Решение по дело №252/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 670
Дата: 15 юли 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101000252
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2019г.

гр.  Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Писарова в.т.д.№252/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            С решение от 16.05.2019г. съдът се е произнесъл по постъпилите две ВЖ – на ЗК УНИКА АД и на П.К.К. срещу части от решението на ВРС по гр.дело №6207/2018г. като ВЖ на застрахователното дружество е оставена без уважение /решението на ВРС в тази част е потвърдено/, а ВЖ на П.К.К. е уважена изцяло като решението на ВРС е отменено в отхвърлителната част и уважено за цялата сума от 11 348.48 лева, обезщетение за причинени им.вреди по покрит застрахователен риск „У дома и щастлив”.

            След постановяване на решението и в срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от П.К.К. чрез адв.А. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на страната чрез тяхното увеличаване за пълния размер на сторените разноски – 955 лева с ДДС за отговор на ВЖ и проц.представителство както и заплатената държавна такса за въззивното производство от 40.82 лева. Съдът е присъдил единствено 448 лева с ДДС, които представляват договорено възнаграждение за изготвяне на ВЖ и проц.представителство по делото за ищеца. Претендира се присъждане и на разликата над 448 лева до претендираните общо разноски за въззивна инстанция.

В срока за отговор не е постъпило становище от насрещната страна ЗК УНИКА АД.

Съдът прецени, че молбата с правно основание чл.248 ГПК е допустима – същата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и при направено своевременно искане за присъждане на разноските ведно със списъка по чл.80 ГПК, при твърдения за неприсъдени, а сторени и установени такива по делото от страната.

Съдът констатира, че ВЖ на П.К. е уважена изцяло, а тази на насрещната страна – отхвърлена. Действително, към ВЖ К. е представил доказателства за заплатена държавна такса в размер на 40.82 лева. Претендирани са разноски и за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК за изготвяне на ВЖ и проц.представителство и защита в размер на 448 лева, в който списък не е включена държавната такса. Представен е договор за правна защита и съдействие за проц.представителство по въззивното дело за сумата от 448 лева, платени в брой. Представен е и втори договор за правна защита и съдействие по същото дело, за същия адвокат, за сумата от 955 лева, платени също в брой на пълномощника. В съдебното заседание въззивникът е бил представляван не от адв.А., а от адв.И., преупълномощена от последния.

С диспозитива на съдебния си акт и съобразно резултата от въззивното производство съдът е присъдил единствено разноски в размер на 448 лева адв.хонорар. В мотивната част на акта липсва произнасяне на съда относно останалите претендирани разноски от въззивника. 

Молбата е допустима и отчасти основателна, поради следното: Предмет на въззивното производства са две ВЖ – подадената от ЗК Уника АД и подадената от П.К. чрез адв.А.. Първата жалба въззивният съд е отхвърлил, а втората уважил изцяло. На въззивника П.К. се следват сторените по делото разноски съобразно направеното от него искане. По делото са представени списъци по чл.80 ГПК в два екз. – един за сумата от 448 лева по договор за правна помощ и съдействие за изготвяне на ВЖ и проц.представителство по делото както и един за сумата от 955 лева за изготвяне на отговор по насрещната ВЖ и проц.представителство по делото. И към двата списъка са приложени договорите за правна помощ с обективирана в тях разписка за заплащане в брой на адв.хонорар в посочените по-горе размери. Отделно от това, по делото към ВЖ на П.К. е приложена и квитанция за заплатената държавна такса по жалбата в размер на 40.82 лева.

Доколкото и двата договора предвиждат възнаграждение за адвоката за осъществено процесуално представителство по делото, съдът намира, че същото акумулира всички процесуални действия, вкл. изготвяне и подаване на жалба, отговор на насрещна жалба и процесуално представителство в съдебно заседание по смисъла на чл.24, т.3 от ЗА. Поради това, платимият на адвоката хонорар не може да бъде разделян според конкретния вид проц.действие – подаване на отговор или изготвяне на жалба. В този смисъл, с оглед уважаване жалбата на страната и предвид липсата на възражения по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, в съгласие с разпоредбата на чл.36 от ЗА, съдът следва да присъди разноски за съответното процесуално представителство по делото съобразно представен списък. По делото не е изготвен обобщен списък на разноските, който да акумулира общо възнаграждение на адвоката, а са представени два отделни списъка. Липсва законово основание за това при общо учредено за пълномощника процесуално представителство. В случаи, когато адвокатът е ангажиран за проц.представителство, всяка допълнителна работа може да бъде отчетена при договарянето на съответно по-висок размер на хонорар по чл.7 от Наредбата за МРАВ, но не и да се начислява и плаща отделно. Доколкото съдът е пропуснал да присъди разноските за държавна такса, същите безспорно се следват на страната по уважената въззивна жалба.

Съобразно изложеното по-горе, съдът следва да измени определението си и присъди на П.К. разноските за държавна такса от 40.82 лева ведно с разноски за адв.хонорар в по-високия размер от 955 лева, които съдът намира, че обхващат извършеното от адвоката проц.представителство. В частта, в която са присъдени 448 лева, определението следва да бъде отменено тъй като липсва основание да се дължи отделно възнаграждение за извършвани проц.действия при общо учредена представителна власт на адвоката по делото.

Съобразно горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение №411/16.05.2019г. по в.т.дело №252/2019г. на ВОС, Трети състав на ТО, единствено в частта за разноските за въззивното производство, в която са присъдени на П.К.К. разноски за въззивното производство в размер на 448 лева, като вместо сумата от 448 лева ОСЪЖДА ЗК УНИКА АД, ЕИК *********, да заплати на П.К.К., ЕГН **********, за сторени във въззивното производство разноски сумата от 955 лева за адв.възнаграждение и държавна такса от 40.82 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал. 3 ГПК.

                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: