „********“ с регистрационен номер ********, управлявано от
С. В. Р., в резултат на който настъпила смъртта и на двамата водачи.
Сблъсъкът бил причинен в резултат на неправилно маневриране от страна на Р.,
който със значително превишена от допустимата скорост, изпреварвал колона от
моторни превозни средства в пътно платно с единична непрекъсната линия, което
довело до челен сблъсък между моторните превозни средства, управлявани от него и
пострадалия В..
Пристигналите на място на произшествието органи на МВР констатирали
наличие на виновно поведение на Р., причинил гореописаното ПТП, като не било
установено спрямо участниците в ПТП да са употребили алкохол или упойващи
вещества.
Към датата на настъпване на Застрахователното събитие виновният причинител
на ПТП – С. Р., притежавал валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника за периода
1
08.04.2020 г. - 08.04.2021 г.
Ищцата била съпруга на пострадалия Х В., починал в резултат на процесното
ПТП, като от брака си двамата нямали деца и тя била негов законен наследник.
По случая било образувано Досъдебно производство № 594/2020 г. по описа на
РУ гр. Кюстендил.
Пред Окръжен съд - гр. Кюстендил било образувано т.д. № 85/2020 г. от името
на Е. Х. В. и В. Х. В., и двамата чрез законния си представител Д. Р. Т. срещу
Застрахователя – ответник по настоящото делото, по което ищците претендирали
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на настъпилата смърт на
Х. В., който бил техен биологичен баща. В рамките на производството били
установени следните факти обстоятелства - установен е механизмът на извършване на
ПТП; че ПТП е причинено вследствие на виновно поведение от страна на С. Р.; че
смъртта на В. е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното ПТП и по-
конкретно същата е настъпила вследствие на множеството наранявания, причинени от
удара на моторните превозни средства, управлявани от В. и Р.; семейното положение
на пострадалото лице, в това число съпружеските отношения между пострадалото
лице и увреденото лице; трудово-правното положение на пострадалото лице, в това
число дохода му от трудови и извънтрудови правоотношения.
С Решение № 260021/16.05.2022 г. Окръжен съд - гр. Кюстендил осъдил
ответника да заплати на ищците, както следва: сума в размер на 150 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Е. Х. В.; сума в
размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от В. Х. В.; сума в размер на 9 060 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за предоставените на ищците адвокатски услуги в производството;
сума в размер на 12 382.74 лева, представляващи държавна такса и сторени в
производството разноски. С Решение № 361/22.03.2023 г. по в. гр. д. № 2626/22 г. по
описа на САС било потвърдено в цялост решението на първоинстанционния съд. С
Решение № 381/20.06.2024 г., постановено от ВКС, по жалба на Е. Х. В. и В. Х. В.
решението на САС било отменено в частта, с която е потвърдено
първоинстанционното решение, като са отхвърлени исковете по чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането за разликите над 150 000 лева до 180 000 лева, както и в частта по
присъдените на ответника на основание чл.78 от ГПК разноски и било постановено, че
осъжда ответника да заплати на Е. Х. В. и В. Х. В. разликите над 150 000 лева до 180
000 лева или по 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баща им.
Твърди се, че на 28.05.2023 г. ищцата депозирала писмена молба до ответника
на основание чл. 380 от КЗ и към нея приложила всички относими и необходими
документи за формиране на преценката на ответника, по която претенция
застрахователят не се произнесъл в срока чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Поддържа се наличие на основанията за ангажиране на отговорността на
ответника, а именно: изискуемо вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС, фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди, и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между собственика
на МПС и ответника.
В резултат от противоправното деяние - нарушаване на правилата, установени в
ЗДвП от делинквента, настъпили за ищцата неимуществени вреди, които са пряка и
2
непосредствена последица от него, изразяващи се болки, страдания, депресивни
състояния и изключително силен стрес в следствие на смъртта на съпруга й, причинена
от ПТП.
Обосновава размера на претендираното обезщетение с обстоятелството, че в
настоящия случай се касае за загуба на съпруг, опора в семейството на ищцата, към
който тя била силно емоционално привързана, имала съвместно съжителство,
изградили стабилно и хармонично семейство, което се е крепило на обич,
привързаност и взаимопомощ. Внезапната смърт на В. поставила ищцата в състояние
на шок, лишила я от обич, от морална и материална подкрепа, и й причинила
непоправими болки и страдания.
Към датата на настъпване на ПТП починалият В. бил в активна, трудоспособна
възраст, на 51 г., ползвал се с добро име и статус в обществото, бил образован,
изпълнявал висококвалифициран труд, заемал престижна професия и се е ползвал с
уважение в обществото.
Настъпването на ПТП и последващата смърт на пострадалия, отнела на ищцата
грижовен и всеотдаен съпруг и й причинила неимоверни болки и страдания, като към
настоящия момент тя все още не можела да се съвземе от случилото се въпреки
помощта и съдействието от близки и специалисти.
Посочва се, че претенцията на ищцата е предявена пред застрахователя на
28.05.2023 г., 3-месечният срок, в който ответникът следвало да се произнесе, изтекъл
на 28.08.2023 г., поради което и законната лихва за забава започвала да тече от тази
дата, на основание чл. 409, вр. чл. 405 КЗ.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното
дружество „*******************“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „******“, ж.к. „********“, бул. „Г. М. Д.“ № *, да заплати на
Л. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ
и чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпила смърт на съпруга й Х. В.
В., в резултат на претърпяното ПТП - на 02.07.2020 г., когато Х. В. В., ЕГН
**********, управлявайки лек автомобил, марка „********“, модел „****“, в общ. Д.,
на път ВП II-62, км 14+180, около 11:15 ч., претърпял ПТП при пряк сблъсък с
двуколесно МПС, марка „******“, модел „********“ с регистрационен номер *******,
управлявано от С. В. Р., в резултат на който настъпила смъртта и на двамата водачи, в
размер на 500 000 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде
изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищцата.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си
на отговор чрез пълномощника си юрисконсулт А. С..
Сочи, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищцата за причинени неимуществени вреди в
следствие на процесното ПТП, във връзка с което била образувана застрахователна
преписка № ***********/****-**, по която бил постановен мотивиран отказ.
Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по
3
основание и по размер, както и всички изложени твърдения в исковата молба.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача С. Р. при управлението на
мотоциклет “******“ с peг. № *******.
Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, описан в
исковата молба, както и че същият се е осъществил само поради нарушение на
правилата за движение от страна на водача С. Р.
Оспорва твърденията, че поради настъпване на процесното ПТП за ищцата са
настъпили описаните в исковата молба болки и страдания.
Твърди, че отношенията между ищцата и починалия са били единствено
документални, и двамата не са живели на един адрес, а починалият е имал връзка с
друга жена, от която има два деца.
Оспорва твърдението за настъпили психологически последици от инцидента,
като недоказано.
На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата
молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент.
Прави се възражение за наличие на изключителен принос от страна на
пострадалия В., най-малко с 90%, за настъпване на ПТП и травмите при
осъществяване на транспортния инцидент - поради извършени като водач на лек
автомобил “********“, с peг. № ********, нарушения на установени от ЗДвП правила
- от една страна, именно В., като водач на МПС и в нарушение на чл. 38, ал. 4 ЗДвП,
отнел предимството на водача на мотоциклет марка „******", и от друга страна,
поради непоставяне или неправилно поставяне на предпазен колан в нарушение на чл.
137А от ЗДвП.
Счита, че с тези си действия В. е станал основна причина за леталния изход на
двамата водачи.
Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми, в конкретния им
морфологичен характер и тежест за пострадалия, е извършено нарушение на
разпоредбите на ЗДвП и Правилника за прилагането му и същите са резултат от
липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен обезопасителен колан по време
на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП,
пострадалият В. създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване
механизма на произшествието и улеснил тяхното възникване, доколкото поради
липсата на поставен предпазен колан от негова страна не било налично възпиращото
свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден
конструктивно и функционално обезопасителният колан, от което бил възможен
контактът на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на
автомобила, от което са настъпили травмите.
Твърди, че телесните травми на пострадалия са възникнали поради свободното
движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на
поставен предпазен колан и са настъпили в резултат от пряко съприкосновение със
значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от
автомобилното купе.
Поддържа, че при използване на предпазния колан от пострадалия, той не би
получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.
4
Оспорва размера на претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като изключително завишен, несъответстващ на приложимия
критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. На самостоятелно основание, твърди, че
претендираната сума е недължима и поради съпричиняване от страна на загиналия за
настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което счита за приложима
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва изцяло акцесорния иск за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, поради неоснователност на главния иск.
Поради изложеното се иска отхвърляне изцяло на предявените искове като
неоснователни и недоказани, или в условия на евентуалност, при основателност на
исковата претенция се иска намаляване на размера на обезщетението при съобразяване
наличието на изключително съпричиняване с най-малко 90% от страна на пострадалия
В.. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приобщено по делото е цялото ДП № 594/2020 г. на РУ на МВР – Кюстендил,
пр.пр. №1309/2020 г. на КОП, ДП № 62/2020 г. на КОП, водено за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ от вр. чл. 342 от НК. От материалите по него (протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели, протокол за
оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него) се установява, че на
02.07.2020 г. на второкласен път II-62, км 14+180, около 11:15 ч., е настъпило пътно-
транспорто произшествие между лек автомобил, марка „********“, модел „****“,
управляван от Х. В. В., ЕГН **********, и двуколесно МПС, марка „******“, модел
„********“ с регистрационен номер********, управлявано от С. В. Р., в резултат на
което настъпила смъртта и на двамата водачи. Установява се още, че при това лекият
автомобил извършвал маневра „обратен завой“ в посока към с. Н., движейки се със
скорост от около 15 км./ч, а мотоциклетът, изпреварвайки няколко коли се е движел със
скорост от около 182 км/ч в лявата лента на пътното платно, където вече се намирал
автомобилът, управляван от Х. В..
ДП № 594/2020 г. на РУ на МВР – Кюстендил, пр.пр. №1309/2020 г. на КОП, ДП
№ 62/2020 г. на КОП е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор
от 12.11.2020 г., видно от приобщеното постановление, доколкото е било прието, че
вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на мотоциклета С. Р., т.к. е
установено, че водачът на лекия автомобил не би могъл да избегне удара, поради
движението на мотоциклета със скорост над 182 км/ч, като смъртта му има за
последица приложението на чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Според данните в огледния протокол, съставен в хода посоченото досъдебно
производство, произшествието е настъпило при слънчево с добра видимост, суха
пътна настилка, покритието на пътя е с дребнозърнест асфалт, прав участък и
двулентов път.
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 02.07.2020 г., по отношение собствеността и
ползването на двуколесно МПС, марка „******“, модел „********“ с регистрационен
номер ********. По тази причина ответното дружество било сезирано с извънсъдебна
5
претенция за изплащане на обезщетение на ищцата, в качеството й на увредено лице
по см. на чл. 477 от КЗ – и съпруга на починалия в следствие на ПТП на 02.07.2020 г.
неин съпруг и пострадалото лице Х. В.
По делото се съдържа и образуваната по повод искането щета №****-
************, като няма данни за произнасяне от страна на застрахователя, макар и с
отговора да се поддържа, че по нея е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
Механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие е установен със
заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвено въз основа на
писмените доказателства - констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, които не
са пряко доказателствено средство за установяването му, но се ползват със
задължителна материална доказателствена сила относно удостоверените, възприети от
съставителя, факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП като
участници в ПТП, характер и вид на нанесените вреди, мястото на произшествието –
чл. 179, ал. 1 ГПК), както и въз основа на гласните доказателства, събрани в хода на
производството. Това заключение не е оспорено от страните, като в него вещото лице
гл. ас. д-р инж. Ф. К., сочи, че пътното произшествие е настъпило на 02.07.2020 г.,
около 11:15 часа, когато лек автомобил марка „********“ с peг. № ********,
управляван от Х. В. В. е бил спрян в десния банкет на второкласен път П-62 в района
след с. Н. в посока от гр. К. към гр. Д. По същото време на същия път в посока от гр.
К. към гр. Д. се е движил мотоциклет марка „******“, модел ******** с per. №
********, управляван от С. Р.. Водачът на лек автомобил марка „********“ Х. В.
потеглил и започнал маневра завиване в обратна посока към гр. К. По това време по
данни на свидетел мотоциклетът извършвал маневра изпреварване на колона
автомобили. Скоростта му била около 173 км/час. Когато мотоциклетът бил на
разстояние около 155 метра от мястото на удара, водачът му е забелязал опасност и
задействал спирачната система. В резултат на това около средата на дясната лента е
оставена спирачна следа с дължина 100 метра. Движейки се така на около 6,50 - 7,00
метра преди ОР1 по дължината на пътното платно и по широчина на платното за
движение на около 2,20 метра вляво от линията, разделяща на две платното възникнал
удар между лек автомобил ******** с per. №******** и мотоциклет ******с per.
№*******. За автомобила началният контакт бил в областта на предна лява врата, а за
мотоциклета - в предното колело. В резултат на ударния импулс възникнали
деформации по двете МПС, като мотоциклетистът навлязъл в автомобила през
предното ляво стъкло и автомобилът се обърнал по таван. След това, в резултат на
инерционните сили, превозните средства се преместили до местата, където са
намерени при огледа. В следствие на произшествието С. Р. загинал на място, а водачът
на автомобила X. В. - по път към здравно заведение, транспортиран от екип на Спешна
медицинска помощ.
От техническа гледна точка причина за произшествието е движение на
превозните средства по пресичащи се траектории.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото
лице д-р Е. Л., неоспорено от страните, в следствие на процесното ПТП Х. В. е
получил черепно-мозъчна фрактура на черепа със субахноидален кръвоизлив по главен
и малък мозък, гръдна - фрактура на гръбначен стълб в шийно-гръдния отдел, гръден
капак с фрактури на десет ребра в ляво и осем ребра в дясно, разкъсване на аортата и
двустранен хемоторакс – кръвоизлив в гръдната кухина; коремна – повърхностно
разкъсване на слезката и фрактура на лява бедрена кост. От тези именно увреди е
настъпила и смъртта му. Според експерта описаните увреждания биха могли да се
6
получат по начина, описан в исковата молба.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите А. С. И., Д. А. Т. и П. И. З..
Свидетелят И. сочи, че е близък приятел на Х. В., т.к. израснали заедно от малки.
Поради това познавал и съпругата му Л.. Те живеели заедно в неговия дом – в къщата
от родителите му, откакто се оженили. Той боготворял съпругата си. Били много добро
семейство. Били привързани един към друг. Не се карали. Отношенията им били
перфектни и любовни.Смъртта му била голям шок за съпругата му. Тя била много зле,
лежала в болница и пиела лекарства. След всичко това не била същият човек. Преди
това се събирали в приятелска компания от три семейства редовно, почти всяка събота
и неделя. Откакто се случил инцидентът се скъсало всичко. Ищцата почти се
изолирала. Избягвала събиране и контакт с повече хора по принцип след този случай, а
преди това не било така. Като слух чувал, че Х. има извънбрачни деца, но самият той
не му споделял нищо за това, не казвал, че живее с майката на тези деца, че се грижи
за някакви деца.
Свидетелят Д. А. Т. сочи, че имала връзка с Х. В. В. от 13 г., от която имали и две
деца. С течените на времето разбрала, че има съпруга, но не се интересувала за личния
му живот. Не всеки ден бил при тях, но си полагал грижи за децата. В началото
живели в апартамент в гр. Д., под наем. Почти всеки ден идвал да ги вижда, някой път
4 дни в седмицата, някой път всеки ден минавал, виждал децата, оставял пари и
тръгвал да работи. Някои от вечерите може и да е липсвал, но през деня бил винаги с
тях. Искал да съобщи на децата, че има друго семейство, но не успял. Казвал, че ще
направи всичко възможно, за да живее със нея и децата, защото си били семейство –
това били последните му думи, но това нещо не се случило. Заедно с него направили
къща в с. Б., където живеели с децата, но тя по документи била на негов приятел. След
смъртта на Х. приятелят му и жена му ги изгонили на улицата. Преди смъртта му
около 4-5 години живели в тая къща заедно. Всяка сутрин минавал и карал голямото
дете на детска градина 5 години била разлика между децата. Постоянно ги взимал
двете деца и ги водел в *********. Водел ги и в Н., където работел и служителите
знаели, че са неговите деца. Като забременяла с второто си дете отишли да живеят в
нейния край, където детето започнало да учи – в с. Ю. Там били близките й, които
можели да й помагат за отглеждането на децата. После малкото започнало да ходи на
детска градина. Докато живеели в Ю. Х. идвал там и нейното семейство го познавало
много добре. Там живели, докато детето изкарало 4 клас, и го записали в 5 клас в
училище в гр. Д., където завършило 5, 6 и 7 клас в училище „***************“.
Докато тя с децата била в с. Ю., Х. вече правел къщата в с. Б. Именно там живели
докато детето учело в 5, 6 и 7 клас в училище „***********“. Тя се грижела за децата
като майка, а от гледна точка с пари - той. Той ги издържал изцяло, с всичко. Не били
лишени от нищо. Откакто са се родили децата та не работила, като Х. казвал: „Докато
съм жив, ти няма да работиш друга работа, освен като домакиня и майка.“. Прекалено
добре се разбирали, никога не чула обида от него, за него била всичко. Никога не
споменавал съпругата си, никога не я коментирали. Тя приела това обстоятелство и
никога не се карали заради това. Гледал си децата, помагал и никога не я интересувало
дали има жена, т.к. нищо не й липсвало.
Свидетелят П. И. З. е очевидец на процесния пътен инцидент. Сочи, че видял
инж. В., да завива с автомобила си и спрял, леко върнал назад и станал удара, като
колата на инж. В. била ударена от мотор. При тази маневра В. дал мигач, но по неясни
за свидетеля причини спрял и върнал назад.
7
Че ищцата и починалият при процесното ПТП Х. В., са били в брачна връзка се
установява от приложените към исковата молба Удостоверение за сключен граждански
брак № ******, издадено от О. Д. Бракът им е бил прекратен със смъртта на Х. В.,
видно от приобщените Удостоверение за семейно положение № ****/********* г. и
Удостоверение за наследници № ****/******** г., поради което и тя попада в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди –
спр. Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
По допустимостта:
Исковата претенция по главния иск е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за
застраховането (КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл.
86 с.з.
С нормата на чл. 498 от КЗ законодателят е установил като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск отправянето на
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до застрахователя. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.28 - 35
от делото, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта
на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
Разпоредбата на чл. 477 КЗ предвижда задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ, като материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
8
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" - т.н. пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността
му предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2/.
противоправното поведение на виновния водач; 3/. претърпените неимуществени
вреди и 4/. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП;
5/. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законова
презумпция, се предполага.
При така разпределената доказателствена тежест са събрани надлежни
доказателства, съвкупният анализ на които, обосновава кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта.
Настъпилото ПТП и неговия механизъм са установени със заключението по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Ф. К.,
неоспорено от страните.
Че действията на водача на мотоциклета са противоправни се установява и от
анализа на събраните по делото доказателства. Гласните доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля П. И. З. – очевидец, сочат, че моторът се движил с висока
скорост в насрещната лента, в която в този момент маневрирал в обратен завой лекият
автомобил, управляван от Х. В., който, с оглед отдалечеността на идващите превозни
средства, имал възможност да извърши маневрата си съвсем спокойно. В тази насока и
вещото лице е установило, че изчислената скорост на движение на мотоциклет
„*******” преди ПТП е била около 173,00 км/час, макар и позволената скорост извън
населено място, какъвто е второкласен път П-62 на МПС, за ППС от категория А, в
която попада двуколесното превозно средство, е 80 км/час, респ. следва да се приеме,
че появяването на моториста е станало внезапно и неочаквано за водача на лекия
автомобил. От това следва, че вина за настъпване на процесното ПТП има мотористът,
който неспазвайки правилата за движение по пътищата, уредени от ЗДвП и ППЗДвП,
се движел със скорост повече от два пъти над позволената, извършвайки маневра
„Изпреварване“ на колона от автомобили, свързана с навлизане в съседна пътна лента,
без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя
посоката на движение, а при изпреварването, като навлязъл в насрещната лента за
движение, не е изпълнил задълженията си да не създава опасност за превозните
средства и не се е убедил, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време, с което създал опасност и предизвикал ПТП, с
последвал удар с управлявания от Х. В. лек автомобил – нарушение на чл. 42, ал. 1, т.
2, ал. 2 и 3 от ЗДвП, като при това е последвала смъртта както на водача на
мотоциклета, така и на водача на лекия автомобил.
9
С оглед данните в огледния протокол, както и данните в СТЕ за наличната
пътна маркировка, маневрата „обратен завой“ на междуградски път в този участък, не
е забранена. Свидетелят З. е посочил, че тя е предприета, т.к. идващите автомобили са
били на значително разстояние и водачът В. е имал достатъчно време, за да я извърши.
По това време според свидетеля мотоциклетът е извършвал маневра изпреварване на
колона автомобили. Вещото лице сочи, че скоростта му е била около 173 км/час.
Всичко това не може да обоснове извод, че водачът на лекия автомобил е нарушил
правилата за движение, залегнали в ЗДвП – чл. 20, ал. 2 от него.
Индиции в т.см. се съдържат и в констатациите на органите на досъдебното
производство, направени в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, макар и те да не са задължителни за гражданския съд, по арг. на
противното в чл. 300 от ГПК и трайната съдебна практика.
Презумпцията досежно субективния елемент на деликта (чл.45, ал.2 ЗЗД), не бе
оборена в хода на производството със средствата на ГПК.
С оглед изложеното и доколкото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО за превозното средство, с което е
причинено процесното ПТП, се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника-застраховател за обезщетяване по реда на чл.
432, ал. 1 от КЗ на причинените на ищците в следствие увреждането вреди.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 от КЗ.
Деликвентът, според нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по
справедливост от съда. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото обезщетение е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера му.
В случая при преценката на конкретните обстоятелства – както от обективна
страна, така и от субективна страна - свързани пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия
обезщетение – ищцата е съпругата на починалия при процесния пътен инцидент, се
налага категоричен извод, че тя е търпяла страдания, като последица от процесното
произшествие, довело до смъртта на съпруга й. Отчитайки обаче данните за друга
връзка на пострадалото лице по време на брака му с ищцата, от която са родени и две
деца, за които деца и друго семейство той полагал ежедневно грижи, осигурявайки ги
и финансово изцяло, в който смисъл са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Д. Т., съдът приема, че независимо от произтичащата от брака формална
юридическа обвързаност, брачната връзка между тях не е имала в пълен обем
характерното, заложено в СК съдържание, без поради това да се отричат негативните
субективно-психически изживявания, които преживялата съпруга е понесла като
спонтанна емоционална реакция от смъртта на пострадалия. Свидетелят А. И. е дал
сведения за това, че съпрузите живели заедно, били добро семейство и привързани
10
един към друг, но чувал и слухове, че цит.: „Х. има извънбрачни деца“, макар и самият
той да не му споделял за това. В този смисъл не се установява особено изключение от
обичайните морални вреди от загубата на близък (тук съпруг). Ищцата без съмнение,
както вече се посочи, е изживяла тежко внезапната и преждевременна смърт на
съпруга си. Стресът и емоционалният срив от тази загуба, както и последващите
промени в поведението й, за които твърди свидетелят А. И., са присъщи за
установените по делото съпружески отношения. Интензитет на тази вреди обаче, не
обосновава извод за основателност на претенцията в нейната цялост, като този
съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 80
000 лв.
От горното следва, че предявената претенция е частично основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 500 000 лв. ще бъде оставена без уважение.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този случай липсват
фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Приносът, на
който се позовава ответникът, по правило трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на
пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично
предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т.
о., ТК. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване.
Тук се твърди наличие на изключителен принос от страна на пострадалия В.,
най-малко с 90%, за настъпване на ПТП и травмите при осъществяване на
транспортния инцидент - поради извършени като водач на лек автомобил “********“,
с peг. № ********, нарушения на установени от ЗДвП правила - от една страна, именно
В., като водач на МПС и в нарушение на чл. 38, ал. 4 ЗДвП, отнел предимството на
водача на мотоциклет марка „******", и от друга страна, поради непоставяне или
неправилно поставяне на предпазен колан в нарушение на чл. 137А от ЗДвП.
Тези доводи не са и установени по надлежния ред, с ангажирани, съобразно
въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест, годни доказателствени
средства.
В съдебната практика се приема, че релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. В случая не се констатира
водачът на лекия автомобил В. да е отнел предимството на водача на мотоциклет
марка, с което да е реализирал нарушение на чл. 38, ал. 4 ЗДвП. Нещо повече,
съприкосновението на двете превозни средства е настъпило в лентата за движение,
насрещна за водача на мотоциклета. Вещото лице Ф. К. сочи, че водачът на лекия
автомобил В. е потеглил и е започнал маневра завиване в обратна посока към гр.
Кюстендил. По това време според свидетел мотоциклетът е извършвал маневра
изпреварване на колона автомобили. Скоростта му е била около 173 км/час. Когато
мотоциклетът е бил на разстояние около 155 метра от мястото на удара,
мотоциклетистът забелязал опасност и е задействал спирачната система. В резултат на
това около средата на дясната лента е оставена спирачна следа с дължина 100 метра.
11
Движейки се така на около 6,50 - 7,00 метра преди ОР1 по дължината на пътното
платно и по широчина на платното за движение на около 2,20 метра вляво от линията,
разделяща на две платното е възникнал удар между лек автомобил ******** с per.
№******** и мотоциклет ****** с per. №********. За автомобила началния контакт е
бил в областта на предна лява врата, а за мотоциклета - в предното колело. Този
установения механизъм на настъпване на процесното пътно произшествие, не може да
обоснове тезата, че водачът на автомобила е отнел предимството на мотоциклета.
Досежно твърдението за нарушения по см. на чл. 137А от ЗДвП също не са
събрани доказателства. Съгласно посочената норма водачите и пътниците в моторни
превозни средства са длъжни да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В противен случай приложима би била
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ГПК, но само ако се установи причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия и настъпилите в неговата правна сфера
вреди. Само по себе си обстоятелството за непоставен обезопасителен колан не би
могло да доведе до приложението на цитираната разпоредба (в този смисъл са:
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., т. о. Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
44/2012 г., II т. о, Решение № 171 от 10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 629/2012 г., II т. о.
и мн. др.).
В случая автомобилът, управляван от пострадалото лице Х. В. е бил оборудван с
обезопасителни колани за всяко едно от местата, сочи вещото лице Ф. К.. В
заключението си той се позовава на данните от свидетеля С. Б. С., който в разпита си
хода на досъдебното производство е посочил (на 03.07.2020 г.), че пострадалият В. не е
бил с колан. Събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства
обаче, не установяват дали коланът е бил поставен от загиналия Х. В. Дори и да се
приеме, че това е вярно, последиците не биха били различни по разбиране този
съдебен състав. В случая ударът е страничен, както сочи вещото лице Ф. К. – „в
предната лява врата (където се намирал водачът В.) с голяма кинетична енергия, при
което се е създал инерционен момент върху автомобила и инерционна сила върху
тялото на пострадалия, който в резултат на удара е „политнал“ наляво, възможно и
нагоре, при което са последвали удари на главата му в лявата част на вътрешния
интериор (страничните колони, стъклото на предна лява врата и други елементи от
купето на автомобила), както и удари на левите части на тялото и крайниците във
вратата на автомобила или съседни на пея странични части на купето вследствие и на
деформациите по автомобила. В този момент в резултат на навлизане на тялото на
мотоциклетиста е получен и допълнителен натиск и нараняване на тялото на водача на
л.а., като същото най-вероятно е било „избутано“ надясно.“. Или коланът, предвид
механизма на ПТП, мястото на което е седял пострадалият и посоката на удара, не
може да се приеме, че оказва влияние при защитата на водача. С това не може да се
приеме, че е реализиран принос от негова страна за последвалите вреди.
При тези обстоятелства и доколкото справедливостта изисква категорични
данни за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на ищеца и последвалия резултат, не са
ангажирани, изводът е, че оспорването в този смисъл остава недоказано.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
В случаи като настоящия, застрахователят, покривайки отговорността на
застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на деликвента, които се включват в
12
застрахователното обезщетение, съгл. чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3
КЗ. Разпоредбата на чл. 497 от КЗ урежда собствената забава на застрахователя по
повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана
със забава на застрахования. Именно по тази причина в чл.497, сл.2 от КЗ е
предвидено, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят
застрахователната сума.
Всичко това, отнесено към процесната хипотеза, обосновава извод, че заявената
претенция за присъждане на законна лихва от датата на уведомяването също е
основателна. В този смисъл е и Решение на ВКС, І ТО от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Решение № 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на II ТО на ВКС и
др.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото увреждане с писмо от
26.05.2023 г. (спр. известие за доставяне на л. 35 от делото). Липсват данни, а и
твърдения, да е определено и изплатено застрахователно обезщетение до датата на
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ – изтекъл на 26.08.2023 г. Така, ответникът
следва да заплати на ищеца и лихва за забава, считано от претендираната в исковата
молба дата - 29.08.2023 г. с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, до
окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди.
По разноските:
Страните по делото претендират присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на
делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски. Той не претендира присъждането им, доколкото и няма данни
за сторени такива - ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл.
83, ал. 2 от ГПК, както и от заплащане на разноски по арг. от разп. на чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК. Процесуалният му представител обаче, е завил искане за определяне на
адвокатско възнаграждение, доколкото осъщественото представителство е в
хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Такова безспорно му се следва. С оглед
разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, както и актуалната съдебна практика по този въпрос, изразена напр. в
Определение № 712/21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І ТО. на ВКС,
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І ТО. на ВКС и др.,
дължимото адвокатско възнаграждение ще се определи като се ползва за ориентир
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр.
14 от 2025 г.) и се съобрази фактическата и правна сложност на делото, установена
съдебна практика и вида на извършените процесуални действия.
В този случай, отчитайки правната и фактическа сложност на конкретното дело,
извършената от процесуалния представител на ищеца дейност (изготвяне на съдебни
книжа и процесуално представително в две съдебни заседания), съдът намира, че в
полза на процесуалния представител на ищеца се следва сумата от 5000,00 лв. (без
включен в цената ДДС).
Ответното по главния иск дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има
право на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, с оглед
отхвърлената част от иска. Сторени са разноски в общ размер на 1851,66 лв., посочени
в списъка по чл. 80 от ГПК, а възнаграждението за юрисконсулт следва, съгласно чл.
78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
13
заплащането на правната помощ, да се определи на сумата от 450 лв. От тези суми,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, дължими на дружеството са разноски в
общ размер на 552.40 лв.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищецът по главния иск е освободен от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с Определение № 552/2024 г. – спр. л. 46 от делото,
поради това тя е дължима от ответника съгласно чл.78, ал.6 ГПК в полза на съда, но с
оглед уважения размер на иска, или 3200 лв., като тази сума ще му бъде възложена в
тежест.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд –
София по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в
срока по чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****************“ **, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**********“ № *,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М., Ж. С. К., ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Д., ул. „***********“ №..., сумата от 80 000,00 лв. (осемдесет
хиляди лева и нула стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпила смърт на съпруга й Х. В.
В., в резултат на претърпяното ПТП - на 02.07.2020 г., когато Х. В. В., ЕГН
**********, управлявайки лек автомобил, марка „*******“, модел „****“, в общ. Д.,
на път ВП II-62, км 14+180, около 11:15 ч., претърпял ПТП при пряк сблъсък с
двуколесно МПС, марка „******“, модел „********“ с регистрационен номер
********, управлявано от С. В. Р., в резултат на който настъпила смъртта и на двамата
водачи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като тази претенция до пълния й предявен
размер от 500 000 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗАД „****************“ **, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**********“ № *,
представлявано от Б. Г. И. Р. В. М. Ж. С. К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. И. С.,
адвокат при Адвокатска колегия – София, с личен номер в Единния адвокатски
регистър при висшия адвокатски съвет № ********** и адрес гр. С., район „*******“,
ул. „************“ № *, ет. *, сумата от 5000,00 лв., представляваща определено от
съда адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на ищеца в
хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „*****************“ **, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**********“ №*,
представлявано от Б. Г., И. Р. В. М., Ж. С. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт, чрез сметката на Окръжен съд – Кюстендил, сумата от 3200,00 лв. (три хиляди и
двеста лева и нула стотинки), представляваща държавна такса върху уважения размер
на иска.
ОСЪЖДА Л. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „************“ №***,
14
ДА ЗАПЛАТИ ЗАД „***************“ **, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „**********“ № *, представлявано от
Б. Г. И. Р. В. М. Ж. С. К., сумата в размер на 552,40 лв. (петстотин петдесет и два лева
и четиридесет стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с оглед
отхвърлената част от иска.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да бъдат заплатени по посочена от
нея в исковата молба банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество „*. и *.“,
открита в ******************* **,
с IBAN – **********************,
Банков идентификационен код (SWIFT BIC) - ********.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-
седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
15