Определение по дело №479/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №579

гр. Варна,26.09.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

         като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 479/18г., намира следното:

         Настоящото производство е образувано по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) против определение от 25.07.2018г., постановено по гр. д. № 152/2016г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което e прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ иск против съпрузите С.Х.К. и К.Н.К., както и срещу родените от брака им и законно представлявани  от тях малолетни деца -   Х.С.К. и Г.С.К., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито движимо и недвижимо  имущество на обща стойност от 576 659.97лв.; и КПКОНПИ е осъдена да заплати на първите двама ответници разноски по делото в размер на  40 560лв. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като моли за неговата отмяна и за връщане на делото на окръжия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложени са съображения, че едногодишният срок по чл. 27, ал.1 от ЗОПДНПИ отм. (евентуално продължен на осн. чл. 27, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) с 6 месеца)) е инструктивен, а не преклузивен, поради което и неспазването му не е скрепено от законодателя със санкцията от погасяване на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество и не води до недопустимост на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.). В частната жалба е цитирана и съдебна практика в тази насока /вкл. и на най-нова такава – Решение № 78/30.05.18г. по гр.д. № 3910/17г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 100/16.07.18г. по гр.д. № 4162/17г. на ІІІ г.о., Определение № 304/16.07.18г. по ч.гр.д. № 2224/18г. на ВКС, ІІІ г.о./, считайки, че цитираното от РзОС Решение № 323/18.01.18г. по гр.д. № 5291/16г. на ВКС, ІV г.о. не формира задължителна съдебна практика съобразно измененията на ГПК, а освен това касае ЗОПДИППД /отм./, по който пък има задължителна съдебна практика в противоположния смисъл. Обобщава се още, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) визира само и единствено срока, в който следва да се извърши проверката, а не и срока, в който следва да се развие производството по отнемане на незаконно придобито имущество, образувано с решение на Комисията и включващо внасянето в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

            Излага се, че в случая са били спазени и всички предвидени в приложимия материален закон срокове – проверката е била образувана на 27.11.14г. и същата продължава за срок от 1 година за проверяван период от 10 години назад /27.11.04г. до 27.11.14г./. На 06.11.15г. е бил изготвен Доклад от директора на ТД на КОНПИ с предложение за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск – поради това докладът е изготвен в 1-годишния срок. Решението на Комисията за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение на бъдещия иск е взето на 16.03.16г., а по искането за обезпечение съдът се е произнесъл с определение от 18.03.16г., в което е определен 3-месечен срок за предявяване на иска. На 13.05.16г. е бил изготвен доклад от директора на ТД, въз основа на който Комисията е приела решение на 01.06.16г. за внасяне в съда на мотивираното искане за отнемане. Последното е внесено в съда на 10.06.16г. – в рамките на 1-месечния срок по чл. 61, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и в рамките 3-месечния срок за предявяване на бъдещия иск.

            Насрещните страни С.Х.К. и К.Н.К., лично и в качеството им на законни представители на малолетните си деца - Х.С.К. и Г.С.К., всички представлявани от адв. Яна Даскалова и адв. Г. А. ***, са подали писмен отговор на частната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна поради подробно изложени съображения.

            Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на  прекратителното определение на окръжния съд като неизгодно за нея, допустима е, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

            Предмет на прекратеното от окръжния съд производство е предявения от КПКОНПИ срещу С.Х.К. и К.Н.К., както и срещу родените от брака им и законно представлявани  от тях малолетни деца -   Х.С.К. и Г.С.К., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито движимо и недвижимо имущество на обща стойност от 576 659.97лв., иск по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), приложим по настоящия спор съобразно пар. 5 ПЗР на ЗПКОНПИ.

            ЗОПДНПИ (отм.) регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което е уредено като единно производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две – обезпечително и исково производства – пред съда. Трите основни етапа на развитие на процедурата по ЗОПДНПИ (отм.) са: 1. провеждане на предварителна проверка; 2. внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки, и 3. съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от КОНПИ обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито на база резултатите от предварителната проверка по чл. 21 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.). Съгласно чл.21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определения от закона срок от 10 години. Именно в хода на тази проверка, проверяващите събират необходимите им сведения, ползвайки както общодостъпна информация, така и защитена информация, която се съхранява от други органи, институции или отделни лица, анализират събраните данни и на тази база правят преценката и евентуалния извод за наличие на „значително несъответствие” между имуществото и нетния доход на проверявания, надвишаващ за целия проверяван период предвидения в §1, т.7 от ДР на закона размер. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.), освен от органите по чл. 13, ал. 1 от закона, т.е. директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тях, източниците за придобиване на имуществото могат да се установяват и от прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, органите по приходите и органите на Агенция „Митници” съобразно предоставената им компетентност. Проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, сезиран с уведомление от предвидените в закона държавни органи (чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗОПДНПИ (отм.)) при наличие на предпоставките по чл. 22, 23 и 24 от ЗОПДНПИ (отм.), като в приложимата към казуса хипотеза проверката е въз основа на  уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.). Следователно, началото на първия етап от производството по този закон -  проверката, се поставя с изричния акт на директора на съответната териториална дирекция (съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)). Етапът на проверката приключва: 1. с решението на Комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 37, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗОПДНПИ (отм.)); 2. с решението на Комисията за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 37, ал. 5, вр. чл. 11, т. 2 и т. 3  от ЗОПДНПИ (отм.). Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава (чл. 37, ал. 5, пр. 2 от ЗОПДНПИ (отм.)).

            Във всички случаи обаче, съгласно изричната разпоредба на чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), „проверката по чл.21, ал. 2 продължава до една година“, като съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) „Комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 с още 6 месеца“ с оглед правомощията й по чл. 11, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗОПДНПИ (отм.). вкл. и съобразно предложението на директора на съответната териториална дирекция в този смисъл в заключението на мотивирания доклад от проверката - чл. 27, ал. 4, т. 1 от ЗОПДНПИ (отм.).

            Спорният по делото въпрос е дали срокът на проверката по чл. 27, ал. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и дали производството по ЗОПДНПИ (отм.) като цяло приключва с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие впоследствие и исково производство пред съда, поради преклудиране на правомощията на Комисията и на нейните органи спрямо проверяваното лице. По въпроса за характера на аналогичния срок на проверката на Комисията по чл. 15, ал. 2 от отменения ЗОПДИППД е налице противоречива практика на ВКС, като в цитираната от настоящия жалбоподател в частната жалба по-стара, но многобройна такава се приема, че срокът е инструктивен, докато в най-новата практика – решение на ВКС по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр.86/27.10.2017 г. съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г., IV г.о. е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за извършване на проверката от комисията е преклузивен. Мнозинството на настоящия състав на съда споделя най-новата съдебна практика и се съобразява с разрешението в нея, като приема, че аналогичният срок по чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен. На първо място това следва от самата формулировка на правната норма на чл.  27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.)  относно срока за извършване на проверката, като преклузивният характер на срока следва и от категоричния начин на регламентирането с ограничаването му до една година, със забраната за неговото фактическо продължаване, с възможността за продължаване само еднократно от Комисията и то с изрично нейно решение. Същият извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица, следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл – и решение № 13/13.10.2012 г. по конст.дело №6/2012 г. на КС). Уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и с оглед спазването на основния конституционен принцип в чл. 17, ал. 1 от Конституцията на РБ за неприкосновеността на частната собственост, имайки предвид че обект на проверката на Комисията е имуществото, както на проверяваното лице, така и на други лица, срещу които може да се води иска за отнемане на незаконно придобито имущество. Ако се приеме, че срокът за проверката по чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ (отм.) не е преклузивен (а инструктивен), то би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл. 13 ЗОПДНПИ (отм.) биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл. 28 – чл. 34 от ЗОПДНПИ (отм.) като сами събират сведения (по чл. 28 от ЗОПДНПИ (отм.) за имуществото, местонахождението му, стойността, правното основание за придобиването му, пазарна стойност, преобразуване, приходи и разходи на юридическото лице, обичайни и извънредни доходи и разходи за издръжка на физическото лице и членовете на семейството му, платените публичноправни парични задължения към държавата и общините, сделките с имуществото на юридическото лице, сделките с имуществото на проверяваното лице и на членовете на семейството му, пътуванията в чужбина на проверяваното лице и на членовете на семейството му, както и на лицата, които представляват юридическото лице, обезпеченията и тежестите, наложени върху имуществото, както и задълженията, които са поети, други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото, начина на придобиването и на преобразуването му), да искат от съда разкриване на банкова и на търговска тайна (чл. 29 от от ЗОПДНПИ (отм.)), както и да извършват проверката за източниците за придобиване на имуществото при взаимодействие с други държавни органи – прокуратурата, МВР, органите на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите по приходите и органите на Агенция „Митници“ съобразно предоставената им компетентност (чл. 30 от ЗОПДНПИ (отм.) и неограничено във времето – извън законоустановения срок, да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, а последните да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Поради това, принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени предвидените в закона предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.) за образуване на производство по този закон. Само в този случай производството по ЗОПДНПИ (отм.) би могло да продължи да се развива законосъобразно. Когато обаче в рамките на преклузивния срок по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията не е взела решение за образуване на производство по този закон, то не само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.).

            В случая, проверката на КОНПИ (сега КПКОНПИ) за установяване на значително несъответствие в имуществото на посочените ответници е започнала въз основа на решение от 27.11.2014 г. по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) на директора на ТД на КОНПИ-гр.Варна /оформено като Протокол за започване на проверка № ТД 04 ВА/УВ-24994/ при хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 17 и т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.) на основание постъпилото на 26.11.14г. от Окръжна прокуратура-Разград уведомление, че срещу С.Х.К. има образувано ДП № 154/14г. по описа на ОД на МВР-Разград и същият е привлечен като обвиняем за престъпление, попадащо в предметния обхват на закона. Решението на КОНПИ за образуване на производство е взето на 16.03.2016г. (Решение № 74/16.03.16г. на КОНПИ за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение на бъдещ иск) и е внесено в съда искането за обезпечаване на бъдещия иск, а обезпечението е било допуснато с определение от 18.03.16г. по ч.гр.д. № 77/2016 г. на ОС-Разград. Решението на КОНПИ за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 01.06.2016г. и искането е внесено в съда на 10.06.16г. Преклузивният едногодишен срок чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) е започнал да тече на 27.11.2014 г. и е изтекъл на 27.11.2015г. /липсват твърдения и доказателства за еднократното му продължаване с още 6 месеца/, като решението на Комисията за образуване на производство е взето на 16.03.2016г. след изтичането му. Предвид изложените по-горе съображения се налага извода, че след  като не е било взето решение от Комисията за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, като такова е и съдебното производство.  Предявеният иск е недопустим и не подлежи на разглеждане по същество от окръжния съд, който правилно е прекратил производството по него.

            В този смисъл, поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

            Ответниците по частната жалба не са направили искане за разноски, поради което и по настоящото дело такива не следва да се присъждат.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.07.2018г., постановено по гр. д. № 152/2016г. по описа на Окръжен съд-Разград, с което e прекратено производството по делото като недопустимо.

            Определението подлежи на обжалване пред ВКС, с частна касационна жалба при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: