№ 906
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153849 по описа за 2021 година
Производство е образувано по предявени от Г. Т. С. и
И. Е. С. против /ФИРМА/, субективно съединени искове с
правно основание 439 ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника, че всеки от ищците не дължи на
ответника сумата от 883,64 лв., представляваща сума за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2011 г. до м. 04.2013 г., за която сума на 11.02.2014 г. е
издаден изпълнителен лист на основание Заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
20114/2013 г., по описа на 90-и състав на СРС, за събирането
на която е образувано изпълнително дело №
2015***0400820 по описа на ЧСИ С.Я..
В исковата молба ищците твърдят, че давността за
вземането по процесния изпълнителен лист е започнала да
1
тече от последното изпълнително действие, а именно на
28.04.2015 г.- датата на която по принудителен ред са
удържани суми от трудовите възнаграждения и на двамата
ищци, които отговарят за дълга при условията на
разделност, при квоти от по ½ за всеки от тях. Твърди, че
след тази дата, в продължение на две години, не били
извършвани други изпълнителни действия, а
изпълнителното дело е било прекратено по силата на
закона на 28.04.2017 г, като счита, че давността е изтекла
три години след 28.04.2015 г., а именно на 28.04.2018 г.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
претендираната давност е била прекъсната с подаването на
молба за образуване на изпълнително дело №
2015***0400820 по описа на ЧСИ С.Я., като със същата
молба съдебният изпълнител бил овластен да избира
начина на изпълнение и от тази дата давността е
прекъсната. Поддържа още, че давността е била прекъсвана
и след образуване на изпълнителното дело с предприемане
на редица изпълнителни действия.
В съдебно заседание ищците Г. Т. С. и И. Е. С., редовно
призовани, не се явяват, не се представляват. С молба с вх.
№ 225539/24.10.2022г., процесуалният им представител –
адвокат С., поддържа исковата молба и моли за уважаване
на исковете.
2
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
222800/20.10.2022г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на постановеното
разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 20114/2013г. по описа на РС –
гр.София, 90-ти състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 11.02.2014г., поради
3
което и исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на
изпълнителен лист от 11.02.2014г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 20114/2013г. на СРС, срещу Г.
Т. С. и И. Е. С., при режим на разделност, при квоти от по ½
идеална част, за всеки един от тях и в полза на /ФИРМА/,
за сумата в размер на 3604,58 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия, за периода от
м.05.2011г. до м.04.2013г., ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2013г. до изплащане на вземането, за
сумата от 436,27 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, за периода от 30.06.2011г. до 31.10.2013г.
и за сумата от 342,05 лева за разноски, по молба на
ответника с вх.№ 06727/02.02.2015г. е образувано изп.д. №
0820/2015г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № *** в КЧСИ, с
район на действие, районна на СГС.
Осъществяването на горепосочените обстоятелства,
релевантни за спора е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване с определението на съда,
постановено по реда на чл. 140 от ГПК от 01.08.2022г.
Спорен в производството е въпроса дали с молбата за
образуване на изпълнителното дело давността е
прекъсната, както и дали в хода на изпълнението са
извършвани същински изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, въобще изтекла ли е давността за
погасяване вземанията на ответника.
4
Установява се от приетото по делото изпълнително
дело № 2015***0400820 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ***
в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, че
последното е образувано по молба на ответника с вх. №
06727/02.02.2015г., като в хода на изпълнителното
производство са извършени следните същински
изпълнителни действия: с постановление от 09.02.2015г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищците
в /ФИРМА/, а на ищеца И. С. и в /ФИРМА/. По молба на
взискателя с вх. № 020010/28.04.2015г. ЧСИ е спрял
изпълнителното производство с постановление от
29.04.2015г., като са вдигнати наложените запори.
Следващата молба на взискателя /ФИРМА/ за извършване
на същински изпълнителни действия, датира от
01.11.2019г., като с молба с вх. № 21385/02.06.2021г.
взискателят е отправил искане до ЧСИ да възобнови
изпълнителното производство. Същото е възобновено с
разпореждане от 11.06.2021г., като са наложени и запори
върху вземанията на ищците в /ФИРМА/, /ФИРМА/ и
/ФИРМА/, както и върху трудовите възнаграждения,
съответно на Г. С. в /ФИРМА/, а на И. С. в /ФИРМА/ и
/ФИРМА/. С постановление от 21.07.2021г. изпълнителното
производство е прекратено по отношение длъжника И. С.. С
постановление от 15.12.2021г. изпълнителното
производство е спряно на основание чл. 432, ал.1,т.1 от
ГПК, въз основа на обезпечителната заповед, издаден от
5
съда в настоящото производство.
Горното фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД. В настоящия случай
вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 20114/2012г. по описа на
СРС. Същата в предвид, съобщенията към призовките на
двамата длъжници, поради неподадени от тях възражения е
влязла в сила по служебни изчисления на съда на
28.01.2014г. Въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист от 11.02.2014г. С
оглед конкретиката на процесния случай следва да се
6
приеме, че по отношение на вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен лист, и в предвид периодичния им
характер е започнала да тече нова погасителна давност,
считано от датата на влизане на заповедта за изпълнение –
28.01.2014г., когато се говори за течения на общия
давностен срок, а не на преклузивния по чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК, на която хипотеза се позовават ищците.
Изпълнителния лист е издаден въз основа на влязло в сила
годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от
ГПК – заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в
сила решение, поради което съдът приема, че
продължителността на давностния срок е този за всяко от
отделните вземания – тригодишна, и в случая не намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК,
предвиждаща, че когато вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Съдът не се консолидира с твърденията на
ответника, че до постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС давност по отношение на процесните
вземания не е текла. Самото издаване на изпълнителен
лист не е действие което да прекъсва давността, доколкото
в него е обективирано изпълняемото право, а не е същинско
изпълнително действие, независимо, че изпълнителният
лист е издаден по-късно. Това е така, тъй като според
Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. 2382/2017 г. с
постановяването на нов тълкувателен акт за приложението
на правната норма, в случая т. 10 от TP № 2/26.06.2015
7
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС е налице промяна в начина, по който ще бъде
прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт - ППВС № 3/18.11.1980г.
Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като
това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. В тази
връзка вярно е че е образувано тълкувателно дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС, което да отговори на въпроса
от кой момент поражда действие ППВС № 3/1980г. и
прилага ли се то за изпълнителни дела образувани преди
приемането му, но в настоящото производство не е
направено искане за спиране на производството по реда на
чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК. Затова не може да бъде изисквано
от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. От това
следва, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на пьрвоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени
и обявени по съответния ред. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото TP са се осъществили факти,
които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани
с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В
8
противен случай ще се придаде същинско обратно действие
на новото TP, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се
предвижда само по изключение и то въз основа на изрична
разпоредба за това. /Решение №316/01.11.2018г. по въззивно
гр.д. №407/2018г. на ОС Враца; Решение №363/12.11.2018г.
по въззивно гр.д. №489/2018г. на ОС Перник; Решение №
434 от 7.12.2018 г. на ОС - Бургас по т. д. № 191/2018 г.;
Решение № 50 от 11.01.2019 г. на PC - Стара Загора по гр. д.
№ 3746/2018 г.; Решение № 609 от 18.12.2018 г. на PC -
Дупница по гр. д. № 1943/2018 г./ И именно съобразявайки
това решение съдът установи, че изп.д. № 0820/2015г. е
образувано при действието на ППВС № 3/1980г. и малко
преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС. Така давността за вземането е започнала да тече след
влизане на заповедта за изпълнение в сила – на 28.01.2014г.
Подаването на молбата за образуване на изпълнителното
производство не прекъсва давността, като същата е
прекъсната с постановлението на ЧСИ за налагане на
запор върху трудовите възнаграждения на ищците на дата
09.02.2015г., от когато е започнала да тече нова давност.
Давността е текла до 29.04.2015г., когато производството е
било спряно и то по молба на взискателя, поради сключено
споразумение с ищците, и за взискателя практически е
било невъзможно да иска извършване на същински
изпълнителни действия, като до този момент давността за
погасяване на вземането не е изтекла. Следващата молба
на взискателя /ФИРМА/ за извършване на същински
9
изпълнителни действия, датира едва от 01.11.2019г., като с
молба с вх. № 21385/02.06.2021г. взискателят е отправил
искане до ЧСИ да възобнови изпълнителното производство.
Същото е възобновено с разпореждане от 11.06.2021г., като
са наложени и запори върху вземанията на ищците в
/ФИРМА/, /ФИРМА/ и /ФИРМА/, както и върху трудовите
възнаграждения, съответно на Г. С. в /ФИРМА/, а на И. С. в
/ФИРМА/ и /ФИРМА/.
При спиране на производството по изпълнителното
дело, съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1 от ГПК спират и всички
започнали да текат, но неизтекли срокове, а съгласно
изречение второ-спирането на срока започва от онова
събитие, по повод на което е било спряно производството. В
настоящия случай производството е било спряно от
29.04.2015 г. до 11.06.2021 г., като в рамките на този период
срока по чл. 61, ал. 1 от ГПК не се прилага, когато
спирането на изпълнителното производство е извършено по
молба на взискателя по чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК, каквато е
настоящата хипотеза. Спирането на изпълнението в
случаите когато става по волята на взискателя не се
отразява на теченето на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на
който се позовава ищецът. Перемпция е санкция за
бездействие на взискателя и не би могла да настъпи само
ако взискателя няма възможност да действа-такива са
всички хипотези на спиране по чл. 432, ал. 1 ГПК с
изключение на т. 2 от тази разпоредба. Когато самото
спиране е в резултат от волята на взискателя, такава
10
пречка няма и ако в рамките на двугодишния преклузивен
срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез
конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е
длъжен да констатира осъществяването на фактически
състав на основанието за прекратяване. Да се допусне и в
хипотеза на спиране по искане на взискателя да не тече
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК означава да се
предостави възможност на взискателя да поддържа
безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност,
а както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС изпълнителния процес не може да
съществува сам за себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Взискателят трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. Да се приеме, че спира да тече
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и в хипотезата на чл. 432,
ал. 1, т. 2 от ГПК, когато спирането е по искане на
взискателя, означава взискателят да може да влияе върху
давността по своя воля. В посоченото ТР е разяснено, че с
прекратяване на принудителното изпълнение отпада
ефекта на всички извършени по него действия, съдебният
изпълнител вдига наложените запори и възбрани и всички
11
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право. Ако се приеме, че двугодишния срок не тече, тъй
като делото е спряно по искане на взискателя, то би се
стигнало до спиране на давността без ограничения в
продължителността на спирането и то само по волята на
взискателя. Това обаче противоречи на същността на
изпълнителния процес, съгласно разясненията дадени в
посоченото ТР, а именно, че той съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. Спирането по искане на
взискателя не представлява правна невъзможност за
действие, както е в останалите хипотези на чл. 432, ал. 1 от
ГПК, а е избор на кредитора да не предприема
изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането си.
Следва да се има предвид, че в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК липсва позоваване на интереса на взискателя да
предприема изпълнителни действия. Визираната
разпоредба представлява една презумция, че взискателят се
е дезинтересирал от производството, ако не е предприел
никакви изпълнителни действия в определения период от
две години, като причините за това поведение са
ирелевантни. В този смисъл е и посоченото ТР и Решение
№ 45/30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на ІV г. о. на ВКС.
С оглед изложеното след като взискателят от дата
09.02.2015г. до 09.02.2017г., независимо, че изпълнителното
производство е било спряно, не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на повече от две
12
години, считано от последното същинско изпълнително
действие - от 09.02.2015 г., когато е наложен запор върху
трудовите възнаграждения на ищците, то изпълнителното
производство е прекратено поради т. нар. "перемпция",
която е настъпила по силата на закона, а съдебният
изпълнител е следвало само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, след установяване
настъпването на съответния правнорелевантен факт –
настъпил на 09.02.2017г. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови изричен акт за
прекратяване и кога ще направи това, тъй като този акт
има само декларативен, а не конститутивен ефект и всички
предприети изпълнителни действия се обезсилват по
право.Това означава, че последващите действия на ЧСИ по
възобновяване на производството и извършване на
същински изпълнителни действия са незаконосъобразни,
поради което нямат правна сила и не са били от
категорията да прекъснат давността. Така същата е
изтекла на дата 09.02.2018г.
По гореизложеното исковете са основателни и като
такива следва да бъдат уважени. При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищците. Те претендират присъждане на
разноски за държавна такса в размер на 100,00 лева, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1200,00 лева, от по 600,00 лева, заплатена на адвокат С., от
всеки един от ищците, съгласно представените договори за
13
правна защита и съдействие. С молба с вх. №
222800/20.10.2022г., ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищците за присъждане
възнаграждение. Това възражение е основателно.
Претендираното възнаграждение на основание чл. 78, ал.5
от ГПК, вр. чл. 7, ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията преди изменението й с ДВ, бр.88 от 4.11.2022 г.,
доколкото към датата на устните състезания наредбата все
още не е изменена, с оглед правната и фактическа сложност
на делото и цената на всеки един иск поотделно, както и с
оглед обстоятелството, че производството приключи в едно
съдебно заседание, съдът определя за всеки един от ищците
в размер на 300,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от Г. Т. С., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, че Г. Т. С. не дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на сумата от 883,64 лв.,
представляваща сума за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м. 04.2013 г.,
за която сума на 11.02.2014 г. е издаден изпълнителен лист
14
на основание Заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 20114/2013 г., по описа на 90-и състав
на СРС, за събирането на която е образувано изпълнително
дело № 2015***0400820 по описа на ЧСИ С.Я..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от И. Е. С., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, че И. Е. С. не дължи на
/ФИРМА/, сумата в размер на сумата от 883,64 лв.,
представляваща сума за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2011 г. до м. 04.2013 г.,
за която сума на 11.02.2014 г. е издаден изпълнителен лист
на основание Заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр. дело № 20114/2013 г., по описа на 90-и състав
на СРС, за събирането на която е образувано изпълнително
дело № 2015***0400820 по описа на ЧСИ С.Я..
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Т. С., ЕГН **********, сумата от 350,00 лв., деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на
И. Е. С., ЕГН **********, сумата от 350,00 лв., деловодни
15
разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16