О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 31.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7205 по описа на ВРС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
иск на „К.“ ООД за установяване, че дружеството не дължи на „Енерго про -
продажби“ АД парична сума, която съставлява начислена корекционна сметка за
недвижим имот с абонат – ищеца.
В срока за отговор е направен отвод за арбитражна клауза
и по този начин за недопустимост на делото пред гражданския съд.
За да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Настоящият съдебен
състав поддържа разбирането, че в отношения между физическо лице – потребител
на стоки и услуги за лично ползване (ЗЗП), в това число и по ползване на ел.
енеригя за битови нужди, арбитражно споразумение е винаги нищожно и
неприложимо, с оглед ясната норма на чл.19, ал.1 ГПК. Също така следва да се
тълкуват и случаите, когато документът, съдържащ волята за разглеждане на бъдещ
спор от арбитраж, не е подписан от законов представител на търговеца – клиент.
Настоящият случай
обаче е различен. Видно от представените с отговора на исковата молба заявление
за продажба на ел. енергия до ответника и два броя пълномощни към него, с
входиране на това заявление от ищеца – абонат, чрез пълномощници с надлежна
представителна власт пред ответника по въпросите за регистрация за ползване на
ел. енергия и всякакви дейности по ползването на ел. енергията, заявителят –
абонат (ищецът по делото) е приел и се е сългасил „при възникване на спор
отношенията между страните да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр.
Варна при Сдружение ППМ“. Видно от заявлението е още, че то касае обект с
процесния абонатен №1314089, който ще се ползва за търговски цели – „офис,
автомивка“. При тези данни разглежданите документи валидно обвързват страните с
постигнатите чрез тях договорености.
При тези данни в
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.8,
ал.1 ЗМТА (така Определение №1448/08.06.2018г. по в.ч.гр.д. №1035/2018г. на ВОС, Определение
№2058/10.07.2019г. по ч.гр.д. №1222/2019г. на ВОС и др., постановени при
подобни фактически данни), според която съдът,
пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, следва да прекрати делото, ако
страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба. Възражението
за арбитражно споразумение е направено в срока за отговор от ответника и тъй като същото е основателно, делото следва да се прекрати.
Тъй като не се
касае за неподсъдност или неподведомственост, а за недопустимост на делото
поради десезиране на съда (Опр.
№459/06.07.2012г. по ч.т.д. №226 по описа на ВКС за 2012г., 1-во т.о),
сезираният съд не следва да изпраща делото, а единствено да го прекрати пред
себе си.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7205 по описа на ВРС
за 2019г., 9-ти с-в, на осн. чл.19 ГПК и чл.8 ЗМТА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….