Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 28.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 28.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1681/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба против Е.М.М. и М.С.М.,*** ищецът С.А.М., ЕГН********** ***, чрез адв.Г. твърди, че бил наследник на С. П. Д., б.ж. на от с.М. К., общ.Белово. Приживе същият бил собственик на недвижим имот - УПИ V-364 в кв.46 по плана на с.М. К., общ.Б., с площ от 438кв.м., ведно с паянтова жилищна сграда с площ от 49кв.м. и полумасивна жилищна сграда с площ от 50кв.м. По обезсиления план на селото имотът представлявал дворно място с пл.№60, 61, за което бил отреден п-л ІІІ в кв.33, с площ от 438кв.м., ведно със стара паянтова къща с площ от 49кв.м. и полумасивна къща с площ от 50кв.м.
След смъртта на дядото на ищеца братята на неговата майка Н. С. М. - А. С. .
С нот.акт за покупко-продажба №99, том ХІ, нот.д.№386/96г. синът на А. Д.прехвърлил 1/2ид.ч. от имота на ответника. С нот.акт за покупко-продажба №1559, том VІІІ, нот.д.№1297/08г. дъщерите на А. Д. прехвърлили на ответника другата 1/2ид.ч. от имота, като всичко това станало по време на брака на ответниците.
Твърди ищецът, че той бил собственик на 1/4ид.ч. от УПИ V-364 в кв.46 по плана на с.Момина Клисура, общ.Белово, с площ от 438кв.м. като наследник на Н. С. М., починала на 07.04.1988г. Тя била дъщеря на общия наследодател С. .ругата 1/2 се позовали на давностно владение и така се снабдили с констативен нот.акт за собственост. Това противорречало на императивната разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗТСУ/отм./ и на чл.40, ал.2 от ЗПИНМ/отм./. Така снабдяването с този констативен нот.акт било в противоречие със закона, засягало правата на ищеца и обуславяло правния му интерес от предявяване на иска.
На следващо място твърди, че разпоредбата на чл.69 от ЗС не намирала място между сънаследници. В случая праводателите на ответниците не били владяли частите от имота, собственост на другите наследници явно, недвусмислено и необезпокоявано. До смъртта на вуйчо си А. . ищецът държал свои вещи в имота, а вуйчовците му не били му заявявали, че имотът е техен. Едва след смъртта на А. Д.през 1995г. съпругата му . на констативния нот.акт за собственост като свидетели били разпитани С. В. - сестра на молителите и Б. Д. - техен братовчед, което противоречало на чл.480, ал.1, б."в" от ГПК /отм./ и поради това процедурата била опорочена.
Поради всичко това моли съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/4ид.ч. от УПИ V-364 в кв.46 по плана на с.Момина Клисура, общ.Белово, с площ от 438кв.м.
Претендират направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците. Не оспорват, че А. С. Д. и А. С. Д. се снабили с констативен нот.акт за собственост на процесния имот, ведно с построените в него сгради - всеки за по 1/2ид.ч., като с нот.акт за покупко-продажба №99, том ХІ, нот.д.№386/96г. синът на А. Д. прехвърлил 1/2ид.ч. от имота на ответника, а с нот.акт за покупко-продажба №1559, том VІІІ, нот.д.№1297/08г. дъщерите на А. Д. прехвърлили другата 1/2ид.ч. от имота на ответника. Тъй като сделката е станала по време на брака между Е.М.М. и М.С.М., то те са го придобили в режим на СИО, като са станали добросъвестни собственици.
Оспорват иска, като твърдят, че ищецът претендира право на собственост върху 1/4ид.ч. от процесния УПИ единствено като наследник на Н. С. М., съответно на С. П. Д.. Нито ищецът, нито неговата майка някога били владяли процесния имот, нито с действията си били оспорили правото на собственост на А. С. Д. и А. С. Д.. Ищецът и майка му винаги били живели в имот, който се намирал срещу процесния и много добре знаели, че негови собственици са двамата братя и те си го владяли до смъртта им. Дори А. Д. построил през 1956г. жилищна сграда. През тези години никой не бил оспорвал собствеността им, вкл. Н. С. или ищецът. В разписните книги имотът се водел на А. С. Д. и А. С. Д..
Алтернативно поддържа, че ако съдът не приеме, че праводателите им са били собственици на имота, то ответниците го били придобили на основание добросъвестно давностно владение, тъй като го владеели от 15.12.1995г., съответно от 13.10.2008г.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност прима от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК. Искът е допустим - с оглед изложените в исковата молба твърдения за ищеца е налице правен интерес от търсената с него защита, тъй като ответниците оспорват претендираното от ищеца право - легитимирайки се като собственици на целия имот по силата на договори за покупко-продажба, оформени съответно с нот.акт №99, том ХІ, нот.д.№386/96г. и нот.акт №1559, том VІІІ, нот.д.№1297/08г.
При предявен положителен установителен иск за собственост, както е в настоящата хипотеза, тежестта на доказване на правото на собственост е за ищеца, като в такъв смисъл са и дадените от съда указания. В случая с оглед твърденията на ищеца той следва да докаже, че е наследник на С. Петков Д. и че именно той приживе е бил собственик на процесния имот - тъй като претендира права по силата на наследствено правоприемство.
Не се спори между страните, че ищецът е син на Н. С. М. - дъщеря на общия наследодател С. Петков Д..
От представените по делото молба-декларация, удостоверение, скица, протокол и нот.акт №183, том ІІ, нот.д.№632/82г. - всички документи от 1982г - се установява, че А. С. Д. и А. С. Д. са отпочнали процедура по снабдяването им с нот.акт за собственост върху дворното място и построените в него сгради, като процедурата е приключила именно с издаването му. Никъде, обаче, не е отразено имотът преди това да е бил собственост на С. П. Д.. Няма по делото представено каквото и да е доказателство от страна на ищеца, че неговият наследодател е имал права на собственост върху имота.
Предвид, че предявеният иск за собственост е положителен установителен и при липса на каквито и да са доказателства за права на собственост на ищеца върху процесната част от имота, ирелевантно е дали ответниците притежават права на собственост, съответно ако притежават такива - на какво основание са. Именно поради това събраните в тази връзка доказателства съдът не обсъжда.
Поради това искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен, а в тежест на ищеца да се възложат сторените от ответниците разноски в размер на 600лв.
Водим от горното Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.М., ЕГН********** ***, чрез адв.Г. против Е.М.М. и М.С.М.,*** положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1/4ид.ч. от УПИ V-364 в кв.46 по плана на с.Момина Клисура, общ.Белово, с площ от 438кв.м.
ОСЪЖДА С.А.М., ЕГН********** *** да заплати на Е.М.М. и М.С.М.,*** сторените разноски в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: