РЕШЕНИЕ №
град Ловеч, 19.10.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря М. ФИЛИПОВА като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 727
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 532/ 18.12.2019
година на Троянския районен съд по гражданско дело № 128/ 2019 година по описа
на същия съд, с което е признал съществуване на вземането на „*****“АД, ЕИК 17*****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район С., ул. „Г. С. Р.” № 140,
представлявано от Л.В.и К.К., по отношение на М.Д. П., ЕГН **********, адрес: ***,
за сумата 225,09 лева, представляваща
главница за неизплатено парично задължение за ползвана ел. енергия за периода
от 11.02.2018 г. до 11.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
04.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 08,38 лева, представляваща
лихва за периода от 21.04.2018 г. до 27.09.2018 г. Присъдени са и направените
по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №
23/ 03.01.2020 година от
адвокат Б.Д. ***,
особен представител на М.Д.
П., ЕГН: **********,
с адрес *** срещу Решение № 532 от 18.12.2019 г. по гр. дело № 128/2019 на ТРС.
Посочва, че обжалва решението изцяло, като счита, че е незаконосъобразно,
неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Моли да бъде отменено ведно с всички законни последици.
Счита, че първоинстанционният съд изцяло неправилно,
необосновано и незаконосъобразно е приел за доказано, че ищецът от „*****"
АД и ответницата М. П. са се намирали във валидни облигационни отношения, тъй
като по делото се представени Общи условия на договорите за продажба на ел.
енергия от „*****" АД.
Само по себе си представянето на тези Общи условия
не доказва по никакъв начин, че ответницата М. П. е сключила, какъвто и да било
договор с ищцовото дружество по см. на чл. 8 от тях, тъй като никъде върху
представените Общи условия не съществува подпис на лицето М. П..
Посочва, че в тежест на ищеца е да предостави
заявление, подадено от ответницата М. П., както и всички останали документи
съгл. ОУ.
Счита, че издаването на фактури от страна на
ищцовото дружество само по себе си не доказва наличието на валидни облигационни
отношения между двете страни. Съдът неправилно
е приел, че с твърденията на вещите липа, че има открита партида на името на М.
П. се доказва наличието на валидни облигационни отношения между страните, тъй
като и двете вещи лица заявили, че са получили информация само от ищцовото
дружество, че такава партида съществува без да виждат, каквито и да било
документи, свързани със създаването на партидата, тъй като не е в техните
компетенции да дават заключение дали въпросната партида е учредена съгласно
нормите на българското законодателство и съгласно Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „*****" АД.
Изтъква, че неправилно съдът приема, че ответницата
е абонат на „*****" АД за имот, находящ се на адрес с. Г.Ж., ул. „Б. П."
№1, тъй като от справка на отдел „Местни приходи" при Община Троян, става
ясно, че за процесния период няма деклариран такъв имот с посочения по-горе
адрес, а и такъв имот изобщо не съществува, тъй като, ако такъв някога е бил
деклариран, този факт би бил отбелязан в справката. Направено е доказателствено
искане и присъждане на разноски
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил писмен отговор от „*****" АД, ЕИК 17***** -
чрез процесуален представител Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и
партньори", БУЛСТАТ: ***- чрез адв. Р. Д. и със съдебен адрес ***.
Моли да
бъде оставена депозираната въззивна жалба без уважение. Постановеното решение по
гр. д. 128/2019 г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила. В жалбата не се сочат никакви нови обстоятелства или нови
доказателства, които да предполагат различен изход на делото. Наведени са
твърдения, че от събраните доказателства съда неправилно е приел, че ответника
е използвал доставяна ел. енергия за имота , както й че е потребител на ел.
енергия.
С оглед събраните по делото доказателства и подробно
обсъдени от страните е безспорно, че страните са в облигационни отношения за
доставка на електрическа енергия, чието основно съдържание включва задължението
на енергийното предприятие да доставя електрическа енергия срещу задължението
на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено по силата на Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „*****"АД,
които са общоизвестни и които обвързват абонатите на енергийния снабдител, без
да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителя. Не е необходимо
също така да има заявление от страна на всеки конкретен потребител за
присъединяване на имота към ел. мрежа. В конкретният казус ищецът като
доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция №Л- 409-17/01.07.2013 год. е изпълнил задълженията си и е
доставял електрическа енергия на потребителя в съответствие с изискванията за
качество на търговската услуга /чл.10, ал.2 от Общите условия/ и е издавал
съответните фактури за периода на потребената ел.енергия. От своя страна
ответникът в качеството си на потребител по смисъла на чл.4, ал.4 от Общите
условия не е изпълнил своите задължения да заплати стойността на използваната в
процесния обект ел.енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия
/чл.13, ал.1/, с което се явява неизправна страна по възникналото между
страните облигационно отношение.
Следва
да се има предвид и направеното възражение на процесуалния представител на
ответницата за липсата на информация по партидата на ответника в МДТ.
Посоченото не е основание за отхвърляне на претенцията на ищцовото дружество,
като ответницата е възможно изобщо да не е декларирала електроснабдения имот в
общината. Подобен случай е често срещан с цел избягване на заплащане на данъчни
задължения.
Видно
от изготвените експертизи е, че по партидата на г-жа С. има потребена ел.
енергия, като същата не е депозирала никакви доказателства за смяна на лицето
по партидата или за обстоятелството, че не желае да бъде ползвател на енергия. Изложените
в жалбата възражения са неотносими към спора, поради което молят да не бъдат
вземани предвид при разглеждането на делото.
С оглед всичко гореизложено, намират, че жалбата е
изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
първоинстанционно решение - потвърдено. Молят да им бъдат присъдени и всички
направени в производството разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Нямат
доказателствени искания, няма да сочат нови доказателства.
В съдебно заседание въззивницата се
представлява от служебно назначения представител адв. Б.Д., която поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията изложени в нея. Заявява,
че ищцовото дружество не е доказало, че се е намирало в облигационни отношения
с М. П.. Дори след дадените указания да представи доказателства в тази насока
от първоинстанционния съд, същото не е сторило това, поради, което неправилно и
незаконосъобразно ТрРС е приел за доказано съществуването им. От представената
в настоящото дело имотна справка не се установява, П. да има имот на процесния
адрес, за който се претендира доставка на ел. енергия или по някакъв друг начин
да е свързана с него. В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното решение и
отхвърлена исковата претенция, като разноските останат за сметка на ищцовото
дружество. Прилага писмени бележки.
За въззиваемата страна „*****" АД, не
се явява представител.
От събраните по делото доказателства, приложени
към гражданско дело № 128/ 2019 г. по описа на Троянския районен съд,
удостоверение изх. № 233/ 19.06.2020 година от АВп, както и от становището на
страните, преценени по отделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът
приема за установено следното:
Ищцовото
дружество „*****" АД, за период
11.02.2018 г. до 11.06.2018 г. е издало за доставена ел.енергия на М.Д. П.,
клиентски номер 310224224420 за обект: Г.Ж., ул. „Б. П.“ № 1, фактури №: *********/ 20.06.2018 г. на
стойност 6.25лева за периода 12.05.2018 г. - 11.06.2018 г.; *********/
22.05.2018 г. на стойност 34.54 лева за периода 13.04.2018 г. - 11.05.2018 г.;
*********/ 21.04.2018г. на стойност 85.76 лева за периода 14.03.2018 г. -
12.04.2018 г. и *********/ 22.03.2018 г. на стойност 99.35 лева за периода 11.02.2018
г. - 13.03.2018 г.
По повод подадено
от „*****" АД, заявление по реда на чл. 410 от ГПК Троянският
районен съд е издал Заповед № 389/10.10.18 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 929/ 2018 година по описа на същия
съд, по която е разпоредено длъжникът М.Д. П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на кредитора на „*****“АД, ЕИК 17*****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район С., ул. „Г. С. Р.” № 140, представлявано от Л.В.и
К.К., сумата от 225,09 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 11.02.2018 до 11.06.2018 ведно със законна лихва за периода от 04.10.2018
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 08,38 лв. за периода
от 21.04.2018 г. до 27.09.2018 г. и разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 58 лева – адв. възнаграждение.
С разпореждане №
24/ 08.01.2019 година на основание чл. 415, ал.1 т.2, вр. чл. 47, ал.5 от ГПК е
дадено указание на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В
срока по чл. 415 от ГПК „*****" АД, е
представило доказателство за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
Пред
първоинстанционния съд е била изслушана съдебно-икономическа експертиза, която
установява, че счетоводството на ищеца е водено редовно, фактурите са
осчетоводени, на името на ответника М. П. им открита с аб. № ********** на
адрес с. Г.Ж.“, ул. „Б. П.“ № 1 и клиентски номер 310224224420, в
която са отразявани процесните фактури. През предходни периоди им плащания по
издадените от дружеството фактури. За процесния период
задължението е в размер на 225.90 лева главница, а лихвата за забава е 8.38
лева.
Назначена
е и съдебно-техническа експертиза, съгласно, от чието заключение е видно, че
има открита партида на името на М. П. има открита с аб. № ********** и
клиентски номер 310224224420. Партидата със същия клиентски номер е
прехвърлена от М.Б.на М.Д. П. на 02.11.2015 година. СТИ, отчитало консумираната
ел. енергия е с № 50615231. През процесния период отчитането на
консумацията се е извършвало ежемесечно от представители на
електроразпределителното дружество. Посочен е и размера на дължимата сума за
ел. енергия за периода, предмет на спора.
При
така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.124 ал.1,пр.второ от ГПК – иск за съществуване на
вземането, предмет на ч.гр.д. № 929/ 2018 година по описа на Троянския районен
съд, за което е издадена Заповед № 389/10.10.18 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. В производството по чл. 422 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта,
от който произтича вземането му.
Правният
интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.д. № 929/
2018 година по описа на Троянския районен съд, от които е видно, че длъжникът е
уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване
на уведомление. Ищецът е получил разпореждане № 24/ 08.01.2019 година на
14.01.2019 година и е предявил иска си на 15.02.2019 година (клеймо 13.02.2019
година), т.е. в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което същият е е
допустим.
Ищецът-въззиваем основава своето вземане на
сключен между страните договор за потребление на електрическа енергия при Общи
условия. При условията на чл. 154 от ГПК ищцовото дружество следва при
условията на пълно главно доказване да установи фактите, от които черпи своите
права.
В конкретния случай от събраните по делото
писмени доказателства не се установява ответникът-въззивник в настоящото
производство да е потребител по смисъла на §1, т.41б ДР от ЗЕ, липсват
доказателства да е носител на вещно право на собственост, на ползване или да е
наемател на процесния имот, както и наличието на други факти, на основание на
които партидата е записана на негово име.
Издадените фактури не носят подписа на
ответника – въззивник, а само по себе си обстоятелството, че издадени преди
този период фактури, както и че партидата е записана на името на П. не могат да
обосноват извода, че тя е потребител на ел.енергия по смисъла на Закона за
енергетиката. Общите условия, на които се позовава ищецът, без да бъде
установено по несъмнен начин качеството на потребител на ответника, също не
могат да обвържат ответната страна.
При
тези съображения решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
На
адв. Б. Б.Д., ЕГН **********, адрес ***, сметка ОББ:BG40UBBS800210912*****,
следва да бъде изплатена сумата от 300 лева от депозитната сметка на ОС – Ловеч.
На
основание чл. 78 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ОС – Ловеч сумата от 50 лева държавна такса за въззивното
производство..
Воден от гореизложените мотиви,
Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 532/ 18.12.2019 година на Троянския районен
съд по гражданско дело № 128/ 2019 година по описа на същия съд, като вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният на основание чл. 422, вр. чл. 415,ал.1, т.2 от ГПК от „*****“АД,
ЕИК 17*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район С., ул. „Г.
С. Р.” № 140, представлявано от Л.В.и К.К., против М.Д. П., ЕГН **********, адрес:
***, за установяване съществуване вземането на “*****”, ЕИК 17*****, против М.Д. П. за сумата 225,09 /двеста
двадесет и пет лева и девет стотинки/ лева,
представляваща главница за неизплатено парично задължение за ползвана ел.
енергия за периода от 11.02.2018 г. до 11.06.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
08,38 /осем лева и тридесет и осем стотинки/ лева, представляваща лихва за
периода от 21.04.2018 г. до 27.09.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „*****“АД, ЕИК 17*****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район С., ул. „Г. С. Р.” № 140, представлявано от Л.В.и
К.К., да заплати по сметка на ОС - Ловеч сумата от 50 (петдесет лева) държавна
такса за въззивната жалба.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Б. Б.Д., ЕГН **********, адрес ***, сметка ОББ: BG40UBBS **************,
сумата от 300 лева от депозитната сметка на ОС – Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: