№ 2556
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110126193 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ТС е предявил искова претенция срещу П. П. С. ЕГН **********,
в качеството си на наследник на С. П. С., за заплащане на суми в общ размер
на 2173.93лв., от които 1801.28лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.10.2023г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, и 370.54лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021г. до 10.04.2024г., както и сума за дялово разпределение за
периода м.03.2021г. - м.04.2022г. в размер на 0.00лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите и 2.11лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до
10.04.2024г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. С., чрез особения си
представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, на които основава искът
си. Твърди, че не е клиент на топлинна енергия за процесния имот, а
претендирана сума е за прогнозно начислена, а не реално доставена топлинна
енергия, като не са отразени правилно потребените количества на топлинна
енергия. Ответникът оспорва приложимостта на ОУ на ищеца, както и
въвеждането в експлоатация на абонатната станция на сградата. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ТС не оспорва предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Установява се от приложения по делото Акт за държавна собственост, че в
местността в гр. *** е построен жилищен блок *** на МНО.
От приетия по делото договор за продажба на жилищен имот на жилещ
фонд при министерството на народната отбрана от 24.11.1970г. се установява,
2
че П. С. С. е закупил апартамент, находящ се в гр. *** ***, ***.
Видно от приетото по делото удостоверение за идентичност с изх. №
***/31.01.2014г., издадено от ***, че жилищна сграда с адрес в гр. *** ***, ***
се отнася за многофамилна жилищна сграда с настоящ адрес гр. ***, ***.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № 2869 от
15.05.2024г., издадено от ***, се установява, че П. С. С. е починал на
02.09.2019г., като е оставила наследник по закон С. П. С. – син, който по
силата на настъпилото наследствено правоприемство е придобил
собствеността върху процесния имот.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответникът като съсобственк на
топлоснабдения имот е обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото
дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да
е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува
доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същия дължи
заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия. Договорът
касае обект с абонатен № ***, находящ се в гр. *** ***, ***.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и
3
разпределена от ТС при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост
към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации
от наследодателя на ответника във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от
време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на наследодателя на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР ***/2011г. по тълк. дело
***/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
депозиране на исковата молба – 09.05.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
09.05.2024г., то следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода месец
04.2020г. 04.2021г. е погасено по давност, поради което съдът приема, че
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата
4
част от исковия период – от 05.2021г. – м.10.2023г. При кредитиране
заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период
размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 4028,22 лв., но с оглед
обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът следва да уважи
предявената претенция за главница до пълния й размер – 1801.28 лева и за
периода от 05.2021г. – м.10.2023г.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на *** от 2016 г., публикувани
през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на *** тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
5
отчетните периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2021 г. до 10.04.2024г., която служебно изчислена възлиза в
размер на 530,57 лв, но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък
размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до
пълния претендиран размер – 370.54лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство. Отделно от това, лихвата за забава като акцесорно
задължение предполага установяване на наличието на главен дълг,
представляващ сума за дялово разпределение. Поради липсата на претендиран
и уважен главен дълг за извършена услуга за дялово разпределение, съдът
следва да отхвърли и акцесно претендираното задължение за мораторна лихва
върху него.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски в
настоящото производство са в размер от 1004,36 лв., представляващи
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размевр на 100 лв.,
определено от съда, по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
Съобразно уважената част от исковете (99.90%), на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1003,38 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА П. П. С. ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1801.28 лв. -
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот
находящ се в гр. *** ***, ***, аб. №*** за периода от м.05.2021г. до
м.10.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.05.2024г. до плащането, както и сумата от 370.54 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 10.04.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2,11 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2021г. до 10.04.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. П. С. ЕГН **********, да
заплати на ***, ЕИК ***, сумата от 1003,38 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ТС като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7