Р Е Ш Е Н И
Е № 260504
гр. Пловдив, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III
граждански състав, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 21229 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 ЗС,
предявен от А.Д.М. и С.Д.Б. против А.Д.Д., К.Д.Д. и Ф.Г.Д..
В исковата молба се твърди, че ищците са
наследници от първи ред на Д. К. Б., починал на ***** г. в гр. ****. Сочат, че
приживе ****им през 2000 г. харесал процесния недвижим имот, находящ се в
землището на село ***** , община ***** , обл. *****, местността ***** .
Наследодателят им разбрал, че имотът е с ЕКМН ***** по чл.28 и сл. от ППЗСПЗЗ и
попадал в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че никой не се интересувал
от земята; нямало наследници, нито някой да го стопанисва. От 2000 г. ****им
заградил имота и започнал да го облагородява; разчистил го от храсти, дървета и
треви, с които бил обрасъл; прекарал път до него, за да може да достига пътно
превозно средство; поставил фургон, в който да се подслонява, като прекарал ток
и вода; изградил бунгало, което пригодил за преспиване и обитаване. Ищците също
посещавали имота, като помагали на ****си – засаждали храсти и плодни дръвчета,
направили цветна градинка и беседка; там прекарвали почивката си. Поддържат, че
от 2000 г. до смъртта си, ****им владеел и стопанисвал имота като негов
собствен и никой не смущавал владението му, като за това имало свидетели.
Твърдят, че преди смъртта си ****им решил да уреди официално собствеността по
отношение на имота, като подал искане за снабдяване със скица и данъчна оценка.
Тогава разбрал от служители в Община ***** , че имотът се водил преди повече от
50 години на Т. Д.Д., починал през **** г., чиито наследници били тримата
ответници, но имотът не бил заявен за реституция. Сочат, че ответниците никога
не били владели имота. Поради изложените обстоятелства предявяват настоящия
иск, с който молят да бъде установено по отношение на ответниците, че са
собственици на процесния имот, при равни квоти – по ½ идеална част, а
именно: имот № **** , находящ се в землището на село ***** , община ***** ,
местността ***** , с площ от 441 кв.м., на основание давностно владение,
упражнявано от техния наследодател Д. К. Б., считано от 2000 г. до смъртта му
през ****г. Правен интерес от предявяване на иска обосновават с факта, че
наследодателят им образувал исково производство – гр.д. № 5045 /2019 г. на
Районен съд Пловдив, XVII граждански състав, по което ответниците депозирали
отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорили претендираните от него права.
Посоченото гражданско дело било прекратено. Молят за уважаване на предявения
иск и за присъждане на разноски.
Постъпил е писмен отговор от
ответниците К.Д.Д. и А.Д.Д., със становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорват ищците да притежават права по отношение на притежавания от тях
имот по наследство от дядо им. Излагат подробно теоретично изложение за
същността на давностното владение като придобивен способ, като намират, че не е
изпълнен фактическият му състав. Намират за недоказани твърденията на ищците,
че са установили фактическа власт по отношение на имота. Молят за отхвърляне на
иска. Правят доказателствени искания.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Ф.Г.Д..
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от скица № **** г. процесният недвижим имот № **** , находящ се в
местността ***** , ул. **** , село ***** , община ***** , обл. *****, с площ от
441 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно ползване: по
Параграф 4, категория на имота: осма, се води собственост на наследниците Т. Д.Д..
Видно
от удостоверение за характеристика на поземлен имот, попадащ под разпоредбите
на § 4 от ЗСПЗЗ изх. № **** г., имот № **** – земеделска земя с площ от 441 кв.м. по плана
на село ***** , одобрен със Заповед № **** г. на **** и попада в терени по § 4 от ЗСПЗЗ. Като
собственици на имота са записани наследниците на Т. Д.Д.. Имотът е отдалечен
над 1 км. от републиканска пътна мрежа, намира се на разстояние от 1 км. до 3
км., спрямо строителните граници на населеното място. Земята е земеделска, с
начин на трайно ползване - § 4 от ЗСПЗЗ. За имота няма обособена устройствена
зона.
По
делото са ангажирани гласни доказателствени средства, като на всяка страна са
разпитани по двама свидетели. От показанията на разпитаната на ищците
свидетелка Е. Д. С. се установява, че знае процесния имот, който бил ползван от
**** на ищците – Д., считано от 2000 г. Когато започнал да ползва имота, той
бил пуст, обрасъл с храсти. Д. и семейството му го облагородили, построили две
бараки, направили подобрения, прекарали път, ток и вода; в момента в имота
имало построени и обзаведени две постройки; имало маса с пейки и барбекю в
двора. Когато свидетелката е била в имота, никой не притеснявал Д. да го
ползва. Свидетелката разбрала, че едва през 2019 г. се появили наследници на
собственика на имота, но преди това те не са имали претенции. Преди да започне
да го ползва, **** на ищците разпитал хората в селото и те казали, че имотът не
бил на никого и мястото не било търсено от никого. Свидетелката не знае Д. да е
плащал наем за ползването.
От
показанията на свидетелката В. С. Б., *****на ищците, се установява, че ищците
и ****им ползвали мястото във вилната зона на село ***** от около 17 години. Имотът бил изоставен, не
се ползвал от никого, поради което **** на ищците почистил отпадъците, поставил
ограда, метален фургон и го облагородил. Свидетелката ползвала имота заедно със
семейството си до **** г., след което се развели със *****й и той продължил сам
да го ползва. Никой не идвал да оспори собствеността и да каже, че е
собственик. В имота построили дървена постройка с баня и тоалетна, именно
защото никой не предявил претенции за мястото. Непосредствено преди да почине
през ***** г. Д. Б. предприел действия да се снабди с нотариален акт за имота.
От
показанията на разпитаната на ответниците свидетелка М.Н.С. се установява, че знае
процесния имот, както и ответниците. Последните отдавали под наем на **** на
ищците – Д. Б. имота срещу заплащане на наемна цена от 100 лв. През 2014 г. и
2015 г. ответниците К. и А. Д. я помолили да вземе от тяхно име дължимия наем
от наемателя. Свидетелката се срещнала с Д. Б. *** пред магазина, получила
парите, като подписала разписка за това. Свидетелката не знае дали е имало
писмен договор между страните.
От
показанията на свидетеля Г.К.Д. се установява, че познава ответника А.Д. от
2007 г. Знае процесния имот, който се намира в село ***** , над чешмата, за
който имот Д. получавали наем от Д., срещу което издавали разписка. През
2017/2018 г. бил помолен да вземе от тяхно име наема, като получил от М. 100
лв., срещу което му издал разписка. В разписката пишело, че сумата е за годишен
наем за мястото над чешмичката в село ***** .
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79 ЗС.
Наведеното от ищцата придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
Според презумпцията на чл.69 ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това
е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за
доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед
на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на
неизвестен факт, а именно – субективния признак на владението – намерението да
се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт – обективния признак на
владението – упражняването на фактическа власт върху вещта. Както при всички
оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната,
която я оспорва, трябва да я обори. Така – мотивите към ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК
на ВКС.
За уважаване на така предявения иск за
собственост на наведеното оригинерно придобивно основание ищците следва да
докажат при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК,
че техният наследодател е упражнявал давностно владение по отношение на
процесния недвижим с намерението да го свои, считано от 2000 г. до смъртта си
през 2019 г., чието владение неговите наследници са присъединили съгласно
нормата на чл.82 ЗС. Намерението за своене на имота следва да е обективирано
спрямо ответника. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
през 2000 г. наследодателя на ищците е започнал да използва процесния недвижим
имот, като го почистил, поставил ограда и постепенно изградил в него постройка.
Налице са данни, че Д. Б. е посещавал имота периодично, през почивните дни,
заедно със семейството, за отдих. Установи се също, от ангажираните от
ответната страна доказателства, че за ползването на имота е заплащан наем на
единия от наследниците на Т. Д.. Свидетелят Г.Д. е бил очевидец при заплащането
на наемната вноска през 2007 г., както и самият той е бил изпратен от
ответниците да вземе наема за 2017 г. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката М.С., която през 2014 г. и 2015 г. се е срещала с наследодателя на
ищците, за да получи уговорената наемна цена, от името на ответниците Д.. За
ползването на имота уговорената цена била 100 лв. годишно. От така ангажираните
доказателства се установява наличието на наемно правоотношение между страните
за процесния недвижим имот. Във всички случаи наемателят е обикновен държател
на недвижимия имот, което изключва намерението да го свои и да го придобие по
давност. Не се доказа да е налице преобръщане на държането във владение, поради
което няма как, макар праводателят на ищците да е ползвал имота, да го придобие
по давност. Извършването на подобрения в парцела не водят до обратния извод, а
за тях ищците биха могли да заявят облигационни претенции към наемодателите
собственици.
Следва да се отбележи, че за разрешаване
на спора е ирелевантно кой от всички ответници съсобственици е отдал вещта под
наем, доколкото сключването на договор за наем е действие на обикновено
управление и може да бъде осъществено от всеки от съсобствениците.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че предявеният иск за собственост подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат ответниците на основание чл.78,
ал.3 ГПК. Ответникът К.Д. доказа да е сторил разноски в размер на 800 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г. (л.71 от
делото). Претендираната в списъка за разноски сума от 10 лв. – депозит за
свидетел не следва да се присъжда, доколкото не е усвоена, а може да се
претендира за връщането й от страната.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М., ЕГН: ********** и С.Д.Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** против А.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, К.Д.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** и Ф.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК. във вр. чл.79 ЗС, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици по силата на наследствено правоприемство от наследодателя Д. К. Б., починал на *****
г., въз основа на упражнявано от него давностно
владение от 2000 г. до ***** г., при равни квоти, по ½ идеална част
за всеки от тях от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот № **** , находящ се в местността ***** , ул. **** ,
село ***** , община ***** , обл. ******, с площ от 441 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно
ползване: по Параграф 4, категория на имота: осма, при съседи на имота: ПИ № *****
– полски път и землищна граница.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН: ********** и С.Д.Б., ЕГН: ********** на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят
на К.Д.Д., ЕГН: ********** сумата от 800
лв. (осемстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.