Разпореждане по дело №1884/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалбата на община- [община], срещу решение № N-137/02.08.2024г. на Главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ и Ръководител на Управляващия орган по ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, с което е наложена финансова корекция на община-[община].

Жалбата е постъпила в съда с Придружително писмо вх. № 13740/22.08.2024г. от процесуален представител по пълномощие. Преписка не е представена на хартиен носител, а е приложен цифров носител(CD), за който се сочи, да съдържа оспорения административен акт и документите от административната преписка.

Съдът намира, че така представената административна преписка с писмото от 22.08.2024г. не удовлетворява изискванията на чл. 152, ал. 2 от АПК.

Според чл. 141 от АПК, пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според определението за електронен документ в чл. 3, т. 35 от регламента това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Автор на електронното изявление, съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ, е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител.

По правилото на чл. 152, ал. 2 от АПК, при подадена жалба органът е длъжен в 3 – дневен срок да я изпрати до съда заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта. Това правило се явява специално по отношение на чл. 183 от ГПК като поставя императивно изискване преписката да бъде представена като съвкупност от заверени копия на хартиени документи.

Правилото на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ГПК борави с две понятия – „заверен от страната препис“ и „официално заверен препис“, като единствено завереният от страната препис може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.

Значението на посочените понятия е дефинирано в съдебната практика /Решение №14/24.07.2017 по дело №2800/2015 на ВКС, ТК, I т.о.; решение №362 от 15.07.2010г. по гр.д. № 536/2010г. ВКС, КГ, ІІ г.о.; решение № 766 от 3.02.2011г. по гр.дело № 1590/2009г., съставът на ВКС, ГК/. Завереният от страната препис има доказателствена стойност на копие от документ, а официално заверения препис на документ има същата доказателствена стойност, като оригиналния документ. Компетентен да извърши официално удостоверяване за верността на препис от писмен документ имат само надлежно оправомощените по закон лица – нотариус, съдия по вписванията, кмет на населено място и др.

Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.183 от ГПК, е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 от ГПК.

Официален е документът, който се издава от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установения затова ред. Не всеки служител може да издава официални документи, а само този, който има компетентност според разпределението на функциите в съответното ведомство. Официален е преписът, издаден по реда чл. 591 ГПК. Копие от документ, съдържащ заверка от лице – служител в държавен орган или общинска служба, на което не са обозначени точното му длъжностно качество не представлява официален документ нито официален препис и заверено по този начин копие от документ, оригиналът на който не се съхранява в учреждението, в което е извършена заверката. При поискване на оригинала заинтересованата страна трябва да го представи, в противен случай преписът се изключва от доказателствата по делото – чл.183 ГПК.

В случая преписката по издаване на оспорения административен акт се представя на ел. носител(CD), под формата на сканирани цифрови образци от документи, които са съставени на хартиен носител. Част от така представените цифрови образци от документи представляват копия на издадени и подписани от ответния административен орган и страните в производството хартиени документи, а друга - копия на съставени от ответната страна хартиени и електронни документи. Всички копия са подписани с електронен подпис от лица, за които не е обозначена длъжност и качеството, в което се подписват документите. Не е представена тази част от адм.преписка, представляваща документация за проведена обществена поръчка и документация по изпълнение на договора, а те са послужили като мотиви за издаване на обжалвания акт.

Съдът намира, че извършените действия не удовлетворяват изискванията на чл. 152, ал. 2 от АПК, нито се поставят в хипотезата на чл. 141 от АПК.

Ето защо, Съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ подадената жалба.

ЗАДЪЛЖАВА Ръководител на Управляващия орган по ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, при МОСВ, в 3 - дневен срок от съобщаването, да представи заверено копие от цялата преписка по свое решение № N-137/02.08.2024г., с което е наложена финансова корекция на община-[община].

УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, при МОСВ, че задължението на административния орган по чл. 152, ал. 2 от АПК в случая изисква представяне на издадените в хода на административната процедура административни актове и официални документи като „официално заверени преписи“ на хартиени документи, за изпълнението на което задължение е неприложима хипотезата на чл. 183, ал. 2 от ГПК, допускаща единствено представяне на „заверени от страната препис“ под формата на електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.

УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, при МОСВ, че възможността за представяне на електронни документи пред съда по реда на чл. 141 от АПК се отнася до тези документи, които първично са съставени и подписани с квалифициран електронен подпис от орган или страните като електронни документи.

УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, при МОСВ, че подписването с квалифициран електронен подпис на електронен образец от хартиен документ, от лице, което не го е издало, не му придава качеството на електронен документ, нито на „официално заверен препис“ от хартиен документ.

УКАЗВА на Ръководител на Управляващия орган по ОП „Околна среда 2014 – 2020г.“, при МОСВ, че при неизпълнение на съдебното разпореждане може да му бъде наложена глоба по реда и в размерите, предвидени в Закона за съдебната власт.

Разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване.