№ 35418
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110111513 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца ********** срещу
************* за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на
земеделски земи, сключен на 03.07.2002 г.
С молба с вх. № *********** ищецът ********** е направил искане по чл. 83
ГПК бъде освободен от държавна такса и разноски за производство, поради липса на
средства за воденето му. Към предходна молба за предоставяне на правна помощ е
приложена декларация за семейно и имуществено състояние, с която декларира, че не
работи, получава доход от пенсия в размер на 700 лв. месечно, получава рента без
конкретизиран размер, притежава къща с площ от 38 кв.м., в която живее, не
притежава парични влогове, както и, че страда от заболяване „лека олигофрения“, за
което е издадено безсрочно решение на ТЕЛК с призната трайно намалена
трудоспособност 94 % с чужда помощ.
Същевременно съдът съобрази, че на ищеца е предоставена безплатна правна
помощ при същи данни, като към момента не е настъпила промяна в семейното и
имуществено състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да
ги заплатят. При преценка на основателността на направеното искане, съдът следва да
вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други релевантни обстоятелства. При тези данни съдът
намира, че ищецът не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Притежаваното от него жилище не променя горният извод на съда,
доколкото същото е единствено и се ползва за жилищни нужди на собственика. От
друга страна съдът отчете, че от представените с молбата доказателства се установи,
че ищецът страда от заболяване, довело до почти пълна неработоспособност и
доколкото се касае за психическо такова, същото на самостоятелно основание
обосновава нужда от предоставяне на правна помощ, предвид служебно събраната
информация, че ищецът не е поставен под запрещение и няма настойник или
попечител. В този смисъл и като съобрази данните, посочени в приложената
декларация съдът намира, че заплащането на държавна такса дори в минимален размер
1
би съставлявала затруднение за ищеца, поради което искането му за освобождаване от
заплащането на държавната такса се явява основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА **********, ЕГН ********** от внасяне на дължимата
държавна такса и разноски по гр.д. № 11513/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2