№ 650
гр. Русе, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201628 по описа за 2022 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Т. П. от гр.Русе, против Наказателно
постановление № 22- 1085- 001278 от 13.06.2022 г. на Началник Група в
ОДМВР Русе, Сектор ПП, с което за административно нарушение по чл.140
ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят чрез пълномощника си
моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради
недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
На 15.01.2022 г., около 01.40 часа, в гр.Русе, по ул.“Цариброд“ до № 6,
при полицейска проверка жалбоподателят П. била установена да управлява
лек автомобил „Нисан ГТ“ с рег. № Р 3333 ВХ, собственост на Г.С.П., като
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 30.12.2021 г.
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Във връзка с констатираното след съставен АУАН
№325597 от 15.01.2022 г., било образувано и наказателно производство,
приключило с постановление на Районна прокуратура- Русе за прекратяване
на същото, от дата 05.04.2022 г., като прокурорът приел, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.ІІ от НК по повод на проверка за
1
извършено деяние по чл.345 ал.ІІ вр. ал.І от НК- управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежен ред.След това заключение е издадено и
обжалваното наказателно постановление с наложените административни
наказания- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 6 месеца.Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че
служебното прекратяване на регистрацията не било доведено до знанието на
собственика на автомобила или водача П.- конкретно.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства- справка за нарушител,
постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.04.2022 г.,
Решение на РРС № 887/27.06.2022 г., материали по пр.пр.№ 367/2022 г. по
описа на РРП, показанията на св.Г.П.- собственик на превозното средство, по
отношение на което било установена липсата на застрахователен
договор.Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, като
намира същите за последователни и логични, отнесени към всички събрани
доказателства.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
В производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.
По същество извършването на нарушението не е правилно установено и
доказано.
Жалбоподателят П. е била санкционирана за това, че е управлявала МПС
със служебно прекратена регистрация, собственост на бившия й съпруг-
св.Г.П..Прекратяването е следствие от липса на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към момента на проверката.В настоящото производство не са събрани
доказателства жалб.П. да е била уведомен, че служебно се прекратява
регистрацията на управлявания лек автомобил.Няма и такива, сочещи лицето
да е знаело това според други обстоятелства или да е предполагало,
включително и такива, че това е било известно на св.Г.П.- собственик на
превозното средство и бивш съпруг на жалб.За да бъде съставомерно
вмененото деяние, законодателят е предвидил форма на вина- пряк умисъл.
При това жалбоподателят е следвало да съзнава общественоопасния характер
на действията си и да предвижда и цели протИ.правните последици.
Доколкото не са събрани доказателства в тази насока, а са налице
опровергаващи такъв извод, съдът намира, че макар формално обективно да
са изпълнени признаци на нарушение, то липсва виновно поведение.Не би
могло да се разсъждава и в посока, че жалбоподателят П. е била длъжна или е
имала възможност да предвиди общественоопасните последици, доколкото
всички доказателства сочат, че се касае до автоматична дерегистрация на база
на въведена и експлоатирана компютърна информационна система в МВР,
при което дали реално такава дерегистрация ще настъпи или не, е неизвестно
дори за съответните длъжностни лица- служители.Няма данни лицето да е
2
било предварително предупредено за настъпването на подобен резултат към
определен времеви период, с което се изключва и извод за наличие на
непредпазлИ. нарушение.Изрично следва да се подчертае и това, че няма
категорични доказателства към кой точно времеви момент автоматично
системата ще прекрати регистрацията на дадено превозно
средство.Доколкото се касае до действие, което е явно заложено в софтуер, за
който няма данни как оперира, не може да се прецени дали с настъпването на
календарна дата ще бъде отразена промяната или последната ще бъде в
зависимост от друг алгоритъм на ползваната програма.Т.е. следва да се държи
сметка за разликата между възникване на обстоятелствата, предпоставящи
дерегистрация и фактическата последица, отразена в автоматизираната
система.При всички случаи, заинтересованите лица- собственици на МПС,
следва да бъдат уведомени поне за един от така възникналите факти, които
предпоставят неблагоприятни последици.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, и на основание чл.63 ал.ІІ т.1 от ЗАНН
подлежи на отмяна изцяло.В производството са претендирани разноски от
страна на жалбоподателя- 600 лева адвокатски хонорар, по отношение на
чиито размер е възразено от страна на наказващия орган с довод за
прекомерност.Съобразявайки вида и характера на производството, съдът
намира, че следва да уважи направеното възражение, като присъди разноски в
минимален размер според нормативно установените правила за оказване на
правна помощ, а именно- 300 лева.Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22- 1085- 001278 от 13.06.2022 г. на Началник Група
ОДМВР Русе, Сектор ПП, с което на П. Т. П. с ЕГН **********, от гр.***, за
административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175
ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за
срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, да заплати на П. Т. П. с ЕГН **********, от
гр.***, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването
му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3