Р Е
Ш Е Н
И Е
№262873/29.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 2757 по
описа на съда за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „У.Б.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, *******, с която против Н.Р.Ю., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, са предявени обективно
съединени искове за установяване дължимостта на вземанията по Договор № *****за
кредитна карта на физически лица от 02.07.2018 г. и Анекс №1 от 02.07.2018 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК №261169/29.10.2020 г. по ч.гр.д.№13734 по описа на ВРС
за 2020 г., а именно: 469,76 лева, представляваща непогасена главница по
сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2028.10.2020 г. до
окончателното изплащане; 14,73 лева, представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода 16.10.2019 г. – 20.12.2019 г.; 45,25 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 20.12.2019 г. – 27.10.2020 г., както и 72
лева, представляващи сторени от кредитора разходи за уведомяване към 20.10.2020
г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните
от ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
въз основа на сключен между тях Договор № *****за кредитна карта на физически
лица от 02.07.2018 г., в изпълнение на който, банката открива на името на
потребителя картова сметка и му издава кредитна карта Visa Classic, като му
предоставя кредитен лимит в размер на 500 лева. Усвояването и погасяването на
сумата по разрешения кредитен лимит се извършва по сметка, вписана в процесния
договор - *******, като усвояването на суми от кредитния лимит започва на
02.07.2018 г.
В
исковата молба се сочи, че ответникът поема задължението да ползва картата,
като усвоява в рамките на периода и възстановява ползваните суми от кредитния
лимит или поне минималната погасителна вноска по т.3.1. от договора, равняваща
се на 3% от кредитния лимит или 15 лева. Периодът на издължаване е фиксиран от
1-во ди 15-то число на текущия месец, следващ периода на извършените клиентски
плащания. Уговореният срок за ползване на кредитния лимит е 24 месеца, считано
от датата на сключването му до 30.06.2020 г. За ползваната част от кредита,
ответникът дължи ежемесечно лихвен процент за всеки отделен месец от срока на
действие на договора. Лихвата се начислява ежедневно, считано от датата на
транзакцията, извършена в рамките на отчетния период, на база 360 дни. Ищецът
сочи, че в случаите, когато потребителят не погасил ползваната част от
кредитния лимит, ответникът дължи лихва за просрочие, като на основание
чл.8.1., сумите, с които е надвишен кредитниият лимит, вследствие на
транзакции, неплатени лихви, такси и комисионни, представляват усвоен и
незабавно изискуем кредитен лимит и стават част от дълга по главницата.
На
дата 02.07.2018 г. страните подписват Анекс №1, с който променят картовата
сметка – от ******* на *******. Твърди се, че ответникът не изпълнява основното
си задължение по договора, като не са платени на падежа им три вноски за
главница и три вноски за възнаградителна лихва. С оглед неизпълнението, ищецът
обявява предсрочна изискуемост на цялата останала непогасена част от кредита,
считано от 20.12.2019 г. поради просрочие в плащанията над 61 дни. Сочи, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответника на дата
27.07.2020 г., чрез ЧСИ Д.П.Я. - рег.№*** КЧСИ.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва
основателността на предявения иск. Оспорва претендираните суми да са реално
предоставени от ищеца на ответника. Оспорва изявлението на ищеца за правото му
да обяви кредита за предсрочно изискуем, да е достигнало до ответника преди
подаване на заявлението в съда. Тъй като връчването извършено от ЧСИ е по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, намира, че в случая не са налице предпоставките за връчване
чрез залепване, на основание чл.47, ал.1 ГПК. Поради неоснователност на
главното вземане, като неоснователни следва да се отхвърлят претенциите за
заплащане на лихви. Претендираните разходи са недоказани, поради което настоява
за отхвърляне на иска и в тази част.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна страна, следното:
Налице
е успешно проведено заповедно производство по ч.гр.д.№ 13734/2020 г. по описа
на ВРС, като в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение за
следните суми: 469,76 лева, представляваща непогасена главница по сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.07.2028.10.2020 г. до окончателното
изплащане; 14,73 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от
16.10.2019 г. – 20.12.2019 г.; 45,25 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 20.12.2019 г. – 27.10.2020 г.; 72 лева, представляващи сторени от
кредитора разходи за уведомяване към 20.10.2020 г., както и сторените разноски
в заповедното производство. Издаден е изпълнителен лист.
Заповедта
е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415 ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя, който в законоустановения
едномесечен срок предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите
по издадената заповед по ч.гр.д. №13734/2020 г. по описа на ВРС.
От
представен по делото препис от Договор № *****за кредитна карта на физически
лица, се установява, че на 02.07.2018 г., в гр. В., между ищеца, в качеството
на кредитор и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор,
по силата, на който, банката предоставя на кредитополучателя, при условията на
договора, правото да ползва кредитен лимит в размер на 500 лева. Банката –
кредитор открива на името на ответника, на негови риск, отговорност и за негова
сметка, кредитна карта Visa Classic. Постигнато
е съгласие минималната погасителна вноска да бъде в размер на 3% от кредитния
лимит или сума в размер на 15 лева /чл.3.1. от договора/, като при усвоени суми
от кредитния лимит, плащането следва да се извършва ежемесечно, в периода от
1-во до 15-то число на месеца. Срокът на действие на договора е до 30.06.2020
г., съгласно чл.3.2 от същия. При условията на чл.6.1 от договора, след
изтичане на този срок, договорът може да бъде продължен едностранно от банката,
за нов срок от 24 месеца, но само при условие, че потребителят не е поискал
неговото прекратяване преди изтичане срока на действие, същият е изправна
страна по договора и не е допуснал просрочие на нито едно от задълженията си
към кредитора. Съгласно чл.2.1 и чл.7.1 от договора, за усвоените суми от
кредитния лимит, кредитополучателят дължи в полза на кредитора, месечен лихвен
процент в размер на 1%. Уговорената възнаградителна лихва се начислява
ежедневно, считано от датата на всяка операция, извършена в рамките на отчетния
период, на база 360 дни.
Между
страните е уговорено усвояването и погасяването
на сумата по кредитния лимит да се извършва по банкова сметка, *** – *******. Кредитната карта е предадена на
ответника, на 02.07.2018 г., като на същата дата е извършено първото усвояване
на суми от кредитния лимит.
На
датата на сключване на процесния договор, страните по същия подписват и анекс
№1, по силата, на който променят банковата сметка, по която се извършва
усвояването и погасяването на сумите от кредитния лимит, като постигат съгласие
за правото на кредитора да извършва директен дебит.
С
подписване на договора, ответникът заявява, че е запознат и приема условията на
същия, рамковия договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти и Общите условия за банкови
карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти. Препис от относимите Общи
условия са приложени по делото.
Авторството
на положените подписи във всички горепосочени документи не е оспорено от ответната
страна.
С покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, ищецът уведомява ответника, че поради
неизпълнение на сключения между страните договор, банката обявява кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 20.12.2019 г. Съгласно посоченото в
поканата, към същата дата, неизплатени са останали следните задължения: 469,76
лева – главница; 22,25 лева - лихви. На ответника е определен 14-дневен срок, в
течение, на който да погаси всички задължения към ищеца, като на същия е
указано, че при неизпълнение в срок, банката ще инициира съдебно производство
за събиране на вземането, като всички такси и разноски ще бъдат възложени в
тежест на кредитополучателя. Поканата е връчена на ответника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, като при връчването са спазени изискванията на чл.47, ал.1 ГПК.
По делото са представени доказателства
за извършването на разход в размер на 72 лева за събиране на процесното
вземане, като същата е изплатена на адв. М.А.Ж.и е включена в документа по
чл.417, т.2 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно
изпълнение.
Видно
от заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, целият
размер на предоставения кредит е усвоен, и средствата са постъпили по банкова
сметка ***.юли 2018 г., като през следващите месеци многократно са усвоявани и
погасявани суми от кредитния лимит до достигане размера от 500 лева. Към датата
на подаване на заявлението във ВРС, образувано в ч.гр.д. №13734/2020 г. –
28.10.2020 г., ответникът не е погасил следните задължения по процесния договор:
за главница - 496,76 лева; за договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г. – 14,73 лева и за лихва за забава,
начислена за периода от 20.12.2019 г. до 28.10.2020 г. – 39,30 лева.
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК
вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират
и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими,
поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да
престира определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. В тежест на ищеца
е да установи предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем – в
т.ч. да посочи начин и дата на уведомяване на длъжника. При възражение от
страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в
т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Възражението
на ответника, въведено чрез назначения му особен представител, че страните не
се намират в облигационна обвързаност, е неоснователно. Процесният договор за
кредит, ведно с общите и промоционалните условия на ищеца, както и
погасителният план, са подписани и приети от ответника. Възражение относно авторството
на положените подписи не е въведено, поради което съдът приема, че ответникът е
съгласен с постигнатата договореност и между страните по делото е налице
облигационна обвързаност възникнала със сключването на процесния договор за
кредит.
Неоснователно
е възражението на ответника, въведено от особения му представител, че кредитът
не е усвоен. Видно от събраните писмени доказателства, както и от заключението
на проведената съдебна експертиза, пълният размер на кредита – 500 лева е
усвоен по банкова сметка, ***, вписана в процесния договор и променена с анекс
№1/02.07.2018 г.
Възражението на особения представител
на ответника, че последният не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост,
преди подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №13734/2020 г. по описа на
ВРС, също е неоснователно. Видно от представения по делото препис,
уведомлението е връчено от ЧСИ на лицето, при спазване изискванията на чл.47,
ал.1 ГПК, като в продължение на над един месец /30.05.2020 г. – 12.07.2020 г./,
на адреса са извършени четири посещения, с разстояние поне една седмица между
тях, като поне едно от тях е в неприсъствен ден. Ответникът не е установен, а връчителят
е събрал информация, че същият не живее на адреса и непознат в жилищната сграда.
Извършена е проверка за актуалното състояние на трудовите договори на
ответника, като с оглед липсата на валидно трудово правоотношение, по което
същият да е страна, връчване по месторабота не е било възможно да бъде
извършено. Отделно от горното, срокът на действие на договора е до 30.06.2020
г., т.е. към датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2020 г.
изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила поради настъпване на крайния
падеж.
Възражението на ответника, че не е
доказано извършването на разход в размер на 72 лева за извънсъдебно събиране на
вземането, е неоснователно. Видно от фактура №2330/10.08.2020 г., приложение
към същата, както и извлечение от сметка, сумата е изплатена на адв. М.А.Ж., за
извършване на действия по уведомяване на ответника с покана за доброволно
изпълнение и по чл.60, ал.2 ЗКИ. Същата се дължи на основание чл.10.1 от
договора, като е включена в документа по чл.417, т.2 ГПК, въз основа, на който
е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Съдът намира, че следва да съобрази
посочения от вещото лице размер на дължимите суми, към датата на подаване на
заявлението, образувано в гр. д. № 13734/2020 г. по описа на ВРС – 28.10.2020
г., а именно: главница - 496,76 лева; за договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г. – 14,73 лева и за лихва
за забава, начислена за периода от 20.12.2019 г. до 28.10.2020 г. – 39,30 лева.
Ищецът проведе успешно доказване на иска за главница и договорна
възнаградителна лихва – последната се претендира до датата на обявяване на
предсрочна изискуемост, поради което присъждането ѝ е в съответствие с
разрешението, дадено с т.2 от ТР №3/2017 на ОСГТК, ВКС. Предвид основателността
на заявения главен иск, основателен се явява и акцесорният – за заплащане лихва
за забава, но за периода от 21.12.2019 г. до 27.10.2020 г., като се съобразят
изчисленията на вещото лице. Искът за обезщетение за забава следва да се
отхвърли за датата 20.12.2019 г., доколкото в противен случай ще бъде налице
недопустимо кумулиране на различни лихви за един и същи период. Доколкото
периодът, за който ищецът претендира обезщетение за забава е с еднаква
продължителност на този, за който вещото лице е извършило изчисленията,
независимо от различията в началната и крайната дата на двата периода, съдът
намира, че следва да присъди именно сумата, посочена от вещото лице, като за
разликата над 39,30 лева до пълния претендиран размер от 45,25
лева, искът подлежи на отхвърляне.
Съразмерно
на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се
следват сторените разноски по делото в общ размер на 1072,81 лева, за които е
представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от
18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в
полза на ищеца се следват сторените разноски в заповедното производство в общ
размер на 84,05 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, в
отношенията между страните по делото, че Н.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА „У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, *****,
вземанията по Договор № *****за кредитна карта на физически лица от 02.07.2018
г. и Анекс №1 от 02.07.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №261169/29.10.2020 г.
по ч.гр.д.№13734 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 469,76 лева,
представляваща непогасена главница по сключен между страните, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.07.2028.10.2020 г. до окончателното изплащане; 14,73 лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва за периода 16.10.2019 г. –
20.12.2019 г.; 45,25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 21.12.2019
г. – 27.10.2020 г., както и 72 лева, представляващи сторени от кредитора
разходи за уведомяване към 20.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава, за дата 20.12.2019 г. и за разликата над 39,30 лева до пълния
претендиран размер от 45,25 лева.
ОСЪЖДА
Н.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „У.Б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, *****, сумата от 1072,81 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и
сумата от 84,05 лева - разноски по ч. гр. дело № 13734/2020 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: