Решение по КНАХД №2021/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. П. М., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 638/20.08.2025 г., постановено по АНД № 2148/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е потвърден електронен фиш сер. К № 10864106 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. По подробно изложени в жалбата доводи претендира отмяна на решението и отмяна на издадения ЕФ, ведно с присъждане на разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от адв. И., която поддържа подадената жалба по изложените в нея доводи и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Г. П. М. е санкциониран за това, че на 29.05.2025 г., в 08:16 часа, в [населено място], ПП І-9 (І-6) км.251+044 от [жк], управлява л.а. [Марка] модел „Зафира“ с рег. № [рег. номер], със скорост 82 км/ч, при въведено ограничение на скоростта в населеното място с пътен знак В-26 – 50 км/ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него ЕФ като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за доказаност на нарушението. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Неоснователни са доводите на касатора, че след като са му връчени два електронни фиша (сер. К №10864010 и сер. К № 10864106) за извършени от него нарушения - превишена скорост на 29.05.2025 г. в 8:16 ч., с различни МПС неправилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. Според настоящия съдебен състав правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на процесния автомобил - жалбоподателя Г. П. М..

В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е регламентирано, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира

Цитираната разпоредба предвижда 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай именно той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не се е възползвал от правото си да подаде декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

Обстоятелството, че с друг ЕФ същият е санкциониран за друго нарушение на скоростния режим, извършено на същото място и в същия час, но с друго МПС, също негова собственост, не променя този извод на съда и по никакъв начин не влиза в колизия с принципа Ne bis in idem (касае се за две различни нарушения). Възприемането на противното би означавало недобросъвестни собственици на автомобили, които предоставят същите или единия от тях на трето лице, а те самите управляват другия автомобил, движейки се заедно с превишена скорост (поради което и е напълно възможно в рамките на една минута и двата автомобила да бъдат заснети от едно и също АТСС), след което отказват да посочат лицето, управлявало собственото им МПС в момента на нарушението, да се ползват от собствената си недобросъвестност, избягвайки административнонаказателна отговорност.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 638/20.08.2025 г., постановено по АНД № 2148/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.