№ 131
гр. Раднево, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100317 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на М. И. М., действащ
чрез адв. М., срещу М. А. М., с която се предявява осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД. Ищецът твърди, че на *** г. около 11
часа се прибирал към къщата му в с. З., община Раднево, като на улицата пред
дворното място на С. А.а, с която бил съсед, видял служители на ЕВН да
подрязват клони на дървета, за да не пречат на ел.проводниците. Твърди, че се
спрял и се заприказвал със служителите, като им казал, че тези клони най-
често късат проводниците и остават него без ток. Твърди, че докато говорил
със служителите на ЕВН от дворното място на С. А.а излезнал ответника М.
М., който живял със С. А.а и в ръката си държал дебело арматурно желязо,
след което му се нахвърлил без предизвикване от негова страна и му нанесъл
няколко удара с юмрук по лицето, псувал го и му отправял закани, че ще го
убие, което се случило пред служителите на ЕВН. Твърди, че през това време
С. също викала на улицата, че ще го пратят на гробищата при майка му и баща
му. Твърди, че побоят върху него бил прекратен благодарение на служителя на
ЕВН Г. Х.. Твърди, че след побоят двамата се прибрали в двора им и не
спирали да му се заканват. Твърди, че информирал полицейският инспектор на
селото за случая, като бил освидетелстван и от съдебен лекар в гр. Стара
Загора, който констатирал оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по
1
дясна ушна мида, болезнен оток по дясна слепоочна област и оток и
кръвонасядания по лява слепоочна област. Твърди, че с прокурорско
постановление било отказано образуване на наказателно производство, тъй
като деянието било лека телесна повреда чрез причиняване разстройство на
здравето. Твърди, че освен травматичните увреждания, имал след побоя
постоянен шум в ушите и главоболие. Твърди, че бил на 75 години и всяко
травматично увреждане се отразява неблагоприятно на физическото и
психичното му здраве. Твърди, че от случилото се изпитвал страх,
емоционален срив, не излизал известно време, изпитвал безпокойство да не
изпълнят заканите си. Поради това иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди от
деянието, изразяващи се в травматични увреждания, както и за причинените
срам и унижение. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. А. М.,
действащ чрез адв. П., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
оспорва да е нанесъл побой на ищеца или да е имало какъвто и да било
инцидент между тях, както и ищецът да има травматични увреждания.
Твърди, че оспорва да е държал арматурно желязо, нито е бил прекратяван
побой от служител на ЕВН. Твърди, че всички факти, посочени в исковата
молба, са художествена измислица и не са се случили въобще. Твърди, че на
*** г. е имало кратък словесен спор между тях заради поведението на ищеца,
но той бързо е престанал. Твърди, че във времето назад между тях е имало
много спорове за различни междусъседски въпроси, както и изказвания на
ищеца, че той бил серсем дето бил със С. и че ищецът ходил по малка нужда в
двора си пред очите на С.. Твърди, че бил в двора когато служители на ЕВН
дошли да изрежат клоните на черниците през двора, като чул, че ищецът
дошъл и им казал, че това трябвало да го свърши той. Твърди, че чул ищецът
да казва, че С. била курва, а той серсем дето живял с нея, започнал да псува на
майка С.. Твърди, че чувал всичко, но ищецът не го виждал, защото бил зад
оградата. Твърди, че излезнал навън и го питал защо говори така, но ищецът
се смеел, обърнат с гръб към него, от което възникнал кратък словесен спор
между тях. Твърди, че дошла и С., която също направила забележка на ищеца,
след което се прибрали в двора. Твърди, че ако въобще е имало инцидент, той
е бил предизвикан от ищеца, дължащо се на негово неприемливо поведение,
което води до съпричиняване на евентуални вреди в размер на 50 %. Иска
отхвърляне на иска като неоснователен, алтернативно да се присъди
значително по-нисък размер от претендирания. Претендира разноски.
2
Представя писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността на ответника за непозволено
увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти:
извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена
последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени вреди. При
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение
на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
С протоколно определение от 31.07.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
261 от 03.06.2025 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът
е обявил липсата на признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване
факти, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът разпределил
доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже, че
ответникът му е нанесъл юмручни удари в лицето на *** г. около 11 часа и го е
заплашвал вербално, вследствие на което е получил твърдените травматични
увреждания, както и е изпитал унижение и твърдените психични травми,
както и размера на неимуществените вреди.
Относно установяване на деянието и механизма на извършването му са
събрани множество доказателства по делото – писмени и гласни. Изискана е и
е приложена за послужване по делото пр.пр. № 10134/2024 г. на РС-Стара
Загора, ТО-Гълъбово, по която с постановление от 15.01.2025 г. на
наблюдаващия прокурор е отказано образуването на досъдебно производство
по случая, тъй като същият се възбужда по частна тъжба като деяние от частен
характер по чл. 130 НК. Постановлението на наблюдаващия прокурор е
потвърдено с постановление от 12.03.2025 г. на горестоящ прокурор от ОП-
Стара Загора. Тези прокурорски актове нямат доказателствена сила по
отношение на извършеното деяние досежно констатираното от прокурорите.
От събраните гласни доказателства се установява, че на *** г. служители
на ЕВН са били пратени от началника им да режат клони, които
възпрепятстват и застрашават електропреносната мрежа и конкретно в село З.,
3
община Раднево /виж преписката на РП, по отношение на това обстоятелство
страните не спорят/. Св. Г. Х., очевидец на цялата ситуация от начало до край,
същевременно незаинтересован в ничия полза свидетел, чиито показания
съдът намира за съответни на доказателствения материал и които съдът
кредитира изцяло като ясни, точни и безпристрастни. Служители на ЕВН, в
частност св. Г. А. Х. и негов колега, режели клони до къщата на ответника М..
Служителите видели за кратко ответникът М. и си говорили нещо набързо.
Работили почти един час, като в един момент ищецът М. пристигнал със син
голф и ги попитал какво правят, служителите му отвърнали какво правят и си
говорили „общи приказки“, без да е имало спорове, напрежение или каквото и
да било подобно, тоест ищецът и служителите на ЕВН са си провеждали
нормален разговор. От неговите показания е видно, че не след дълго от двора
излезнал ответникът М. и дошъл направо при тях, като носил метален прът.
Св. Х. помислил, че ще си говорят нещо като комшии, но ответникът М.
направо нападнал ищеца М. и „с желязото започнал да го ръга в корема“,
„хванал го за гърлото“ и „с желязото започнал да го удря в корема“, удрял го и
по главата с юмруци. Тогава св. Х. бил на два метра от тях, стреснал се и ги
попитал какво правят, но ответникът разкървавил ухото на ищеца, след което
св. Х. се намесил да ги разтърве, звъннал на кметицата Р. П., която дошла след
малко и ги питала какво правят там. Св. Х. посочва, че повече ответникът М. е
викал, като всичко е започнало без да имат двамата словесен контакт, без
ищецът М. да е казвал на служителите на ЕВН нищо за ответника и неговата
съпруга. Св. Х. посочва, че когато дошла кметицата казала, че М. си бил такъв
и редовно се карал с хората. Св. Х. посочва, че не е чул ищецът М. да псува
или обижда ответника М., също и че „ако той не е бил там, не е знаел какво е
щяло да стане“, тоест че намесата му е възпряла ответника. Напълно
идентични са показанията на св. Х. с дадените по прокурорската преписка
сведения на 28.11.2025 г. /л.53 от делото/, което потвърждава тяхната
последователност и истинност.
От разпита на кметския наместник на с. З., Р. П., се установява, че
същата е видяла М. след като дошъл при нея да се оплаче, че ответникът го е
удрял с метален прът, като е имал видима подутина в областта на ухото и
бузата. Тя отишла на място да си поговори с двамата, като там още били
служителите на ЕВН. Помолила ответникът да се въздържа от агресивно
поведение, като пред нея също имало спречкване между двамата, но е бил
само словесен с подхвърляния и коментари от типа на псувни и обиди между
двамата. Посочва да знае, че страните от години имали съседски
4
неразбирателства, взаимно се нападали и се дразнили, но не знае причината за
какво е така.
По делото е разпитана като св. С. А.а, която живее с ответника и чиито
показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК с оглед евентуална нейна
заинтересованост. Същата посочва, че с ответникът носили клони от орязани
дървета в двора им, когато се появил отвън ищецът М. и започнал да казва на
служителите на ЕВН, че те били мързеливи, не можели да си отрежат клоните,
напсувал я нея и тя му отвърнала „да ходи да търси майка си“. Посочва, че
ответникът М. не носил нищо в ръцете си като излезнал от двора, не е бил в
съприкосновение с ищеца. Всички тези показания тотално се различават от
показанията на св. Х., който е пряк очевидец и с никаква заинтересованост от
изхода на спора, поради което съдът намира, че не следва да кредитира
показанията на св. А.а, които са изцяло заинтересовани и в полза на
ответника.
По делото е прието съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
31-III от *** г., изготвено от д-р Тодор Пасев /л.4/, от което е видно, че при
извършен преглед на ищеца М. М. на *** г. в 14,30 часа е констатиран оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по дясна ушна мида, болезнен оток
по дясна слепоочна област, оток и кръвонасядане по лява слепоочна област.
Съдебният медик е потвърдил тези травматични увреждания да са отговарят
да са получени по съобщения от пострадалия начин и време, а именно на
същия ден *** г. към 11,30 часа да му е нанесен побой от съсед с удари с
юмруци и желязо. Тези констатирани травматични увреждания напълно
съответстват на визуализираното от свидетелите очевидци на същите,
разпитаните по делото св. Г. Х. и св. Р. П., чиито показания съдът кредитира
изцяло. От установените травматични увреждания косвено се установява и
начина им на получаване, а именно чрез удари с юмруци и с метален прът,
тоест механизма на деянието.
От всичко установено е видно, че се установи по безпротиворечив начин
ответникът М. М. да е нанесъл на ищеца М. М. на *** г. удари с юмруци и с
метален прът в областта на корема и на главата, като му е причинил оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по дясна ушна мида, болезнен оток
по дясна слепоочна област, оток и кръвонасядане по лява слепоочна област.
Предмет на делото е разглеждане на понесените от ищеца неимуществени
вреди от въпросното деяние като болки, страдания и психо-емоционално
разстройство, които подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45 ЗЗД във вр.
чл. 52 ЗЗД.
5
Установени са травматичните увреждания на ищеца от процесното
деяние /посочени в горния абзац/, като няма преки или косвени доказателства
за психо-емоционално разстройство на ищеца от деянието, извън обичайното
такова и като се има предвид от доказателствата, че страните от години са в
конфликтни съседски отношения. Следва да се отчете, че ищецът е човек на
значителна възраст, на 75 години, като и ответникът е на същата възраст /имат
разлика от 3 месеца/. Не се установи в конкретния точно случай да е имало
провокация от страна на ищеца към ответника за осъществяване на деянието,
както и няма данни за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Последващите словесни реплики между двамата са след побоя, когато е дошла
на място кметския наместник. Няма конкретни данни за възстановителния
процес от травматичните увреждания, но не се е наложило намеса на
специализирана медицинска помощ, а същите са отшумели в домашни
условия.
Съдът намира, че при така установеното наличие на противоправно
поведение и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалия ищец,
следва да се определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната
(Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
По принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел
възстановяване на вредните последици, но като неговата вторична последица
е възпиране на членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда
правна сфера под страх от репарация на вредните последици. В този смисъл
вредните последици като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД
следва да възстановяват реалната вреда, чийто размер да постига като своя
последица и превантивна цел, въздържане от последващо извършване на
деликти.
Съдът, в настоящия съдебен състав, с оглед икономическата обстановка
в страната, както и с пряко установените настъпили вреди за ищеца като
травматични увреждания и свързан с тях обичаен психо-емоционален стрес,
6
налагат обезщетяване със сума в размер на 5000 лв., която напълно би
задоволила очакванията на ищцата за обезвреда на реално претърпените от
него неимуществени вреди. По-нисък размер на обезщетението нито би могъл
да постигне като кР. цел реална репарация на вредата, нито би имал за
последваща цел въздържане от извършване на подобен род деликти
/превенция/ и би дал възможност на извършителите под липсата на страх от
сериозна финансова загуба да продължат да извършват такива деяния. От
друга страна по-висок размер на обезщетението в случая би довел до
нарушаване на принципа на неоснователното обогатяване, като се има
предвид липсата на сериозни травматични увреждания у ищеца.
Претендираният размер на обезщетението от ищеца е в размер на 6000 лв.,
тоест е леко завишен както обичайно се прави в подобен вид дела. Внесеният
депозит в размер на 60 лв. за възнаграждения за свидетели не е използван и
подлежи на връщане при поискване от страната.
Поради това ще следва да се уважи иска за неимуществени вреди до
размера от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – *** г. до
погасяване на задължението, като се отхвърли за разликата до претендираните
6000 лв.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които се
установиха в размер на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита /л.41/, платена държавна такса от 240 лв. /л.2/. Общо
сторените от ищцата разноски са в размер на 840 лв., които с оглед уважената
част от иска следва да се присъдят на ищеца в размер на 700 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за
отхвърлената част от иска. Такива са установени в размер на 1000 лв. платено
в брой адвокатско възнаграждение /л.13/, които с оглед отхвърлената част от
иска следва да се присъдят на ответника в размер на 167 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН *****, от с. З., община Раднево, да заплати на
М. И. М., ЕГН **********, от с. З., община Раднево, на основание чл. 45, ал. 1
7
ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от
5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в травматични увреждания - оток, кръвонасядане и
разкъсно-контузна рана по дясна ушна мида, болезнен оток по дясна
слепоочна област, оток и кръвонасядане по лява слепоочна област, и свързан с
тях обичаен психо-емоционален стрес, причинени от чрез удари с юмруци и
метален прът на *** г. от М. А. М. в с. З., ведно със законната лихва върху
главницата от *** г. до окончателното погасяване на задължението, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв. (седемстотин лева),
представляваща разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 5000 лв. до общо претендираните 6000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, от с. З., община Раднево, да
заплати на М. А. М., ЕГН *****, от с. З., община Раднево, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сума в размер на 167 лв. (сто шестдесет и седем лева),
представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8