№ 18163
гр. ..., 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110144676 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. с твърдения за изтекла давност.
Претендират разноски.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 31.05.2023г.
заявление срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода м.05.2020г.
до м.04.2023г.
Не е спорно по делото и от представите писмени доказателства се
установява, че ответниците са собственици на имот с аб.№ ... в гр...., при дялове в
съсобствеността – по 1/3 идеална част за всеки от тях.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответниците са собственици на топлоснабдения имот, поради което са длъжни да
заплащат цената на доставената ТЕ според дяловете си в съсобствеността,
независимо от това дали са живели и/или не в топлоснабдения имот. С тези
доводи съдът отговаря на твърденията на ответниците в противната насока,
изложени в отговора на ИМ, отхвърляйки ги като неоснователни.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
2
дялово разпределение на ....
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ експертиза, като компетентно изготвени и съответстващо на
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на кредитираната
заключение съдът прие за установено, че за процесния период в имота на
ответниците е доставена топлоенергия, като последните не оспорват факта, че не
са заплатили същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки въз основа на реален отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
съответствие с установения в чл.71 от Наредбата начин. Вещото лице сочи, че в
имота не е имало монтирани отоплителни тела, поради което суми за потребена
ТЕ не са начислявани. В имота няма монтиран водомер, поради което
количеството ТЕ за БГВ е изчислен на 4 бр.потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата. Начислявана е
ТЕ, атдадена от сградна инсталация в сътветствие с чл.61, т.6.1.1 от Наредбата.
Вещото лице е категорично, че за имота са начислявани единствено и само суми
за БГВ и сградна инсталация, които суми са начислени изцяло в съответствие с
действащата нормативна уредба
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно представените извлечения от сметка за об.№ и
издадените фактури/, които не са платени и възлизат на исковите суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на
събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на
измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е
3
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Поради това съдът прие предявените искове за основателни и доказани в
пълните им размери, в които следва бъдат уважени. Ответниците дължат и
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
Сумите са дължими от ответниците разделно – по 1/3 от всеки от тях, предвид
дяловете им в съсобствеността.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответниците за погасаване на
част от задълженията по давност. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3
от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Погасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия, които
са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми преди 31.05.2020г. В настоящия случай се
претендират вземания /главница и лихви/, чиято изискуемост е настъпила след
м.06.2020г. /задълженията за доставена ТЕ през м.05.2023г. станат изискуеми в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията 9 т.е
през м.07.2020г./, поради което същите не са погасени по давност.
При този изход на делото разноски на ответниците не се дължат. В тяхна
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери съответно по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Й. К. с ЕГН: ********** и адрес:
..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 1 199,53 лева – главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ ..., ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г. в размер на 136,36 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,07 лева, ведно със
законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както
имораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер на 1,82
лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав.
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Б. К. с ЕГН: ********** и адрес: ...,
дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 1 199,53 лева – главница за доставена в
периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ ..., ведно със законна лихва за
периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г. в размер на 136,36 лева, цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 10,07 лева, ведно със законна лихва за
периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както имораторна лихва за
периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер на 1,82 лева, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 29626/2023г. на СРС, 138
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Б. М. с ЕГН: ********** и адрес:
..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 1 199,53 лева – главница за
доставена в периода м.05.2020г. до м.04.2023г. ТЕ за аб.№ ..., ведно със законна
лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023 г. в размер на 136,36 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 10,07 лева, ведно със
законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането, както
имораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023 г. в размер на 1,82
лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
29626/2023г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА Ц. Й. К. с ЕГН: **********, от ..., Г. Б. К. с ЕГН: ********** и
адрес: ..., и М. Б. М. с ЕГН: **********, и адрес: ..., да заплатят на ..., ЕИК ..., с
адрес ..., по 43.61 лева всеки от тях – разноски в заповедното производство, както
и по 179.76 лева всеки от тях – разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц. Й. К. с ЕГН: **********, Г. Б. К. с ЕГН:
**********, и М. Б. М. с ЕГН: **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5