гр.Елхово, 05.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д ,
разгледа докладваното от съдията АНД № 11 по описа за 2019г. на съда и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ НЯСС – 420
от 23.11.2018 година, издадено от Зам. председателя на ДАМТН гр. София К. В.,
определен за временно изпълняващ функциите на Председател на ДАМТН, с което на
основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ на Община ***,
представлявана от Кмета Х. Д. Х., е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00
лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
Срещу това НП е подадена жалба от
Община ***, представлявана от Кмета Х.Х., чрез редовно упълномощеният адв.Г.Д.,
с която се желае отмяна на същото като
незаконосъобразно и необосновано. Заявява се,
че от твърдяното нарушение не са произлезли щети за Общината и случаят е
маловажен, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява адв.Г.Д., който заявява, че
поддържа изцяло подадената жалба.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща
представител в съдебно заседание, но в депозирано писмено становище се излагат подробни
съображения във връзка със законосъобразността на издаденото наказателно
постановление и се желае същото да бъде потвърдено.
РП-Елхово,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 07.12.2017 година свидетелите М.И.
и Д.Д., първата на длъжност „главен инспектор“, а втория на длъжност
„инспектор“ в ДАМТН, ГД „НЯСС“, заедно с представител на Община *** – С.С. –
домакин, извършили проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир с ПИ 05284.100.770,
находящ се в землището на град ***, публична общинска собственост, видно от
приложеният към АНП Акт № 4209 от 07.12.2012 година за публична общинска
собственост. Констатациите
от проверката са отразени в съставения на 07.12.2017 година /с изх. № 06-02-272
от 07.12.2017г./ Констативен протокол от проверка и контрол на язовирна стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, приложен като
доказателство по делото. В него е посочено, че в момента на проверката водния
откос на язовира е обрасъл с дървесна и храстовидна растителност. В същият
протокол са дадени на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ и предписания на
собственика на язовира – Община ***, едно от които е да се почисти водния откос
от дървесна и храстовидна растителност в срок до 31.05.2018 година.
Констативния протокол е подписан от лицата, извършили и присъствали на
проверката, вкл. и от представителят на Община *** С.С., след което е бил
предоставен на Община ***, получен на 13.12.2017г., видно от вх. № на Протокола
от тази дата в горния десен край на първа страница.
След изтичане на посоченият срок за
изпълнение на даденото предписание от 07.12.17г., на 22.06.2018 година отново е
била извършена проверка от свидетелите М.И. и Д.Д., заедно с представителя на
Община *** – С.С., на същият язовир с ПИ
05284.100.770 в землището на град ***. Във връзка с извършената втора проверка е съставен
Констативен протокол с изх. № 06-02-76 от 22.06.2018г. от проверка и контрол на
язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията,
приложен по делото. В хода на тази проверка, извършена чрез оглед и обход,
комисията установила, че водният и въздушния откос не са почистени и наличие на
дървесна и храстовидна растителност, като в този смисъл не било изпълнено
даденото предписание в Протокола от 07.12.17г. да се извърши почистването на водния
откос със срок до 31.05.2018 година. Констативния протокол от 22.06.2018 година
е подписан от лицата, извършили проверката, както и от присъствалият на
проверката посочен в него представител на Община ***. Копие от протокола е бил
предоставен на Община ***, видно от положеният върху приложеният по делото
екземпляр входящ № 04-00-331 от 02.07.2018г. на Община ***.
След констатациите от проверката на 22.06.18г.,
до Кмета на Община *** е изпратена покана с изх. № 85-02–249 от 20.07.2018
година за съставяне на АУАН по Закона за водите във връзка с Констативен
протокол № 06 – 02 – 760 от 22.06.2018 година, като се яви той лично или
упълномощен от него представител на 27.08.2018 година в 10.00 часа на
посоченото в поканата място – РО НЯСС – ЮИБ на ГД НЯСС при ДАМТН в гр. Ямбол.
Със същата покана Кмета на Община *** е уведомен, че при неявяване на посочената
дата, АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
Поканата е получена в Община *** на 27.07.2018 година /на същата дата е
входирана с вх. № 04-00-398/.
На 20.08.2018г. Кмета на Община ***
изпратил уведомително писмо до РО НЯСС ЮИБ гр. Ямбол, че поради разрешен отпуск
и отсъствие от страната не може да се яви на 27.08.18г. в гр. Ямбол за
съставяне на АУАН и желае актосъставителят да посети Община *** на конкретно посочена
дата – 07.09.18г. в 13.00 часа, където да бъде съставен АУАН. Молбата на Кмета
на Община *** била уважена и на същият била изпратена нова покана за явяване и
за съставяне на АУАН на 07.09.2018г. в 13.00 часа в сградата на Община ***, но
последвало ново уведомително писмо, че и на тази дата поради служебна ангажираност Х. не може да се
яви и помолил за нова дата - 10.09.2018г.
Видно от показанията на свид. И., Д.
и М., същите уважили искането на Кмета на Община *** и на посочената от него
нова дата – 10.09.2018 година посетили Община *** и там свидетелят Д.Д., в
присъствието на колегите си М.И. – свидетел по установяване на нарушението и Е.М.
– свидетел при съставянето на АУАН, съставил против Община *** Акт за
установяване на административно нарушение № 06–37 от 10.09.2018 година за това,
че на 22.06.2018 г. при извършена на
основание чл.190, ал.4, т.1 от Закона за водите проверка на язовир ПИ № 05284.100.770,
находящ се в землището на гр. ***, собственост на Община *** съгласно АПОС № 4209/07.12.2012 година, за която е
бил съставен Констативен протокол № 06-02-76/22.06.2018 г., е установено, че
водният откос не е почистен от дървесна и храстовидна растителност в указаният
с дадените по-рано предписания в Констативен протокол от оглед на язовирна
стена и съоръженията към нея № 06-02-272 от 07.12.2017г. срок - 31.05.2018г. и
с това на 01.06.2018г. Община *** е нарушила чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
АУАН е подписан от актосъставителя Д., от свидетелите
И. и М.,*** – Х.Х.. Съставеният АУАН е бил връчен на Х., като при съставянето
на АУАН последният вписал, че има възражения и че „Акта е съставен
предварително“.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Кмета на Община *** не е направил
други възражения пред АНО във връзка
със съставеният АУАН.
На 23.11.2018г. въз основа на
съставения АУАН № 06-37 от 10.09.2018г., Зам. председателя на ДАМТН гр. София К.
В., който и.ф. Председател ДАМТН, издал атакуваното Наказателно постановление № НЯСС – 420, с което на основание
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на Община ***, представлявана от Кмета Х. Д. Х., е
наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева за неизпълнение на
задължение по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Това Наказателно постановление е връчено на Кмета на Община
*** на 10.12.2018 година, видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата против това НП е подадена пред АНО на 18.12.2018 година, но е била
изпратена по пощата на 17.12.2018г., видно от пощенското клеймо върху плика, с
който е изпратена.
От приложените към АНП Заповеди №№ 394 от 31.05.2017г., 92 от
05.02.2018 г. и А-517 от 12.07.2018 година на Председателя на ДАМТН, се установява материалноправната компетентност на определени
служители на ДАМТН, между които и Е.М., Д.Д. и М.И. да контролират
предписанията на комисиите по чл.138а, ал.3 от ЗВ, да контролират мерките за
осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията
към тях и за безопасната им експлоатация, да дават задължителни предписания на
собствениците на язовирните стени и/или съоръженията към тях, както и да
определят срок за тяхното изпълнение и да съставят актове за установяване на нарушения по чл. 200, ал.1
т. 38-41 вкл. по ЗВ.
От приложената към АНП Заповед № 597 от 23.08.2018 година на Министър-председателя
на РБ се установява материалната компетентност на заместник – председателя на
ДАМТН да издаде обжалваното наказателно постановление., тъй като същият е бил
определен за временно изпълняващ функциите на Председател на ДАМТН.
От представеното
от жалбоподателя писмено доказателство – Протокол от 08.10.2018г. /без номер/ от проверка на
язовир ОКЕ 000770/100.770 в м. „Ибишева чешма“ гр. ***, се установява, че Д. К и Г.Т. са
извършили проверка на цитираният язовир на 08.10.2018г., при която те са
установили, че са изрязани всички дървета и храсти в обсега на съоръжението и в
момента се изнасят годните за огрев дървета, а негодните се изгарят.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложената по делото административно-наказателна преписка, от представеното от
жалбоподателя писмено доказателство, цитирано по-горе и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели – актосъставителят Д.Д.,
свидетелят по установяване на нарушението М.И. и свидетелят по съставянето на
АУАН - Е.М.. Същите изразяват
в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях
действия, респ. бездействия на жалбоподателя и освен това, няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира. Свидетелите Д. и И. са категорични в показанията си, че по време на проверката на 22.06.2018г.,
извършена на процесния язовир ПИ № 05284.100.770 в землището на гр. *** са
констатирали, че не е било изпълнено от собственика на този язовир
– Община *** дадено на 07.12.2017г.
задължително предписание да се почисти водния откос на язовира от дървесна и
храстовидна растителност, със срок на
изпълнение 31.05.2018г. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от приложената
АНП и отчасти от представеното от жалбоподателя писмено доказателство, от което
е видно, че едва при проверка на 08.10.2018г. е било констатирано, че са „изрязани
всички дървета и храсти в обсега на язовира“, т.е. от представеното от жалбоподателя писмено
доказателство не се опровергават по категоричен начин събраните
доказателства по делото, че към 22.06.2018г. не е било изпълнено даденото
задължително предписание след проверката на 07.12.2017г. за почистване от
храсти и дървета на водния откос на язовира, в каквато насока са показанията на
св.Д. и И..
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Жалбата е процесуално допустима,
тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление
и в законоустановения 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка
относно процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя - Община *** е ангажирана в напълно редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване
на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при
спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити,
съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и
в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на
нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената
разпоредба. Актосъставителят и АНО правилно са посочили нарушената норма – чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, която визира задълженията на комисията да даде предписания и срок за
тяхното изпълнение, на което кореспондира задължението на собствениците на
язовирните стени и/или съоръженията към тях да ги изпълнят в този срок. Самият чл. 200, ал. 1, т.
39 от ЗВ /редакция преди изм. ДВ бр. 55/03.07.2018г./ сочи, че се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до
20000 лв., физическо или юридическо лице, което не е
изпълнило предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. С оглед на това е
налице пълно съответствие между описаното административно нарушение и
посочената правна квалификация.
Досежно
материалноправната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
съдът намира следното:
Не е спорно, че Община ***
е собственик на процесния язовир, находящ се в землището на град ***,
представляващ ПИ № 05284.100.770,
което се установява и от Акт за публична общинска собственост № 4209 от 07.12.2012
година. В качеството й на собственик, на Община *** са дадени задължителни
предписания с Констативен протокол № 06-02-272 от 07.12.2017 година от
контролни органи, имащи право да дават такива предписания съгласно ЗВ, с
указания в срок до 31.05.2018 година да се предприемат необходимите действия за
почистването на водния откос от
дървесна и храстовидна растителност. Не се спори, че
предписанията са доведени до знанието на представляващият Община ***.
Въпреки задължителния си
характер, тези предписания не са били изпълнени в определения срок, а и до 22.06.2018г.,
което от своя страна се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите Д. и И.. Чрез бездействието си в определения срок, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на констатираното нарушение. Срокът за
изпълнение на предписанията е до 31.05.2018 година и следователно за
жалбоподателя е съществувала правноустановената възможност да изпълни
предписанието до тази дата. Нарушението е констатирано след изтичане на дадения
срок, на 22.06.2018 година, като правилно АНО е посочил като дата на извършване
на нарушението – 01.06.2018г. - денят следващ изтичането на даденият срок за
изпълнение на даденото предписания за почистването на водния откос.
Административно –
наказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица се
ангажира по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение на
задължения на ЮЛ и ЕТ към държавата или общините при осъществяване на тяхната
дейност. В конкретния случай при осъществяване на дейността си Община *** не е
изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Закона за водите - не
е изпълнила предписание на контролен орган, поради което следва да понесе
съответната санкция. Преценката
обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на
отговорността факти и обстоятелства, без да се преценя съответствието на
предписанието с материалните и/или с процесуалните изисквания на Закона, като
защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни
предписания и срока за изпълнението им, е следвало да се реализира по друг
процесуален ред и в друго производство, като по делото не са налице данни
Община *** да е реализирала това свое право.
От обективна страна са осъществени
признаците на състава на административно нарушение по чл. 190а, ал.2, във вр. с
чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като вмененото нарушение е извършено чрез
неизпълнение на задължение за изпълнение определено действие, което е безспорно
установено. Предприетите впоследствие действия по почистване на водния откос на
язовира след извършване на проверката и след съставяне на процесния АУАН, за
което от страна на жалбоподателя е представено писмено доказателство, не
заличават факта на неизпълнение на задължението по горепосочената разпоредба от
ЗВ от страна на Община ***, като собственик на въпросния язовир и съоръженията
към него.
В случая адресат на издаденото задължително
предписание е била Община ***, която е юридическо
лице, следователно правилно е определен вида на наказанието, като е наложена
имуществена санкция. Същата е значително над минималния размер на
предвидения в закона такъв - 4000.00 лева, при предвиден от 1000 до 20000лв. Съдът намира, че наложената санкция
е завишена по размер. Община *** е собственик и стопанисва множество язовири,
като изпълнението на задължението за поддържане в техническа изправност на
всички тези язовири и язовирни стени изисква значителен финансов и технически
ресурс, което води до затруднения във връзка с изпълнение на задълженията на
Общината по Закона за водите. От друга страна, въпреки финансовите и технически
трудности за жалбоподателя, видно от представеното от него писмено доказателство,
са били предприети мерки за привеждане на язовира в техническа изправност
съгласно изискванията на ЗВ, което съдът преценя като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
Ето защо, предвид конкретната
специфика съдът намира, че отговорността следва да се обсъди при пълен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и имуществената санкция да се
определи в предвидения в закона минимален размер от 1000.00 лева, като
наказателното постановление бъде изменено в този смисъл. Съдът намира, че така
определеният минимален размер на санкцията се явява съответен на целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същият се явява
справедлив.
Съдът счита, че
в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение и не са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата чл.28 от ЗАНН, като напълно споделя
направения извод в тази насока от АНО в обжалваното НП. Легалното определение
на понятието „Маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, като това е този
случай, при който извършеното престъпление, в случая административно нарушение,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление/нарушение от съответния вид.
Нарушението не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗВ, а именно -
предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и
здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с
вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях – чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на
дадените предписания и респ. занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените
срокове биха довели до непредвидими последици за аварии и злополуки, а в някои
случаи с огромни мащаби. Освен
това, законодателят е определил относително висок минимален /1000лв/, а и
особено висок максимален размер /20000лв/ на санкцията за това нарушение, с
което е показал отношението си към този вид деяния.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 420 от 23.11.2018 година,
издадено от Зам. председателя на ДАМТН гр. София К. В., оправомощен да
изпълнява функциите на Председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 от Закона за водите на Община ***, представлявана от Кмета Х. Д. Х., е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за неизпълнение на
задължение по чл. 190а, ал.2, вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите,
като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1000.00 лева /хиляда лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................
/В. Апостолова/