Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИEВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12151 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 01.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 84561/2017г. на СРС, ГО, 145 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно субективно съединени искове от „Т.С.” ЕАД срещу П.Л.Б.
за установява съществуването на следните вземания: сумата от 488, 20 лева –
цена на потребена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “Гоце **********, абонатен номер ****както
и сумата от 24, 85 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33096/2017г. по описа на СРС,
ГО, 145 състаав. Със същото решение са отхвърлени предявените искове по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 59, 02 лева – обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до 28.04.2017г., както и за
сумата от 4, 53 лева – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2015г. до 28.04.2017г. С решението на СРС са
отхвърлени изцяло предявените срещу Т.А.Н. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Срещу решението, в частта, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от П.Л.Б.,
в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални
нарушения, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение
на материалния закон. Конкретно се поддържа, че обжалваното решение не съдържа
мотиви относно установените факти, както и не съдържа анализ на събраните
доказателства. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно
съществуването на договорно правоотношение между страните по продажба на
топлинна енергия за процесния имот. Навежда твърдения, че представеният договор
с фирмата за дялово разпределение е недействителен, тъй като е подписан от
неоправомощено лице при липса на представителна власт. На следващо място,
жалбоподателят излага, че всички радиатори в жилището са демонтирани, но не е
ясно как точно е определен обемът топлоенергия при подаването на по-малко
количество топлоенергия в сградата. Освен това първоинстанционният съд не е
съобразил, че не са изпълнени изискванията на Директива 32/2006 на ЕО да се
заплаща само реално измереното количество топлинна енергия. Напротив, било
видно, че се начисляват прогнозни сметки, а след това се изравняват по неясен
метод. Претендираната сума счита за необосновано завишена. Не било обсъдено и
възражението, че съгласно чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ незаконосъобразно през имота
на жалбоподателя са прокарани отклонения от съоръжения за парно и топла вода, без да има учредено право на
преминаване през имота и без да се заплаща обезщетение за ползване на имот
чужда собственост. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят.
Ответникът по
жалбата "Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на същата.
Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, поради което прави искане
същото да бъде потвърдено.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Първоинстанционното решение, в частите в които са
отхвърлени предявените срещу П.Л.Б. и Т.А.Н., е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
между ищеца и първоначалната ответница Ю.К./починала в хода на производството и
заместена от нейните наследници по закон/ е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот,
който извод е направен предвид липсата на спор за това обстоятелство. Предвид
представеното универсално завещание от 15.12.2005г. от Ю.К.в полза на съпруга
ѝ П.Л.Б. съдът е приел, че единствено заветникът е пасивно
материалноправно легитимиран да отговора по предявените искове. Аргументирал се е
с обстоятелството, че универсалното
завещание придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на
наследник – чл. 16, ал. 1 ЗН и именно наследникът следва да отговаря за
задълженията на своя наследодател. По тези съображения предявените срещу Т.Н.
искове са били отхвърлени в цялост. Съдът
е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза и е приел, че
дяловото разпределение в имота е извършвано в съответствие с нормативните
изисквания, а начислената топлинна енергия е въз основа на извършен реален
отчет на уредите.
Настоящият съдебен състав счита релевираните от
жалбоподателя възражения за липса на мотиви на първоинстанционното решение за
неоснователни.
Изискването за излагане на мотиви към съдебното
решение е заложено в процесуалния закон – чл. 236, ал. 2 ГПК. Постоянна е
съдебната практика на ВКС по въпроса, че нарушаването на изискването за
мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради
неправилност на постановеното решение, но не представляват порок водещ до
неговата нищожност. Нищожността е най-тежкия порок на съдебното решение и тя е
налице, когато волята на съда изобщо не е надлежно формирана /не е постановено
от надлежен орган в надлежен състав, не е изготвено в писмена форма или е
неподписано/ или ако е формирана воля, тя е така изразена, че съдържанието му е
абсолютно неразбираемо и не може да бъде установено дори по пътя на
тълкуването. Що се отнася до пороците при формиране на правните изводи на съда,
липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези пороци водят до неправилност на
обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, но
не до неговата недопустимост или нищожност. В този смисъл е решение №
432/26.10.2010г. по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС, ІІ ГО; решение №
157/01.07.2011г. по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 134 от
30.12.2013г. по гр.д. № 3482013г. на ВКС, ІІ ТО. Настоящият съдебен състав
споделя изцяло изразеното становище в посочените решения, както и в решение №
27 от 22.04.2019г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1321/2018г., IV ГО, в което се приема, че когато неразбираемостта и
противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които
не могат да са логически следствия от дадени условия, противоречат на опита
и/или научното познание, порокът на решението е необоснованост на същото. В
тези случаи – на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по
искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно.
Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви не могат да
обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат отношение към
процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на правото
на иск.
В аспекта на изложеното се налага извод, че
релевираното от въззивника възражение е такова, относимо към правилността на
първоинстанционния акт и не може да обоснове извод за неговата недопустимост
или нищожност.
В конкретния случай първоинстанционното решение
съдържа произнасяне по основното спорно обстоятелство за съществуването на
облигационно правоотношение между страните, както и относно количеството и
стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което не се установява
да са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуалния закон.
По същество на правния спор:
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ /в относимата към процесния случай редакасция - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г./ Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
На етапа на въззивното производство не е спорно
обстоятелството, че наследодателят на ответникът – Ю.А.К., починала в хода на
висящото производство – на 13.11.2019г., е бил титуляр на правото на
собственост върху процесния имот за исковия период, което се установява и от
приетия и неоспорен нотариален акт № 54 за собственост върху недвижим имот от
01.08.2016г., том 2-ри, рег. № 4751, нот. дело № 187/2016г., а именно – ап. №
26, находящ се в гр. София, жк **********вх**********По делото е прието
удостоверение от ГИС – София от 24.09.2012г., неоспорено от ответника, от което
се установява, че стар адрес – жк **********бл.* е идентичен с настоящ адрес ***,
В и Г. С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на релевираното
възражение, че притежаваният от ответницата топлоснабден имот е различен от
този, за който се претендира заплащане на процесната сума, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия.
От представените доказателства се установява, че
наследодателят на ответника е имал качеството „потребител на топлинна енергия
за битови нужди“ по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /, респ. на битов клиент
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./. Установено
е принципното съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и Ю.К.за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топа линна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи
условия по реда на ЗЕ, по който наследодателят на ответниците, като собственик
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по
силата на посочената по-горе законова разпоредба. Въз основа на представеното и
неоспорено универсално саморъчно завещание сот 15.12.2005г. се установява, че Ю.А.К.
е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на П.Л.Б.. Нормата на чл.
16, ал. 1 от ЗН придава на лицето, в полза на което е направено универсалното
завещание качеството на наследник. А наследникът е пасивно легитимирани да
отговаря за всички задължения на своя наследодател, формиращи част от
наследствената маса, включително и за задълженията за потребена топлинна
енергия за исковия период.
Въпросът дали наследодателят на ответниците реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била измервана чрез определено от ЗE
средство за измерване – общ топломер, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия и са за сметка на
топлофикационното дружество. След
извършеният оглед на жилището вещото лице е констатирало, че отоплителните тела в
стълбищната клетка са демонтирани, че в процесния ап. 26 отоплителните тела в
стаята, хола и кухнята са разкачени от сградната отоплителна инсталация и
аншлусите към тях са затапени. В
заключението е посочено още, че в санитарния възел на апартамента е налично
отоплително тяло, а именно щранг-лира, което е действащо, като в имота има два
водомера за топла вода и за студена вода. Направен е извод, че топлоотдаването
от щранг-лирата не може да бъде прекъснато в отделните имоти, като единствената
възможност за изолирането ѝ е чрез разскачването и затапването на
връзката ѝ към разпределителната тръбна мрежа в сутерена на сградата само
и единствено при общо съгласие на всички собственици в етажната собственост. Вещото лице е констатирало, че разпределената топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния абонатен номер и в
съответствие с изискванията на т.6.1.3. от Методика за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради-етажна собственост.
Разпределението на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е
извършено съобразно реалния отчет на водомера. Топлинната енергия, отдадена от
щранг-лирата е определена съобразно изискванията по т. 6.5 от Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост. Размерът на потребената топлинна енергия за
исковия период е в общ размер на 732, 29 лева с включени изравнителни сметки.
Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били
отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството топлинна
енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран
в абонатната станция топломер, който е преминал на периодични метрологични
проверки за техническа годност и е бил годно средство за търговско измерване
/спазени са изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на
средствата за измерване, предвиждащи задължителна метрологична проверка, която
за класа уреди общи топломери трябва да се извършва през две години/. Въз
основа на този извод на вещото лице, неоспорен по предвидения за това ред,
съдът приема за неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че
количеството на топлинната енергия не е било измерено коректно, че липсват
доказателства за реално доставеното количество топлинна енергия в имота, че не
са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото разпределение. В
заключението е посочено още, че начислените суми за процесния период са в
съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007г.,
ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена
топлинна енергия в имота на ответника била начислявана на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имота и една изравнителна сметка.
С оглед изложеното се налага извод, че по делото е
установено количеството и стойността на доставената топлинна енергия,
определена в съответствие с нормативните изисквания и след извършване на реален
отчет на показанията на измервателните уреди в жилището.
По отношение на претендираната сума за топлинна
енергия за сградна инсталация, следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6
от ЗЕ същата е дължима от всички клиенти в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си. Те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата. В този смисъл неоснователни
са възраженията на жалбоподателите, че първоинстанционното решение е
необосновано, тъй като според заключението на техническата експертиза в имота
не е потребявана топлинна енергия за отопление на радиатори в имота /налице е
консумация единствено за съществуващата щранг-лира/. Тази сума за сградна
инсталация е дължима от ответниците по следните съображения:
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
2/25.05.2017г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар
последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят
я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата "доставка на централно отопление". Законодателното решение е
обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в
заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен
чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е
посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по конституционно
дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в
такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде
ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за
услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата – чл.
153, ал. 6 ЗЕ.
В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от
09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС,
съгласно т. 1 от което член
27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО
на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член
5, параграфи 1 и 5
от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004
на Европейския парламент и на Съвета /"Директива за нелоялни
търговски практики"/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент – т.е., нормата на чл.
150, ал. 6 ЗЕ не е в нарушение на общностното право; Съгласно т. 2 от
същото решение, член
13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО
на Съвета и член
10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО
и 2010/30/ЕС и
за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Без връзка с предмета на производството следва да се
преценят възраженията относно незаконосъобразно прокарани съоръжения за парно и
топла вода в имота на ответника и липсата на заплащане на обезщетение от страна
на “Т.С.” ЕАД за това преминаване. Ангажирането на отговорността на ответника
за заплащане на потребената топлинна енергия възниква по силата на
съществуващия между страните договор за продажба на топлинна енергия, което
правоотношение е самостоятелно и независимо от твърдяното неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество по сочения във въззивната жалба начин. Само
за пълнота следва да се посочи, че сградната инсталация е обща част на сградата
и тя не представлява отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
през чужди имоти по смисъла на чл. 193, ал. 1 от ЗУТ. Според
чл. 135, ал. 1 от ЗЕ сградната инсталация на клиентите се присъединява към топлопреносната
мрежа чрез присъединителен топлопровод и абонатна станция.
Ответникът нито твърди, нито доказва, че е заплатил стойността на
консумираната топлинна енергия, поради което правилно първоинстанционният съд е
ангажирал неговата имуществена отговорност в посочения в решението размер.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
Както в заявлението, така и в исковата
молба ищецът поддържа, че претендираната главница включва стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е
част от спорния предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД *** от
2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както
сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договор от 01.11.2007г., сключен между
ищеца и "Т.С." ЕООД, страните са договорили заплащане от “Т.С.” ЕАД
на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в
тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно
до септември следващата година. Представен е и договор от 25.09.2002г., сключен
между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово
разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки.
По делото са представени изготвените от
фирмата за дялово разпределение “Т.С.” ЕООД индивидуални справки за отопление и
топла вода, както и главни отчети. Извършването на услугата дялово
разпределение за исковия период се установява и от заключението на
съдебно-техническата експертиза. Релевираното от жалбоподателя възражения
относно действителността на договора между етажните собственици и фирмата за
дялово разпределение са неотносими към предмета на спора. И това е така, тъй
като липсата на сключен договор между клиентите
на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост и лице по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ не може да обуслови
извод за липса на договорна връзка между клиентите и топлопреносното
предприятие, нито за незаконосъобразно отчитане на топлинната енергия, стига
същото да е извършено съобразно нормативните изисквания. Чл.
139в, ал. 1 ЗЕ вменява задължение за клиентите в сграда - етажна
собственост да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение, като решението се взема по реда на ал. 2. Според
ал. 3 на чл. 139в, клиентите са длъжни да уведомят писмено топлопреносното
предприятие за резултатите от избора. В случая ответниците не твърдят клиентите
в сградата да са избрали друго лице, различно от третото лице помагач, нито да
са уведомили ищеца писмено за такъв нов избор, поради което ищецът правилно е
начислявал сумите за топлинна енергия въз основа на данните от дяловото разпределение,
извършвано от "Т.С.“ ЕООД, последното вписано в публичния регистър в
Министерство на енергетиката по чл.
139а, ал. 1 ЗЕ.
Предвид ангажираните по делото доказателства се налага извод, че ищецът се легитимира
като носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово
разпределение в присъдения с решението размер.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното
дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното,
законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както е в
разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. №
4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 189194
от 01.09.2020г., постановено по гр.дело № 84561/2017г.
по описа на СРС, ГО, 145 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П.Л.Б., ЕГН **********,*** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 /петдесет/ лева –
съдебни разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.