№ 14506
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110151376 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу В. П. Д., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], с искане за признаване за установено,
че ответника дължи сумата от 1123,19 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 02.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 101,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., сумата от
9,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.03.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 0,96 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 15.04.2021 г. до 21.02.2023 г., за които суми в полза на ищеца има
издадена заповед за изпълнение от 15.03.2023 г. по ч. гр. д. № 11555/2023 г. по описа на
СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът В. П. Д., ЕГН
**********, в качеството му на собственик за процесния период на топлоснабден имот,
находящ се в [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди
се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
1
известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено
задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само
по изготвените изравнителни сметки, в случай че не бъдат платени в посочения 45-дневен
срок от издаването им. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***]
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело №
11555/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 11555/2023 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение-
[***], изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за
извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. Д., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. А. Г.-САК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
дължимостта на процесните суми. Поддържа, че консумираната топлоенергия е с лоши
потребителски параметри. Претендира разноски. Не ангажира доказателства. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
2
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства –
договор за продажба на недвижим № 110/22.06.1960 г.; договор за дарение на недвижим
имот № 75/18.05.1993 г. и удостоверение за родствени връзки на П. К. П., молба-декларация
от В. П. Д. от 11.07.2012 г., с която се заявява желание откритата за ап. [***], с аб. № [***]
партида, находящ се на адрес в гр. София, [***]3, да бъде открита на нейно име, като се сочи
предходен абонат и потребител в лицето на нейната майка Р. П., Списък на етажните
собственици в блока на [***] в гр. София, в който за ап. [***] е вписана наследодателката на
ответницата Д. и нейна майка Р. П., която лично срещу подпис е декларирала, че в
апартамента си има инсталирани 5 бр. радиатори и ще заплаща потребената ТЕ наведнъж,
100 %, изравнителните сметки за имота и 2 бр. и 1 бр. протокол за неосигурен достъп до
апартамента за редовен отчет на уредите за ДР, всички приети по делото, като не оспорени
от ответника в настоящото производство, съдът приема за безспорно установено, че именно
ответника по делото В. П. Д., придобила имота по дарение и наследство от своята майка Р.
П. понастоящем е единствен собственик на процесния недвижим имот. От посочените
доказателства се установява, че Р. П. от своя страна е придобила апартамента по силата на
наследственото приемство от своя съпруг П. К. П., който пък го е наследил от своята майка
В. Д. З., починала на 28.03.1968 г. В. З. е закупила имота от своя съпруг К. П. З. през 1960 г.,
по силата на приетия по делото Н.А. № 110/22.06.1960 г. и след смъртта си е наследена от
единствения си наследник П. П., баща на ответника В. П. Д..
В молбата-декларация до ищцовото дружество, подадена през 2012 г. ответника е
посочила, че ще потребява ТЕ в имота за битови нужди, основно топла вода, разхода за
затопляне на която ще заплаща по данни от регистриран водомер, при прогнозно
потребление на месец от 5 куб.м. Заявила е също, че домакинството й се състои от 3-ма
членове, като няма да се ползва ТЕ за отопление.
Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са
изцяло неоснователни и недоказани.
Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност обосновават извод, че ответника В. П. Д. се явява единствен собственик на
процесния ап.6 с посочен по-горе адрес, а в това си качество и потребител на доставената до
него топлина енергия и в т.см. има качеството „потребител на топлина енергия за битови
нужди“. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент . [***] е
открита партида, с присъединен аб. № [***], по която се отчита потребеното количество
топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името
на ответника по негово лично заявление, подадено до ищеца след придобиване изцяло на
имота през 2012 г., когато е починал бившия абонат и потребител на ТЕ за имота – Р. П. П.
/поч. на 16.01.2012 г./.
При избора на на топлинен счетоводител, на проведеното на 10.10.2003 г. общо
събрание на ЕС в жилищната сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, [***], лично е
3
присъствала Р. П. П., вписана под № 6 и като собственик на ап. [***] в Списъка на
присъстващите етажни собственици, която видно от протокола от общото събрание е
удостоверила с подписа си, че ще ползва услугите на [***], в т.ч. е изразила съгласие за
въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, декларирала е
наличието на 5 бр. радиатори както и начин на плащане на потребената ТЕ – 100%. Нещо
повече, на проведеното общо събрание наследодателя П. е положила лично подписа си в
Списъка пред избрания да представлява ЕС при сключването на Договора с избраната ФДР,
представител на ЕС – С. И., който е декларирал това обстоятелство, видно от отбелязването
в края на списъка.
Въпреки, че по делото няма данни договорът да е бил продължен след изтичане на
първоначалния 3 годишен срок, от доказателствата, представени от ФДР в лицето на [***] е
видно, че именно последното дружество осъществява дейността по „топлинно
счетоводство“ за СЕС, в която се намира ап. 6 на ответника, което е индиция, че същия е
подновяван ежегодно между страните. От представените от третото лице – помагач,
документи, касаещи дяловото разпределение, се установява, че в процесния апартамент е
ползвана единствено топла вода, като за имота е разпределяна ТЕ за БГВ на база 1 бр.
редовен отчет и за един отоплителен период – по зависимост, установена в Наредбата за
топлоснабдяването, поради неосигурен достъп за редовен отчет, също представен и приет
по делото.
През процесния отоплителен период абоната Д. е била консуматор на количеството
ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и
количеството ТЕ, необходимо за подгряването на изразходените куб.м. топла вода, което се
установява и от приетото без възражения от страните заключение на СТЕ, кредитирано и от
съда.
От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от
ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], протокол от проведено на 10.10.2003г.
общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, подписан лично от
наследодателя на ответника Д., в т.ч. Договор № 262 от 20.10.2003г., сключен между ФДР
[***] и ЕС, находяща се на посочения адрес, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по
делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била
топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ, в тяхната
съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът В.
Д., в качеството си на собственик по дарение и наследство на топлоснабдения имот –
апартамент [***], находящ се в гр. София, [***], през процесния период /2020-2022 г./ да е
била потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответникът Д., като собственик на топлоснабдения имот, е била обвързана по
силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество,
досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично
нейно изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна
4
енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица
съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013
г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК,
ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г.
по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата,
че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на
топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор
с абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443
от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по
т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013
г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993
г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от
Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато
дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В
този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че
клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират
като неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им
приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът В. Д. /а преди това и предишния собственик, майка й Р. П. П./
да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено
с тях допълнително споразумение.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 10.10.2002 г., дялово разпределение за процесния период и протокол за
неосигурен достъп, относими за периодите от 2020-2022г., всички те неоспорени от
ответника В. Д., се установява, че последната не е осигурявала ежегоден достъп до имота за
извършването на реален отчет на водомера за топла вода, поради което за един от
отоплителните периоди ТЕ за БГВ е изчислена по данни от 1 бр. редовно отчетен водомер
/2021 г./ и на база за двама потребители по 140 л. на денонощие за 2022 г., поради липса на
5
отчет. Количествата ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2.от Приложение
към чл.61 на НТ от 12.03.2020 г. Тези данни се установяват и от заключението на СТЕ, а са
отразени коректно и в приетите по делото 2 бр. изравнителни сметки, представени от ФДР.
Предвид изложеното, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са
изчислени при спазване на законовите изисквания, като количеството топлинна енергия,
отдадено от сградната инсталация е определено по емпиричен път, съгласно зависимост,
описана в Приложение към чл.61, ал.1 /т.6.1.1. от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването,
като за имота е разпределена „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем обем –
176 куб.м. и този на ЕС – 2918 куб.м., съгласно зависимост описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-116-334 за 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице по СТЕ, приета също без оспорвания от страните, е установило, че за
процесния период, в имота ТЕ за отопление не е използвана.
Установява се още заключението на СТЕ за целия процесен период, в имота на
ответника е начислена /прогнозно/ ТЕ за отопление на имот и за сградна инсталация /заедно/
– 412,57 лв. и 482,96 лв. за БГВ или общо 892,53 лв. Вещото лице е установило, че през
процесния период общия топломер е бил годно средство за търговско измерване, а дяловото
разпределение от ФДР е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба. По
делото от ФДР са представени и приети като писмени доказателства – 2 бр. индивидуални
справки за отопление и топла вода /изравнителни сметки/; 1 бр. протокол за неосигурен
достъп за отчет от 17.04.2022 г. Съответно сумата след изравняването е за доплащане от
абоната и възлиза на 495,13 лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция са съответствали на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия са били съответни на отчетената от
измервателните уреди и разпределена от [***], при спазване на действащата към момента
нормативна уредба. Съгласно заключението на СТЕ технологичните разходи в АС били
приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Същите били
изчислявани редовно за всеки месец съгласно приложимата нормативна уредба. Съгласно
заключението на СТЕ, пресметнатите технологични разходи били съгласно методика и
формули, приложени в Наредбата за топлоснабдяването /от 2020 г./ и техническите
характеристики на абонатната станция. Не се установи по делото да са правени рекламации
от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника
били начислени сметките за процесния период.
6
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия са отразени в заключението на
СТЕ, без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без начисляване на лихви
по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени изготвените от ФДР 2 броя
изравнителни сметки за процесния период.
Дължимостта на заявената с исковата молба цена на доставена от ищеца през
процесния период топлинна енергия се установява и от изслушаната по делото ССчЕ.
Действително последната е работила по счетоводните записвания на ищеца, но доколкото
същите са редовно водени и съответни на първичните документи по разпределение на
доставяната топлинна енергия на основание чл. 182 ГПК са годно доказателство за
установяване верността на записите по същите и за водилата счетоводството страна.
От приложените по делото съобщения към общите фактури /на л.33-36 от делото/ се
установява, че данните от дяловото разпределение и главните отчети са коректно отчетени
във фактурите, вкл. и данните от изравнителните сметки. С оглед изложеното, съдът приема,
че претендираните за плащане суми от ответника са правилно изчислени, отговарят на
доставеното и потребено количество ТЕ, като стойността на ТЕ е в съответствие с
одобрените от ДКЕВР за периода цени на ТЕ.
Въз основа на заключението на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен състав
намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот - апартамент [***], находящ се в
гр. София, [***] възлиза в размер на сумата от 1123,19 лева /съгласно заключението на
ССчЕ, в което са отразени както корекциите в цената на ТЕ, настъпили в процесния период,
така и извършените от абоната плащания/.
Вещото лице, изготвило заключението по ССчЕ, не е установило служебно
погасяване от страна на ищеца на стари задължения извън процесния период, със суми за
възстановяване на абоната.
Не се установява, видно от заключението на ССчЕ, да са налице вземания на ищеца,
които да са погасени по давност, а и с ОИМ и възражението по чл.414 от ГПК няма заявени
такива възражения.
Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. възлиза в размер на 1123,19 лв. /сбор от прогнозно начислените
от ищеца 881,02 лв. и изравнителните сметки от 449,49 лв. за доплащане, и след приспадане
на разлика в цена на ТЕ за минал период – 110,82 лв. и платена от абоната сума – 96,50 лв./,
предвид което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за
същия размер, следва да бъде уважен до този размер, колкото е и претендирания от ищеца в
производството.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
7
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от Комисията Общи условия за
процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на
директорите на [***], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи
и за ответника В. Д.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за
клиентите на [***] да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и
ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока
по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този
смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през м.05.2020г. следва да бъде
заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася или до 15.07.2020 г., но
ищеца може да претендира лихва за забава върху тази стойност едва след издаване на
Общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. към 31.07.2021 г. и в случай, че не бъде
заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след 14.09.2021 г. В този смисъл и на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
**********/31.07.2021 г. в размер на 558,71лв. е в размер на 40,50 лв., а по отношение
дължимото обезщетение за забава върху задължения на ответника по ОФ № [***]/31.07.2022
г., с оглед установената дължима главница от 1003,36 лв., мораторната лихва възлиза на
45,56 лв. Вещото лице по ССчЕ е установил също, че абоната има просрочени непогасени
мораторни лихви, начислени върху главницата по ОФ № [***]/31.07.2020 г. в размер на 15,06
лв., които са претендирани в настоящото производство от ищеца.
Или общия дължим размер на мораторната лихва върху главницата за ТЕ, до който
съдът следва да уважи предявения иск възлиза на сумата от 101,12 лв., за периода от
15.09.2020 г. до 21.02.2023 г., колкото се претендира и от ищеца.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР [***] документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че действително за
апартамента, собствен на ответника В. П. Д. е извършвана дейност по топлинно
счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От
приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № [***] /на л.37/ и
заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от съда, се
8
установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.11.2021г. до м.04.2022 г.
възлиза в размер на 9,14 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 10 бр. месечни такси за отчитане
на уредите за дялово разпределение в размери от по 1,52-1,53 лв./месечно в периода от
м.11.2021 г. до м.04.2022 г., като за целта е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло
дължими, тъй като не попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са
заявявани от страна на ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е
заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
9,14 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Продавачът има право да
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на
клиентите не са заплатени в срок от 45 дни от изтичане на срока, за който се отнасят, т.е. от
издаването на месечните фактури за потребента ТЕ, в които са отразени и дължимите суми
за ДР.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В конкретния случай ответникът
безспорно е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата
дялово разпределение, като за периода от 15.04.2021 г. до 21.02.2023 г. същия дължи и
обезщетение за забава в размер на 0,96 лв. /за просрочената главница от 9,14 лв./, до който
размер иска следва да се уважи, видно и от приетото заключение по ССчЕ.
В заключение и на база приетите доказателства, в т.ч. заключенията по СТЕ и ССчЕ,
дължимата от ответника В. П. Д. сума възлиза на общо 1234,41 лв., от която сума: 1123,19
лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 9,14 лв.
- дължима главница за ДР, за периода от м.11.2021 г. до м.04.2022 г.; 101,12 лв. съставлява
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 г. до
21.02.2023 г. и 0,96 лв. – представлява дължима мораторна лихва върху установената
главница за ДР от 9,14 лв., за периода от 15.04.2021 г. до 21.02.2023 г., т.е. за всички
претендирани от ищеца вземания, за които в полза на последния е била издадена ЗИ по
9
чл.410 от ГПК на 15.03.2023 г., по ч.гр.д. № 11555/2023 г. по описа на СРС.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 675,00
лева, от които 75,00 лева – доплатена държавна такса, 600 лева – за експертизи, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8
от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на
разноски в пълен размер от 775,00 лв. за исковото производство.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното
уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 75,00
лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 11555/2023г. по описа на СРС, 164-
ти състав.
Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. П. Д., ЕГН
********** от гр. София, дължи на „[***], ЕИК [***], сумите от общо 1234,41 лв., от която
сума:
1123,19 лв. – съставляваща стойност, за доставяна до топлоснабден имот находящ се в
гр. София,[***], ап. [***], с аб.№ [***], топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до окончателното плащане на
задължението;
9,14 лв. – представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот находящ
се в [***], ап. [***], с аб. № [***], услуга по дялово разпределение, в периода от
м.11.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до
окончателното плащане на задължението;
101,12 лв. съставляваща дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от
1123,19 лв., дължима за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.;
0,96 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената главница за
ДР от 9,14 лв., за периода от 15.04.2021 г. до 21.02.2023 г., за които суми в полза на
10
ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 15.03.2023 г., по ч.гр.д. № 11555/2023 г. по
описа на СРС,164-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. П. Д., ЕГН ********** от гр. София да
заплати на „[***], ЕИК [***], сумата от 775,00 лева – разноски в производството по чл.
422 от ГПК, сторени пред СРС, както и 75,00 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
11555/2023г. по описа на СРС, 164-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „[***]“ ЕООД, с ЕИК [***], седалище в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11