№ 3318
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110205854 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. Г.
Д. против Наказателно постановление №22-4332-021581 от 24.10.2022г. на
Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право
на управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил умишлено нарушението.
Иска да бъде изменено наказателното постановление в частта му относно
наложеното наказание, като глобата бъде завишена за сметка на наказанието
лишаване от право на управление на моторно превозно средство.
Въззиваемата страна не е взела отношение по обжалваното наказателно
постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №*** към 17.05.2022г. е
1
собственост на М. Г. Д.. На същата дата около 09:50 часа жалбоподателят Д.
управлявал автомобила по ул. „Владайска река“ с посока на движение от
Сточна гара към ул. „Резбарска“, като пред Стоково тържище „Зимница“ му е
извършена проверка. В хода на проверката чрез ОДЧ ОПП СДВР е
установено, че управляваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което е съставен акт за
установяване на административно нарушение от датата на проверката.
Административнонаказателното производство е било прекратено и
преписката е изпратена на СРП, като с Постановление от 12.10.2022г. по
пр.пр. №42365/22г. е отказано образуването на досъдебно производство, а
прекратената преписка е изпратена на ОПП СДВР за преценка за
продължаването на административнонаказателното производство.
Съгласно ЗППАМ №948/23.03.3023г. на ОПП СДВР на жалбоподателя
Д. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане
свидетелство за управление на моторно превозно средство до представяне на
сключена валидна застраховка“. Видно от писмо от ОПП СДВР от
06.06.2022г. принудителната административна мярка е отпаднала поради
представяне на действаща застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от
административно-наказателната преписка, съдържаща Постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство №42365/22г. от 12.10.2022г.
на СРП, акт за установяване на административно нарушение от 22.06.2022г.,
справка картон на водач, регистрационни данни на лек автомобил, писмо от
ОПП СДВР от 06.06.2023г., ЗППАМ №948/23.03.3023г. на ОПП СДВР.
Съдът кредитира с доверие посочените писмени доказателствени
средства, като взаимно допълващи се и непротиворечащи си.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице, срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на
обжалването му. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България установява компетентността на
2
административнонаказващия орган – т. 3.10 и актосъставителя. Длъжностното
качество на административнонаказващия орган се установява посредством
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. на Гергана Борисова като
началник 01 група „Административнонаказателна дейност“ ОПП СДВР.
С оглед датата на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление и сочената дата на
извършване на нарушение, не са налице нарушения на разпоредбите на чл. 34,
ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Административното нарушение е описано достатъчно ясно, за да бъде
дадена възможност за организиране на защитата на жалбоподателя. В тази
връзка са посочени дата, място и направление на управление на автомобила,
регистрационния му номер, марка и модел, наличието на прекратена
регистрация с посочено правно основание, които елементи запълват
фактическия състав на административното нарушение и обстоятелствата по
извършването му. Посочена е нарушената разпоредба, която не противоречи
на описанието на нарушението, а именно правилно е квалифицирано правно.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в акта за установяване на нарушението или в наказателното
постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Според разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани …” Наказателното постановление е
издадено за управление на моторно превозно средство, което е със служебно
прекратена регистрация, поради което не се явява регистрирано по надлежния
ред. Липсата на надлежна регистрация към момента на проверката логично
следва от твърдението за служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила, чиято дата не е посочена, на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
3
Получаването на уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за застраховането води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство, за което не е била сключена задължителна
застраховка. Правните последици от прекратяването на регистрацията не
възникват ex lege, а след уведомяване на собственика на пътното превозно
средство, както е посочено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Законът предвижда задължителното уведомяване за служебно
прекратената регистрация. В случая по делото не се установява към момента
на проверката въззивникът или собственика на автомобила да е бил уведомен
(не е знаел), че е била прекратена регистрацията на автомобила му. При това
положение е несъмнено, че липсата на знание за това обстоятелство изключва
вината на жалбоподателя при извършване на вмененото му нарушение. От
липсата на вина следва, че осъщественото деяние не осъществява състава на
административно нарушение.
От друга страна, независимо, че при прекратяване на регистрацията по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, не би могло да има съмнение, че при
несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би могъл да оспори
действието по служебното прекратяване пред съда. Тоест, уведомяването има
значението и на стабилизиране (влизане в сила) на действието по
прекратяване на регистрацията автомобила. Затова, в настоящия случай на
липса на уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на
регистрацията от една страна не е било влязло в сила, а от друга –
въззивникът е бил в невъзможност да оспори предварителното изпълнение на
това действие. Затова осъщественото деяние не представлява
административно нарушение и от обективна страна, тъй като следва да се
приеме, че автомобилът не е бил с прекратена регистрация. Поради
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени,
като издадено в нарушение на закона.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-4332-021581 от 24.10.2022г.
на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което е
наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3,
предложение първо от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право на
управление на моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5