Решение по адм. дело №597/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.46, ал.5 от Закон за общинската собственост/ЗОбС/.

Делото е образувано по жалба на М. Ю. А. от [населено място], допълнително уточнена със заявление от същия, против заповед №3048/24.096.2025 година на заместник кмета на Община Горна Оряховица, с която е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателя в качеството му на наемател на общинско жилище на основание чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС във връзка с чл.40, ал.1 и 2 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наеми продажба на жилища – общинска собственост /Наредбата за лаконичност/.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налични сочените в нея основания за прекратяване на наемните правоотношения. Моли за отмяната и със съответните законни последици.

Ответникът по жалбата, Кметът на Община Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител отрича основателността й, като намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при спазване на изискванията за форма, и е съответна на закона.

 

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорената заповед е неблагоприятна и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване – аргумент от чл.46, ал.2 от ЗОбС. Процесната заповед е връчена на лицето на 26.06.2025 година, а жалбата до съда е депозирана на 9.07.2025 година, като е спазен 14 дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК, а жалбоподателят е адресат на заповедта и на неблагоприятните и последици.

По същество жалбата е основателна по изложените по долу съображения.

Заповедта е валиден административен акт, като издадена от компетентен по материя и степен орган в условията на заместване. Разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС предвижда следното: „Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.“. В случая именно Кметът на Община Горна Оряховица е издал заповед №2982 от 28.09.2021 година, с която жалбоподателят е настанен в общинско жилище, предмет на процесната заповед. Последната е издадено то заместника му в условията на заместване поради обективна невъзможност към момента на издаването и Кметът да упражнява предоставените от закона властнически правомощия.

Заповедта обаче е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила – основание по чл.146, т.3 от АПК.

Производството по чл.46, ал.2 и следващите от ЗОбС във връзка с Глава Шеста от Наредбата в процесният случай е обусловено от изхода на производството, което се развива по правилата на чл.45а от ЗОбС във връзка с разпоредбите на Глава втора от Наредбата. Това е така, доколкото в съображенията /фактическите основания/, на процесната заповед е изрично посочено, че с протокол № 2 от 5.02.2025 година на Комисията по картотекиране /при Община Горна Оряховица/ е отхвърлила заявлението за картотекиране на жалбоподателя от 30.10.2024 година.

Както се установява от представената на съда преписка, жалбоподателят е настанен в общинското жилище на 28.09.2021 година, по отношение на което е прекратено наемното му правоотношение с процесната заповед, като на същата дата е сключен и наемният му договор, предвиждащ прекратяване на правоотношението и при отпадане на условията за настаняване на наемателя, което е в хармония с изискванията на чл. 40 от наредбата.

Видно е от преписката, с която съдът разполага, че на 30.10.2024 година жалбоподателят е подал заявление /лист 16 от делото/, към което е приложил документи за прекартотекиране по реда на Глава втора от Наредбата, като е приложил декларация за имущество, доходи и семейно положение, удостоверения за облагаеми имуществени декларирани данни за членовете на семейството, удостоверения за декларирани данни и прочие.

Заявлението е подадено по повод на писмо № РД 9400-2768/02.09.2024 година, с което е посочено, че на основание на новата Наредба и във връзка с прекартотекирането на нуждаещите се граждани, жалбоподателят следва да подаде ново заявление за картотекиране в срок до 30.10.2024 година като попълни нова декларация по образец, прилагайки към нея съответните посочени в писмото документи.

На 13.11.2024 година ответникът издава заповед №4557, с която определя комисия по чл.13, ал.1 от Наредбата, която да разгледа подадените молби декларации, и да вземе решение за включването на гражданите в картотеките и определи степента на жилищна нужда на отделните лица по групи подгрупи според чл.11 от Наредбата, извади от картотеката лицата, които не отговарят на условията по чл.9 от Наредбата и изготви проект на годишен списък на картотекираните, като е посочено, че в 14 дневен срок гражданите могат да правят възражения. Комисията следва да разгледа възраженията и да изготвя мотивирани становища за утвърждаване на окончателния годишен списък от кмета на Общината, който се обявява на информационното табло на Общината.

На съда е представен като част от преписката Протокол №2 от 5.02.2025 година от проведеното от тази Комисия заседание, в който са отразени разглеждане на подадените възражения по проектите на годишен списък на картотекираните граждани за настаняване в общински жилища под наем и списък на гражданите, неотговарящи на посочените в чл.9 от Наредбата условия. Посочено е, че са налице 34 основателни възражения, а осем са неоснователни. Изготвен и приет е окончателен годишен списък за 2025 година на картотекираните граждани за настаняване в общински жилища.

С протокол от 6.02.2025 година трима служители на общинската администрация са удостоверили, че са поставили на таблото за обявление в Община Горна Оряховица окончателният списък за 2025 година на картотекираните граждани за настаняване в общински жилища под наем, както и окончателният списък на неотговарящите на условията по чл.9 от наредбата граждани.

Жалбоподателят фигурира на ред 42 във вторият списък като неотговарящ на условията, посочени в чл.9, ал.1, т.10 от наредбата.

По преписката липсва предвиденото в 13, ал.3 от наредбата решение, което, предвид нормата на ал.4 от този нормативен акт, има характер на индивидуален административен акт. Въпросното решение е условие за картотекиране на подалите заявление лица и включването им списъка по чл.17, ал.1, като срещу него могат да се правят възражения преди одобряването на окончателният списък. Въпросният предварителен списък, както доказателства за начина на обявяването му на подалите заявления лица също не са представени на съда.

При тези данни следва да се констатира, че ответникът на практика е смесил по недопустим начин две производства, едното от които е производството по картотекиране на жалбоподателя, а другото – по прекратяване на наемно правоотношение, като е лишил жалбоподателя от възможността да се защити в проведеното първо по ред такова производство, т.е. в производството по установяване на жилищна нужда и картотекиране на лицето като нуждаещо се и отговарящо на условията по чл.9 от наредбата.

Решението на Комисията по въпроса за картотекирането не е съобщено на жалбоподателя /то липсва и по преписката/, като дори и да се приеме, че е налице мълчалив отказ, предвид непълнотата на преписката не става ясно кога назначената от кмета на общината комисия, действаща като колективен административен орган, е заседавала или е следвало да заседава, за да приема решението по чл.13, ал.3 от наредбата. Не става ясно по тази причина и дали към момента на изготвянето на проекта на годишен списък на картотекираните е изтекъл срока по чл.84, ал.2, респ. по чл. 149, ал.2 от АПК, т.е. дали евентуалният мълчалив отказ за издаване на решение по чл.13, ал.3 от наредбата е стабилизиран към момента на изготвянето на списъка по чл.17, ал.1 от Наредбата.

Правото на защита срещу това решение, респ. срещу мълчаливия отказ да се издаде същото, е гарантирано от разпоредбата на чл.13, ал.4 от наредбата, а така или иначе – както се констатира - не се установява дали е налице такова стабилно валидно изрично решение или е формиран стабилизиран мълчалив отказ да се издаде такова решение към момента, който има предвид разпоредбата на чл.17 ал.1 от наредбата.

Допуснатото от административният орган процесуално нарушение е съществено, т.к. пред съда жалбоподателя представя документи /платежни документи, които имат значение за предмета на спора/, които водят до друг извод по същество. Тоест, актът на администрацията не е съобразен с действителните факти по случая. Нарушението на принципа, предвиден в чл.35 от АПК е съществено и е самостоятелно основание/по чл.146, т.3 от АПК/ за отмяна на оспорената Заповед.

Извън това, настоящата инстанция намира и, че е нарушен принципа, заложен в разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК.

Прекратяването на наемния договор на практика накърнява непропорционално правото на неприкосновеност на жилището по смисъла на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Това е международен договор, по който България е страна и нормите му имат предимство пред тези на националните закони, когато му противоречат, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. В тази връзка, националният съдия е задължен да прилага пряко Конвенцията и да се произнесе в защита на нарушени права, закрепени в същата, като е обвързан от тълкуването на нормите на Конвенцията, дадено от ЕСПЧ. Независимо дали има изрично позоваване на такова правно основание в жалбата или фактите по същество и вида на търсената защита насочват към този въпрос, както в случая.

По отношение на правата, защитени по чл.8 от ЕКПЧ допустимите изключения са предвидени в §2 на чл.8 от същата. Разпоредбата гласи, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В тази връзка, при изследване на въпроса за нарушение на права по чл.8 от Конвенцията, ЕСПЧ изследва наличието на следните критерии: налице ли е в конкретния случай защитим по чл.8 от Конвенцията правен интерес; дали е налице намеса в упражняването на това право от страна на държавните власти; дали намесата е обоснована с национална правна норма и дали е оправдана с някое от основанията по чл.8, §2 от Конвенцията, т.е. дали преследва легитимна цел; след което да се изследва въпросът дали такава намеса е необходима в едно демократично общество.

В случая общинският апартамент покрива представата за жилище по смисъла на Конвенцията. Лицето е трайно свързано с него от 4 год. При това жилището е единствено за него. В тази връзка съдът намира, че е налице защитим интерес по смисъла на Конвенцията. Несъмнено е налице и намеса на орган на държавна власт /местна власт/ в правото на неприкосновеност на жилището. Администрацията счита, че са налице основания за реализиране на правомощието й да прекрати наемното ПО и да изведе лицето от жилището му. Правото да прекрати наемното ПО е обосновано с национална правна норма и преследва легитимна цел. Общината да се разпорежда с общински жилища за реализиране на своите функции, предвидени в закона.

Остава да се прецени дали такава намеса е необходима в едно демократично общество. Отговорът на този въпрос ще е ключов за извода постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес/да бъде освободено общинското жилище за др. нуждаещи се лица/ и личния интерес на засегнатото лице/да запази дома си/. Настоящият съдебен състав намира, че намесата в неприкосновеността на жилището /чрез заповедта/ не се явява необходима и пропорционална мярка. Според ЕСПЧ преценката за съразмерност /пропорционалност/ е винаги конкретна и основана на личните обстоятелства на засегнатото лице. Тази преценка е основана на следните конкретни обстоятелства, установени в случая. Общинското жилище е единственият дом за жалбоподателя и съпругата му, който е в уязвимо социално положение, доколкото е безработен, получава спорадично ниски доходи от социални помощи. Няма данни за подкрепа от близки или роднини.

Съгласно чл.8 от Конвенцията, заповедта може да се счита за "необходима в едно демократично общество", ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и е пропорционална на преследваната законна цел. В случая ответникът освен, че не е изследвал личните обстоятелства на жалбоподателя и на домакинството му, не е изложил съображения, нито е представил доказателства, че е налице належаща нужда това общинско жилище да се освободи и да се предостави на някой по-нуждаещ се от него в по-уязвимо социално или здравно положение, нито е извършена преценка в какъв риск би го поставило изпълнението на акта. Ползата от изпълнението и за общината ще се състои в освобождаване на жилищен общински имот, в който евентуално могат да бъдат настанени други нуждаещи се от общинско жилище граждани. В мотивите на заповедта не се сочи лице или лица, които ще бъдат настанени в освободената част от жилищния имот, както и тяхната нужда, така че тя да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на неблагоприятно засягане за жалбоподателя. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед не е необходимо в едно демократично общество и не преследва пропорционален резултат.

Издаването на оспорената заповед при наличните доказателства съдът определя и като противоречаща на законовата цел, която може да бъде извлечена от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, т. е. такива, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

 

В заключение, по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна. Обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

 

 

 

По изложените съображения, Административен съд – Велико Търново, шести състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед №3048/24.096.2025 година на заместник кмета на Община Горна Оряховица.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.